Р
Е Ш Е Н И Е N 34
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
гр.Поморие, 24.02.2020год.
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря: Йовка Тодорова като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.д.N759 по описа за 2019год. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по предявени от ищеца С.И.А., срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД, за заплащане /съгласно приетото изменение на иска в съдебно заседание от 04.02.2020 г. / на сумата от 1707.20 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 245. 11 часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1. 143, както и сумата от 226.13лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от ответника суми от датата на възникване на задължението за плащане до предявяване на иска, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба ищецът твърди, че през периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е полагал труд при 24-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец, като „началник дежурна смяна“ в Районна служба ПБЗН – Поморие към РДПБЗН – Бургас. За процесния период ищецът положил нощен труд, като преизчисляването на нощен към дневен труд, водило до извънреден труд от 245 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. Ответникът дължал и лихва за забава върху главницата за периода от датата на възникване на задължението за плащане до предявяване на иска -20.10.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. През процесния период ищецът бил в служебно правоотношение с МВР. През това време ищецът полагал труд на смени по график. По отношение на държавните служители приложение намирали специалните разпоредби от чл. 187 и следващите от ЗМВР. Прави искане за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа молбата.
В съдебно заседание ответникът не се представлява. С подадена молба от 31.01.2020 г. поддържа изразеното в отговора на исковата молба становище за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе становищата на страните, събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд като началник дежурна смята в Районна служба ПБЗН – Поморие към РДПБЗН – Бургас при Главна дирекция ПБЗН МВР. Страните не спорят, че с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период, същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща и допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 и 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. От ал. 5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са издадени Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, и Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.); , предвижда, че при сумирано отчитане на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен труд между 22. 00 ч. и 6. 00 ч. за отчетния период. След отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. са издадените Наредба № 8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 59 от 29.07.2016 г. / и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г. /, които обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/2014 г. Следователно този ред на преизчисляване е неприложим след отмяната на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., поради празнота в уредбата на реда за организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за държавните служители в МВР. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Доколкото в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. Съдът намира, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и спрямо служителите по трудови правоотношения.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Съдът намира, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза (л. 208 - 213), неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ищецът е работил на смени, като за същият период е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6. 00 часа и общо за целия процесен период е положил общо 1714 часа, като при превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1. 143 се получават общо 1959.11 часа. Установява се от СЧЕ, че разликата между преизчисления по 1.143 нощен труд представляващ извънреден труд и реално положения труд за целия процесен период е 245.11 часа. Дължимата суми за преизчисления нощен труд представляващ извънреден труд е 1707.20лв. и същата не е заплатена от ответника. Установи се от заключението на вещото лице, че лихвата за забава върху сумата от 1707.20, изчислена за периода от момента когато сумата е станала изискуема до датата на образуване на делото – 21.10.2019 г. е в размер на 226.13 лв.
По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. нощен труд, преизчислен като извънреден труд по горепосочения коефициент в установения от експертизата размер. Предвид на това исковата претенция за заплащане на нощен труд за горепосочения период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в изчисления от вещото лице размер от 1707.20лв., който съвпада с размера след изменението по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Като последица от уважаване на исковата претенция ответникът дължи на ищеца и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2019 г. г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на иска за мораторна лихва, ищецът претендира лихва за забава върху дължимите от ответника суми от датата на възникване на задължението за плащане до датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2019 г. Съдът намира, че предявения иск е основателен за сумата както е изчислена от вещото лице в размер на 226.13лв., който размер съвпада с размера след изменението по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК за процесния период от 31.01.2017г. до 21.10.2019г. В случая, от заключението на вещото лице се установява, че изчислената сума от 226.13лв. е относима за периода от 30.01.2017 г. до 21.10.2019 г.,
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за платено адвокатско в размер на сумата от 350.00лв. Въпреки, че делото е приключило в едно с.з. настоящия състав не счита, че платения адвокатски хонорар не е прекомерен и няма основание за намаляване размера каквото е искането на процесуалния представител на ответника. В тази връзка намира молбата за намаляване размера за неоснователна.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Поморие дължимата държавна такса за разглеждането на исковете, която е в общ размер на 118.28 лева, както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 220, 00 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението» МВР – гр. София да заплати на ищеца С.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, съд. адрес *** адв.кантора - адв. Р.Ц. сумата от 1707.20 / хиляда седемстотин и седем лева и 20ст./ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 245.11 часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1. 143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, както и сумата от 226.13 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от ответника суми, за периода от 30.01.2017 г. до 21.10.2019 г.
ОСЪЖДА ответника Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението» МВР – гр. София да заплати на ищеца – С. И А. направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 350. 00 лв.
ОСЪЖДА ответника Главна дирекция «Пожарна безопасност и защита на населението» МВР – гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Поморие сумата от 338.28 / триста тридесет и осем лева и 28ст./ разноски по делото, от които 118.28лв. държавна такса и 220.00 лева разноски от бюджета на съда за извършената експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: