Р
Е Ш Е
Н И Е №260
007
гр. Русе, 26.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и
девети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Вероника Якимова, като
разгледа докладваното от съдия Черкезова в. гр. дело № 355 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР, гр. София, чрез юрисконсулт Й.С., е обжалвала Решение № 512/21.04.2020г.
по гр. дело № 6578/2019г. по описа на Русенския районен съд, в частта, в която
са уважени предявените от А.Ц.А. искове
по чл.178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, по чл.86 от ЗЗД и по чл.181, ал.3 от ЗМВР, и
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр. София е осъдена да заплати на
ищеца сумата от 1457.34 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд през периода от 31.10.2016г. до 31.10.2019г., 185.32 лв.
законна лихва за забава върху горното възнаграждение за периода до 31.10.2019г.,
сумата от 110.40 лв., представляваща паричната равностойност на неполучените ободряващи
напитки по време на нощните дежурства в периода от 31.10.2016г. до 31.10.2019г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 31.10.2019г. до окончателното
плащане, сумата от 495.12 лв. разноски по делото по компенсация, както и в
частта, в която Главна дирекция „Гранична полиция“– МВР, гр. София е осъдена да
заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 158.29 лв. и разноски за
експертиза по делото в размер на 198.78 лв. В
частта, с която е отхвърлен предявеният от А.Ц.А. против Главна дирекция
„Гранична полиция" – МВР, гр. София иск за заплащане на сумата от 10.80
лв., представляваща парична равностойност на неосигурените хранителни продукти,
решението като необжалвано е влязло в сила. В
жалбата се развиват оплаквания за неправилност на решението поради неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна в
обжалваната част и присъждане на разноските по делото пред двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият А.Ц.А., чрез процесуалния си представител адв. Н.Р., в
отговора на жалбата по чл.263 ГПК изразява становище за нейната неоснователност.
Претендира разноски.
Окръжният съд, след като прецени
оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна
по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е частично основателна.
Ищецът А.Ц.А. е заемал длъжността „старши полицай“ по
служебно правоотношение в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе при
Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР в периода от 31.10.2016г. до 31.10.2019г.,
като в изпълнение на служебните си задължения е полагал труд и през нощта
(22,00-06,00 часа), съгласно утвърдени месечни графици. От страна на
работодателя не е извършвано преобразуване на нощния труд към дневен такъв.
Според заключението по назначената по делото икономическа експертиза общият
брой часове положен извънреден труд, явяващ се след преобразуването на нощния
към дневния труд, изчислен при нощен труд по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР с
продължителност от 8 часа и часова ставка по чл. 7 от НСОРЗ, изчислен на база
основната заплата и допълнителните възнаграждения, имащи постоянен характер, е
с 210,496 часа повече от изплатените 25 часа. За тези допълнителни 210,496 часа
се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 1 457,34 лв. Посочената
сума не е начислена към заплащаното на ищеца трудово възнаграждение и не са
налице данни за заплащането ѝ. Лихвата за забава върху тази сума за
периода до завеждането на иска е 185,32 лв.
Страните не са спорили, че за
процесния период работодателят не е осигурил на служителя ободряващи напитки и
хранителни продукти. Според експертизата левовата равностойност на
непредоставените на ищеца ободряващите напитки за периода от 31.10.2016 г. до
31.10.2019 г. е 110,40 лв., а левовата
равностойност на непредоставените на ищеца хранителни продукти за същия период
– 10,80 лв. Районният съд е приел за основателни исковите претенции в
посочените размери, като е отхвърлил иска за заплащане паричната равностойност
на неосигурените хранителни продукти. По отношение на уважения иск за заплащане
на извънредния труд първата инстанция е изложила аргументи относно преодоляване
на непълнотата в нормативна уредба във връзка с компенсирането на държавните
служителите в системата на МВР за работа извън редовното работно време чрез
субсидиарното прилагане на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. За да уважи иска за заплащане на паричната
равностойност на неполучените ободряващи напитки, районният съд е приел, че при
неизпълнение от страна на работодателя на задължението за предоставяне на
ободряващи напитки в натура, служителят има право на парична компенсация.
Въз основа на установените фактически
положения, Окръжният съд приема следното :
По отношение на положения извънреден
труд жалбата съдържа аргументи за неприложимост на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ,
които са неоснователни. Съгласно чл.143, ал.1 КТ, извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. В конкретния случай ищецът е претендирал
положен извънреден труд с мълчаливото съгласие на работодателя, по който факт
страните не са спорили. Чл.176 от ЗМВР регламентира, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР е и възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство и др. се определят на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР от министъра на
вътрешните работи. В периода, за който се претендира възнаграждението за
извънреден труд, в действащата Наредба № 81213-776 от 29. VІІ. 2016 г. липсва
норма, аналогична на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11. VІІІ.
2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При
липса на изрична законова регламентация районният съд правилно е приел, че
следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С оглед
безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените
в специалния закон отношения е приложим общият закон, а именно Законът за
държавния служител. В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в
ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които
за правоотношенията на служителите на МВР при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР субсидиарно се прилага ЗДСл, тъй като обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. При това положение, макар и действащият ЗМВР да не препращаща
към общия ЗДСл, поради липсата на друга изрична разпоредба за неуредените
отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна препраща към трудовото
законодателство по КТ. Разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл постановява, че
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да
бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл.9, ал.2
от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент е 1,143.
Предвид изложените съображения
въззивната инстанция счита, че при липсата на специална правна норма, уреждаща
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то субсидиарно
следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, както правилно е
възприел районният съд. В същия смисъл е и даденият от Съда на Европейския съюз
отговор на поставения въпрос по дело С-262/20 г. /до чието приключване
производството по настоящото дело е било спряно/, а именно - че не се налага
приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива
работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират
особената тежест на полагания от тях нощен труд- под формата на продължителност
на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. В случая, при
липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за заплащане
на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на
положения от ищеца нощен труд. По отношение на размера на иска, съдът е
съобразил установените по делото обстоятелства относно часовете нощен труд,
положени от ищеца в процесния период и дължимото му възнаграждение съобразно
заключението по приетата съдебна икономическа експертиза.
По тези съображения и предвид изложеното
в мотивите на първоинстанционното решение, към които въззивната инстанция
препраща на основание чл. 272 от ГПК, решението в частта относно заплащането на
извънреден труд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед основателността на иска за
заплащане на извънреден труд решението е правилно и в частта, в която е
присъдено обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД ,върху горното възнаграждение за
периода до 31.10.2019 г. , в размер на законната лихва.
В частта относно заплащане паричната
равностойност на неполучените ободряващите напитки по време на нощните
дежурства за процесния период, настоящата инстанция намира първоинстанционното
решение за неправилно. Съгласно чл.181, ал.3 от ЗМВР, за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите по чл.142, ал.1, т.1 – 3 и ал.3, полагащи труд през нощта от 22,00
до 6,00 ч., се осигуряват ободряващи напитки. Разпоредбата на чл.181, ал.3 от ЗМВР в приложимата редакция не предвижда възможност за предоставяне на левова
равностойност на ободряващите напитки, а съобразно действащата за този период
разпоредба на чл.10 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за определяне на
условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на
Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на
служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00ч. ободряващите напитки не могат да се
компенсират с пари. Същите имат целево предназначение и за процесния период е
нормативно установено предоставянето им единствено в натура, поради което
предявеният иск относно заплащане на паричната им равностойност се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, а обжалваното решение в
тази част като неправилно да се отмени.
С оглед изхода на спора на
преразглеждане подлежи и въпросът за разпределение на сторените в
производството разноски, по реда на чл.78 от ГПК.
Съобразно размера на уважените
претенции в тежест на ответника следва да се възложи държавна такса в размер на
108.29 лв. и 186.26 лв. разноски за назначената
по делото СИЕ пред първата инстанция, поради което решението на районния съд в
частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на РРС сумата над 108.29
лв. до 158.29 лв. за държавна такса и
сумата над 186.26 лв. до 198.78 лв. за разноски
за експертиза по делото следва да се отмени.
Ищецът е претендирал разноски за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 500 лв. и пред
въззивната инстанция в размер на 600 лв., съгласно договори за правна помощ и
съдействие. Въведеното в съдебно заседание от процесуалния представител на
въззивника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се преценява като неоснователно от настоящия състав предвид
обстоятелството, че предмет на въззивната жалба са три обективно съединени
претенции, всяка от които с различен материален интерес. Съразмерно с уважения
размер на претенциите пред двете инстанции в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 1027.85 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, от които 465.65 лв. за първата инстанция и 562.20
лв. за втората инстанция. Сторените от въззивника разноски в производството
пред настоящата инстанция възлизат на 79.15 лв. за платена държавна такса по
въззивната жалба, от които съобразно изхода от спора в негова полза се следва
сумата от 25 лв., представляваща платена от него държавна такса по жалбата във
връзка с отхвърления иск по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР. Въззивникът претендира и
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции в размер по 300
лв. на инстанция. Следователно в негова полза се
дължат разноски в общ размер на 64.51 лв.
за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна
такса за въззивно обжалване съобразно изхода на делото по отхвърления иск. По компенсация въззивникът следва да заплати на
въззиваемия сума в общ размер на 962.49 лв. разноски за двете съдебни инстанции.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 512/21.04.2020 г. по
гр. дело № 6578/2019 г. по описа на Русенски районен съд в частта, с която
Главна дирекция „Гранична полиция“– МВР, гр. София е осъдена да заплати на А.Ц.А.,
ЕГН **********, сумата от 110.40 лв., представляваща паричната равностойност на
неполучените ободряващи напитки по време на нощните дежурства в периода от
31.10.2016 г. до 31.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
31.10.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта, в която е осъдена да
заплати на ищеца сумата от 495.12 лв. - разноски след компенсация, и вместо нея
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Ц.А., ЕГН **********
за заплащане на сумата 110.40 лв., представляваща паричната равностойност на
неполучените ободряващи напитки по време на нощните дежурства в периода от
31.10.2016г. до 31.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
31.10.2019 г. до окончателното плащане като неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение № 512/21.04.2020 г. по
гр. дело № 6578/2019 г. по описа на Русенски районен съд в частта, в която
Главна дирекция „Гранична полиция"– МВР, гр. София е осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Русенския районен съд сумата
над 108.29 лв. до 158.29 лв. - за
държавна такса, и сумата над 186.26 лв.
до 198.78 лв. за разноски за експертиза по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 512/21.04.2020 г. по гр. дело №
6578/2019 г. по описа на Русенски районен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция" – МВР, гр. София, гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 46 да заплати
на А.Ц.А., ЕГН ********** сумата от 962.49 лв. - разноски по компенсация за двете съдебни
инстанции, съразмерно на уважената част от исковете.
В частта, с
която е отхвърлен предявеният от А.Ц.А., ЕГН ********** против Главна дирекция
„Гранична полиция" – МВР, гр. София иск за заплащане на сумата от 10.80
лв., представляваща парична равностойност на неосигурените хранителни продукти,
решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: