Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
22.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на втори април две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1545 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с прано основание
чл. 357 от КТ.
Ищцата И.М.П. с ЕГН ********** *** твърди,
че с ответника са в трудово правоотношение. В законоустановения срок по чл.358,
ал.1, т.1 от КТ и на основание чл. 357, ал.1, т.1 от КТ оспорва Заповед №
******/19.10.2020 г. на ***на О.К. с която й било наложено дисциплинарно
наказание „Забележка” на основание чл. 195, ал.1, чл.188, т.1, чл.187, ал.1,
т.З от Кодекса на труда. Като мотиви за налагане на същото се посочвало, че в
качеството й на служител в общинската администрация на длъжността г.с.и., той и
юрист в звено „И.“ отказала писмено и категорично да изпълни разпореждане на
прекия си ръководител да преработи текста на отговор на жалба с вх. №
****/16.09.2020 г. при О.К. В процесната заповед се твърдяло, че тези действия
представлявали неизпълнение на възложената работа. Оспорва пред цитираната
заповед, като считам, че същата е немотивирана и незаконосъобразна, тъй като не
е извършила нарушение на трудовата дисциплина, за което съм наказана. При
издаване на заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „забележка” били
допуснати съществени нарушения на закона. Задължителните изисквания за налагане
на дисциплинарно наказание, въведени в чл.195, ал.1 от КТ били с оглед
възможността наказаният да организира защитата си, както и предвид правомощията
на съда за преценка извършено ли е нарушение и съответно ли е наложеното
наказание. Разпоредбата на този член предвиждала определени изисквания към
съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Касаело се до
задължителни реквизити относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението,
видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се
налага наказанието. Липсата на само един от посочените реквизити била
достатъчна, за да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като
правната норма на чл.195, ал.1 от КТ била императивна. В конкретния случай в
процесната заповед за наложено дисциплинарно наказание липсвало фактическо
основание, тъй като нарушението не било описано с неговите съществени белези от
обективна страна. Вписаното в заповедта „...отказала писмено и категорично да
изпълни разпореждане на прекия си ръководител да преработи отговор на жалба...”
категорично не отговаряло на действителността и обективната истина и не ставало
ясно по безспорен начин, кое точно от трудовите си задължения виновно е
нарушила, тъй като във връзка с изготвения отговор на жалбата не получавала
никакви разпореждания от прекия си ръководител. Счита, че така издадената
заповед не отговаря на изискванията, поставени от Кодекса на труда и е налице
формално нарушение по предпоставките, с посочване единствено и само на поредица
норми, които формирали фактическия състав по налагане на дисциплинарното
наказание. Твърди, че в конкретния случай изпълнила възложената й задача, за
което отделила нужното време за посещение и работа по случая, а относно отказът
й да преработи предложения от нея текст за отговор на жалбата бил само и
единствено в сферата на сблъсъка на мнения във връзка с констатациите по
извършената проверка.
Фактическите обстоятелства били следните:
На 18.09.2020 г. й била разпределена работа
по жалба с вх. № ********* г. По тази жалба в екип със своя колежка извършили
проверка на адрес, като за самото посещение ищцата съставила констативен
протокол с № ****/24.09.2020 г. Същият бил заведен в деловодството на звено
„И.“ с вх. № ****/25.09.2020 г. Провела необходимите разговори с жалбоподателя
и лицето, срещу което е насочена жалбата. По волята на спорещите страни се
осигурил достъп за оглед на жилищния имот и се предоставили съответните
документи. Това съдействие помогнало за изясняване на фактическата обстановка
по жалбата и формулиране на правилен отговор до жалбоподателя. В присъствието
на колежката от екипа провела разговор и с прекия си ръководител, относно своето
намерение за отговор, а същият се съгласил с доводите й за наличен частен спор
описан в цитираната жалба. Изготвеният от ищцата текст на кратък отговор, както
обикновено се изисквало от служителя, в издържана форма и разбираем за
получателя, оставила в деловодството за преглед и при одобрение за евентуално
съгласуване и подпис от с.ю. г-жа М.Г. и ръководителя на звено „И.“ г-жа В.С..
С извършените от нея действия до този момент счита, че изпълнила възложената й задача съвестно и с
нужния подход и отделено време за свършена работа. След няколко дни
деловодителката на звеното, в присъствието на останалите шест колеги в стаята й
върнала отговора с думите „да се направи по шаблон“. На въпроса, кое точно не е
одобрено, отговорът бил „не знам”. Текстът на ищцата бил демонстративно
зачертан на кръст, без каквито и да било разяснения или указания защо и какво
точно следва да промени в него. В същия ден и последващите няколко дни,
ръководителят на звено „И.” отсъствал. Последващата реакция на ищцата била
провокирана от факта, че не й били дадени указания, не било посочено какво не е
спазила в изискванията, какво не се приема в отговора, за което евентуално би
проявила готовност да промени в рамките на един диалог, въпреки, че в текст от
четири реда било трудно да се приложи друг „шаблон“. Като краен резултат на
по-късен етап до жалбоподателя се изпратил същият отговор с промяната само на
една дума. Този подход на ръководителя не бил единичен случай и бил крайно
обиден и недопустим по отношение на положения труд на служителите, като с това
се уронвал авторитетът и достойнството им. В звено „И.“ била наложена странна
практика да се работи „по шаблон“, като се използвали отговори по стари
идентични казуси, което изключвало възможността да се изгради индивидуален
подход към всеки конкретен случай, а естеството на работата им изисквало това.
В този аспект понякога отговорите на жалбите до гражданите се видоизменяли до
такава степен, че служителят, извършил проверката по нея, оставал в недоумение
дали е констатирал точно тези обстоятелства и дали ще бъде разбран от
жалбоподателя. В рамките на вменените с длъжностната характеристика правомощия
на ищцата и въз основа на придобития дългогодишен административен опит и този
на юрисконсулт, нееднократно отправяла съвети тази практика да се промени, но
безуспешно. Във връзка с горното и предвид стеклите се обстоятелства, не
отрича, че върху листа на грубо зачертания й текст, встрани отбелязала (вече по
памет), без насочване към конкретен адресат, произволно и в свободен текст, че
това е нейното становище от констатациите по извършената проверка и друго няма
да напише; че се прекалява и е смешно да се работи непрекъснато по шаблони; че
шаблонните отговори са за тези, които друго не могат да сътворят. Не
декларирала какъвто и да било официален писмен отказ да извърши дадени
разпореждания, ако такива били налични. Твърди, че преди да депозира докладна
до ***на общината с искане за налагане на дисциплинарно наказание, г-жа
С.никога и при никакви обстоятелства не я потърсила за разговор и диалог
относно изясняване на обстоятелствата, възникнали по този случай, дори в
рамките на няколко седмици в процеса на работа не било споменавано за това, до
момента, в който на ищцата било връчено писмо с искане да представя обяснения
за извършеното нарушение на трудовата дисциплина, а именно отказ да извърши
поставена задача от прекия си ръководител. Във връзка с длъжността, която
заемала в звено „И.“ при О.К. и утвърдената за нея длъжностна характеристика,
можело да се обобщи, че в областите на дейност, вменените функции и
отговорностите, свързани с организацията на работа, заемащият длъжността е в
позиция да работи в рамките на оперативна самостоятелност при изпълнение на
поставените му задачи, за което такава възможност не се осигурява. Съгласно
разпоредбите на КТ, преди да се започне процедурата по налагане на вида
дисциплинарно наказание трябва да бъде установено извършеното нарушение на
трудовата дисциплина, като писменото уведомление трябва да съдържа: трите имена
на извършителя, длъжност и място на работа; точно и пълно описание на
извършеното нарушение, както и правното основание; моментът на извършване
(времето) на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
доказателства, потвърждаващи фактите (ако има такива). В конкретния случай
процедурата по връчване на писменото уведомление, с което се изисквало
обяснение била изключително съкратена и неадекватна. Не й била дадена
възможност да си изясни обстоятелствата, довели до предприемане на подобни
действия, а в самото писмо липсвала яснота относно обстоятелствата, при които е
установено, че е извършено нарушение на трудовата дисциплина. И до настоящия
момент ищцата не била запозната с обстоятелствата по докладната записка,
депозирана от прекия й ръководител до ***на общината, как и защо било
мотивирано искането за налагане на дисциплинарно наказание. Работодателят имал
задължение да спази предвидените в КТ правила за налагане на дисциплинарните
наказания, както и принципа на справедливост при определянето и налагането на
дисциплинарните наказания. Той бил длъжен при избора на вида наказание да
прецени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както
и поведението на работника или служителя по принципа на чл.189, ал.1 от КТ,
което твърди, че също не се извършило и доказало.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отмени наложеното й със Заповед № ****** от 19.10.2020 г. на ***на О.К.
дисциплинарно наказание – забележка.
Ответникът О.К. ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:***, представлявана от Е.К. – **оспорва иска. Твърди се, че между ищцата И.М.П. и О.К. бил
сключен трудов договор № ******/20.07.2018 г., съгласно който същата била
назначена на длъжност „г.с.и.ю.“ в звено „И.“ при О.К. Съгласно длъжностната
характеристика на заеманата длъжност, работата на служителя се възлагала и
отчитала пред ****на звено „И.“, като също така работникът бил задължен да
спазва правилника за вътрешния трудов ред в О.К. Кодекса за етично поведение на
служителите работещи по служебно и трудово правоотношение в о.а.-К., Вътрешните
правила за организация на дейността на звено „И.“ към о.а.-К. и др. Във връзка
с постъпила в О.К. жалба с вх. № ****/16.09.2020 г. от ****на звено „И.“ на
г.с.-и,-ю. И.П. била възложена работата по жалбата с резолюция „за проверка и
отговор“. Ищцата П. извършила проверка по жалбата и представила предложение за
отговор на ****на звено „И.“ за съгласуване от негова страна. До съгласуване от
последния обаче не се стигнало, тъй като директорът на звено „И.“ имал
забележки по текста на предложението с оглед съобразяването на последния с
действителната фактическа обстановка и отстраняването на технически
несъответствия, които били видими в предоставеното предложение за отговор и не
съответствали на дължимото качество на изготвянето на изходяща кореспонденция
от О.К. съгласно Наръчника за деловодната дейност и документооборота в О.К.
Забележките върху предложения текст за отговор провокирали ищцата
собственоръчно да изпише върху него - „За
мен този отговор е повече от шаблонен! Не съм задълбочавала в отговора относно
документите, които сме видели. Кое не е по шаблон??? Това е моят отговор и
друго няма да пиша. При мен си маркирам изпълнено, качвам ви в споделени и
каквито други глупости искате да пишете - пишете! Аз не подписвам.“ И в
долния лесен ъгъл на страницата - „Р.Р.
Смешни сте вече с тези шаблони, защото има и мислещи хора...шаблоните са за
тези, на които умът не им ражда друга мисъл!!!“. Налице било
дисциплинарното нарушение, което като вид правонарушение било установено от
разпоредбата на чл. 186 КТ и се определяло като виновно неизпълнение на
трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното
нарушение, които го характеризирали като вид правонарушение били: деяние
(действие или бездействие), противоправност и вина (Определение № 415 от
09.05.2018 г. по гр. д. № 168 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение). Безспорно било налице поведение от страна на работника,
което било нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 от КТ, в
разрез с всички правила за поведение и представлява несъответствие между
дължимо и фактически осъществено. „Неизпълнението на възложената работа“, като
една от хипотезите на нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3
от КТ, представлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга
същността на трудовото правоотношение, а именно - престацията, която работникът
или служителят дължи по трудовото правоотношение (Определение № 490 от
30.05.2016 г. по гр. д. № 1521/2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната
отговорност били трудовите задължения на работника и служителя, които трябвало
да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем произтичал от
съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение като при
изпълнението им работникът и служителят бил длъжен да спазва законните
нареждания на работодателя (Определение N9 415 от 09.05.2018 г. по гр. д. №
168 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). В настоящия
случай по категоричен начин ставало ясно, че ищцата като работник по трудово
правоотношение с О.К. категорично отказала да изпълни обосновано и
законосъобразно разпореждане на работодателя в лицето на прекия си ръководител
- ****на звено „И.“. Неоснователни били твърденията на ищцата относно пороците
в производството по реализиране на дисциплинарната и отговорност като работник
в О.К. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание било достатъчно нарушението на трудовата дисциплина
да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез
позоваването на известни на работника обстоятелства и документи без да е
необходимо удостоверяване на връчването на документите. (Решение N9 128 от
28.05.2013 г. по гр. д. № 726 / 2012 г. на Върховен касационен съд). Изпълнени
били законовите изисквания от страна на работодателя. Видно от обясненията и
самата искова молба ищцата много добре разбрала какво е нарушението на
трудовата дисциплина, което е извършила и то съвсем съзнателно и целенасочено
от нейна страна.
Спазена била законовата процедура по налагане на
дисциплинарното наказание на ищцата:
С докладна записка № ******/06.10.2020 г. прекият
ръководител на ищцата уведомил работодателя за отказа на последния да коригира
предложението за отговор по горепосочената жалба. Към последната били приложени
писмени доказателства във връзка с изложеното в нея. С резолюция към докладната
записка започнало и производството по налагане на дисциплинарно наказание за
извършеното нарушение на трудовата дисциплина. С писмо изх. № ******
(1)/15.10.2020 г., на основание чл. 193, ал. 1 от КТ от работника били поискани
писмени обяснения. Същите били предоставени на работодателя с вх. №
******(2)/15.10.2020 г. Работодателят, при определяне на дисциплинарното
наказание направил преценка тежестта на извършеното въз основа на събраните
доказателства във връзка с докладна записка № ******/06.10.2020 г., както е
отчел и недопустимото поведение на ищцата писмено изразено върху предложението
за отговор. Със Заповед № ******/19.10.2020 г. Кметът на О.К. в качеството му
на работодател на ищцата наложил на същата дисциплинарно наказание „Забележка“.
Неоснователни били възраженията на ищцата, че индивидуалният административен
акт, с който на последната било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ не
е издаден при спазване на изискванията на Кодекса на труда. Разпоредбата на чл.
195, ал. 1 КТ по императивен начин установявала необходимото съдържание на
заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябвало да съдържа
данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който
се налага, описание на нарушението и времето на извършването му. Законовата разпоредба
не поставяла изискване към работодателя да посочи всички обективни и субективни
елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои
задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на
вътрешния трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според
класификацията в чл.187 от КТ е извършено. Достатъчно било нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. (Решение
№ 164 от 22.06.2015 г. по гр. д. № 6474/2014 г. на Върховен касационен съд,
3-то гр. отделение). Съгласно съдебната практика, за да е мотивирана
заповедта за дисциплинарно нарушение било достатъчно нарушението на трудовата
дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, вкл.
чрез позоваване на известни за последния обстоятелства и документи, като
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са спазени, ако са изложени точно
фактическите основания за дисциплинарното уволнение. (Определение № 355 от
16.05.2018 г. по гр. д. № 172 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение). Видно от обясненията на ищцата по чл. 193, ал. 1 от КТ и от
самата искова молба било, че същата много добре е разбрала за предмета на
дисциплинарното производство. В писмото, с което са поискани писмените и обяснения
е описано точно и ясно в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина.
Като за работодателят нямал законово задължение да запознава работника спрямо
когото започнало дисциплинарно производство със съдържанието на документа
изхождащ от прекия ръководител. В настоящият случай работодателят спазил всички
законови изисквания при реализирането на дисциплинарната отговорност на ищцата,
неоснователни и недоказани са доводите и за опорочаване на процедурата. В
допълнение следвало да се посочи само, че изпратеният отговор до
жалбоподателката бил с изх. № ****(2) от дата 22.10.2020 г., т.е. 3 дни след
издаването и връчването на заповедта за дисциплинарно наказание на ищцата, а не
преди датата на започване на дисциплинарното производство.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са
приети за безспорни, и установени с писмените доказателства, следните факти: страните
са в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор №
******/20.07.2018 г., съгласно ищцата заема (към процесната дата) длъжността
„г.с.и.ю.“ в звено „И.“ при О.К. със Заповед № ******/19.10.2020 г. на ***на
О.К. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание – забележка.
Съгласно
длъжностната характеристика на ищцата, в раздел V. „Преки задължения“, на
ищцата е възложено да извършва проверки на територията на О.К. по спазване на
наредбите и законите, залегнали в Правилника на К.о.И., както и редица
контролни дейности, основно във връзка с подзаконовите нормативни актове,
издадени от О.К.. В раздел VІ „Възлагане, планиране и отчитане на работата“ е
посочено, че работата на ищцата се възлага от и отчита на ****на звено „И.“. В
раздел VІІІ „Вземане на решения“ е посочено, че ищцата взема самостоятелни
решения при планиране и изпълнение на поставените задачи в рамките на
определения срок; след съгласуване с прекия си ръководител.
Не се спори,
че във връзка с възложена на ищцата работа по преписка по постъпила жалба с вх.
№ ****/16.09.2020 г. на О.К. ищцата е изготвила проект на отговор по жалбата
(л.39), като същият е било адресиран до „Г-н
К.К.Т.“ и в абзац последен ищцата е употребила израза „гражданския съд“ в следното изречение: „С оглед на тези обстоятелства Ви указваме, че предявените от Вас
претенции следва да изложите пред гражданския съд, където …“.
Не се спори и
се признава от ищцата, че върху същото писмо саморъчно е записала следното
изявление: „За мен този отговор е повече
от шаблонен! Не съм задълбочавала в отговора относно документите, които сме
видели. Кое не е по шаблон??? Това е моят отговор и друго няма да пиша. При мен
си маркирам изпълнено, качвам ви в споделени и каквито други глупости искате да
пишете - пишете! Аз не подписвам.“ и отделно върху същото писмо е дописала:
„Р.Р. Смешни сте вече с тези шаблони,
защото има и мислещи хора...шаблоните са за тези, на които умът не им ражда
друга мисъл!!!“.
Представеното
по делото писмо (представено от ответника на л. 39) е със зачертан текст след
обръщението, текстът в адресната част „Г-н“ е ограден, както и изразът
„гражданския съд“.
В обясненията,
дадени по реда на чл. 176 от ГПК ищцата сочи, че текстът върху писмото е
написала в отговор на изявлението на деловодителя, който й е предал, че следва
да напише отговор по шаблон. Текстът нямал адресат, но ищцата разбрала, че е
стигнал до юрисконсулта, натоварен да го съгласува.
Представено е
по делото и писмо изх. № *****(2)/22.10.2020 г., с редактиран текст, като в
адресната част пред името на адресата липсва „Г-н“, а изразът „гражданския съд“
е заменен с „Р.с.К.“.
С докладна
записка вх. № ****** от 06.10.2020 г. инж. В.С., директор звено „И.“ е
уведомила работодателя – ***на О.К. че на 01.10.2020 г. ищцата писмено и
категорично отказва да преработи отговор на жалба с вх. № ****/16.09.2020 г. и
директорът предлага да й бъде наложено дисциплинарно наказание – забележка. Към
докладната записка са били приложени писменият отказ на ищцата –саморъчния
текст върху изготвеното от нея писмо, екземпляр от отговора, във вида, за който
не се спори, че е изготвен от ищцата, както и извадка от програмата за
документооборота, от която се установява, че на 17.09.2020 г. във връзка с
работата по постъпилата жалба, инж. В.С. е генерирала задача № 4 към ищцата със
съдържание „за проверка и отговор“. На 01.10.2020 г. ищцата е генерирала задача
№ 5, адресирана към Б.С. със съдържание: „На вниманието на Б.С. С.за архив.
Изготвен е отговор“.
С писмо №
*****(1)/15.10.2020 г., адресирано до ищцата, работодателят е поискал в срок до
17:00 часа на 15.10.2020 г. ищцата да даде писмени обяснения за извършено от
нея дисциплинарно нарушение, а именно, че на 01.10.2020 г. е отказала за
извърши поставена от прекият й ръководител задача, а именно – да преработи отговор
на жалба, както й е било наредено. Искането е било връчено на ищцата на
15.10.2020 г.
Ищцата е
депозирала писмени обяснения с № ******(2)/15.10.2020 г., в които е уведомила
работодателя за свършената от нея работа по жалба с вх. № ****/16.09.2020 г.
Посочила е, че преди да приключи работата си по преписката е съгласувала
намерението си за съдържанието на отговора до жалбоподателя с прекия си
ръководител, който се съгласил с доводите й, след което изготвила отговора и го
представила за съгласуване и подпис от с.ю. и ръководителя на звено „И.“ .
Посочила е също, че два дни по-късно деловодителят върнал на ищцата изготвения
отговор с думите „да се направи по шаблон“, че текстът върху писмото бил
демонстративно зачертан на кръст, без никакви разяснения защо и какво точно не
е одобрено в него. В отговор на разговора с деловодителя, ищцата написала
процесния текст. В останалата си част обясненията на ищцата представляват
разсъждения във връзка с изготвянето на отговори по шаблон и във връзка с други
отношения между служителите, които са извън предмета на настоящия спор.
Със заповед № ****** от 19.10.2020 г. на ***на
О.К. на основание чл. 195, ал.1 вр. с чл. 188, ал.1, т.3 от КТ на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание – забележка. Като мотиви в заповедта е
посочено следното: „На
01.10.2020 г. служителката е отказала писмено и категорично да изпълни
разпореждането на прекия си ръководител да преработи отговор на жалба с вх. №
****/16.09.2020 г. Извършените действия представляват неизпълнение на възложената
работа.“ Заповедта е връчена на ищцата на 19.10.2020 г.
Във връзка с
предявения иск, съдът е изслушал свидетел на ответната страна. В показанията си
**С.сочи, че длъжността директор на звено „И.” заема от 2017г. От 2012г.
работила в тази структура на ответната община, като заемала различни длъжности
преди последната. Задачите в звеното възлагала свидетелката. Отчитането на
възложената работа ставало в зависимост от естеството на работа. Свидетелката
била прекият ръководител на ищцата. Съгласно вътрешните правила, след всяка
проверка трябвало да се изготви констативен протокол, а когато имало и жалба,
преписката трябвало да приключи с отговор до жалбоподателя, който свидетелят
трябвало да съгласува и реално отговорът излизал от ****на звено „И.“. Задачата
на ищцата била възложена на 16.09.2020г. След това ищцата ходила на проверка,
имало констативен протокол от проверката, двете разговаряли по въпросите,
касаещи проверката. При прочита на жалбата свидетелката дала указания да се
изготви кратък отговор, че това са отношения от частноправен характер.
Изготвеният от ищцата отговор бил предоставен за съгласуване с юрист. Юристът
имал някакъв коментар по текста, свидетелката не знаела защо е задраскано
писмото, но писмото заедно с коментарите на ищцата й било изпратено чрез
средствата за комуникация (по месинджър) на 01.10.2020 г. На тази дата
свидетелката била в дома си, през периода от 01.10.2020 г.-05.10.2020 г.
ползвала отпуск по болест. След като прочела писмото, веднага се обадила по
телефона, казала на ищцата, че е съгласна с текста, но да коригира допуснатите
грешки и неточности, като й казала да коригира словосъчетанието „граждански
съд“, защото от множеството обучения, на които
ходили, считала, че е необходимо да се говори по-разбираемо. Тези
инструкции ги дала по телефона лично на ищцата, на 01.10.2020 г. Имало кой да
замести свидетелката през периода на отпуск по болест. Ищцата категорично
отказала, започнала да спори със свидетелката за въпросното словосъчетание.
Свидетелката попитала и за собственоръчно изписания текст в писмото, за кои са
тези „Смешни сте“. Свидетелката сочи също, че писмото в първоначалния му вид не
е стигало до нея. Прочела го със саморъчно написания текст върху него, така и
било изпратено по месинджър. Когато даден служител изготвял писмо, то трябвало
да се съгласува от юрист, в случая ****била М.Г., ищцата също била юрист, но
към онзи момент действала като **** и реално съгласуването следвало да бъде
осъществено от друг юрист, т.е. корекцията върху писмото разпоредила М.Г.. Свидетелката
твърди, че не е давала указания за поправяне на писмото преди този саморъчно
написан текст. След като с този текст достигнало до нея, тогава дала указания.
След това писмото било коригирано от ищцата и изпратено на жалбоподателя, но
след като на служителката била връчена заповедта за дисциплинарно наказание на
19.10.2020 г. Свидетелката не знаела някой да е давал указания преди нея на
ищцата със съдържание да коригира писмото по шаблон, а във връзка с написания
отказ от ищцата свидетелката се обадила по телефона и дала указания за корекция
на писмото. Когато се върнала на работа на 06.10.2020 г. установила, че ищцата
е отчела задачата като изпълнена в деловодната система още на 01.10.2020 г., на
която дата била изпратена преписката на деловодителя за архив. Свидетелката
твърди, че след като е получила ръкописния текст е разпоредила да се коригира
обръщението в писмото и словосъчетанието „гражданския съд“.
Съдът не
обсъжда като неотносими към правния спор, представените документи във връзка с
преписката по жалба с вх. № ****/16.09.2020 г.
Други
доказателства от значение за делото не са ангажирани.
При така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
За да провери
законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът следва да провери дали
са спазени императивните изисквания на КТ по чл. 193, ал.1, чл. 194, ал.1 и чл.
195 от КТ.
В настоящият
случай работодателят е спазил процедурата да поиска писмени обяснения от
служителя като му е предоставил срок (неустановено от колко часа, тъй като и
искането и крайният срок са били в един и същи ден), и такива са били
депозирани. Нарушението, посочено в заповедта е установено на 06.10.2020 г.,
когато работодателят е бил сезиран с докладна записка. Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена на 19.10.2020г. и връчена на същата дата,
т.е. в установения в КТ двумесечен срок от установяване на нарушението по чл.
194, ал.1 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Съгласно трайната практика на ВКС, разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с
която се определят елементите на заповедта за дисциплинарно наказание, е
императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че
дисциплинарното наказание е незаконно. Мотивирането на заповедта за
дисциплинарно уволнение е относимо, както към изискването на член 193, ал. 1 от
КТ - преди налагането на наказанието работодателят да изслуша работника или да
приеме писмените му обяснения, така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ
срокове за налагане на дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни
норми съдът следи служебно. В издадената заповед за дисциплинарно наказание,
нарушението, което се твърди да е извършила ищцата не е конкретизирано по
време, място и начин на извършването му, като съдът отчита следните
обстоятелства: сочи се в заповедта, че на 01.10.2020 г. ищцата писмено и
категорично отказала да изпълни разпореждане на прекия си ръководител да
преработи отговор на жалба. Нито в писмото, с което на ищцата са поискани
писмени обяснения, нито в самата заповед е посочено съдържанието на даденото
разпореждане, т.е. при провеждане на дисциплинарното производство ищцата не е
била наясно кое точно разпореждане за преработване не е изпълнила, не е била
наясно дали се сочи законно или незаконно разпореждане на нейният пряк
ръководител, доколкото задължението й, вменено с разпоредбата на чл. 126 т.7 от КТ е да изпълнява само законните разпореждания на работодателя, респективно –
прекия си ръководител. Така, ищцата е лишена от конкретен факт, срещу който да
се защитава, както при депозиране на писмените обяснения, така й с наложената
заповед. Горните изводи се налагат с оглед установеното в процеса, че прекият
ръководител на ищцата не е давал никакви разпореждания, които да бъдат
изпълнени, преди служителят да напише собственоръчно изявление, което
работодателят е приел за писмен отказ. За ищцата е била създадена несигурност
относно конкретното разпореждане, което не е изпълнила, кое е лицето, което го
е възложило и с какво съдържание е било това разпореждане. Заповедта за
дисциплинарно наказание не установява тази факти и на ищцата не е била
предоставена възможност да се брани срещу тях.
Дори да се
приеме обратното – че прекият ръководител на ищцата е дал разпореждане и ищцата
писмено е отказала да го изпълни, както е посочено в докладната записка, то
последната отново не уточнява нито времето, по което разпореждането е дадено,
нито конкретното му съдържание, а при подробните показания на **С.не може да се
направи извод, че писменият отказ, който се явява твърдяното дисциплинарно
нарушение, е адресиран към нейното разпореждане, защото свидетелят категорично
и нееднократно в показанията си заяви, че разпореждането е било дадено по
телефон, едва след като ищцата е написала върху писмото процесните изречения и
те са достигнали до знанието на свидетеля.
Доказателства
за друг писмен и категоричен отказ на ищцата да изпълни задача, поставена от
прекия ръководител, не са ангажирани. Установено е в процеса по несъмнен начин,
че **С.по време на нарушението е била в отпуск по болест. Работодателят, при
негова доказателствена тежест, не установи кое е длъжностно лице е замествало
****на звено „И.“ в посочения период, давало ли е това лице някакви други
разпореждания на ищцата във връзка с изготвения отговор и какво отношение има
това лице към зачертания текст върху писмото. В заповедта не е залегнала и
датата, на която се твърди да са дадени разпорежданията от страна на прекия
ръководител, за да се провери дали се касае за твърдените от свидетеля
разпореждания, дадени по телефон и по време на законно разрешен отпуск по
болест, или за други. Не се доказа в
процеса дали ищцата е в някаква йерархична подчиненост спрямо юрисконсулта,
натоварен да съгласува изготвения отговор, пак във връзка с показанията на
**С., че юристът имал коментар по текста.
Поради
посоченото, съдът намира, че работодателят не установи при условията на пълно и
главно доказване, ищцата да е извършила вмененото й във вина нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в писмен и категоричен отказ да изпълни
разпореждане на прекия си ръководител. Работодателят не доказа посоченият от
него отказ да е свързан с конкретно дадено разпореждане от свидетелката,
доколкото се установи по несъмнен начин, че преди постановяване на писмения
отказ, прекият ръководител не е давал никакви указания на ищцата. Същият е бил
ангажиран по телефона и е дал указания за несъществени корекции – техническа
грешка и промяна в словосъчетание, но за това разпореждане, дори да се приеме,
че е законно, макар и дадено по време на отпуск по болест, не са представени
доказателства ищцата да е отказала писмено да изпълни. Обратно, самата
свидетелка заяви, че ищцата е коригирала писмото, макар и едва след като и е
била връчена заповед за наложеното дисциплинарно наказание и пак тя обори
посоченото в заповедта, отказът, предмет на настоящия спор, да е адресиран до
нея. Поради изложеното, наложеното наказание се явява незаконосъобразно и съдът
го отменя.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Ищецът не
претендира и доказва разноски и такива не му се следват.
С оглед изхода
от процеса и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да
заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 50 лева за неоценяем иск.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
незаконно дисциплинарното наказание „Забележка“, наложено на И.М.П. с ЕГН ********** *** със Заповед № ****** от 19.10.2020 г. на ***на
О.К. ЕИК *******със седалище и адрес на управление:***, законен представител
Е.К., и
го ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА О.К. ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:***, законен представител Е.К. да заплати по сметка на КрлРС
държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Ш.