Решение по дело №227/2020 на Районен съд - Царево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№:                                   11 септември 2020 г.                      Град Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд,                                                       наказателен състав

На трети септември                                   две хиляди и двадесета година

В публично заседание, в следния състав:         Председател: Минчо Танев

Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 227 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод постъпила жалба от „Шанс 941“ ЕООД, ЕИК *********, против Наказателно постановление, № 499456-F506544 от 24.02.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закон за данък върху добавенaта стойност на „Шанс 941“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателя иска от съда то да бъде отменено. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение.

В съдебно заседание, жалбоподателят не изпраща представител.

Ответникът по жалбата- ТД на НАП се представляват от юрисконсулт. Представителя на наказващия орган оспорва жалбата, иска от съда наказателното постановление да бъде потвърдено. Явява се актосъставителя.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя, свидетеля по установяване на нарушението и водения от страна на жалбоподателя свидетел.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.08.2019 год. актосъставителя, съвместно със свои колеги- служители в ТД на НАП, извършили проверка на търговски обект стопанисван от жалбоподателя. Било установено, че обекта се стопанисва от жалбоподателя и към момента на проверката извършва търговска дейност. В хода на проверката, чрез контролна покупка, било установено, че за извършена покупка на туристическа услуга, предлагани в обекта, не бил издаден фискален бон, от наличния в обекта КАФП. Констатираните нарушения били отбелязани в протокол за извършена проверка, а по късно бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F506544/ 29.08.2019 год. Представител на жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил представен лично и приет срещу подпис. Наказващият орган, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия както и в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ и санкционирано на основание 185, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност, с имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите- служители на НАП, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:   

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на ТД на НП, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник отдел в НАП, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, съда намира за безспорно установено и доказано извършеното нарушение, за което жалбоподателя е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Тук следва да се отбележи, че санкционираното нарушение е формално, следователно, с факта на неиздаване на фискален касов бон към момента на закупуване на стоката или извършване на услугата, нарушението е довършено, поради което и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството.

Съдът намира възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения за неоснователни.

При внимателен прочит на АУАН и атакуваното НП, съда констатира, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. При индивидуализация на санкцията са спазени изискванията на чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗАНН, същата е в рамките на закона, в минималния законоустановен размер.

Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима- нарушението е формално.

Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление, № 499456-F506544 от 24.02.2020 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закон за данък върху добавенaта стойност на „Шанс 941“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ :