Решение по дело №684/2018 на Софийски окръжен съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                     

                                  гр. София, 14.05.2019 г.

 

                          В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                                       РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Цв. Павлова, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 684 по описа на съда за две хиляди и осемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 109/13.08.2018 г. по гр. д. № 1/2018 г. Районен съд – гр. Своге е отхвърлил предявения от Н.Б.Р. против Л.А.М. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик по наследство на УПИ … – .., кв. ., по плана на с. И., заедно с построения в него самостоятелен жилищен обект – североизточен близнак на . етажа, и гараж, и за осъждане на този ответник да й предаде владението върху имотите. С решението е отхвърлен и предявеният от Н.Б.Р. против Л.А.М. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 900. 00 лева, представляваща обезщетение вместо ползване на гореописания имот в периода от 28.09.2017 г. до 29.12.2017 година. Със съдебния акт ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 300. 00 лева – разноски по делото. 

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство, в която са изложени оплаквания  за необоснованост и материална незаконосъобразност на решението на районния съд, който при разглеждане на делото допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно районният съд достигнал до фактическия извод, че ответникът е владеел процесния имот в периода от 2004 г. до 2014 г. за себе си. Твърди се, че през това време ответникът е ползвал имота по силата на наемно правоотношение с наследодателя на ищцата, което изключвало намерението на своене. Поддържа се, че недопустимо било придобиването на идеална част от правото на собственост. Искането е за отмяна на решението на районния съд и за постановяване на нов акт по съществото на спора, с който исковете да бъдат уважени. Претендират се и разноските по производството.

 Въззиваемата страна Л.А.М. оспорва въззивната жалба с искане за потвърждаване решението на районния съд.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.

Ищцата Н.Б.Р. е предявила против Л.А.М. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че е собственик по силата на законово наследствено правоприемство от Д. Г. Р.  на ½ ид. част от правото на собственост върху УПИ … – .., кв. ., по плана на с. И., заедно с построения в него самостоятелен жилищен обект – североизточен близнак на . етажа, и гараж, и за осъждане на ответника да й предаде владението върху тези обекти (молба за уточнение на иска пред въззивния съд от 11.12.2018 г.), както и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 900. 00 лева, представляваща обезщетение вместо ползване на гореописания имот в периода от 28.09.2017 г. до 29.12.2017 година.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е носител на ½ ид. част от правото на собственост върху УПИ … – .., кв. ., по плана на с. И., като притежава в пълен обем правото на собственост върху построения в него самостоятелен жилищен обект – североизточен близнак на . етажа, и гараж, на основание законово наследствено правоприемство от Д. Г. Р., починал на 01.11.2016 година. Правото на собственост върху тези имоти Д. Г. Р. получил по силата на законово наследствено правоприемство от своите родители О. В. С. и Г. Р.С., починал на 14.06.1992 година. По силата на договор за продажба от 02.09.1970 г., оформен с нотариален акт № …/…. г., Г. Р. С. придобил ½ ид. ч. от процесния УПИ … – .., кв. ., по плана на с. И., тогава незастроен, като останалата ½ ид. ч. била притежание на И. Ц. С., който впоследствие прехвърлил своята ид. част от правото на собственост върху земята и построената върху нея масивна жилищна сграда чрез замяна (оформена с нотариален акт № …/…. г.) на К. Н. Ж. и съпругата му Т. О. Ж.

Още преди замяната, през 1972 г.,  Г. Р. С. и И. Ц. С. построили в имота масивна жилищна сграда, която се състояла от югозападен и североизточен близнак, обособени като самотоятелни жилищни обекти. В периода от 1972 г. до 1982 г. Г.Р. С. и съпругата му О. В. С. владяли явно, спокойно и непрекъснато североизточния близнак, поради което придобили в пълен обем правото на собственост върху него и на основание придобивна давност (освен по приращение).

Ответникът се намирал в процесния имот без основание и отказвал да го напусне.

Ответникът Л.А.М. в срока и по реда на чл. 131 ГПК  е оспорил предявените срещу него искове с възражението, че е придобил имота на основание придобвна давност, изтекла в периода от 02.06.2004 г. до 02.06.2014 година. Твърди, че е установил владение върху имота на 02.06.2004 г. по силата на предварителен договор за покупко-продажба, сключен с наследодателя на ищцата Д. Г. Р., с когото договор за покупко-продажба на имота така и не сключили. От посочената дата до образуване на настоящото производство ответникът владеел имота необезпокоявано, явно и непрекъснато, като към 02.06.2014 г. е придобил на основание давностно владение собствеността върху него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна.

 С договор за продажба от 02.09.1970 г., оформен с нотариален акт № …/…. г., Г. Р. С. и И. Ц. С. придобили по ½ ид. ч. от УПИ … – .., кв. ., по плана на с. И., тогава незастроен, с площ от 580 кв. м, при граници: от запад – К. Д., от изток – А. Б., от север - ТКЗС, от юг – улица. Страните не спорят, че към 02.09.1970 г. Г.Р. С. е бил в брак с О. В. С.

Видно от протокол № ../…………. г., съставен от техник при ОНС – С., били определени строителна линия и ниво за построяване от  Г. Р. С.и И. Ц. С. на жилищна сграда в УПИ … – .., кв. ., по плана на с. И.

По делото липсва спор, че през 1972 г. в имота била построена масивна жилищна сграда (югозападен и североизточен близнак) на площ от около 80.00 кв. метра.

 По силата на договор за замяна от 21.12.1974 г., сключен с нотариален акт № …./…. г., И. Ц.С. прехвърлил на К. Н. Ж. и съпругата му Т. О. Ж. ½ ид. ч. от правото на собственост върху дворно застроено място от 580 кв. м., образуващо парцел … – .., кв. ., по плана на с. И., заедно с ½ ид. ч. от правото на собственост върху масивната жилищна сграда, находяща се в същия парцел.

Видно от удостоверение на наследници изх. № РНИ.. – …../………….. г., издадено от СО, район „Н. И.“, Г. Р. С. е починал на 14.06.1992 г., оставяйки за наследници по закон съпругата си О. В. С.и сина си Д.Г.Р. О. В. С. починала на 13.11.2001 г., като неин единствен наследник е Д. Г. Р., починал на 01.11.2016 г. и оставил за наследник по закон единствено съпругата си Н.Б.Р. – ищцата по делото.

Установява се от анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.06.2004 г., сключен между Д. Г. Р. като продавач и ответника Л.А.М. като купувач, че на 18.08.2004 г. двамата постигнали съгласие прехвърлянето на собствеността по нотариален ред върху ½ ид. ч. от УПИ … – .., кв. ., по плана на с. И., при съседи по скица: улица, УПИ .. – .., и УПИ …. – .., заедно с ½ ид. ч. от построената в него двуетажна жилищна сграда на 80 кв. м., съставляваща източната половина от къща – близнак, да се извърши в срок до 30.09.2004 г., но не по-късно от една седмица след набавяне на всички необходими документи от страна на продавача. Посочено е, че при подписване на анекса купувачът заплаща на продавача част от продажната цена в размер на 2 000 лева.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Г. Г. от 26.06.2018 г., неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено, за процесната сграда е издадено разрешение за строеж № …/…………. г. на името на Г. Р. С. и И. Ц. С. Съгласно одобрения типов архитектурен проект, одобрен с № …/…….. г., предвиждането е за реализиране на двуетажно двуфамилно жилище с три стаи на етаж със застроена площ от 79.30 кв. метра. Вещото лице дава заключение, че както югозападният близнак, така и североизточният, покриват техническите правила и норми за самостоятелно жилище. Според вещото лице размерът на средната наемна пазарна цена за исковия период относно североизточния близнак възлиза на сумата от 854. 28 лева.  

От показанията на свидетелите, допуснати на страната на ищеца, Л. П. Т. и Й. В. В., които като безпротиворечиви съдът кредитира изцяло, се установява, че след построяването на масивната жилищна сграда в парцела владение върху североизточния близнак установил Г. Р. С., който владял тази част от сградата спокойно, явно и непрекъснато до смъртта си. През 2004 г. в североизточния близнак със знанието и съгласието на Д. Г. Р. се настанил ответникът, който от този момент и понастоящем ползва същия. През 2017 г. ищцата посетила имота и настояла ответникът да напусне имота, но той отказал да стори това.

От показанията на свидетелите Т. О. Ж. и Б. С. С., които съдът като правдиви и безпротиворечиви кредитира изцяло, се установява, че ответникът се настанил в имота със съгласието  на Д. Г. Р. през 2004 г. заедно със своето семейство, откогато и понастоящем непрекъснато ползва имота, в който извършил подобрения, сред които ремонтни дейности и смяна на дограмата.  

При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на районния съд е валидно.

В случая е налице частична недопустимост на производството по делото, което обуславя частично обезсилване на решението на районния съд и прекратяване на производството по делото. Видно от заявеното искане въз основа на наведените от ищцата фактически твърдения, предмет на претенцията й е само ½ ид. ч. от правото на собственост върху УПИ … – .., кв. ., по плана на с. И. Като се е произнесъл за „цялото“, а не в рамките на търсената защита относно ½ ид. ч. от правото на собственост, районният съд е постановил решение свръх петитум, което обуславя недопустимост на решението в обсъжданата част.

В останалата част решението на районния съд е допустимо, а по същество – правилно.

Спорният по делото въпрос е придобил ли e ответникът 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху процесния УПИ и правото на собственост в пълен обем върху североизточния близнак, построен в него, който завладял през 2004 г., по давност.

За да се признае на едно лице право на собственост по отношение на чужд имот, нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период, по – дълъг от десет години, фактическа власт по отношение на конкретна вещ без противопоставяне от страна на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест поведение, безсъмнено сочещо, че упражнява собственически правомощия в пълен обем за себе си.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя (чл. 68, ал. 1 ЗС). От това легално определение на правния термин „владение“ се извеждат двата основни признака на владението като юридически факт: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ (corpus), и субективен - държане на вещта като своя (animus), които следва да са осъществени едновременно. Субективният признак на владението е израз на психическо, субективно състояние, което е трудно установимо, затова законодателят е въвел оборимата законова презумпция на чл. 69 ЗС, според която предполага се, че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е установена в полза на владелеца и като оборима размества тежестта на доказване – не владелецът носи тежестта да докаже анимуса на владението си, а този, който твърди, че не е осъществен субективният признак на владението, следва да установи този факт. От анализа на събраните по делото гласни доказателства въззивният съд приема, че ответникът владее процесния имот след сключване на предварителен договор за продажбата му през м. юни 2004 г. непрекъснато, в продължение на повече от десет години, като са осъществени и двата основни елемента (обективен и субективен) на владението като юридически факт, при прилагане на нормата на чл. 69 от ЗС и обусловената от нея разместена тежест на доказване.

Следва да се отбележи, че дори и да не беше установен от доказателствата в процеса анимусът на процесното владение, доколкото ищцата не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване на същия (липсват доказателства имотът да е ползван въз основа на договор за наем съобразно възраженията във въззивната жалба), при наличието на оборимата законова презумпция на чл. 69 от ЗС съдът обосновава правния извод, че ответникът владее процесния имот като свой. Следователно в полза на ответника е изтекла предвидената в закона 10 - годишна давност и същият е придобил 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния парцел и правото на собственост в пълен обем по отношение на източния близнак, построен в него.

По изложените съображения искът по чл. 108 ЗС е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на районния съд в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено в обсъжданата част.

Уважаването на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД се предпоставя от установяване на обстоятелството, че ищцата е собственик на процесния имот на посочените в исковата молба основания, че в посочения период имотът се е ползвал само от ответника, както и че ищцата не е била допускана до същия, респ. не й е била предоставяна възможност да го ползва, както и размера на обезщетението вместо ползване. При извод за липса на притежание на правото на собственост върху процесния имот на заявените в исковата молба основания искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от районния съд. Ето защо в тази част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 109/13.08.2018 г., постановено по гр. д. № 1/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Своге, В ЧАСТТА относно произнасянето по иска с правно основание чл. 108 ЗС за разликата над ½ ид. ч. от правото на собственост върху УПИ …– .., кв. ., по плана на с. И., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази ЧАСТ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/13.08.2018 г., постановено по гр. д. № 1/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Своге, в останалата част.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните с препис само в частта относно ревандикационния иск.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

                                                                                     2.