Определение по дело №660/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 855
Дата: 4 март 2020 г.
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20202100500660
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   855

 

гр. Бургас,    04.03.2020г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на четвърти март две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №660 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №4007/25.02.2020г., подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, представлявана от главен комисар Н. Николов – директор, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, с която се обжалва Решение №173 от 14.01.2020г., постановено по гр.д. №8648/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1309, ж. к. Илинден, ул. „Пиротска“ 171, представлявана от директора гл. комисар Н. Славев Николов да заплати на Т.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. „Меден рудник“, бл. 72, вх. Д, ет. 1, ап. 87, сумата 1263.97 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 134 часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., на изпълняваната длъжност „инспектор ІV ст.“ в група „Оперативен център“ на сектор „ПГСД“, при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Бургас, към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР и сумата от 149.08 лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата/мораторна лихва/, за периода от 01.02.2017 г. до 01.10.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-10.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъдена е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1309, ж. к. Илинден, ул. „Пиротска“ 171, да заплати на Т.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. „Меден рудник“, бл. 72, вх. Д, ет. 1, ап. 87, направените по делото разноски, в размер на 500.00(петстотин) лева.

Осъдена е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1309, ж. к. Илинден, ул. „Пиротска“ 171, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото от 300.56 лева(триста лева и петдесет и шест стотинки), от които 200.00 лева-изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза и 100.56 лева-държавна такса за производството.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Сочи се, че приложението  на  общите  правила  по  ЗДСл    съответно  КТ  и  актовете по прилагането им) е отклонено  с  чл.187,  ал.9  от ЗМВР 2014г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни  възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно  прилагане  на  КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане  на  нощен  или  извънреден  труд  е  изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните  правоотношения  на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Позовава се на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода,  на който  основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли изцяло. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че същото надвишава минималните размери, определени в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения №1/2004г. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли се делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Т.М.С., чрез адвокат Н.К. - САК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът констатира, че към исковата молба е приложено адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото от адв. К., в което не е посочен номер на делото, както и дали важи до приключването му във всички съдебни инстанции. Поради това на въззиваемия следва да се укаже да представи пълномощно за процесуално представителство пред въззивната инстанция, с посочен в него номер на делото, най-късно до насроченото за 06.04.2020г., открито съдебно заседание.

         С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №660 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

УКАЗВА на Т.М.С., ЕГН: **********, с адрес: *** 8000, ж. к. „Меден рудник“, бл.72, вх.Д, ет.1, ап.87, да представи адвокатско пълномощно, с посочен в него номер на делото, за производството пред въззивния съд в срок до 06.04.2020г.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

    2.