О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. София, 14.04.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, трети състав, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от председателя ВНЧД № 157/2020 г. по описа на
АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.341 от НПК.
С определение,постановено на 19
март 2020 г.СпНС 19 състав е оставил без
разглеждане искането на М.К. и неговата
защита ,предявено по реда на чл.234 ал.9
от НПК за отмяна на процесуалната принуда
по отношение на него поради изтичане на определените ал.8 на чл.234 от НПК срокове.
СпНС е приел ,че искането е недопустимо предвид на
обстоятелството ,че има специален ред ,предвиден в чл.65 от НПК за изменение на
мярката на обвиняемия К.,където за него са налице по-благоприятни срокове и по
каквото искане СпНС и АСНС са се
произнесли с влязло в сила определение на 9 март 2020г.-ден преди входиране на
молбата в СпНС по ,в която са посочени основанията за отпадане на всякаква
процесуална принуда по отношение на обвиняемото лице по смисъла на чл.234 ал.8
от НПК.
Против това определение е постъпила частна жалба от защитата на
обвиняемия К.- адв. Ц. и адв.К. с
оплакване за не законосъобразност на съдебния акт ,чиято отмяна се иска
.Защитата подробни съображения и факти защо счита,че следва съдът да се произнесе по реда на чл.234
ал.9 от НПК.Иска се след отмяна на определението на СпНС това да стори АСНС със
своя съдебен акт като отмени мярката за
процесуална принуда- мярка за неотклонение“Задържане под стража“ по отношение
на М.К..
АСНС като се занима с
оплакванията в частната жалбата и при направената служебна проверка приема
следното:
ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕДОПУСТИМИА.
Производството пред първата инстанция независимо от това как е приключило
се е развило по реда на чл.234 от НПК.СпНС в това производство се произнася
еднолично и определението му не подлежи на обжалване,съгласно нормата на чл.234 ал.10 от НПК.Т.е. изрично е предвидено
в процесуалния закон ,че определенията на първоинстанционния съд не подлежат на
въззивен контрол.
Обжалваното определение не попада в кръга на определенията,подлежащи на проверка
от въззивната инстанция и съгласно
нормата на чл.341 от НПК,които са изчерпателно изброени.
От изложеното следва , че са налице две непротиворечиви основания посочени в НПК ,въззивният
съд да приеме ,че няма право да се занимае с частната жалба депозирана от защитата на обвиняемия К..
Ето защо АСНС приема ,че
частната жалба се явява недопустима.Въззивната инстанция не е овластена от
процесуалния закон да контролира съдебния акт ,постановен от СпНС-19 състав по
реда на чл.234 ал.9 от НПК,поради което ЛИПСВА ПРЕДМЕТ.
Поради всичко изложено АСНС приема
,че следва да остави БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба и да прекрати производството пред въззивния съд
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
частната жалба на адв.Ц. и адв.К.-защитници на обвиняемия по ДП 130/2018г. по
описа на СО-СП М.К.К. против определение на СпНС 19 състав ,постановено на 19 март 2020 г. по
ЧНД 1052/2020г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧНД 157/2020г. по описа на АСНС трети състав.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
О П Р Е Д Е Л И :