Р Е Ш Е Н И Е
№3192/16.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8401 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано, въз основа на
искова молба с вх. № 39428/ 03.06.2019 г.
от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, чрез
пълномощник срещу „Е.С.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумите от: 16863.56 лв.
с вкл. ДДС, представляваща изплатено на „Т.“ ООД, ЕИК: * застрахователно
обезщетение, съгласно Договор № 11022044864/ 22.10.2011 год. за настъпило на
09.02.2012 год. застрахователно събитие – замръзване на система „Д. - А.“; 2075.95 лв., представляваща изплатено
на „Т.“ ООД, ЕИК: * обезщетение за забава, начислено върху главницата от
16863.56 лв., за периода 09.02.2012 год. – 26.04.2016 год.; 5070.82 лв., представляваща изплатено
на „Т.“ ООД, ЕИК: * обезщетение за забава, за периода 01.03.2012 год. –
09.02.2015 год.; 3887.38 лв.,
представляваща изплатени на „Т.“ ООД, ЕИК: * съдебно – деловодни разноски по
гр. д. № 1455/ 2015 год. на ВРС и в. т. д.№ 93/ 2016 год. на ВОС; 15.00 лв., представляваща разноски по
ликвидация на преписка по щета № 11020311200801, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените съдебно–деловодни разноски.
В исковата молбата
се излага, че в периода 24.10.2011 г. – 23.10.2012 год. между ищцовото дружество и „Т.“
ООД е същестувало застрахователно правоотношение, по силата на договор за
имуществена застраховка „Пожар и други опасности“ за притежаваната от втория
недвижим имот във вилната зона гр. Б.. Твърди се още, че на 09.02.2012 год. е
настъпило застрахователно събитие – замръзване на климатична система в обекта,
за което е прекъсване на захранването с електрическа енергия, в периода
22.01.2012 г. – 08.02.2012 год. За настъпилите вреди застрахователя е уведомен за на 13.02.2012 год.,
като при ищеца е образувана преписка по щета № 11020311200801. От експерт на дружеството е извършен оглед на обекта,
като са констатирани увреждания на вътрешната отоплителна инсталация.
Независимо от постановения отказ за изплащане на обезщетение, такова е
присъдено с решение по гр. д. № 1455/ 2015 год. на ВРС. Решението е влязло в
сила. Присъдените суми, в общ размер от 27897.71 лв., са изплатени на
увреденото лице на 26.04.2016 год. Твърди се още, че вредите са настъпили в
резултат на неизпълнение от страна на ответника на задължението му за
осигуряване на непрекъснатост в снабдяването и качество на доставяната ел.
енергия.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния
си представител твърди, че на
09.02.2012 г. е уведомено за
установени повреди на процесната климатична
инсталация, като същите са настъпили
вследствие на неколкократното преустановяване на ел. захранването
в обекта – вила № *, за периода от
21.01.2012 г. до 08.02.2012 г., това
е периодът, през който е настъпило неколкократното преустановяване на захранването с ел. енергия,
като за времето
от 00:00 ч. на 27.01.2012
г. до 10:03 ч., когато ел. захранването
е било преустановено за повече от
10 часа, твърдят,
че са били
нанесени повредите на процесната климатична
инсталация.
Ответникът – „Е.С.“ АД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който
релевира подробни доводи за неоснователност
на предявения иск. Не оспорва, че
конкретния обект е присъединен към електропреносната мрежа, но оспорва, че
застрахованото лице е негов собственик. Възразява срещу твърденията за
настъпване на застрахователното събитие и реализиране на конкретните вреди.
Евентуално, дори и да се приеме, че такива са настъпили, оспорва причинно –
следствената връзка, т. е. това да е в резултат на прекъсването на ел.
захранването, като сочи че през процесния период при ответника не са
регистрирани сигнали за аварии. Позовава се и на изрична правна норма
изключваща отговорността на снабдителя с ел. енергия за вреди при прекъсване на
захранването, а отделно от това и – не е спазен реда за уведомяване на
оператора, като твърди, че дружеството не е уведомявано за настъпилите вреди.
Отделно от това въвежда, че дори и да се приеме, че репатрираните вреди са
настъпили в резултат на авария, то същата е настъпила по независеща от
служители на ответника причина – ниски температури на въздуха. Релевира възражение на погасяване по давност на вземанията
за мораторни лихви. Отправя искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендира се
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът, в съдебно заседание, релевира възражение за погасяване на вземането
досежно главницата по давност, поради изтичане на 5-годишния давностен срок, предвиден в чл. 110 ЗЗД.
Третото лице - помагач депозира становище по предявения иск, в което се
излагат подробни съображения за неговата неоснователност, като сочи, че
ответното дружество не е причинител на вредата. Отправено е искане за
отхвърляне на претенцията.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и по вътрешно убеждение, приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск, с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), приложим на
основание § 22 КЗ (в сила от 01.01.2016 год.).
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) регламентира правото на
застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, с плащане на застрахователното обезщетение, до размера на платеното и обичайните
разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят встъпва в тези права, които обезщетения от него пострадал има
срещу делинквента.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в
условията на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на
правната норма, а именно: валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и увреденото лице по договор за застраховка на имущество, на
което в резултат на събитие, настъпило в резултат на бездействие на ответника
(неизпълнение на задължението му за снабдяване с ел. енергия), е причинена
вреда; размерът на вредите; изпълнение на задълженията си по договора за
застраховка – плащане на обезщетение на застрахованото лице за вредите,
причинени в резултат на деликта.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията
си, в т. ч. и погасяване на вземането на застрахователя.
Не е спорно между страните,
и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, обстоятелството за наличие на
застрахователно правоотношение
по полица № 1102 2044864/ 22.10.2011 г., валидна за периода от
24.10.2011 г. до
23.10.2012 г., с предмет „пожар и други опасности“
за недвижим имот – вила, находяща
се в гр. Б., *, вила № *, с покрити рискове А, А1, Б и Д2, и застрахователни
рискове за домашното имущество А, А1, Б, Д 2
и Д15. В предложение- въпросник към полицата
са описани застрахованите вещи – масивна къща с РЗП 268 кв. м.,
със застрахователна
сума 216100 лв. и климатици „Д.” със застрахователна сума 25 000 лв.
Установено по делото е и измръзването
на климатичната система, което събитие е надлежно съобщено на застрахователя, съгласно уведомление за щета от 09.02.2012 г.
След успешно проведено исково производство по образуваното гр. д. № 1455 по описа на ВРС за 2015 г., на
26.04.2016 г. от страна на ищеца – застраховател, е
изплатено в полза на „Т.“ ООД застрахователно обезщетение, в общ размер на
27897.71 лв.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага
извършване на определена работа, за вредите, причинени от
изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна функция.
В конкретната хипотеза, ищецът твърди наличие на бездействие от страна на
лицата, отговарящи за състоянието на електропреносната мрежа , като предмет на
спора е наличието на причинно – следствена връзка между него и настъпилите
вреди.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енерго-промрежи"
АД, действащи в отношенията
между страните, ответното дружество извършва експлоатация и поддръжка на електроразпределителната
мрежа и осигурява преноса през електроразпределителните
мрежи на електрическа енергия. Операторът на електроразпределителната
мрежа осигурява: разпределение на ел. енергия, постъпваща в електроразпределителната мрежа и непрекъснатост
на снабдяването и качество на доставяната
електрическа енергия (чл. 89, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ). Същевременно, в В ОУ е въведено и изискване за пренос към ползвателите, на енергия
с номинално напрежение и с показатели за качество,
приети от ДКЕВР, и при договорените мощност и категория по осигуреност на електроснабдяването, съобразени с ОУ и с действащото законодателство (чл.
18).
За да се ангажира отговорността на ответника, на това основание, в тежест на
ищеца е да установи наличие на вреди, причинени виновно от лице, на което ответника е възложил да извършва експлоатацията и поддръжката на
електроразпределителната мрежа
и да осигурява
преноса през електроразпределителните мрежи на електрическа
енергия. Вредите следва да
са причинени при или по повод изпълнението, а вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
На първо място, от
изготвените в хода на процеса
експертни заключения, кредитирани
от съда, като всестранни, обективно и
компетентно изготвени, се установява,
че при монтажа на климатичната система са спазени всички
изисквания на производителя необходими
за запазване на системата
при зимни условия, като в допълнение към водата, циркулираща в нея, са прибавени
съставки, намаляващи точката на замръзване и подобряващи качеството на системата. Съобразно изискванията на производителя, единственият начин системата да
не замръзне е същата да е
постоянно включена към ел.з
ахранването, за да може да бъде подсигурено циркулирането на водата е системата. Няма указания на производителя системата да бъде източена и да бъде оставена без вода, като мярка срещу
замръзване.
Установява се още, че единствената причина за замръзването на климатичната
система е продължителното изключване
на ел.захранването, а причината за последното е основният спорен по делото въпрос.
В настоящата хипотеза, видно от представената
на л. 51 от т. д. № 624/ 2019 на ВОС, в разглеждания период са регистрирани
общо пет аварии, съответно на 22.01.2012 г., 26.01.2012 г., 27.01.2012 г.,
31.01.2012 г. и 08.02.2012 год., с продължителност между 31 минути и 2 часа и
41 минути. В същото време съобразно разясненията на експертите, дадени в
съдебно заседание, проведено на 11.02.2020 год., при конкретните данни за метериологичните условия в периода съгласно справката от
НИМХ – Варна (л. 42), конкретната климатична инсталация би могла да замръзне след
изключено ел. захранване от около 10 часа. За период от 1 час и 47 минути не е
технически възможно това да се случи. Следователно, не констатираните аварии,
чиято продължителност е около два часа, засягащи ел. захранването в
застрахования обект, са обусловили настъпване на репатрираните от
застрахователя щети.
Извод в обратната насока не се формира и след
преценка на ангажираните в хода на процеса гласни доказателства, посредством
разпита на лицата С. и К., до колкото изнесените от свидетелите данни касая
преките им впечатления относно увреждането на климатичната инсталация, но не и
механизма, по който е настъпило.
След като увреждането
на климатичната инсталация не е настъпило в резултат на прекъсването на ел.
захранването от ответното дружество, то следва да се приеме, че е не е налице
неизпълнение на задължението на последното да пренася
към ползвателите ел. енергия с номинално напрежение и с показатели за качество,
приети от ДКЕВР, и при договорените мощност и категория по осигуреност на електроснабдяването, съобразени с ОУ и с действащото законодателство. Настъпилата вреда не е обусловена от
противоправното действие на дружеството в степен, че без
последното не би се стигнало
до неблагоприятното изменение на имуществената
сфера на ищеца.
Фактическият състав
на деликта, предвиден в чл. 49 ЗЗД, не е осъществен, а за ищеца не е
възникнало правото да иска престиране от страна на ответника за изплатеното застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на щета, за вреди, настъпили в резултат на процесната авария.
По изложените съображения се налага извод за неоснователност
на предявените искове, поради което и същите следва да бъдат отхврълени, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.).
На основание чл.
78, ал. 3
ГПК, в полза на ответника следва
да се присъди
сумата от 700.00 лв.
– разноски в настоящото производство.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Е.С.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от: 16863.56 лв. (шестнадесет хиляди осемстотин шестдесет и три лева и петдесет и шест
стотинки) с вкл. ДДС, представляваща изплатено на „Т.“ ООД, ЕИК: * застрахователно
обезщетение, съгласно Договор № 11022044864/ 22.10.2011 год. за настъпило на
09.02.2012 год. застрахователно събитие – замръзване на система „Д. - А.“; 2075.95 лв. (две хиляди и седемдесет и пет
лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща изплатено на „Т.“ ООД,
ЕИК: * обезщетение за забава, начислено върху главницата от 16863.56 лв., за
периода 09.02.2012 год. – 26.04.2016 год.; 5070.82
лв. (пет хиляди и седемдесет лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща изплатено на „Т.“ ООД, ЕИК: * обезщетение за забава, за периода
01.03.2012 год. – 09.02.2015 год.; 3887.38
лв. (три хиляди осемстотин осемдест и седем лева и
тридесет и осем стотинки), представляваща изплатени на „Т.“ ООД, ЕИК: *
съдебно – деловодни разноски по гр. д. № 1455 по описа на Варненски районен съд
за 2015 год. и в. т. д. № 93 по описа на Варненски окръжен съд за 2016 г.; 15.00 (петнадесет) лева, представляваща
разноски по ликвидация на преписка по щета № 11020311200801, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.).
ОСЪЖДА ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Е.С.“ АД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 700.00 (седемстотин) лева, представляваща извършени в заповедното производството
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е
постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника, а
именно - ЗАД
„А.Б.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: