Решение по дело №11260/2014 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 123

гр. Варна, 08.01.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11260 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „К.Г.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ***, партер, представлявано от Управителя П.Н.К. срещу „Е.П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“№258, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, в качеството му на частен правоприемник на Ю.Ю.Х. с ЕГН **********, сумата от *** лева, като платена без основание сума за недоставена и непотребена електроенергия по фактура № ***г. представляваща корекция на сметка за периода от ***г. до ***г. общо за *** дни, начислена служебно по констативен протокол за обект с абонатен №*** и клиентски №***, с адрес на потребление: гр. ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: по силата на договор за цесия от ***г., сключен между Ю.Ю.Х. и ищцовото дружество, последното е встъпило в правата на кредитор по отношение на ответното дружество за процесната сума. Твърди още, че ответното дружество е уведомено за извършеното прехвърляне на вземане /цесия/ на ***г. Вземането произтичало от извършена проверка на електромер на обект с абонатен № *** и клиентски № ***, с адрес на потребление гр. *** и титуляр на партидата Ю.Ю.Х. При корекцията била начислена ел. енергия на абоната за периода от ***г. до ***г., общо за *** дни, на стойност *** лева, за която била издадена фактура № ***г.– платена от праводателя на ищеца. Поддържа се, че извършените проверка и едностранна корекция на сметката на потребителя на ел. енергия от ответното дружество били незаконосъобразни – потребителя не бил манипулирал СТИ, начина и методиката на начисляване на сумата били неправилни и незаконни, посочената в справката за корекция ел. енергия не била реално потребена, СТИ не бил сертифициран и не бил преминавал задължителната по закон метрологична проверка, служителите на „Енерго про Мрежи“ АД не били оправомощени да извършват подобни проверки и не била предвидена законова възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минал период.

 

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа се, че договор за цесия от ***г. е нищожен поради липса на предмет и поради липса на съгласие, тъй като заплащането на процесната сума е извършено по валидно облигационно правоотношение, а договорът за цесия е подписан от лице, представител на цедента, който не разполага с представителна власт. Излага се, че ответното дружество не е надлежно уведомено за извършената цесия, тъй като уведомяването също е извършено от лице без представителна власт. Твърди се, че по реда предвиден в общите условия за пренос на средството за търговско измерване на праводателя на ищеца е извършена проверка, при която е констатирано, че върху електромера е имало неправомерно вмешателство. Въз основа на констативния протокол и на основание чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ била изготвена справка  за количеството ел. енергия, с което следвало да бъде завишено потреблението на ел. енергия от абоната и било издадена фактура № ***г. за процесната сума.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявеният иск и моли същия да бъде уважен изцяло. Ответника, чрез проц. представител моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан от събраните по делото доказателства.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, че в периода от  ***г. до  ***г. цедента Ю.Ю.Х. е бил потребител на ел. енергия, доставяна от ответното дружество за обект находящ се в гр.***, с аб. № *** и кл.№ ***.

От представения по делото констативен протокол №***г. /л.24/ се установява, че на същата дата служители на „Е.он България Мрежи“ са извършили проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ монтирано на обекта на абоната и са констатирали, че същото измерва преминаващата през него ел. енергия с грешка „-***%“.

Въз основа посочения протокол „Енерго-про Мрежи” АД е начислило служебни количества ел. енергия в съответствие с чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ на сметката на потребителя за период от общо *** дни, на база на което за този период „Е.П.” АД /Е-ОН България Продажби АД/ е съставило дебитно известие № ***г. на стойност *** лева, с получател Ю.Ю.Х.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесното СТИ е измервало преминаващата през него ел. енергия с грешка ***%“, като не може да се изчисли неотчетеното количество ел. енергия поради неизвестност на параметъра „време“. Не е установена причината за неточно измерване на СТИ. Математическите изчисления при извършената корекционна процедура са аритметично точни.

В хода на производството е допусната и съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по същата се установява, че процесната сума от *** лв. е изплатена изцяло на ответното дружество, чрез частични плащания на каса в периода от ***г. до ***г.

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица като обективно и компетентно дадени.

С договор за прехвърляне на вземане от ***г. Ю.Ю.Х., представляван от пълномощника си адв. К.Д.Т. е прехвърлил на ищцовото дружество вземането си за сумата от *** лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от ***г. до ***г. за обект с аб. № *** и кл.№ *** /л.10/.

Ответното дружество е уведомено за извършената цесия на ***г. от цедента Ю.Х., чрез пълномощника му адв. К.Т.

С пълномощно, с нотариална заверка на подписите от ***г. Ю.Ю.Х. е упълномощил адв. К.Т. да се разпорежда с всички негови вземания срещу „Енерго Про Продажби” АД, като изрично потвърждава сключеният от негово име договор за цесия от ***г., както и уведомяването на длъжника.

 Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За уважаване на предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. І от ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже, че процесната сума е заплатена на ответното дружество като стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от ***г. до ***г. за обект с аб. № *** и кл.№ ***, както и наличието на валиден договор за цесия, по силата на който е придобило процесното вземане.

В тежест на ответника бе да докаже наличието на основание, оправдаващо настъпилото разместване на имуществени блага и точния размер на дължимата сума.

Плащането на сумата като стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от ***г. до ***г. за обект на Ю.Ю.Х. находящ се в гр.***, с аб. № *** и кл.№ *** се установи от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

С Решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ ТО и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г./ и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /обн. в ДВ бр.74/24.08.2004 г./. С решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.

Корекцията на сметката на ищцата за потребена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия е извършена по реда и при условията на чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, които съгласно задължителната и непротиворечива практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и поради това са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД.  Различно би стоял въпросът, ако корекцията на сметка е извършена след обнародването на одобрените от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електроенергия и съобразена с тях.

Съдът не споделя доводите на ответника за ангажиране на отговорността на потребителя за виновно негово поведение, тъй като такова не е доказано от събраните по делото доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че процесната сума е получена от ответното дружество без основание.

Направените от ответника възражения за нищожност на договора за цесия, сключен между потребителя и ищцовото дружество са неоснователни.

Предмет на договор за цесия могат да бъдат бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/ 79 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.

Договорът за цесия е действителен и е сключен чрез пълномощник, с надлежно учредена представителна власт, както за сключването му, така и за уведомяването.

По делото е представено пълномощно от ***г. от съдържанието, на което се установява, че е направено изрично изявление от упълномощителя по смисъла на чл.42 от ЗЗД, с което се потвърждават действията на адв. К.Т. при сключване на договора за цесия и по уведомяване на ответника за същата.

Следователно дори и към момента на сключване на договора, да не е било надлежно упълномощаване, всички действия са валидирани с нарочното изявление от упълномощителя, направено в писмена форма с нотариално заверен подпис.

Ответникът е уведомен за договора за цесия на ***г. от цедента, чрез адв. Т., следователно ответникът дължи връщане на процесната сума на цесионера/ищец.

По изложените съображения съдът намира, че ищеца доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесната сума е заплатена на ответното дружество като стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от ***г. до ***г. за обект с аб. № *** и кл.№ ***, както и наличието на валиден договор за цесия, по силата на който е придобило процесното вземане, поради което иска се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

 

 

 

 

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на *** лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се присъдят в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.I от ЗЗД „Е.П. ”АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, ВАРНА ТАУРС – Г ДА ЗАПЛАТИ на „К.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Георги Живков №22 сумата от *** лв. /*** лева и *** стотинки/, като платена без основание сума за недоставена и непотребена електроенергия по фактура № ***г. представляваща корекция на сметка за периода от ***г. до ***г., начислена служебно по констативен протокол за обект с абонатен №*** и клиентски №***, с адрес на потребление: гр. ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба  - ***г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик”, Варна Тауърс Г №258, да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Георги Живков” №22 сумата от *** /***/ лева, представляваща сторени разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: