Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

25.07.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

22.06.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

117

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител.

Депозирана е жалба от К.Г.Л. от ***, с ЕГН **********, против Заповед № 83/21.02.2023 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя.

Счита, че оспорената заповед е неправилна, немотивирана, издадена в противоречие със закона, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие със целта на закона.

Излага съображения, че в оспорената заповед липсвали каквито и да било мотиви относно издаването й. Липсвало конкретизация и фактическа обоснованост, защо се приема, че се съкращава длъжността, като видно от утвърденото длъжностно разписание длъжността на жалбоподателя се запазвала. Сочи, че мотивирането на акта е предпоставка не само за осъществяване на надлежния контрол за законосъобразност от съда, но е и възможност за съответния адресат да реализира пълноценно своята защита. Посочените разпоредби и основания в атакуваната заповед, не санирали липсата на конкретност обус­ловена от общата формулировка на бланкетно посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед това намира, че в атакуваната заповед е налице липса на мотиви и същата е лишена от фактически основания, което от своя страна води до порок във формата по смисъла на чл. 59, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което и подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 2 от АПК.

На следващо място въвежда доводи, че в конкретния случай не били налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В тази връзка следвало да се има предвид, че законосъобразното приложение на посочената норма изисквало да се  установи, че заеманата от Л. длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2. ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъж­ностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани е нейното изпълнение. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган било правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация е оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване е приетата структура и нормативно определената чис­леност на служителите. Въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл органът по назначаването разполагал с възможността да внесе про­мяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, зае­мани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъж­ности. случай. Релевантното обстоятелство се явявало наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена но смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябвало да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно опре­делена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като сис­тема от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следвало да бъдат установени кумулативно. Счита, че в конкретния случай това не било установено, респ. не била налице нито първата, нито втората предпоставка за приложението на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което атакуваната заповед била издадена в противоречие с материалноправните норми, явяващо се отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Отделно от горното, твърди, че оспореният акт е издаден в противоречие със целта на закона, явяващо се отменително основание по чл. 145, т. 5 от АПК. В този смисъл излага доводи, че жалбоподателят бил  достатъчно квалифициран за заеманата от него длъжност, с оглед наличието на значителни успехи в дейността му. Също така, заеманата от него длъжност дори и да е била премахната като нормативно установена позиция, то задълженията и функциите й не са променени. При това положение извършените в случая промени били насочени единствено към фор­мално преименуване на вече съществуващи длъжности е цел различна от предвидената в закона, като това не е достатъчно да обоснове извършеното съкращение

Счита, че както и предходното уволнение, така и настоящото уволнение и отстраняването на К.Л. от длъжност били тенденциозни и целенасо­чени и са по политически причини, с цел овакантяване на заеманата от доверителя ми длъжност, за да бъде назначен друг удобен за ръководството човек. В подкрепа на изложеното сочи Заповед № 121/24.02.2022 г., с която било прекратено служебното правоотношение със жалбоподателя, която била отменена с Решение № 199//28.06.2022 г., постановено по а.д. № 92/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, оставено в сила с Решение № 1284/07.02.2023 г. по к.а.д. № 7721/2022 г. по описа на ВАС.

Твърди, че през пос­ледните 6 месеца били открити още две свободни позиции за заеманата от жалбоподателя длъжност, на които били  назначени нови служители, които към настоящият .момент продъл­жавали да работят на тази длъжност.

Счита, че допълнителен аргумент в подкрепа на доводите си за тенденциозност и целенасоченост на уволнени­ето било обстоятелството, че след като бил възстановен от съда на заеманата от него длъжност, в законоустановения 14-дневен срок Л. е заявил желание да постъпи на работа, сочейки, че на 20.02.2023 г. ще се яви на работното си място. Макар и да се е явил на работа на 20.02.2023 г. през цялото време до прекратяване на служебното му правоотношение не е бил допускан да извършва служебните си задължения, а му е нареждано единствено да стои в помещението, без да извършва каквато и да било дейност. Видно от Заповед № 82/21.02.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, жалбоподателят бил възстановен на заеманата от него длъжност на 22.02.2023 г., когато и било прекратено и слу­жебното правоотношение, а не когато действително е заел длъжността си – на 20.02.2023 г.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 83/21.02.2023 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с К.Г.Л. – *** в ОД на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Кърджали, отдел „***“. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез адв. Д.Д., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита, в която са развити подробни съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт. Въвежда допълнително доводи, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение на К.Л. е действала Заповед № 0З-РД/22 от 04.01.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и Приложение № 1 към нея, която заповед е действала и преди предходното уволнение на жалбоподателя, видно от която и понастоящем длъжността на Л. продължавала да фигурира в процесната администрация и същата не е съкратена. От Приложение № 1 към Заповед № 0З-РД/22 от 04.01.2022 г. се установявало, че в Областна дирекция Кърджали са налице 8 щатни бройки, като от представената извадка от поименното разписание на длъжностите и работните заплати на държавен фонд „Земеделие Кърджали към 22.02.2023 г. са били заети 56 бройки, т.е. налице били две свободни бройки, една от които би следвало да е тази на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, чрез юрисконсулт К. М., оспорва жалбата. Моли съда да отхвърли оспорването и присъди юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

К.Г.Л. е бил назначен на длъжност „***“ в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Кърджали, считано от 03.11.2014 г., със Заповед № 787/31.10.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“/л. 79 от а.д. № 92/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, прието като доказателство по настоящето дело/, при условията на чл. 15 от ЗДСл, до завръщане на титуляра. Заповедта е връчена на служителя на посочената дата, за което същия е положил подписа си.

Със Заповед № 507/13.10.2017 г./л. 55 от а.д № 92/2022 г./ на изпълнителния директора на ДФ „Земеделие“, считано от 14.10.2017 г., К.Г.Л. е бил преназначен на длъжност „***“ в отдел „***“ в Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие“, по заместване, до завръщане на титуляра, като считано от 08.02.2018 г., със Заповед № 57/07.02.2018 г. /л. 49/ на изпълнителния директор  на ДФ „Земеделие“, жалбоподателя е бил преназначен на същата длъжност в същото административно звено, но по заместване на друг държавен служител, отсъстващ от работа поради дългосрочен законоустановен отпуск.

С последно утвърдената длъжностна характеристика за заеманата длъжност /л. 25 - л. 27 от а.д. № 92/2022 г./ К.Л. е бил запознат на 08.04.2020 г., удостоверено с подпис на служителя. Съгласно изискванията на характеристиката преките задължения на Л. се изразяват в извършване на проверки на място по съответните схеми, съгласно Правилника за дейността на дирекция „Технически инспекторат“, в съответствие с инструкциите и планира работата си по изготвения график, изготвяне на контролен лист за проверка на място, уведомяване кандидата за проверката на място в съответствие със специфичните изисквания по различните схеми, въвеждане резултатите от проверката на място в Информационната система, попълване на административни данни в контролния лист и други, подробно изброени в раздел V от длъжностната характеристика.

През 2022 г. На К.Г.Л. е поставена е годишна оценка за изпълнението на длъжността за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. - „Изпълнението отговаря не напълно на изискванията“/л. 20 от а.д. № 92/2022 г./. Във формуляра са изложени мотивите на оценяващия ръководител за определената годишна оценка на изпълнението, като е посочено следното: „Необходимо е по-задълбочено познаване на вътрешните правила и процедури за работа, както и стриктното им и правилно прилагане. Необходим е контрол по отношение на качеството и сроковете. Трудно се справя самостоятелно с поставените задачи. Нуждае се от помощ и напътствания. Допуска елементарни грешки при изпълнението на поставените задачи, вътрешни правила и процедури“.

Оценката е предоставена на служителя за запознаване, който без възражения е подписал формуляра на 27.01.2022 г.

На 04.02.2022 г. контролиращия ръководител е поставил оценка за изпълнението на длъжността „Неприемливо изпълнение“/л. 20, стр. 2 от а.д. № 92/2022 г./. Като мотиви за поставяне на същата в графа „Коментар на контролиращия ръководител“ е посочено, че не може да планира работата в съответствие с изготвения график, изпитва сериозни проблеми при изпълнение на поставените задачи, не работи равностойно в екип, както и че не познава добре правилника за дейността на отдел ***.

Предвид така поставената годишната оценка на К.Г.Л., директорът на Областна дирекция – Кърджали на ДФ „Земеделие“ е изготвил докладна записка с изх. № 05-2-090181 от 16.02.2022 г./л. 15 от а.д № 92/2022 г./, адресирана до изпълнителния директора на ДФ „Земеделие“, в която са изложени мотивите за поставената от оценяващия ръководител оценка „Изпълнението отговаря не напълно на изискванията“. Посочено е, че след допълнително поискано мнение от началника на отдел ***, така поставената оценка е променена от контролиращия ръководител на „Неприемливо изпълнение“, за която окончателна годишна оценка в докладната също са изложени мотиви. Отправено е предложение да бъде прекратено служебното правоотношение с К.Г.Л. – *** в отдел *** в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. Кърджали.

Със Заповед № 121/24.02.2022 год./л. 12а от а.д. № 92/2022 г./, издадена от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с К.Г.Л. – *** в отдел „***“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Кърджали. Заповедта е оспорена от жалбоподателя в законоустановения срок, при което с Решение № 199/28.06.2022 г. по а.д. № 92/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, обжалвания акт е отменен като незаконосъобразен. Решението на административния съд е оставено в сила с Решение № 1 284/07.02.2023 г. по а.д. № 7721/2022 г. на ВАС.

Със Заявление вх. № 01-090-1100/89#5 от 10.02.2023 г./л. 12 от настоящето дело/ К.Г.Л. е уведомил изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, че в изпълнение на постановените съдебни решения, на 20.02.2023 г. ще се яви на работа и моли да му бъде дадена възможност да заеме длъжността, която е изпълнявал преди уволнението.

Изпълнителният директор на ДФЗ е отправил до жалбоподателя Предложение № 2/21.02.2023 г. и Предложение № 3/21.02.2023 г./л. 140 – л. 143 от делото/, двете връчени на 22.02.2023 г., за заемане на друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация, съответно да заеме свободна длъжност „***“ в Областна дирекция *** и същата свободна длъжност в Областна дирекция ***. Двете предложения не са приети от Л., което удостоверено писмено във всяко едно от предложенията, удостоверено с подписа на лицето.

Със Заповед № 82.02.2023 г./л. 145 от делото/, изпълнителният директора на Държавен фонд „Земеделие“ е възстановил и допуснал на работа К.Г.Л. на заеманата по служебно правоотношение длъжност „***“ отдел „***“, Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Кърджали, с ранг ***, с месторабота: ***, която е заемал преди издаване на Заповед № 121/24.02.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, считано от 22.02.2023 г.

С Предизвестие № 4/21.02.2023 г./л. 139 от делото/, изпълнителния директор на ДФЗ е уведомил К.Л., че на основание чл. 106, ал. 1 от ЗДСл , след изтичане на едномесечен срок от получаване на предизвестието ще прекрати служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на длъжността. Предизвестието е връчено на адресата на 22.02.2023 г.

Със Заповед № 83/21.02.2023 г./л. 138/, издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с К.Г.Л. – *** в ОД на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Кърджали, отдел „***“, поради съкращаване на длъжността, считано от 22.02.2023 г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.02.2023 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на акта/връчена на адресата й на 22.02.2023 г., а жалбата срещу акта е постъпила в канцеларията на съда на 08.03.2023 г./ и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

Заповедта е издадена от компетентен орган - Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на фонда съгласно разпоредбата на чл. 20, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Оспореният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма и  съдържа реквизитите, предвидени в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, а именно посочени са правното основание за прекратяване - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, дължимото обезщетение съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на предизвестие, както и придобитият ранг - *** ранг. Съдът приема, че заповедта съдържа фактическите и правните основания за издаването й. Органът е посочил като фактическо основание за издаване на акта съкращаване на длъжността, за което е приложено и основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Законосъобразността на прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл – при съкращаване на длъжността, предполага наличието на две кумулативни предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика вече не съществува. Носител на доказателствената тежест за установяване на посочените предпоставки, при оспорване на прекратяване на служебното правоотношение пред съда, е издателят на оспорения акт.  

На първо място, настоящият състав счита, че по делото не се установява наличието на никоя от горните предпоставки за законосъобразността на осъщественото прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя на посоченото основание. 

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, „длъжност в администрацията“ е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Предвид това, основните белези на понятието „длъжност в администрацията“ са два: 1. Нормативно определена позиция, 2. Изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика.

По силата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация, а съгласно чл. 11, ал. 1  от Наредбата за прилагане на Класификатор на длъжностите в администрацията, ръководителят на администрацията утвърждава длъжностно разписание по образец съгласно приложение № 1. Разпоредбата на чл. 10, т. 8 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“ регламентира правомощията на изпълнителният директор да утвърждава структурата на административните звена и длъжностните и поименните разписания.

Релевантното за делото длъжностно разписание на администрацията на Държавен фонд „Земеделие“ е утвърдено от изпълнителния директора на ДФЗ със Заповед № 03-РД/22/04.01.2022 г./л. 174/. Видно от изявлението на пълномощника на ответника в съдебно заседание на 22.06.2023 г., след 04.01.2022 г. до датата на провеждане на устните състезания по делото не съществува друга заповед на органа, с която да е налице въведена промяна в длъжностното разписание. От приложение № 1, явяващо се неразделна част от заповедта, в частта му относно Областна дирекция – Кърджали/л. 176 от делото/, се установява, че за заеманата от К.Л. длъжност – „***“ в отдел „***“ са утвърдени 20 щатни длъжностни. От представената и приета по делото извадка от поименно разписание на длъжностите и работните заплати в Държавен фонд „Земеделие“ - Областна дирекция гр.Кърджали/л.179 – л. 180/ е видно, че към 01.01.2023 г. в отдел „***“ на Областна дирекция – Кърджали са заети 19 щатни длъжности „***“. В представената извадка срещу подписите на изготвилите я лица е посочена дата на съставяне – 22.03.2023 г.

При така представените доказателства от ответника и изявлението на процесуалния му представител в съдебен заседание, настоящият състав намира, че в случая не е налице съкращаване на заеманата от К.Л. по служебно правоотношение длъжност „***“ отдел „***“, Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Кърджали, с ранг ***, с месторабота: ***, която е заемал преди издаване на Заповед № 121/24.02.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В хода на съдебното следствие не са въведени никакви конкретни доводи и не са ангажирани доказателства от страна на ответника или неговия представител, че е налице съкращаване на длъжността „***“ отдел „***“, Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Кърджали към датата на издаване на оспорената по делото Заповед № 83/21.02.2023 г., респ., че е налице съкращаване на някоя от предвидените в Областна дирекция – Кърджали 20 щатни длъжности за „***“ в отдел ***. Нещо повече, от представеното поименно длъжностно разписание на отдела/горепосочено/, отразяващо само заетите щатни бройки за длъжността към 01.01.2023 г., се установява, че в отдел *** са били заети 19 броя длъжности за „***“, т.е. категорично в случая няма данни и всички утвърдени длъжности за „***“ да за били заети към датата на прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя.

С други думи, в конкретния случай нито е налице съкращаване на щата чрез намаляване на щатните бройки за длъжността „***“ в отдел *** в ОД „Земеделие – Кърджали, нито е налице премахване на заеманата от жалбоподателя длъжност като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания. Това от своя страна обосновава извода, че на 22.02.2023 г., считано от която дата е възстановен на заеманата по служебно правоотношение длъжност К.Л. със Заповед № 82/21.02.2023 г., то жалбоподателят е възстановен на щатна длъжност, която не е била съкратена. Предвид това, в случая не са били налице материалните предпоставки на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, на което основание е прекратено служебното му правоотношение с процесната Заповед № 83/21.02.2023 г., която се явява незаконосъобразна като издадена при наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК и следва да бъде отменена.

На следващо място, оспореният акт се явява и постановен в противоречие с действащата към момента на прекратяване на служебното правоотношение „Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФ „Земеделие““, утвърдена на 04.02.2022 г. от изпълнителния директора на ДФ „Земеделие“, представена и прието по делото/л. 185 и сл./. Съгласно раздел XV, т. 1 - 3 и раздел XVI, т. 1 и т. 2 от Процедурата/л. 197 от делото/, прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване се извършва въз основа на докладна записка от директора/ръководителя на съответната дирекция/структурно звено, адресирана до изпълнителния директор, която се внася за одобрение и след одобрението на докладната записка, същата се предава на Дирекция „Човешки ресурси“ (ДЧР) за изготвяне на проект на заповед за прекратяване на служебното правоотношение. В настоящия случая липсват доказателства, органът да е спазил посочената Процедура, респ. липсват доказателства за издадена докладна записка от директора на ОД – Кърджали или началник на отдел “РТИ“, както и проект за издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение, в който да е посочен конкретен служител, чието правоотношение следва да се прекрати. В тази връзка, с приемането на Процедурата, органът по назначаване се е ангажирал при предприемане на действия по прекратяване на служебното правоотношение по негова инициатива, да спазва стриктно същата, което не е извършено в случая. Анализът на разпоредбите на раздел ХV (т. 1-3) от Процедурата и чл. 14, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, аргументира извода, че за законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, следва на първо място да е налице съкратен щат на длъжността, респ. да е извършена длъжностна промяна в съответната дирекция, за което е нужен мотивиран писмен доклад и на второ, след това да бъде съкратен конкретен служител, чрез одобряване на докладна записка – раздел ХV от Процедурата, въз основа на която да бъде изготвен проект на заповед за прекратяване на служебно правоотношение. В настоящия случай горното не се установява по делото, поради което оспорената заповед е постановена и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Най-накрая, но не и на последно място, настоящият състав счита, че   Заповед № 83/21.02.2023 г. се явява незаконосъобразна и като издадена в несъответствие с целта на закона, т.е. при наличието на основанието по чл. 146, т. 5 от АПК. 

В този смисъл следва да се посочи, че напълно формално в конкретния случай на жалбоподателя е предложено да бъде възстановен на друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в Областна дирекция *** и Областна дирекция ***. Очевидно е, че след като в Областна дирекция гр.Кърджали съществува длъжността, заемана от Л. преди прекратяване на служебното му правоотношение с отменената от съда заповед, то органът изцяло незаконосъобразно и превратно, позовавайки се на нормата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е предложил на служителя равностойна длъжност в Областни дирекции на ДФЗ, находящи се на повече от 300 км. от дирекцията, в която е работил жалбоподателя/ОД – Кърджали/ и където съществува такава длъжност, т.е. отправените предложения се явяват в противоречие със смисъла и целта на цитираната разпоредба и представляват действия по превратно упражнена от органа по назначаването власт, имащо за резултат и последващото издаване на Заповед № 83/21.02.2023 г. и то при липса на материалноправните предпоставки за прилагане нормата на  чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл към датата на издаването й.

Целта на разпоредбата на чл. 122 от ЗДСл е уволненият служител да бъде възстановен на държавна служба, която по възможност трябва да е идентична със заеманата такава от служителя преди незаконното уволнение. Именно това е смисълът на употребеният от законодателя израз „предишната длъжност“ като в случая такава длъжност съществува при органа към момента на възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност. Следва да се отбележи, че дори и при липсата на такава длъжност в действащото щатно разписание на съответната администрация, поради различни причини (между които и промяна в длъжностното разписание по време на съдебния спор по обжалване заповедта за уволнение, каквото в случая не е налице), то това не освобождава административния орган от задължението му да осигури изпълнението на държавна служба на служителя, подал заявление по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, което може и следва да бъде изпълнено единствено чрез възстановяване на служителя на съществуваща по щатното разписание длъжност.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена при превратно упражняване на правомощията на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Хронологията на извършените от административния орган действия спрямо служителя К.Г.Л., преценени поотделно и в съвкупност, аргументира извода, че в случая не е целено най-доброто функциониране на съответните звена, т. е. на целта, заложена от законодателя, а на други цели, които стоят извън изпълнението от страна на жалбоподателя на системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност. Съдът намира, че преследваната цел от органа е насочена единствено към прекратяване на служебното правоотношение със служителя, но не и към възстановяването му на работа или оптимизиране на работата на администрацията.

С други думи, служебните правоотношения с държавния служител не са възстановени във вида, в които са съществували преди издаване на предходната заповед за уволнение, която е отменена по съдебен ред, поради което предпоставките, въведени с чл. 122, ал. 1 от ЗДСл не са изпълнени – при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител да се възстанови на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение, което условие е изпълнено от жалбоподателя – Решение № 1284 на ВАС е постановено на 07.02.2023 г., а заявлението на К.Л./вх. № 01-090-1100/89#5/, отправено до органа, че желае да заема предишната си длъжност е от 10.02.2023 г.

Налице е недобросъвестно упражняване на правомощията на органа по назначаването в условията на оперативна самостоятелност, чиято преценката следва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност обосновава несъответствие на акта с целта на закона - отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената Заповед № 83/21.02.2023 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с К.Г.Л. – *** в ОД на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Кърджали, отдел „***“, се явява незаконосъобразна като постановена при наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, а именно при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на К.Г.Л. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящето производство, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 960 лв., заплатено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 01.03.2023 г./л. 4, стр. 2/, за което договорът служи като разписка за платената сума. Заплатеното възнаграждение е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакцията с ДВ, бр. 88 от 2022 г./, съгласно която норма за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Предвид това и независимо от надлежно релевирано възражение за прекомерност от страна на ответника, съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 83/21.02.2023 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с К.Г.Л. – *** в ОД на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Кърджали, отдел „***“, считано от 22.02.2023 г., като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, със седалище:***, да заплати на К.Г.Л. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 960 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                                              Председател: