Р Е Ш Е Н И Е
№ 620
Гр. Велико Търново, 10.06.2009
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, в публично заседание на първи юни две хиляди и девета година в състав:
Председател: К.Х.
при участието на секретаря М. И. и в
присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдия К.Х. НАХД 1766
по описа за
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на Н.С.Д., ЕГН **********,***, против наказателно постановление № 6656/08 от 20.10.2008 г., издадено от Николай Павлов Терзиев, на длъжност Началник РПУ – гр. Велико Търново, упълномощен с МЗ № Іs – 189, раздел ІІ на МВР от 08.02.2007 г., с което за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
В жалбата се твърди, че административното нарушение не е извършено виновно, поради което и се моли наказателното постановление да бъде отменено в цялост или да бъде изменено в частта му относно наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Въззиваемата страна – РУ – гр. Велико Търново, не се явява и не се представлява. Не е взето становище по постъпилата жалба.
По делото се установява следното:
Атакуваното наказателно постановление № 6656/08 от 20.10.2008 г. е издадено от Николай Павлов Терзиев, на длъжност Началник РПУ – гр. Велико Търново, упълномощен с МЗ № Іs – 189, раздел ІІ на МВР от 08.02.2007 г.
Административно – наказателното производство е започнало чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 6656 , бланков номер 634846 от 12.09.2008 г., съставен от пол. Г.Н.М., на длъжност мл. автоконтрольор – група ПК при РПУ – гр. Велико Търново, в присъствието на свидетелите Р.И.В. и Ангел М. Павлов.
В
АУАН е отразено, че на 12.09.2008 г. около 10,25 ч. на ПП І –
При така установените факти и обстоятелства, актосъставителят е приел, че е извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 2 от ЗДвП, поради което и е съставил посочения по горе АУАН. Същият е връчен лично на жалбоподателя срещу подпис, като нито в този момент, нито в законоустановения тридневен срок срещу така съставения АУАН са постъпвали писмени възражения от негова страна.
След запознаване с материалите по административно – наказателната преписка, административнонаказващият орган е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, приел е, че административното нарушение е извършено при описаната в АУАН фактическа обстановка, поради което и е издал сега атакуваното наказателно постановление.
След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП, не е оспорена в хода на съдебното заседание, а съгласно чл.189, ал. 2 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по посочения закон, имат доказателства сила до доказване на противното. В настоящия случай не са събрани каквито и да е било доказателства, които да обосноват извод у съда, че административното нарушение не е било извършено или не е било извършено така, както е описано от актосъставителя и административно наказващия орган. В този смисъл и съдът намира, че по делото безспорно е доказан фактът на извършване административното нарушение по чл. 100, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.
От правна страна, съдът намира, че както АУАН, чрез който е започнало административно – наказателното производство, така и сега атакуваното наказателно постановление, са издадени от компетентните за това лица, поради което в тази насока липсват допуснати съществени процесуални нарушения.
Не се констатират и допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство. Правилно е определена материално – правната норма, определяща състава на извършеното административно нарушение, след което и правилно е определена процесуално – правната такава, фиксираща вида и размера на наложеното административно наказание. Нормата на чл. 100, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП изрично предвижда, че водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност. В настоящия случай, макар на управляваното от водача МПС да е имал поставен винетен стикер, същият не е бил валиден, тъй като е липсвала перфорацията, означаваща периода на валидност на поставения винетен стикер. Твърденията на жалбоподателя, че не е осъзнавал за липсата на такава перфорация не могат да бъдат взети предвид и съдът да обоснове извод, че извършеното административно нарушение не е извършено виновно, а само че деянието е било извършено непредпазливо. Непредпазливостта обаче е също форма на вина при извършване на административното нарушение и не изключва отговорността на дееца. Грижа на водача на МПС е да управлява същото с необходимите документи и негова грижа е, а не на собственика на МПС, да постави валиден винетен стикер.
С оглед изложеното съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 6656/08 от 20.10.2008 г., издадено от Николай Павлов Терзиев, на длъжност Началник РПУ – гр. Велико Търново, упълномощен с МЗ № Іs – 189, раздел ІІ на МВР от 08.02.2007 г., против Н.С.Д., ЕГН **********,***, с което за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок пред Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: