№ 1390
гр. Варна, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110203124 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „ДИАКОМ 7“ ЕООД срещу НП № 03 –2200390/18.05.22г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение
на чл.6 ал.4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане
на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, вр. чл. 121а
ал.1 т.1 б.“а“ и ал.8 от КТ, на осн. чл.414 ал.1 от КТ, на „ДИАКОМ 7“ ЕООД
е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимиран субект,
поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата си въззивната страна не оспорва фактическата обстановка.
Нарушението било отстранено в срока, указан с протокола от проверката и не
следвало да се издава АУАН и НП. Моли НП да бъде отменено поради
маловажност на случая, или да бъде намален размерът на наложеното
наказание.Не ставало ясно как е определена основната за плата за сектор
„Индустрия“ в Швеция и дали тя включва възнагражденията на лица,
изпълняващи ръководни функции, каквито работникът У. нямал.Срещу
дружеството били издадени шест наказателни постановления за шест
нарушения и следвало да се издаде само едно НП. В съдебно заседание,
въззивната страна, поддържа искането си за отмяна на НП, или намаляване
размера на санкцията. Не били спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не се
доказало по несъмнен начин, че е била извършена проверка кои са
официалните празници в приемащата държава.
Въззиваемата страна-Директорът на ИТ-Варна, се представлява от ю.к
Николов, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Били събрани доказателства за това, че
работодателят изплатил по-малко от дължимото възнаграждение, което било
1
по-малко и от договореното в споразумението. Прави искане за присъждане
на разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
В Инспекция по труда – Варна постъпила жалба от работник във връзка
с командироването му в Швеция. Въз основа на това била извършена
проверка и се установило, че работодателят „Диаком 7“ЕООД е
командировал лицето Н. С. У. на длъжност „тръбар“ в рамките на
предоставяне на услуги на територията на друга държава – членка на ЕС –
Швеция. Било подписано допълнително споразумение от 02.09.21г. по
договор с „Тура монт“, Чешка Република. Със споразумението е договорено
възнаграждение 15 евро на час. Видно от ведомостта за заплати за м.
октомври 2021 г., при месечна заплата от 650 лв., за 15 отработени дни на
работника Н. У. било начислено възнаграждение в размер на 464.29лв., което
след съответните удръжки, възлизало на 353.59 лв.
За това, че работодателят не е начислил и изплатил на Н. У. във
ведомостите за заплати за м. октомври 2021 г. договореното трудово
възнаграждение с допълнителното споразумение, но не по-малко от
установения размер на основната работна заплата и допълнителни трудови
възнаграждения за същата, или сходна работа в приемащата държава –
Швеция за целия срок на командироването срещу „Диаком 7“ЕООД бил
съставен АУАН, предявен и връчен на лице с представителна власт.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства:
Съдът цени писмените доказателства по делото - АУАН, протокол за
проверка, договор с „Тура Монт“, допълнително споразумение, трудов
договор, идентификационна карта, ведомост и др.
Като непротиворечиви, логични и добросъвестни, съдът кредитира
показанията на св.З..
Съдът, както с оглед изложените от страните доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Проверката е извършена на 07.04.22 г., АУАН е издаден на 27.04.22г., а
НП е издадено на 18.05.22г., което налага извода, че АУАН и НП са издадени
в законоустановения срок. Те са издадени и от компетентни органи, предвид
приложената по делото заповед от 16.02.22г. В АУАН и НП са описани
всички съставомерни признаци на нарушението и всички, относими към тях
факти, а диспозитивната част на НП изцяло кореспондира с
обстоятелствената.
Позовавайки се на показанията на св. З. съдът приема за доказано
2
извършването на проверка за това какъв е размера на основната работна
заплата и допълнителните възнаграждения за същата, или сходна работа в
приемащата държава. В АУАН и НП не се говори за средна заплата за
съответния сектор“Индурстрия“, а за средна заплата за сходна работа, поради
което възражението на въззивната страна в тази посока е несъстоятелно.
Доколкото се носи отделна административнонаказателна отговорност за
всяко едно отделно нарушение, то няма пречка за всяко едно от тях да бъде
проведено отделно административноказателно производство и лицето да бъде
наказано с отделно наказателно постановление. Начисляването и
изплащането на дължимото трудово възнаграждение е задължително за всеки
месец, поради което неизпълнението на това задължение е отделно
административно нарушение и правилно АНО е наложил за това отделни
наказания. Дали е следвало да го направи с едно наказателно постановление,
или с отделни такива, е въпрос на избор на наказващия орган и не
представлява процесуално нарушение.
Предвид горното, съдът не споделя становището във въззивната жалба,
че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН
и НП. Става ясно за какво е наказано лицето и в какви фактически рамки
следва да се организира защитата.
Налице е командироване по смисъла на чл. 121а ал.1 т.1 от КТ.
Чл.6 ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги
регламентира задължението на работодателя да начисли и изплати
договореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната
работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата
или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването
или изпращането.
В случая такова възнаграждение нито е начислено, нито е изплатено.
Видно е от споразумението, че е договорено възнаграждение от 15 евро на
час. Начисленото и изплатеното не съответства на договореното и дори и
само това е достатъчно да се направи извод за извършено нарушение, поради
което е неоснователно възнаграждението, че не ставало ясно каква е
основната заплата за сходна длъжност в приемащата държава. Отделно от
това, предвид показанията на св. З., съдът приема за установено, че този
размер е такъв, какъвто е посочен в АУАН и НП.
Няма данни за това нарушението да е било установено незабавно след
установяването му.
Предвид горното, правилно са отнесени фактите към нарушената
правна норма и към тази, регламентираща санкцията.
За процесното нарушение законът предвижда наказание имуществена
санкция в размер от 1500 до 10000 лева. С НП е наложено наказание в размер
между минималния и средния. Не са описани отегчаващи отговорността
обстоятелства, но съдът намира, че в конкретния случай безспорно
работникът е претърпял вреди от това нарушение, което следва да бъде
отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство. Предвид това, съдът
3
намира , че наказанието е съответно на извършеното нарушение и е
справедливо. Именно в този размер наказанието би постигнало предвидените
от закона цели, като същото би въздействало предупредително и възпиращо и
на нарушителя и на останалите правни субекти.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Предвид това, че оспорването е отхвърлено, то
следва да бъде уважено искането на АНО за присъждане на разноски в тяхна
полза. С оглед фактическата и правна сложност на делото и приключването
му в едно съдебно заседание, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да е в размер на 120 лева и тази сума следва да се
присъди в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –
2200390/18.05.22г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с
което за нарушение на чл.6 ал.4 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги, вр. чл. 121а ал.1 т.1 б.“а“ и ал.8 от КТ, на осн. чл.414
ал.1 от КТ, на „ДИАКОМ 7“ ЕООД е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА „ДИАКОМ 7“ ЕООД да заплати в полза на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна сумата от 120 /сто и двадесет/ лева разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4