Р Е Ш Е Н И Е
№1952/7.11.2022г.
07.11.2022 г.
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХV състав, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
При секретаря Станка Журналова,
като разгледа докладваното АД № 2354 по описа за 2022 г. на Административен съд
- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „АТЛАНТ ЛТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Задруга“ № 17, представлявано от М.В.Х.- управител, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-0282-000062 от 17.06.2022г.,
издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас, РУ – Карнобат, с която
на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е постановено прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство (ППС) товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС АТЕГО 1328 Л“ за
срок от 6 месеца. Отнети са СРМПС № **** и 2 броя регистрационни табели № ****.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. С., счита заповедта за незаконосъобразна и моли същата
да бъде отменена. Излага доводи, че не знаел, че лицето Д.К.Т.е лишен от
правоуправление и в тази връзка наложената ПАМ се явява несъразмерно тежка, тъй
като без вина дружеството жалбоподател е поставено в невъзможност да използва
собствения си товарен автомобил. С това се ограничавали правата на
жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото и се нарушавал принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК. Твърди още, че оспорената заповед за прилагане на
ПАМ е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, които са довели до нарушаване правата
на жалбоподателя.
Ответникът – полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас,
РУ - Карнобат в представено писмено становище счита обжалваната заповед за
правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.
Съдът, като разгледа направените възражения и
приложената административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната
ПАМ, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със ЗППАМ № 22-0282-000062/17.06.2022 г. на
полицейски инспектор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Карнобат на оспорващото дружество
е наложена принудителна административна мярка "Прекратяване на регистрация
на товарен автомобил „Мерцедес Атего 1328 Л“ с рег. №****
за срок от 6 месеца, считано от 17.06.2022
г., на основание чл. 171, т. 2а б. „а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен Акт за
установяване на административно нарушение №390738/17.06.2022г. против Д.К.Т.,
за това, че на 17.06.2022 г., около 14. 55 часа, в град Карнобат, бул. „Москва“,
до магазин „ТМаркет“ по посока на движението от гр.
Айтос към гр. Сливен, управлявал собствения на жалбоподателя товарен автомобил „Мерцедес
Атего 1328 Л“ с рег. №****, без да е правоспособен
водач. Лицето е загубило правоспособност поради отнемане на всички контролни
точки Това нарушение, видно от приложения Акт за установяване на
административно нарушение № 390738 от 17.06.2022 г., е квалифицирано по чл. 150
от ЗДвП. С Акта за установяване на административното нарушение са отнети 2 броя
регистрационни табели с №**** и свидетелство за регистрация на МПС № ****.
Същия е подписан от лицето без възражения.
От страна на ответника е приобщена към доказателствения материал по делото преписката по издаване
на оспорвания акт, включително доказателства за компетентността на издателя на
заповедта да издава такива актове, справка за нарушител/водач, докладна
записка, акт за установяване на административно нарушение фабричен № 390738,
справка за нарушител/водач на Д.К.Т..
В хода на съдебното производство е разпитан като
свидетел лицето Д.К.Т.– служител в дружеството-жалбоподател и водач на
автомобила. От показанията на лицето се установява, че на процесната
дата е бил спрян за проверка от органите на реда и не е представил СУМПС, тъй
като същото му било отнето поради липса
на точки в контролния талон. Твърди, че работодателят му периодично извършвал
проверка на документите, необходими му да изпълнява служебните му задължения,
но той премълчал факта на отнетите точки, тъй като се страхувал, че ще го
освободят от работа. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, които
са непротиворечиви и кореспондират с представените по делото доказателства. По
същество с тях не се опровергава установеното от органите на МВР, че св. Т.. е
управлявал ППС- товарен автомобил без да е правоспособен водач.
Съобразно нормата на чл. 172, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Определянето на компетентните да прилагат принудителни административни
мерки на изрично и изчерпателно изброените правни основания е в правомощията на
министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата. По делото е представена и приета като доказателство
Заповед № 251з-1821/26.04.2022 г. на Директора на Областна дирекция на
МВР-Бургас, относно оправомощаване на длъжностни лица
от ОДМВР –Бургас да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП като сред оправомощените
лица са и полицейските инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ
при ОДМВР - Бургас, какъвто е издателят на процесната
заповед – полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ в РУ – Карнобат
при ОДМВР - Бургас. От представените в преписката по издаване на оспорвания акт
заповед се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед
е издадена от оправомощен материално и териториално
компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК,
който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.
Оспорваната в това съдебно производство заповед за
прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата
писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е
и мотивирана, посочени са правните и фактическите основания за издаването й.
Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане
на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП т. е. не е налице основание за отмяна
на обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият
не е издаден при спазване на изискванията за форма на акта.
Административният орган е изпълнил задължението си
за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните факти по случая. Безспорно се установява, че лицето Д.Т. на
посочената дата и по посочения в заповедта пътен участък е управлявал ППС-товарен
автомобил „Мерцедес Атего 1328 Л“ с регистрационен
номер ****, без да е правоспособен. Видно от приобщената като доказателство по
делото справка за водач/ нарушител Д. Т. е загубил правоспособност и е с временно
отнето СУМПС поради отнемане на всички контролни точки.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП,
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения на собственик на пътно превозно средство. По
делото не се спори, че ППС на което е прекратена регистрацията е собственост на
„АТЛАНТ ЛТ“ ООД, правилно същият е определен като нарушител и адресат на
заповедта. В този смисъл неоснователни са направените от жалбоподателя
възражения, че след като не е бил уведомен, че Д.Т. управлява ППС не е следвало
на него да бъде наложена ПАМ. Законодателя изрично в нормата на чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила. Съответно
за налагането на процесната ПАМ е ирелевантно
знанието на собственика, че автомобилът му е предоставен за управление на
неправоспособно лице и това не води до отпадане на основанията за налагане на процесната принудителна административна мярка.
В случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото
доказателства се установява, че МПС е било управлявано от Д.Т., за който в
заповедта се сочи, че е неправоспособен. От страна на жалбоподателя, както от
разпита на свидетеля не се установява положителния факт този водач да е бил
правоспособен да управлява ППС към датата на установяване на нарушението.
Административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл. 171, т. 2а от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация, т. е. преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Оспорената заповед не е издадена при допуснато
нарушение на принципа на съразмерност, установен в чл. 6, ал. 1 от АПК, според
който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. Преценката за съразмерност по чл. 6 от АПК се
прави само и единствено при упражняване на оперативна самостоятелност. В
хипотезата на чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП за оперативната самостоятелност
би могло да се говори, само когато срокът на мярката надвишава минимума от шест
месеца. В конкретният случай административният орган е фиксирал 6-месечен срок
на мярката, който законодателят е предвидил като минимално необходим за
постигане целта на закона, а именно – осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения (чл.
171 изр. 1 от ЗДвП). В този смисъл е и съдебната практика - Решение №
1367/01.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10008/2018 г.,
VIII о.: Органът, действа при условията на обвързана компетентност и налага
императивно процесната мярка, без да има право на преценка
дали да я наложи, нито правомощието на избор да наложи една измежду няколко
ПАМ.
Законът допуска засягане на правата на собственика
на превозното средство с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал.
2 от ЗДвП, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения, поради което ирелевантно
за настоящия спор е посочената от жалбоподателя невъзможност за използване на
собствения си товарен автомобил, за да осъществява търговската си дейност. Това
може да бъде относим факт при определяне на срока на
действие на мярката. Следователно възприетата от административния орган
фактическа обстановка, съответства на посоченото правно основание за налагане
на ПАМ.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че материалният
закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на
фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в
случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи
принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана
компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона
съдържание. Наложената принудителна административна мярка е насочени към
прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. В
случая административния орган е наложил мярката за минималния предвиден в
закона срок – 6 месеца, поради което заповедта съответства и на целта на
закона.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, в
съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни
разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и на изискванията за форма на акта, оспорената в настоящето
производство заповед е валиден и законосъобразен административен акт, а жалбата
против същия е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Видим от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на „АТЛАНТ ЛТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Задруга“ № 17, представлявано от М.В.Х.- управител, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0282-000062 от
17.06.2022г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас, РУ –
Карнобат, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е постановено
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС АТЕГО 1328 Л“ за
срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: