РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Пловдив, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20255001000279 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №15199 от 15.11.2024 г. от И. Х. Я. -
чрез адв. П. К. против решение №333/16.10.2024г., постановено по т.д.
№119/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта с която е
отхвърлен предявения иск на ищеца И. Х. Я. против ЗК "Л. и." АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № ** за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над сумата 85
000 лева до претендираните 150 000 лева, предявен като частичен от 170 000
лева.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за
нарушение на материалния закон. Счита, че съдът не е взел предвид тежестта
на травмите, причинени на ищеца, продължителния възстановителен период и
неговата възраст. Намира, че размерът на определеното обезщетение не
съответства на критерия за справедливост и не репарира в пълен обем
претърпените вреди.
1
Иска се уважаване на претенцията за сумата от 110 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 12.08.2022г. до окончателното и изплащане.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗАдв.
По въззивна жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
ЗК "Л. и." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С. ш.“ № ** – чрез юрисконсулт К. З., с който се изразява становище за
нейната неоснователност.
Постъпила е насрещна въззивна жалба вх. №3685/19.03.2025г. от ЗК "Л.
и." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.
ш.“ № ** – чрез пълномощника юрисконсулт К. З. против решение
№333/16.10.2024г., постановено по т.д. №119/2023г. по описа на Окръжен съд
– Стара Загора в частта с която е осъдено ЗК "Л. и." АД да заплати на И. Х. Я.
обезщетение за неимуществени вреди над 30 000 лева до присъдения размер
от 85 000 лева, предявен като частичен иск от 170 000 лева, за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и
страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при ПТП на
30.07.2022 г., както и в частта с която е уважен иска за обезщетение за
имуществени вреди за разликата над 938.32 лева до присъдения размер от
1876.63 лева, представляващи извършени разходи за лечение, ведно със
законната лихва върху двете суми, считано от 12.08.2022 г. до окончателното
заплащане на сумата.
Намира, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди би било в размер на 60 000 лева, но същото следва да се намали като се
отчете 50 % съпричиняване от страна на пострадалия, който е бил алкохолно
повлиян, с намален контрол и внимание и със забавени реакции. По този
начин – като се отчете 50 % съпричиняване и се намали обезщетението –
счита, че следва да се подходи и по отношение на обезщетението за
имуществени вреди. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено,
а претенцията за разликата над 30 000 лева за неимуществените вреди и над
938.32 лева – за имуществените вреди – да бъде отхвърлена.
Постъпил е отговор по насрещната въззивната жалба от И. Х. Я. - чрез
адв. П. К., с който се изразява становище за нейната неоснователност.
Постъпила е частна жалба вх. №2899 от 28.02.2025 г. от адв. П. К. –
2
пълномощник на И. Х. Я. против Определение №139/13.02.2025г.,
постановено по т.д. №119/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с
което е оставена без уважение молбата на адв. П. К. за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските като бъде увеличено
определеното и адвокатско възнаграждение с още 2 827.63 лева, като
неоснователна.
По частната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
"Л. и." АД - С. – чрез пълномощника юрисконсулт К. З., с който се изразява
становище за нейната неоснователност.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса
за застраховането.
Ищецът И. Х. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Д. К.“ № **, вх. *,
ет. *, ап. * твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 30.07.2022г., на път *-*, км ***+***, северно от язовир „Ж.“,
причинено противоправно от водача С. К. С. при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил М. * *** *** с рег. № ** **** ** Твърди,
че водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата
като се е включил в движението, излизайки от земен път и е отнел
предимството на движещия се мотоциклет с рег. №** **** *, управляван от
ищеца Я.. Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при
ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица №
**/**/************, със срок на действие от 12.01.2022г. до 11.01.2023г.
Твърди, че вследствие на ПТП е получил травматични увреждания,
изразяващи се във фрактура крурис синистра ет фрактура колес декстра,
множество счупвания на бедбедрица, множество счупвания на долен и горен
крайник, психически стрес. Извършено е оперативно лечение и отрито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. През октомври
2022г. е извършена нова оперативна интервенция за отстраняване на
металните тела, поставени по повод фрактура на лява подбедрица,
имплантирани уреди от фемур, отстранени са два винта.
Твърди, че е бил временно неработоспособен през периода 30.07.2022г. –
07.11.2022г. Посочва, че дълго време е разчитал на чужда помощ при
3
лечението и възстановяването си, изпитвал неудобства от това, като до ПТП
бил активен млад мъж на 31 години. Твърди, че все още изпитва болки и не се
е възстановил. Причинени са и били и стрес, негативни емоции и страх.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗК „Л. и.“ – гр. С.. Твърди, че е заявил своите
претенции пред застрахователя с молба-претенция, получена от последния на
12.08.2022г. Твърди, че ответникът не му е определил, нито заплатил
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Моли съда да осъди ответника ЗК „Л. и.“ АД – гр. С., бул. „С. ш.“ № **
А, ЕИК ********* да му заплати 150 000 лева, частично от 170 000 лева -
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.07.2022г., на път *-*, км
***+***, северно от язовир „Ж.“, причинено противоправно от водача С. К. С.
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил М. * *** *** с
рег. № ** **** **, за който автомобил е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователя ЗК „Л. и.“
АД, ведно със законната лихва от 12.08.2022 г. до окончателното плащане на
сумата, сумата 1876.63 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение,претърпени вследствие същото ПТП,
ведно със законната лихва от 12.08.2022 г. до окончателното плащане на
сумата, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за
репариране на вредите на ищеца би било в размер на 85 000 лева и е уважил
претенцията до този размер. Присъдил е законната лихва, считано от
12.082022г., когато е приел, че застрахователят е сезиран с искане за
обезщетение. Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди също е намерена за основателна и уважена в пълен размер.
Ответникът ЗК „Л. и.“ АД – гр. С., бул. „С. ш.“ № ** А, ЕИК *********
оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност”. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на
водача на МПС - лек автомобил М. * *** *** с рег. № ** **** **,
4
настъпването на твърдените увреждания, тяхната продължителност и
причинната връзка между тях и ПТП. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия И. Х. Я., който е управлявал мотоциклет
след употреба и под влиянието на алкохол, което е довело до намалена
бдителност, внимание и контрол, намалена двигателна координация, на
рефлекси и на странично виждане. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия И. Х. Я. и поради управление на
мотоциклет „С.“ с превишена за участъка и за конкретните условия скорост.
С допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията за
съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че липсват нарушения от
негова страна, които да са в пряка причинна връзка с неговото настъпване.
Твърди, че установеното количество алкохол е било под законоустановения
минимум.
С допълнителен отговор ответникът поддържа изложените твърдения и
възражения. Счита, че претендираното обезщетение е в изключително
завишен размер и не съответства на действително претърпените вреди.
С молба – застрахователна претенция, получена от ответника на
12.08.2022г. ищецът е поискал от ответника изплащане на застрахователно
обезщетение за вредите от ПТП, настъпило на 30.07.2022г. С отговор изх.
№7811/17.10.2022г., ЗК „Л. и.“ АД – гр. С. е поискало от ищеца представяне на
допълнителни документи, касаещи преценката относно претенцията. Не се
спори, че по образуваната преписка по щета не е определено, нито е заплатено
обезщетение за вреди на ищеца. Горното води до извод за наличие на
предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на
ищеца против застрахователя.
Не се спори, че е налице е сключен застрахователен договор за
моторното превозно средство - лек автомобил М. * *** *** с рег. № ** ****
** с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и
датата на процесното ПТП. Следователно е налице валидно застрахователно
правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е
причинител на увреждането. Стоян Стоянов като водач на лекия автомобил се
явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е
настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие.
5
Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
От заключението на вещото лице инж. Т. П. по допуснатата съдебна
автотехническа експертиза се установява, че причините са настъпване на
процесното ПТП се дължат на субективните действия на водача на лек
автомобил М. * *** *** с рег. № ** **** **, който след като е спрял,
излизайки от черния земен път, да пропусне автомобилите, движещи се по
посока към гр. С., преди да потегли отново и да навлезе на ПП *-* и преди да
предприеме маневрата „ЗавИ.е наляво“, не се е съобразил с посоката,
положението и скоростта на движещия се от изток на запад мотоциклет „С. .
Навлизайки на първокласния път по този начин и в този момент, автомобилът
се явява „преграда“ за движението на мотоциклета, когато той е бил на около
45 метра от мястото на удара.
Съгласно чл.25 ал.1 и 2 от ЗДвП водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
6
В случая водачът на лек автомобил М. * *** *** с рег. № ** **** **не е
пропуснал движещото се по главния път пътно превозно средство. Не се е
съобразил с неговото положение, посока и скорост и преди да започне
маневрата завИ.е наляво, излизайки от черен земен път, не се е убедил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават по
главния път. Като е действал по описания начин, водачът на лекия автомобил е
нарушил изискванията на чл.25 от ЗДвП, т.е. действал е противоправно.
Видно от заключението на вещото лице инж. Т. П. по допуснатата
съдебна автотехническа експертиза мястото на удара е в северната пътна
лента, предназначена за движение на мотоциклета. Касае се за хоризонтален
прав участък, без неравности. Платното за движение е двупосочно, с две
пътни ленти, по една във всяка посока, разделени от единична прекъсната
линия. Скоростта на движение на мотоциклета е била 81 км/ч. От писмо от
Агенция „П. и.“ /стр.*** от делото на ОС/ се установява, че в участъка няма
знаци за ограничение на скоростта. Следователно възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия И. Х. Я., поради
управление на мотоциклет „С.“ с превишена за участъка и за конкретните
условия скорост, е неоснователно.
От заключението на вещото лице инж. П. се установява, че ударът е бил
предотвратим за водача на л.а. М. За водача на мотоциклета е бил
непредотвратим. При скоростта на движение от 81 км/ч, разрешена за
конкретния участък, той е нямал техническа възможност да предотврати удара
чрез аварийно спиране, тъй като опасната зона при тази скорост е по-голяма
от пътя, който мотоциклета изминава от момента на реакция на водача до
мястото на удара. Само ако скоростта му на движение е била 67 км/ч или по-
малка би имал техническа възможност да избегне удара.
От заключението на вещото лице проф. д-р Я. И. по допусната съдебно –
медицинска токсикологична експертиза /стр.290 – 292 от делото на ОС/ се
установява, че при пострадалия първоначално чрез техническо средство е
определено алкохолно съдържание 0.53 промила, а в специализирана
лаборатория е показал двукратно 0.45 промила алкохолно съдържание в
кръвта. Според вещото лице като се вземе предвид периода от време от
събитието до вземане на кръвната проба и се приложи по заместване формула
на Видмарк, може да се определи, че алкохолната концентрация при
7
пострадалия е била 0.76 промила или той е бил в лека степен на алкохолно
опиянение, което състояние при концентрация от 0.5 промило до 1.5 промила,
води до някои функционални разстройства като емоционална неустойчивост,
лесна уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието,
съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни
нарушения, вегетативни смущения и други.
От заключението на вещото лице инж. П. и обясненията на вещото лице
в съдебно заседание на 30.01.2024г. се установява, че на място има спирачна
следа дълга 14.20 метра. Водачът на мотоциклета е предприел аварийно
спиране, за да предотврати опасността. От техническа гледна точка той е
нямало как да предвиди действията на водача на автомобила, а именно дали
той ще застане на целия път, в каква позиция и т.н. Не е имал и възможност да
предотврати произшествието като предприеме завИ.е надясно и се измести в
дясната част спрямо посоката на движението си.
Предвид на посоченото съдът приема, че ищецът се е движил със
скорост, допустима и съобразена с пътните условия. Същият не е могъл да
предвиди действията на водача на лекия автомобил, който – както бе прието
по-горе- нарушава изискванията на чл.25 от ЗДвП. Водачът на мотоциклета е
реагирал, опитал се е да спре, за което свидетелства дългата спирачна следа.
Според експертизата обаче това не би могло да доведе до предотвратяване на
ПТП, тъй като опасната зона при скоростта му от 81 км/ч е по-голяма от пътя,
който мотоциклета изминава от момента на реакция на водача до мястото на
удара. Не е могъл да го предотврати и като предприеме завИ.е надясно и се
измести в дясната част спрямо посоката на движението си. При това
положение не е реакцията и съобразителността на водача на мотоциклета
зависи предотвратяването на ПТП. Не може да се приеме, че то се дължи на
негова забавена реакция, липса на бдителност, невнимание или
некоординираност.
С оглед на това съдът намира възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, поради управление на мотоциклета под
влиянието на алкохол, което е довело до намалена бдителност, внимание и
контрол, намалена двигателна координация, на рефлекси и на странично
виждане, за неоснователно.
От заключението на вещото лице д-р Х. Х. по допусната съдебно
8
медицинска експертиза и от представените писмени доказателства се
установява каква е била поставената диагноза на пострадалия при ПТП и
предприетото лечение, има ли невъзстановени увреждания и каква е
прогнозата за тях. На ищеца са били причинени травматични увреждания:
фрактура на гръдна кост с контузия на ляв бял дроб, което е довело до трайно
затрудняване движението на тялото за срок по-голям от един месец, фрактура
на дясна лъчева кост в дистална част, фрактура на израстъка на дясна улна в
дисталната част /процесус стилоидеи/, довело до трайно затрудняване
движенията на горния крайник за срок по-голям от един месец, изискващ
гипсова имобилизация между 35 – 40 дни и при нормален ход на костно
срастване и последваща рехабилиция възстановяване от 2 до 4 месеца.
Причинена му е и фрактура на костите на лява подбедрица /тибия, фибула/ с
дислокация на костните фрагменти, довело до трайно затрудняване
движението на долния крайник за срок по-голям от един месец. Лечението
продължава между 3 и 6 месеца, а при наличие на инфекция и значително по-
дълго. По отношение фрактурата на дясната предмишница в дисталната и част
е проведено консервативно лечение с гипсова имобилизация – маншет.
Фрактурата на лявата подбедрица е лекувана оперативно – на 03.08.2022г. е
извършена кръвна репозиция и интрамедуларно метална остеосинтеза -
заключващ пирон. На 19.10.2022г. е извършена нова операция и са отстранени
двата заключващи винта. На 07.11.2023г. е извършена следващата операция
под обща анестезия и е отстранен метала. Провеждал е и рехабилитация.
Травматичните увреждания са последица от ПТП на 30.07.2022г.
При прегледа на ищеца, извършен от вещото лице, се установява, че при
дясната гривнена става има леко ограничена дорзи флексия при възстановена
воларна флексия. Налице е улнарно и радиално отклонение на дланта,
възстановен юмручен и върхов захват, няма сетивни и циркулаторни
смущения. В лявото коляно – флексия 95 градуса, няма пълна екстензия
предвид наскоро проведената оперативна интервенция. При левия глезен
има леко изразен оток в областта на латералния и медиалния малеол.
Движенията в лявата глезенна става са възстановени. Походката му е
самостоятелна, без помощни средства.
Показанията на разпитания свидетел Е. Х. Я. - майка на ищеца са
обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че
9
вследствие на катастрофата ищецът е имал счупена ръка и крак, спукано
ребро, натъртвания по гърдите и лицето. Трудно му било да диша от
натъртванията. Болничното лечение първоначално продължило десет дни. Бил
неподвижен и не можел да се обслужва сам. След изписването му
свидетелката се е грижила за него в дома им. Той бил неподвижен в
продължение на месец и тя се е грижила за храненето и обслужването му.
Възстановителният процес продължил повече от година, тъй като е претърпял
операции и за премахването на винтовете и металните тела. Първоначално
започнал да се придвижва с количка, а след това с патерици. Получил гнойно
възпаление при поставянето на импланта. Наложило се да приема
антибиотици. Препоръчано му било да не натоварва крака, поради което се
придвижвал с количка. Тъй като мускулите му атрофирали, се наложило
раздвижване, провел е рехабилитация. Понастоящем се оплаква от болки в
крака, ако дълго стои прав или го натовари.
Според показанията на свидетеля Д. Х. Я. – брат на ищеца след
изписването му той имал нужда от грижи за тоалет, къпане и хранене. Около
месец е бил на легло. След легловия режим се придвижвал с помощни
средства - с количка и с две патерици. Понастоящем се оплаква от болки в
крака, не може да спи, притеснен бил и уплашен.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са
подкрепени от другите събрани по делото доказателства – медицинска
експертиза и писмени такива, а и свидетелите имат непосредствени
впечатления от състоянието му след инцидента.
От доказателствата може да се направи извод, че на пострадалия е била
причинена болка със силно изразен характер. Непосредствено след травмата
тя е била силна. Страданията са били силно изразени, поради засягане
едновременно на гръдната кост, десен горен крайник и левия долен, което е
направило невъзможно придвижването му, самообслужването и хигиенния му
режим за дълъг период от време.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и
страдания за основателен. Същият е претърпял големи по степен болки и
страдания, особено в първия месец след инцидента. Възстановителният
процес е продължил повече от година, извършени са няколко оперативни
10
интервенции. Настъпило е възстановяване, макар и не напълно. Наблюдава се
лек оток на глезена. Продължава да изпитва болки. Всичко това навежда на
извод за основателност на заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия дълъг възстановителен период, необходимостта от чужда помощ
през не малка част от този период, наличието на няколко отделни травми,
настъпилото възстановяване, съдът счита, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на
85000 лева, е справедливо. Началният момент, от който се дължи законна
лихва върху обезщетението също е определен правилно в зависимост от
датата, на която застрахователят е бил уведомен за застрахователното събитие
и претенцията на ищеца във връзка с него.
Основателна е в пълен размер и претенцията за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди. От заключението на вещото лице д-р Х.
Х. по допусната съдебно медицинска експертиза и от представените писмени
доказателства се установява, че извършените разходи са за : 1514 лева – за
метална плака, 58 лева – потребителска такса, 275.94 лева – за медикаменти и
консумативи във връзка с проведеното лечение на получените травматични
увреждания в резултат на ПТП.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По частната жалба вх. №2899 от 28.02.2025 г. от адв. П. К. –
пълномощник на И. Х. Я. против Определение №139/13.02.2025г.,
постановено по т.д. №119/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с
което е оставена без уважение молбата на адв. К. за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските като бъде увеличено
определеното и адвокатско възнаграждение с още 2 827.63 лева:
Настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна.
Според даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС Член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
11
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. Поради това въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът
определя възнаграждението за осъществено безплатно процесуално
представителство в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати, без да е налице възможност за
преценка на вида, количеството и сложността на извършената работа,
представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС. Затова тази норма от ЗАдв., препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения като несъответстваща на
правото на ЕС, не следва да се прилага.
Минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в
Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи съда, те могат да бъдат един от
ориентирите при определяне на възнаграждения, наред с фактическата и
правна сложност на делото, сложността и количеството на извършената
работа и т.н.
Ето защо е неоснователно оплакването за това, че разноските, които
съдът е присъдил на ответника са под минимума според определения такъв с
Наредба №1/2004г. Определеното от съда възнаграждение е изчислено въз
основа на уважената и отхвърлена част от претенциите и е достатъчно да
възмезди работата на адвоката по делото съобразно неговата правна и
фактическа сложност. Частната жалба като неоснователна следва да се остави
без уважение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК във връзка с чл.38 ал.1 от ЗА следва да
бъде осъдено ЗК "Л. и." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № ** да заплати на адв. П. К. с адрес: гр. К.,
ул. „С.“ №*, офис №** сумата 5000 лева – адвокатско възнаграждение за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство и защита на
И. Х. Я. пред въззивната инстанция.
На основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК следва И. Х. Я. да бъде осъден да
заплати на ЗК "Л. и." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № ** сумата 383 лева – разноски, сторени в
производството пред въззивната инстанция – съразмерно на уважената и
12
отхвърлена част от жалбите.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №333/16.10.2024г., постановено по т.д.
№119/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта с която е
отхвърлен предявения иск на ищеца И. Х. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. К.,
ул. „Д. К.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * против ЗК "Л. и." АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № ** за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над сумата 85 000 лева до
претендираните 150 000 лева, предявен като частичен от 170 000 лева, както и
в частта, с която е осъдено дружеството – жалбоподател ЗК "Л. и." АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № ** да
заплати на И. Х. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Д. К.“ № **, вх. *, ет.
*, ап. * обезщетение за неимуществени вреди над 30 000 лева до присъдения
размер от 85 000 лева, предявен като частичен иск от 170 000 лева, за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес,
търпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни
увреждания при ПТП на 30.07.2022 г., както и в частта с която е уважен иска
за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 938.32 лева до
присъдения размер от 1876.63 лева, представляващи извършени разходи за
лечение, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 12.08.2022 г.
до окончателното заплащане на сумата.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №2899 от 28.02.2025 г. от
адв. П. К. – пълномощник на И. Х. Я. против Определение №139/13.02.2025г.,
постановено по т.д. №119/2023г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с
което е оставена без уважение молбата на адв. П. К. за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските като бъде увеличено
определеното и адвокатско възнаграждение с още 2 827.63 лева, като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК "Л. и." АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
13
управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № ** да заплати на адв. П. К. с адрес: гр. К.,
ул. „С.“ №*, офис №** сумата 5000 лева – адвокатско възнаграждение за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство и защита на
И. Х. Я. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. Х. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „Д. К.“ № **, вх.
*, ет. *, ап. * да заплати на ЗК "Л. и." АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № ** сумата 383 лева – разноски,
сторени в производството пред въззивната инстанция – съразмерно на
уважената и отхвърлена част от жалбите.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14