Решение по дело №2516/2016 на Районен съд - Велико Търново

      Р Е Ш Е Н И Е

 

             №.......

      гр.В. Търново, 13.02.2017г.

 

            В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

                                                    

при участието на секретаря А.Ш. и в присъствието на прокурора ...., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2516 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.150 от СК за изменение - увеличение на присъдена издръжка.

Претендираното с ИМ от непълнолетната ищца Т. Е. Е. лично и със съгласието на майка и Н.Г.Е. право на увеличение на определената и по гр.д.№1452/2012г. по описа на ВТРС месечна издръжка  от 90лв. на 200лв., произтича от твърдения, че ответникът е баща на детето. Твърди се, че родителите на детето на съпрузи във фактическа раздяла повече от 6г. Претендираното увеличение на месечната издръжка на детето се обосновава с твърдения, че след първоначалното определяне на издръжката, откогато са изминали повече от 4г., драстично са се повишили цените на стоките и услугите, нараснали са нуждите на детето, което вече е на 15г., ученичка в ІХ клас в Професионална гимназия по туризъм "Д-р В. Б." гр.* за уч.2016г./2017г. Излагат се твърдения за специални потребности на детето, тъй като в резултат на системно нанасян и тормоз от страна на баща и, получила силна страхова невроза, лека умствена изостаналост и астма с преобладаващ алергичен компонент, за преодоляване на които проблеми Т. приема медикаменти, които са доста скъпи, но силно необходими, като състоянието на детето изисква и срещи с психолог и интегрирано обучение с ресурсен учител, като детето се нуждае и посещава и допълнителни частни уроци, както и от специализирани учебници и помагала. Претендираното увеличение на издръжката се обосновава и с твърдения, че майката на детето е безработна, тъй като е пенсионер по болест и пенсията и е единственият доход за нейната издръжка и тази на дъщеря и, от твърдение, че нямат собствено жилище, а живеят в семейното такова, което е дарение на съпруга и от родителите му, който ги притеснява постоянно. Претендира се увеличение размера на присъдената месечна издръжка на детето Т. от 90лв. на 200лв.

В СЗ непълнолетната ищца лично и със съгласието на майка си, двете лично, и чрез пълномощника и адв.Д.Б. от ВТАК, поддържа предявения иск. По искане на ищцата по чл.214 ал.1 от ГПК с протоколно определение от 07.02.2017г. в първо СЗ съдът допусна изменение - намаляване размера на предявения иск по чл.150 от СК от 200лв. претендирана месечна издръжка на 120лв. месечно. Претендира направените по делото съдебни разноски.

Ответникът Е.Т.Е. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не взема становище по исковете, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, поради което са налице предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу него.

Налице са предпоставките по чл.239 ал.1 т.1 и т.2 пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Съобразно чл.239 ал.1 от ГПК, на страните, в частност на ответника, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в СЗ. Предявеният от непълнолетната ищца лично и със съгласието на майка и иск по чл.150 от СК в измененият му - намален размер за увеличение на присъдената и месечна издръжка от 90лв. на 120лв. месечно, е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, въпреки липсата на такива за възможността на ответника да престира издръжка, доколкото претендираният увеличен размер месечна издръжка от 120лв. е към минималният, визиран в чл.142 ал.2 от СК минимален размер месечна издръжка от 115лв. /1/4 от МРЗ от 460лв. за 2017г./, считано от 01.01.2017г., поради което е налице и предпоставката по чл.239 ал.1 т.2 пр.1 от ГПК. На основание чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви съобразно чл.236 ал.2 от ГПК. Съобразно чл.239 ал.2 от ГПК настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Предвид горното, предявеният иск по чл.150 от СК следва да бъде уважен изцяло, като съдът допусне изменение - увеличение на присъдената по гр.д.№1452/2012г. по описа на ВТРС месечна издръжка на детето от 90лв. на 120лв. месечно.

Съдът не постановява предварително изпълнение на съдебното решение в частта на присъдената издръжка на основание чл.242 ал.1 от ГПК, доколкото постановеното неприсъствено решение на основание чл.239 ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

 При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/ в доказан размер от 300лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.

Ответникът не сезира съда с претенция за разноски и съдът не дължи произнасяне.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника – осъдена страна следва да бъде възложена дължимата ДТ върху присъдения увеличен размер издръжка в размер на 50лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.

            Водим от изложените съображения, съдът

 

                                                          Р Е Ш И:

                                                                                                                                       

ИЗМЕНЯВА размера на определената месечна издръжка по Гр.д.№1452/2012г. по описа на ВТРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА следното:

            ОСЪЖДА Е.Т.Е. с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетната си дъщеря Т. Е. Е., родена на ***г., с ЕГН **********, лично и със съгласието на майка и  Н.Г.Е., с ЕГН **********, двете с постоянен адрес ***, ежемесечна издръжка занапред по 120 лв. /сто и двадесет лева/ или увеличение на досегашния размер на издръжката от 90 лева на 120лв., считано от датата на предявяване на исковата молба 29.09.2016г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.

            ОСЪЖДА Е.Т.Е. с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Е. Е., родена на ***г., с ЕГН **********, лично и със съгласието на майка  и Н.Г.Е., с ЕГН **********, двете с постоянен адрес ***, сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски.

            ОСЪЖДА Е.Т.Е. с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, сума в размер на 50 лв. /петдесет лева /, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................