№ 394
гр. Русе, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500479 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез
Областно пътно управление- Русе, представлявано от изп.директор инж.С. С.,
против решение №875 от 09.06.2021г., постановено по гр.д.№5071/2022 г. на
Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от „ДЗИ-Общо
застраховане“-ЕАД- гр.София суброгационен иск с правно основание чл.410
от КЗ за сума в размер на 114,60 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, както и за 15лв ликвидационни разноски.
Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по
съображенията, изложени в жалбата. Жалбоподателят претендира отмяна на
решението и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен, при
законните последици.
1
Ответникът по жалбата „ДЗИ-Общо застраховане“-ЕАД, ЕИК121718407,
със седалище и адрес на управление гр.София, изразява становище, че
жалбата е неоснователна. Иска решението да бъде потвърдено, както и да му
бъдат присъдени разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач „Пътинжинеринг“ АД, ЕИК202920330- гр.Русе
намира жалбата за основателна и иска отмяна на решението като неправилно.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявен от „ДЗИ-Общо
застраховане“-ЕАД- гр.София против жалбоподателя суброгационен иск с
правно основание чл.410 от КЗ.
От събраните доказателства е установено, че със застрахователна полица
№ 440120171005785, с валидност от 00.00ч на 11.08.2020г. до 23.59ч на
10.08.2021г. между „ДЗИ-Общо застраховане“-ЕАД и Р. Ц. В. е сключен
валиден застрахователен договор „Каско“ за лек автомобил „Волво“ , модел V
50 с рег.№ Р 54 75 КА.С уведомление за щета 44011712112583 по полица №
440120171005785 застрахователят е уведомен, че на 09.05.2021г. по пътя
Щръклево-Русе, на около 3км преди входа за Русе е настъпил пътен
инцидент, при който застрахованият автомобил „минал през дълбока
дупка“.В уведомлението е посочено, че са увредени десни гуми и джанти,
предно дясно окачване.
По делото като свидетел е разпитан В. В., управлявал автомобила към
момента на произшествието.С показанията си установява, че врмето било
сухо и ясно. Тръгнал от селскостопанското летище на с.Щръклево и се
включил в движението на главен път Варна-Русе. Скоростта на автомобила
била около 80-90 км/ч. На около 3 км от табелата на гр. Русе, на разклона в
ляво на пътя, имало спрян автомобил. Свидетелят забелязал, че вратата на
този автомобил се отваря, помислил, че някой ще слезе и по тази причина
2
намалил скоростта на управлявания от него автомобил и се „изнесъл леко в
ляво“. Заявява, че след като предприел маневрата в ляво, по средата на
неговата пътна лента имало две дупки и с десните колела автомобилът влязъл
първо в по-малката, подскочил и веднага след това попаднал в по-голямата.
Предната дясна гума се увредила-направила един голям балон и на практика
станала неизползваема. Свидетелят спрял веднага. Направил снимки на
дупките. По-голямата от тях била с ширина 50-60 см, дължина около 1м и
дълбочина повече от 10 см. Не била пълна с вода. Неравността не била
сигнализирана по никакъв начин, нито била обезопасена. Според В. тази
дупка изглеждала като пропадане на асфалт. Не сигнализирал Сектор "Пътна
полиция", тъй като колата била в движение. Уведомили застрахователя и
била образувана преписка по щета, след което изплатили обезщетение / 114,
60 лв. –вж.Ликвидационен акт на л.18 от гр.д.№5071/22г. на РРС и извлечение
на л. 19/.Свидетелят уточнява, че след около месец отново минал през същия
участък и дупките били запълнени.
В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел и П.
П., който към 09.05.2021г. е заемал длъжността *******. Имал ангажимент
да мери дупките и да изчислява квадратурата на път І-ІІ към км 15-000 (Русе-
Разград-Шумен, м. "Караач"). Свидетелят заявява, че към 09.05.2021г.
процесният участък бил в добро експлоатационно състоянието, без дупки.
Там правили машинен кърпеж в периода 5-24 април 2021 г. Това е
удостоверено и в протоколна тетрадка с начални записвания от м. 07. 2019
г.Според тетрадката на 13.04.2021 г. е извършван кърпеж в ляво на път І-2, на
14.04.2021 г. денят е бил дъждовен, а на 15.04.2021 г. бил направен машинен
кърпеж в дясно с дълбочина 5 см. Ремонтът в участъка продължил до 26
април 2021 г. Свидетелят си спомня, че през 2021г. е извършван ремонт само
на едно място-на около 100 м след разклона на ДЗС. Свидетелят сочи, че той
одобрил кърпежа и приел обекта. Счита, че за толкова кратко време от
ремонта до 09.05.2021 г. не може да се наруши целостта на пътната настилка.
Твърди, че в неговата служба не са постъпвали сигнали за налични
неравности по пътя нито от тел. 112, нито от граждани или от полиция.
Твърди още, че през м. май 2021 г. там нямало неравности, които да
препятстват движението.
По делото е приета съдебна автотехническа експертиза за установяване
3
на механизма на произшествието, причинените вреди и разходите за тяхното
възстановяване. Според вещото лице, процесното увреждане на гумата е
възможно да настъпи вследствие на преминаване през неравности в пътната
настилка и кореспондира с механизма на ПТП.В констативно-
съобразителната част на експертизата е разяснено, че при дълбочина на
дупката от 10 см се образуват остри ръбове от асфалтбетона, които са
основна причина за разкъсване на бордовете на гумите. При навлизане в
дупката се получава удар в срещуположния ръб на дупката и свиване на
гумата с последващо нараняване на същата-разкъсване на бордовете или
образуване на деформация /балон/, което я прави негодна за експлоатация. В
случая повредата е била отстранена в автосервиз, като автомобилът се е
придвижвал на собствен ход, тъй като гумата останала с налягане. В
заключението е посочено, че действителната стойност на щетата по МПС при
ремонт в стандартен сервиз е 121, 60 лв. При анализа на представения от
ответника Акт за установяване на СМР за 2021г. за текущ ремонт на
процесния пътен участък и на приложените схеми с размера и броя на
изпълнения машинен кърпеж по пътната настилка, вещото лице установява,
че през периода м.02.-м.04.2021г. са извършвани кърпежни ремонти и в
пътния участък, където се намират процесните неравности, но в схемите няма
точна информация за мястото на дупките по дължината на пътя. При огледа
на място е установил, че в процесния участък безспорно има извършен едър
машинен кърпеж.
В съдебно заседание експертът е пояснил, че при движение с тежка
транспортна техника, износването и увреждането на пътната настилка е
ежедневен процес, което може да наложи извършване на ръчен кърпеж, при
който качеството е по-ниско. При изслушването му в съдебно заседание
експертът е докладвал, че ако изкърпването е било извършвано при лоши
метеорологични условия, възможно е в рамките на седмица-две да се
образуват отново дупки и да се получи откъртване на част от положената вече
настилка.
По делото няма спор, че въпреки отправената от ищцовото дружество
покана, ответникът не е възстановил изплатените суми на собственика на
застрахования автомобил.
По делото е безспорно установено, че пътният участък, в който е
4
възникнал инцидентът, е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно
чл.30 от ЗП и чл.48, т.1, б.”а” от ППЗП, изграждането, ремонтът и
поддържането на този път се осъществява и е задължение на Агенция „Пътна
инфраструктура“.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска за
сумата 114,60лв. и за 15лв ликвидационни разноски, като е приел, че са
установени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.410 от
КЗ.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения,
правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен
материалният закон.
Съгласно разпоредбата на чл.410 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Разпоредбата на закона сочи, че
за да възникне в полза на застрахователя по имуществена застраховка
суброгационно право срещу причинителя на вредите, следва да са налице
следните елементи от фактическия състав на цитираната правна норма:
наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен с
увреденото лице с период на покритие към момента на настъпване на
застрахователното събитие, възникнало право на застрахования срещу
причинителя на вредата и извършено валидно плащане от застрахователя.
В процеса в доказателствена тежест на застрахователя е да установи
осъществяването на елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма, което в настоящият случай е налице.По делото е установено
наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско”
между застрахователното дружество и собственика на увредения автомобил,
който е бил в сила към момента на реализиране на процесното ПТП. Приетата
по делото автотехническа експертиза потвърждава размера на причинените
имуществени вреди на автомобила.
С показанията на свидетеля В., писмените доказателства и съдебната
5
автотехническа експертиза е установена и причината за произшествието-
неравност, препятствие на пътното платно – голяма дълбока дупка, след
преминаване през която предната дясна гума на автомобила се е повредила,
станала е неизползваема и е възникнала необходимостта от нейната подмяна.
Свидетелските показания на В. В. съдържат конкретика относно размера
на дупките и състоянието на пътната обстановка и в достатъчна степен
определят механизма на настъпване на произшествието, съответно и
причината за него. Показанията на свидетеля не са опровергани от други
данни по делото.
Неоснователно е оплакването, че свидетелят е заинтересован от изхода
на делото. Към момента на разпита му застрахователното обезщетение е било
вече изплатено и изхода на настоящия спор по никакъв начин не би се
отразил на собственика на процесния автомобил. Показанията на свидетеля
на жалбоподателя не опровергават показанията на водача на автомобила и не
изключват наличието на дупки по процесния пътен участък към датата на
която е настъпило произшествието.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че произшествието е
пътно-транспортно, но то не се посещава от Пътна полиция, защото няма
пострадали хора или значителни материални вреди. Водачите при такива
произшествия нямат задължението да изчакват органи на Полицията, за да им
се съставят протоколи за ПТП.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 30 ЗП,
Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища, какъвто се явява
процесния път І-V. Наличието на необезопасени дупки на пътното платно
дават основание да се приеме, че същата не е изпълнила задължението си да
поддържа или поне да обезопаси по някакъв начин пътната неравност,
причинила инцидента, поради което следва да понесе отговорността за
причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното
си бездействие е създала предпоставки за настъпването му.
По отношение участието на третото лице, подпомагащо ответника по
делото и жалбоподател в настоящото съдебно производство, следва да се
посочи, че Договорът за възлагане на обществена поръчка № РД-38-
1/17.03.2020 г. за извършване на дейности по превантивно, текущо, зимно и
6
ремонтновъзстановителни работи при аварийни ситуации на републиканските
пътища на територията на Областно пътно управление-гр. Русе, в това число
и процесния пътен участък, с който Агенция „Пътна инфраструктура“
възложила на „Пътинженеринг“ АД да извърши дейностите по поддържане
/превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации/ на територията на републиканските пътища на
територията на Северен централен район, не изключва отговорността на
Агенцията за поддържане и ремонт на републиканските пътища.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци,
същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата и ищец по иска „ДЗИ-Общо застраховане“-ЕАД
гр.София претендира разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство. Съдът присъжда разноски в размер на 100лв. за изготвяне на
отговор на въззивната жалба.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 875 от 09.06.2023 г., постановено по гр.д.
№5071/2022 г. на Русенския районен съд .
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, с ЕИК по Булстат
********* –гр.София да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“-ЕАД,ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление гр.София, 100лв. разноски за
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК ********* -
„Пътинженеринг” АД, ЕИК202920330 със седалище и адрес на управление
гр.Русе.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8