№ 325
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000328 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалбa подадена от П. Г. П. и М. Р. П.,
двамата от гр.С., и насрещна въззивна жалба подадена от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, със седалище гр.София, чрез ю.к. Д., срещу
решение № 6/09.03.2022 г., постановено по т.д. № 94/2020 год. по описа на ОС – Шумен, с
което съдът е осъдил ЗАД „Армеец“ да заплати на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД,
следните суми:
на П. Г. П. сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря му Л. П.ова Н., починала на
20.10.2019г., при ПТП от същата дата, на път ПП-1-4 км 196 000, в близост до с.
Камбурово, общ. Омуртаг, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
27.05.2020г., до окончателното плащане
на М. Р. П. сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря и Л. П.ова Н., починала на
20.10.2019г., при ПТП от същата дата, на път ПП-1-4 км 196 000, в близост до с.
Камбурово, общ. Омуртаг, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
27.05.2020г., до окончателното плащане
като е ОТХВЪРЛИЛ исковите претенции в следните части:
по отношение на П. Г. П. – за разликата от 150 000 лв. до пълния предявен размер от
800 000 лв. , както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за
периода от датата на деликта - 20.10.2019г. до 26.05.2020г.;
по отношение на М. Р. П. – за разликата от 150 000 лв. до пълния предявен размер от
800 000 лв., както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за
периода от датата на деликта - 20.10.2019г. до 26.05.2020г.;
предявените от П. Г. П. и М. Р. П., искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди както следва: по 100 000 лв. за всеки от ищците от смъртта на
1
внука им В.Н.В., по 100 000 лв. за всеки от ищците от смъртта на внука им П.Н.В. и по
50 000 лв. за всеки от ищците от смъртта на зет им Н.В.Н., починали на 20.10.2019г. ,
при ПТП от същата дата, на път ПП-1-4 км 196 000, в близост до с. Камбурово, общ.
Омуртаг, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Въззивниците П. Г. П. и М. Р. П., чрез адв. К., обжалват първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част, намирайки решението за неправилно и необосновано.
Навеждат подробни доводи за наличието на изключително близки отношения и
привързаност между ищците и починалите им близки – внуци и зет, обосновавайки с това
основателността на исковата претенция. Считат, че в настоящия случай са налице всички
основания за обезвъзмездяването им по реда на чл. 52 ЗЗД, позовавайки се на
задължителната съдебна практика на ВКС и Пленума на ВС. Считат за неправилен извода на
съда, че присъденото обезщетение е съразмерно и справедливо за обезщетяване
претърпените неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им. Молят съда да отмени
решението в обжалваните му части, като постанови друго, с което уважи изцяло
предявените искови претенции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД – гр. София, чрез ю.к. Д., с който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба с подробно изложени съображения за
това. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на П. Г. П. и М. Р. П..
С насрещна въззивна жалба въззивникът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД – гр. София, чрез ю.к. Д., обжалва решението в частта, с която
съдът е уважил исковите претенции и е осъдил застрахователното дружество да заплати на
ищците сумите от по 150 000 лв. на всеки един, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на дъщеря им Л. П.ова
Н., починала на 20.10.2019 г., при ПТП от същата дата, на път ПП-1-4 км 196 000, в близост
до с. Камбурово, общ. Омуртаг, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.05.2020г., до окончателното плащане. Наведени са оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение с подробно изложения съображения за това.
Оспорва се извода за наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования
при ЗАД Армеец АД водач А.Д., излагайки съображения за отпаднала отговорност за
обезвъзмездяване, респ. за отпаднала отговорност на застрахователя, тъй като не е налице
деликтно поведение на застрахования при ответното дружество водач. Счита за недоказани
твърденията на ищците за претърпени болки и страдания от смъртта на дъщеря им Л. Н..
Намира присъдените обезщетения за несъобразени с нормата на чл. 52 ЗЗД, в т.ч. за
съществено завишени. Моли съда да постанови решение, с което да отмни
първоинстанционното решение в обжалваната му част, като отхвърли исковите претенции
изцяло.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от П. Г. П. и М. Р. П., в който
се изразява становище за неоснователност на жалбата. Считат за правилен ивода на съда за
деликтоспособността и установеността на деликтно поведение на застрахования при
ответното дружество водач.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска
отговорност”, както и настъпването на застрахователно събитие.
Въззивните възражения се отнасят до липса на предпоставките за възникване
отговорността на застрахователя, поради липса на виновно поведение от страна на
застрахования водач, както и до неправилно определяне на дължимото обезщетение,
посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост. В
този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл.
2
269, изр.2 ГПК.
От представените като доказателства констативен протокол за ПТП №71/20.10.2019
г. и постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.03.2020 г. на
зам.окръжен прокурор при ОП – Търговище се установява, че на 20.10.2019 год. е настъпило
ПТП на път ПП-1-4 км на около 150 м. след разклона за с.Камбурово, общ.Омуртаг,
причинено от А.Д., управлявал лек автомобил „Рено Каджар” с ДК № СВ 5616 ВА, който
поради липса на непрекъснат контрол върху превозното средство е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е ударил челно движещият се там лек автомобил, при което са
починали водача Л. П.ова Н. – дъщеря на ищците, пътниците Н.В.Н. - съпруг на водачката и
зет на ищците, както и двете им деца - В.Н.В. и П.Н.В. – внуци на ищците.
По жалбата на П. Г. П. и М. Р. П. в частта, с която са отхвърлени исковете за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Л. П.ова Н. и
насрещната въззивна жалба на застрахователя:
За да се ангажира отговорността на застрахователя, доколкото същата е в обема на
тази на деликвента, е необходимо да се установят предпоставките по чл.45 ЗЗД – наличие на
вреда, противоправно поведение, връзка между вредите и това поведение на водача на МПС,
като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. Тъй като наказателното производство е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.4 от
НПК, поради смърт на дееца, то посочените по-горе предпоставки на деликтната
отговорност, чиято проекция е функционалната отговорност на застрахователя, подлежат на
установяване с годните доказателствени средства по ГПК в исковото производство.
Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, актовете на органите на
контролните органи и тези на досъдебното производство, макар да са официални документи
по смисъла на чл.179 ГПК, не представляват доказателство за механизма на пътно -
транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове отразяват
мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно
преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл.300
ГПК, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и
то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от
деянието /съпричиняване на вредоносния резултат или наличие на случайно деяние/, следва
да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на гражданския спор.
Във въззивното производство не се спори, че произшествието е настъпило след като
управлявания от застрахованото лице л.а„Рено Каджар” е навлязъл в лентата за насрещно
движение, а единствено че в действията на деликвента не е налице противоправност, т.к. се
касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК. Поддържа се, че към момента на
ПТП, водачът на л.а „Рено Каджар” вече е бил починал и поради това обстоятелство
автомобилът е навлязъл в лентата за насрещно движение. От заключенията на вещото лице
– кардиолог по назначената в първонстанционното производство СМЕ, както и
заключението на КСМАТЕ се установява по безспорен начин, че към момента на
произшествието, застрахованият водач на л.а Рено Каджар е бил жив и е починал в резултат
на поличените от катастрофата травми, а именно травматично- хеморагичният шок,
настъпил вследствие на множество травми на главата, гръдния кош, корема и долните
крайници, довели до масивни и бързи кръвоизливи. Независимо от констатираните
хронични заболявания, вещите лица са категорични, че при аутопсията на тялото на
деликвента не са установени остро развили се болестни процеси, обуславящи настъпването
на смъртта, както и такива, проявили се непосредствено преди получените травматични
увреждания при ПТП. С оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че не
е налице случайно деяние /чл. 15 НК/, изключващо вината на л.а„Рено Каджар”. Напротив от
всички събрани по делото доказателства, включително назначената по делото КСМАТЕ се
3
установява, че е налице противоправност в действията му – нарушение на чл.16, ал.1 ЗДвП -
навлизане в лентата за насрещно движение и чл.21, ал.1 ЗДвП - управление на ППС със
скорост над разрешената.
Като има предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че
презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена и предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на водача на л.а„Рено Каджар” са налице. При тези обстоятелства и доколкото
ответникът е застраховател на гражданската му отговорност към момента на ПТП, са налице
условита и за ангажиране на неговата отговорност по чл.432 от КЗ за претърпените от
ищците неимуществени вреди, резултат от смъртта на дъщеря им Л. П.ова Н..
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да
се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от
когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с
настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното
засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се
отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат
да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки
и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на
времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера
на дължимото обезщетение.
От показанията на свидетелките Ц., С. и П., които съдът цени като непосредствени
и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се установява, че семейството е
било много сплотено, в близки и топли отношения – и млади, и стари, със стабилни морални
устои. Макар да живеели в различни населени места, често си гостували и поддържали
постоянен контакт, прекарвали са празниците заедно, като ищците са помагали за
отглеждането на внуците. Смъртта на Л. Н. е понесена тежко, като и при двамата ищци е
настъпила огромна, коренна промяна след смъртта на пострадалата. От заключението на
вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че ищците в резултат на загубата на една от дъщерите са
преживяли силен стрес, тревожност, отчаяние и безпокойство, което състояние продължава
и покрива критериите на психично заболяване - протрахирана адаптационна тревожно
депресивна реакция.
Наред с това, следва да се съобрази, че търпените от ищците болки и страдания,
както в психологичен, така и в емоционален план, не се ограничават само до изживените
към момента на загубата от смъртта на близък, скъп и незаменим за тях човек – една от
двете им дъщери, настъпила вследствие на процесното ПТП, а тези болки и страдания
продължават и след това, като нанесените травми не са отшумели, за което говорят у
събраните свидетелски показания. В един миг родителите на пострадалата, макар и зрели
индивиди, са претърпели огромната скръб от загубата на скъп и незаменим за тях човек,
която горчивина не би могла да бъде заличена, отчитайки близките и топли отношения на
родителите с тяхната дъщеря. И двамата ищци завинаги и до края на живота си ще трябва да
живеят с болката от нелепата загуба, изгубвайки една от дъщерите си при трагични
обстоятелства, като такава загуба няма паричен еквивалент.
Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение. Ето защо, по изложените
съображения, настоящият съдебен състав приема, че определените от ШОС обезщетения за
4
неимуществени вреди са занижени съобразно гореопределените критерии и с оглед точното
приложение на чл. 52 ЗЗД е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на
ищците да се завиши с още по 40 000 лв. за всеки от двамата родители.
Тези суми са напълно съобразени с интензитета, продължителността и характера на
претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на
чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко
положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и
средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на
деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в
икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди. Задължението на застрахователя е
функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а
същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на
застрахователния договор. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда
на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла
на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. №
795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о.,
Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. II т. о. и редица други.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение в
отхвърлителните части относно обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от смъртта на дъщеря им Л. П.ова Н. следва да бъде отменено, като
вместо него се постанови друго, с което да се присъдят допълнително в полза на П. Г. П. и
М. Р. П. още по 40 000 лв. /над присъдените от първата инстанция/, ведно със законната
лихва считано от 27.05.2020 г. до окончателното плащане на сумите.
По жалбата на П. Г. П. и М. Р. П. в частта, с която са отхвърлени исковете за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внуците им В.Н.В. и
П.Н.В., както и от смъртта на зет им Н.В.Н.:
Разрешението на спорния пред настоящата съдебна инстанция въпрос е обусловено
от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението по него, общото
събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
5
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик
да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
Според разясненията дадени в тълкувателното решение, разширяването на кръга
на лицата с право на обезщетение, в частност на бабите/дядовците и внуците, за получаване
на обезщетение за неимуществени вреди се допуска, когато поради конкретни житейски
ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална
връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между
баби/дядовци и внуци, и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и
страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се
понасят в случай на смърт на баба/дядо и внук. Житейските ситуации и обстоятелства,
придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да
бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка
могат да се посочат продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по
причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на
родителя/родителите в чужбина (решение № 92/17.11.2020, т. по т. д. № 1275/2019 г. на
ВКС, II т. о.), трайно полагане на грижи за бабата/дядото от внука, вместо от неговите
родители. Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на обезщетение в
полза на бабата/дядото и внука е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване
на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. № /2016 г. на ОСНГТК на
ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща
основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите
съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на
неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и
продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баби/дядовци и
внуци морални болки и страдания.
Съдът намира, че ищците не са доказали изведените в тълкувателното решение
критерии за изключителност като предпоставка за признаване на право на обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени по повод причинената при произшествието на
20.10.2019 г. смърт на внуците им В.Н.В. и П.Н.В., и зет им Н.В.Н..
Ангажираните по делото свидетелските показания не установяват отношения
между починалите и ищците, различаващи се по съдържание от традиционните за
българското общество отношения между внуци и дядо, и баба, респективно между зет и
тъст, и тъща. Пребиваването на внуците в дома на дядото и бабата по време на ваканциите,
полагането на грижи в процеса на отглеждане на внуците, помощта при строителство и
други дейности, за които свидетелстват Ц., С. и П., са израз на типичното за българските
традиции участие на бабите и дядовците в отглеждането и възпитанието на внуците,
респективно взаимопомощта между семейството на дъщерята и нейните родители и не
разкриват изключителност на съществувалата между ищците и техните внуци, респективно
зет връзка. Не са доказани конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване
на особена духовна и емоционална близост по смисъла на тълкувателното решение, която да
поражда основание за включване на ищците в кръга на лицата, имащи право да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внуците им В.Н.В. и П.Н.В., както и на
зет им Н.В.Н.. От показанията на свидетелите, не се установява в правната сфера на ищците
да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност
болките и страданията, които е нормално да търпят по повод загубата на обичаните от тях
внуци и зет. Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за
присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други
лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление
№ 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, води до извода, че ищците не са
6
активно материалноправно легитимирани да получат претендираните обезщетения и че
предявените от тях искове по чл.432 от КЗ, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед на горното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, решението в тези части, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от обжалването и с оглед своевременно направеното искане,
придружено с 2 бр. договори за правна помощ, сключени при условията на чл.38, ал.1, т.2,
доказателства за регистрация по ЗДДС, в полза на пълномощника на въззивниците П. Г. П.
и М. Р. П. – адв. К. С. К. – от АК-Варна, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА следва да се присъди
адвокатско възнаграждение върху уважената част от исковете за двете инстанции в
минимален размер по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в общ размер на 6920 лева.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемото дружество ЗАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда,
държавна такса върху уважената част от исковете, в размер на 3 200 лв. и държавна такса за
въззивно обжалване върху уважената част от исковете в размер на 1 600 лв.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
въззиваемото дружество, следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 400 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6/09.03.2022 г., постановено по т.д. № 94/2020 год. по описа
на ОС – Шумен, в частта с която са отхвърлени предявените от П. Г. П. и М. Р. П., двамата
от гр.С. срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, със
седалище гр.София, искове с правно основание чл. чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за горницата над 150 000 лв. до 190 000 лева за П. Г. П.
и за горницата над над 150 000 лв. до 190 000 лева за М. Р. П., ведно със законната лихва от
27.05.2020 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното
изплащане на сумите, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление ул.»Стефан Караджа» 2 ДА
ЗАПЛАТИ на П. Г. П., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Л.К.“ №46а, допълнително сумата
от 40 000 (четиридесет хиляди) лева и на М. Р. П., с ЕГН ********** от гр.С., ул.“Л.К.“
№46а, допълнително сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
смъртта на дъщеря им Л. П.ова Н., починала на 20.10.2019 г., при ПТП настъпило на път
ПП-1-4 км на около 150 м. след разклона за с.Камбурово, общ.Омуртаг, причинено от А.Д.,
управлявал лек автомобил „Рено Каджар” с ДК № СВ 5616 ВА, застрахован при
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.05.2020 г., до окончателното плащане, на осн. чл.432,
ал.1 от КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/09.03.2022 г., постановено по т.д. № 94/2020 год.
по описа на ОС – Шумен, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление ул.»Стефан Караджа» 2 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Варна,
сумата от 3 200 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от исковете и
сумата от 1 600 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване върху
уважената част от исковете, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.
7
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на управление ул.»Стефан Караджа» 2 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. К. С. К., с ЕГН ********** от АК-Варна, служ. адрес гр.Варна,
ул.“Солун“ №8, партер, като пълномощник на П. Г. П. и М. Р. П., двамата от гр.С., сумата от
6920 (шест хиляди деветстотин и двадесет) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл.38,
ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА П. Г. П., с ЕГН ********** и М. Р. П., с ЕГН **********, двамата от
гр.С., ул.“Л.К.“ №46а ДА ЗАПЛАТЯТ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на
управление ул.»Стефан Караджа» 2, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
възнаграждение за защита от юрисконсулт, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8