О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 855
гр. Бургас, 04.03.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на четвърти март две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №660 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №4007/25.02.2020г.,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
представлявана от главен комисар Н. Николов – директор, чрез юрисконсулт Татяна
Стойкова, с която се обжалва Решение №173
от 14.01.2020г., постановено по гр.д.
№8648/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1309, ж.
к. Илинден, ул. „Пиротска“ 171, представлявана от директора гл. комисар Н.
Славев Николов да заплати на Т.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к.
„Меден рудник“, бл. 72, вх. Д, ет. 1, ап. 87, сумата 1263.97 лева-главница, представляваща
неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 134
часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., на изпълняваната длъжност
„инспектор ІV ст.“ в група „Оперативен център“ на сектор „ПГСД“, при Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Бургас, към Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР и сумата от 149.08
лева-обезщетение за забавеното плащане на главницата/мораторна лихва/, за
периода от 01.02.2017 г. до 01.10.2019 г., заедно със законната лихва върху
главницата от предявяването на главния иск-10.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Осъдена е Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес област София, община Столична
град София 1309, ж. к. Илинден, ул. „Пиротска“ 171, да заплати на Т.М.С., с ЕГН
**********, с адрес *** 8000, ж. к. „Меден рудник“, бл. 72, вх. Д, ет. 1, ап.
87, направените по делото разноски, в размер на 500.00(петстотин) лева.
Осъдена е Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес област София, община Столична
град София 1309, ж. к. Илинден, ул. „Пиротска“ 171, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото
от 300.56 лева(триста лева и петдесет и шест стотинки), от които 200.00
лева-изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за извършената
съдебно-счетоводната експертиза и 100.56 лева-държавна такса за производството.
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е
приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Сочи се, че приложението на
общите правила по
ЗДСл (и съответно
КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с
чл.187, ал.9 от ЗМВР 2014г., който делегира на министъра
на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се,
че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице
предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Позовава
се на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който
основава решението си, че при преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден
труд. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на
дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните
актове. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен
резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен
на ищеца като извънреден труд.
Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да
се отхвърли изцяло. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, в случай, че същото надвишава
минималните размери, определени в Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения №1/2004г. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Моли се
делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са ангажирани
доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от Т.М.С., чрез адвокат Н.К. - САК, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът констатира, че към исковата молба
е приложено адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото от
адв. К., в което не е посочен номер на делото, както и дали важи до
приключването му във всички съдебни инстанции. Поради това на въззиваемия
следва да се укаже да представи пълномощно за процесуално представителство пред
въззивната инстанция, с посочен в него номер на делото, най-късно до
насроченото за 06.04.2020г., открито съдебно заседание.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №660 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на Т.М.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** 8000, ж. к. „Меден рудник“, бл.72, вх.Д, ет.1, ап.87, да представи
адвокатско пълномощно, с посочен в него номер на делото, за производството пред
въззивния съд в срок до 06.04.2020г.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.