№ 213
гр. Велико Търново , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000269 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със свое Решение № 44/05.03.2020 год. по т. д. № 172/2019 год. Плевенският
окръжен съд осъдил ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София да заплати на осн. чл. 226 от КЗ
(отм.) на В. Й. А. от с. К., общ. Левски, обл. Плевен и на К.П.Н. от гр. П., сума от по
50 000 лв. за всяка една, представляваща застрахователно обезщетение за вреди от
смъртта на В.П.Н. – внучка на първата и сестра на втората ищца, причинена при ПТП,
осъществено виновно от Н.М.С. и Ц.П.П. на 10.04.2014 год., при сключени от
собствениците на автомобилите застраховки „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва от 10.04.2014 год. до окончателното изплащане.
Осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ
в размер на 4 000 лв. и разноски по делото в размер на 500 лв., а на адв. П. К. –
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 4 872 лв. (Определение №
352/07.07.2020 год., постановено по делото по реда на чл. 248 от ГПК).
Въззивна жалба против решението е подадена от ЗД „Бул Инс“ АД чрез
пълномощниците адв. В. А. и адв. П. Я.. Считат решението за неправилно поради
нарушения на материалния и процесуалния закон, необосновано, постановено при
фактическа и доказателствена непълнота. Решението е в противоречие с константната
1
съдебна практика по сходни казуси и в противоречие с нормата на чл. 52 от ЗЗД. По
делото е установено, че е налице резултантно поведение и от страна на водача на л.
а.“Рено Лагуна“ Ц.П., в който е пътувала пострадалата. Налице са всички предпоставки
на деликт по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от него. Грешен е изводът на съда за липса на
самопричиняване на вредоносния резултат от самата пострадала в резултат от
неизползването на обезопасителен колан. Не са събрани доказателства за особена
връзка между ищците и пострадалата, а се касае за съществуваща и изградена обичайна
формална родствена връзка между тях. Така определеният размер е в противоречие с
Тълкувателно решение № 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС като се има предвид
степента и родствената връзка на ищците и отредените размери на обезщетенията по
&96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ. Моли съда да отмени решението, като присъди
направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
пълномощника адв. Ал. Илиев.
В писмения си отговор въззиваемите – ищци В. Й. А. и К.П.Н. чрез
пълномощника си адв. П. К. заемат становище за неоснователност на въззивната
жалба. Моли съда да я остави без уважение. Изложени са подробни съображения по
оплакванията в жалбата. Позовава се на съдебна практика относно размера на
присъденото обезщетение. Направено е искане за присъждане на разноски.
Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по
делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Ищците В. Й. А. и К.П.Н. са предявили против ЗД „Бул Инс“ АД искове по чл.
226 ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на всяка една от тях на сума от по 50 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В.П.Н.-внучка на
първата и сестра на втората ищца, настъпила при ПТП на 10.04.2014 год. по вина на
водачите Ц.П.П. и Н.М.С., при управление на лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. №
ЕН **** ВН и лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ЕН **** ВХ, застраховани по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху сумите от датата на
произшествието – 10.04.2014 год. до окончателното изплащане.
Безспорно по делото е осъществяването на деликт, в резултат на който е
причинена смъртта на В.П.Н.. Съгласно чл. 300 от ГПК гражданският съд следва да
зачете задължителната сила на влязлата в сила Присъда от 06.06.2017 год. на ПлОС по
НОХД № 155/2017 год., поради което съдът приема за безспорно установено
2
противоправното деяние, извършено от Ц.П.П. и Н.М.С. при условията на независимо
съпричиняване и тяхната вина. Механизмът на произшествието се установява и от
заключението на допуснатата от първостепенния съд автотехническа експертиза, а
пряката причинна връзка между деянието и смъртта на пострадалата - от заключението
на съдебномедицинската експертиза.
Безспорно по делото е също, че към датата на събитието гражданската
отговорност на водачите на двата автомобила е била застрахована при ответното
застрахователно дружество.
В жалбата си застрахователното дружество акцентира на участието на водача на
лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ЕН **** ВН Ц.П.П., в който автомобил е
пътувала пострадалата, без да е ясно в каква връзка се прави този акцент. Ако доводите
се навеждат във връзка с приложението на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, то същите са напълно
несъстоятелни, тъй като от значение при преценката за съпричиняване на вредоносния
резултат са действията и поведението на самия пострадал. Отделно от това, водачите и
на двата автомобила, причинили произшествието, са застраховани по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.
С оглед на това, въззивната инстанция споделя извода на първостепенния съд, че
са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и че за ответника-
застраховател е възникнало задължение да покрие отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица вреди, пряк и непосредствен резултат от това
събитие (чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.).
Относно материалноправната легитимация на ищците да получат обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди:
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС по тълк. дело №
1/2016 год. е разширен кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техни близки, като е прието, че освен лицата,
посочени в Постановление № 4/25.05.1961 год. и Постановление № 5/24.11.1969 год., в
този кръг, по изключение, се включва и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които при конкретните обстоятелства е справедливо да бъдат
обезщетени. В тези случаи обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Настоящият състав счита за правилен извода, че ищците са легитимирани да
бъдат обезщетени за болките и страданията, претърпени в резултат от смъртта на
пострадалата. По делото е доказано, при условията на пълно и главно доказване, че
3
съществуваща между ищците и починалата емоционална връзка е дълбока и трайна,
изключителна и извън обичайната за този вид родствени отношения, както и че
настъпилите в резултат на нейната смърт болки и страдания са сериозни и
изключителни по интензитет и продължителност.
Пострадалата е внучка на ищцата В. Й. А.. Била е най-голямата, първородната внучка,
носела името й, ходела всяко лято при нея, споделя ли си. Ищцата знаела за
бременността на внучката си, радвала се, че ще става прабаба (свидетелката В.К.Н.-
леля на пострадалата). Прекъсването на една такава силна емоционална връзка по
внезапен и нелеп начин е причинило на ищцата дълбока скръб и тъга - значителни по
интензитет и продължителност, като се има предвид възрастта й. Съдът съобразява
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-психологичната експертиза, което е
извършило изследване по методиката на Спилбъргър относно степента на тревожност
– личностна и ситуативна, които са един от маркерите за посттравматичен стрес. При
ищцата В. Й. А. вещото лице е установило завишени нива както на личностна (65 т.),
така и на ситуативна тревожност (73 т.), при нормални нива от 40 т. При беседата с нея
вещото лице е установило периодично повтарящи се мисли, сънища, в които присъства
загиналата й внучка, неспокоен сън, накъсван от тревожни мисли и скръб. Като
възрастен човек ищцата е по-уязвима и ранима, адаптацията към новата ситуация –
липсата на първородната й внучка, е по-трудна и бавна. В резултат на това, качеството
на нейния живот е значително влошено, при това във възраст, в която тя трябва да се
радва на спокоен живот със семейството, на щастието и успехите на внуците си.
Ищцата К.П.Н. е сестра на пострадалата – по-малка с 10 години. Двете сестри били
много близки и привързани една към друга. В., като по-голяма, се грижела за ищцата,
докато родителите им били на работа. Знаела за бременността на сестра си и се радвала
(свидетелката Н. и свидетелката Д.И.К. – учителка на ищцата и съседка на
семейството). Много тежко приела новината за смъртта на сестра си. Спряла да излиза
и да общува с други хора, а преди това била жизнерадостно дете. Станала затворена.
Нивото на ситуативната (актуална) тревожност при ищцата са също над средните (67
т.) според съдебно-психологичната експертиза. Пред вещото лице е споделила, че
често мислено разговаря със сестра си, особено в трудни житейски ситуации, буди се
нощем от тревожност, често плаче. Избрала да продължи образованието си в
специалността и учебното заведение, в което учила сестра й. В случая следва да се
съобрази обстоятелството, че към датата на инцидента ищцата е била на 14 години –
възраст, в която един млад човек е емоционално нестабилен и трагичната смърт на
сестра й е била допълнителен фактор, който е нарушил психичното и емоционално
равновесие, смутил е дълбоко и задълго вътрешния й свят. Освен близък човек, в тази
крехка възраст ищцата е загубила и своя добър пример и опора.
4
Независимо, че ищците имат право да получат от застрахователя на осн. чл. 226 ал. 1
от КЗ (отм.) обезщетение за причинените им от смъртта на пострадалата
неимуществени вреди, определеното от първостепенния съд обезщетение в размер на
по 50 000 лв. – общо 100 000 лв., е прекомерно спрямо конкретно доказаните вреди. По
делото няма доказателства за заболявания в резултат на тъгата и страданието, за
влошено здравословно състояние, за наложило се лечение и/или консултации с лекари
и специалисти. От смъртта на пострадалата са изминали повече от 5 години. Ищцата В.
Й. А. има опората и грижите на семейството си – сина, снаха си и другата си внучка,
както и на дъщеря си (видно от удостоверението от 21.11.2018 год. за съпруга и
родствени връзки, изд. от Община Плевен), успявайки по този начин да живее с мъката
и скръбта. Ищцата К.П.Н. като млад човек е продължила живота си, образованието си,
независимо от безвъзвратната промяна в него. Като съобразява всички тези
обстоятелства и доказателствата по делото, въззивният съд намира, че адекватният
размер на обезщетението, което всяка една от ищците следва да получи за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на пострадалата не може да надвишава
сумата 5 000 лв. По-висок размер е неустановен от събраните по делото доказателства
и необоснован от житейските критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Както правилно е приел и първостепенният съд, неоснователно е направеното от
ответното застрахователно дружество възражение по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. По делото е
установено, че при настъпване на произшествието тя е била без поставен
обезопасителен колан. За нея обаче не имало подобно задължение, тъй като е била
бременна (чл. 137а ал. 2 т. 1 от ЗДвП), съответно - не може да се приеме, че
възползвайки се от възможността, която законът й дава, е допринесла за настъпване на
тежките последици от инцидента.
Предвид това, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
предявените искове по чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) са били уважени за сумата над 5 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деликта до окончателното изплащане и вместо това, на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК
исковете в този размер следва да бъдат отхвърлени. В останалата част, с която на
ищците са присъдени суми от по 5 000 лв., ведно със законната лихва от 10.04.2014
год. до окончателното изплащане, решението следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора решението следва да бъде отменено в частта, с която
ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е осъден да заплати ДТ върху уважените искове в размер
над 400 лв. и разноски, направени от бюджета, в размер над 50 лв. Решението следва да
5
бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв. П. К.
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер над 976 лв. с ДДС за двете
инстанции съобразно уважената част на исковете – общо 10 000 лв. (по 488 лв. за всяка
инстанция). В останалата част, с която е присъдена ДТ в размер на 400 лв., разноски от
бюджета в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 976 лв.,
решението следва да бъде потвърдено.
Съобразно отхвърлената част на исковете (90 000 лв.) ищците следва да понесат
разноските на ответника. Те са в общ размер 10 676 лв., от тях: пред първата инстанция
- 5 076 лв. съгласно представен списък, пред въззивна инстанция – 5 600 лв., от тях
2 000 лв. внесена ДТ по жалбата и 3 600 лв. платено адвокатско възнаграждение (съдът
не присъжда отделно ДДС върху сумата, каквото е искането на пълномощника, тъй
като съгласно договора за правна помощ от 05.10.2020 год. данъкът е платен от
страната и по арг. от & 2а от ДР на Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение следва да е начислен като част от възнаграждението).
Възнаграждението не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на
делото и е в размерите по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата. Съобразно отхвърлената част на
исковете разноските, които ищците следва да поемат възлизат на 9 608 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 44/05.03.2020 год. на Окръжен съд – Плевен по т. д. №
172/2019 год. по описа на същия съд, в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София е
осъдено на осн. чл. 226 от КЗ (отм.) да заплати на В. Й. А. от с. К., общ. Левски, обл.
Плевен и на К.П.Н. от гр. Плевен, сумата над 5 000 лв. по 50 000 лв. за всяка една,
представляваща застрахователно обезщетение за вреди от смъртта на В.П.Н.,
причинена при ПТП, осъществено виновно от Н.М.С. и Ц.П.П. на 10.04.2014 год., при
сключени от собствениците на автомобилите застраховки „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от 10.04.2014 год. до окончателното изплащане; в частта, с
която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
ДТ в размер над 400 лв. и разноски в размер над 50 лв. и в частта, с която ЗД „Бул Инс“
АД е осъдено да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в
размер над 976 лв. с ДДС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Й. А. от с. К., общ. Левски, обл. Плевен, ул.“С.“
№ 4, с ЕГН ******* против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87,
ЕИК ********* иск по чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата над 5 000 лв. до 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
6
смъртта на В.П.Н. – нейна внучка, настъпила в ПТП на 10.04.2014 год. по вина на
водачите Н.М.С. и Ц.П.П., застраховани по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на произшествието – 10.04.2014 год. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.Н. от гр. Плевен, жк „В.“, бл. 3, ап. 34, ет. 6, с
ЕГН ********** против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК
********* иск по чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата над 5 000 лв. до 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
смъртта на В.П.Н. – нейна сестра, настъпила в ПТП на 10.04.2014 год. по вина на
водачите Н.М.С. и Ц.П.П., застраховани по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на произшествието – 10.04.2014 год. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Й. А. от с. К., общ. Левски, обл. Плевен, ул.“С.“ № 4, с ЕГН
******* и К.П.Н. от гр. Плевен, жк „В.“, бл. 3, ап. 34, ет. 6, с ЕГН ********** да
заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********
сумата 9 608 лв. (девет хиляди шестстотин и осем лева) разноски по делото пред двете
инстанции съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7