РЕШЕНИЕ
гр.
Ловеч, 13.12.2019 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
2.КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА в.гр. д. № 618
по описа за 2019 година и за да се
произнесе съобрази:
Производството е по чл.258
и сл. от ГПК.
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от М. Х.Х. с ЕГН **********,
с ЕИК ********** чрез пълн. адв. Ц.А. *** против Решение № 278/19.07.2019 год.
постановено по гр.д.№538/18 г. по описа на ТРС, с която обжалва решението на
ТРС изцяло като неправилно, тъй като не е спазен материалния закон, допуснати
са съществени процесуални нарушения и самото решение е необоснован акт, тъй
като решаващите доводи на съда противоречат на събраните по делото
доказателства и решението не е съобразено и със съдебната практика.
Твърди, че липсват мотиви на
съдебното решение и изобщо каквато и да било обоснова по отношение на
решаващите мотиви на съда.
Сочи, че в Решението на стр.
3, абзац 2 районният съд приема, че следва да разпредели ползването на процесия
имот при вариант № 5 от заключението на вещото лице, но няма обаче каквото и да
било обосновка защо приема, че този вариант е най-добрият вариант за
разпределението на ползването и няма никакви мотиви защо не приема варианта,
който бил предложен от ищеца - вариант 4. Твърди, че
ако този вариант е бил избран от съда, е щял да лиши от достъп до имота
ответницата, тъй като в дял на ищеца щяла да остане единствената порта, от
която се влиза с лек автомобил в имота. Сочи, че няма никакви мотиви защо не приема
искания вариант от ответницата - вариант 6, не са обсъдени всички доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност; не е обсъдено какво е наложило промяната в
разпределението; не е обсъдено и начина на ползване на жилищната сграда; не е
обсъдено и дали изобщо има нужда от преразпределение на ползването.
Излага, че ТРС не е спазил закона при разпределението на
имота, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗУТ следва да бъдат
обособени места за паркиране съобразно броя на самостоятелните обекти в сграда,
а това не е сторено, тъй като за въззивника няма определено място за паркиране.
Твърди, че ответницата е
останала с впечатлението, че процесът е бил организиран и воден тенденциозно
срещу нея.
Излага, че като причина за
воденето на делото е посочено обстоятелството, че ищецът по делото е изградил
пристройка към сградата, негова лична собственост, което налага ново
разпределение на поземления имот и видно от исканията на ищеца по делото,
имотът следва да бъде разделен на две половини, които да предполагат минимални
допирни точки с ответницата.
Твърди, че практически, с
новото разпределение, което допуска PC - Троян единствената промяна, която
настъпва при разпределението на ползването е, че мястото за паркиране, което
използва ответницата е дадено за ползване на ищеца, а мястото за паркиране на
ищеца е определено за общо ползване на двете страни т.е. с правни механизми
било отнето паркомястото на ответницата, за което място тя притежава нотариално
заверена декларация от ищеца /приложена по делото/, с която същият се съгласява
тя да изгради пристройка към къщата /там където сега съдът му предостави
паркомясто/.
Сочи, че отделно, с решението
на ТРС вместо да се намалят допирните точки между страните те се увеличават,
тъй като съдът разпределил значително повече части за съвместно ползване.
Твърди, че общите части са проблемните между страните и ако съдът съобрази
исканията на двете страни да раздели имота на северна и южна част с минимални
общи площи е щяло да се стигне до справедливо и законосъобразно решение. Сочи,
че в случая просто е отнето мястото за паркиране на ответницата, без да й е
осигурено ползването на друго такова в имота, като отбелязва, че от общите
части не може да се влезе с автомобил в частта, която е определена за ползване
на ответницата, тъй като тя е на различно ниво.
Счита, че практически с
изменението на ползването не се постига исканата от ищеца промяна, тъй като
мотивът е, че новоизградената налага ново разпределение на ползването и
това й навява съмнението за тенденциозно
водене на процеса срещу нея.
Счита, че законосъобразното
разпределение на ползването, което е да съобразено и с изискванията на ЗУТ е
във вариант 6 на експертизата поради следните причини: имотът се разделя изцяло
на северна и южна част, като само за общо ползване остава много малка част за
достъп до имота и сградата от единствената порта; в имота има място за
паркиране както на автомобила на ищеца, така и на автомобила на ответницата,
което е съобразяване с разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗУТ; самостоятелният
обект, които притежава ищецът на приземния етаж е с изглед от северната и
източната страна на сградата, поради което като му бъде предоставена за
ползване северната част на имота той ще има изглед и достъп към неговата си
част; самостоятелният обект, който притежава ответницата на приземния етаж е с
изглед от южната и западната част на сграда, поради което като й бъде
предоставена за ползване южната част на имота тя ще има изглед и достъп към
нейната част. /При избрания вариант 5 от съда, помещението на приземния етаж на
ответницата е с изглед към общата част/
С оглед на изложеното, моли
съда да отмени решението на ТPC изцяло като незаконосъобразно и да постанови
друго, с което да разпредели ползването на имота в единствения законосъобразен
Вариант 6 по заключението на вещото лице.
Претендира разноските в това
производство и пълният размер на разноските в първоинстанционното производство,
тъй като ответницата не е била причина за воденето на делото, тъй като се
изтъква, че причината е новопостроената пристройка от ищеца.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивнта жалба от И.Х. ***, с ЕГН: **********, чрез
пълномощника си адвокат А.Д.Ч. ***, със съдебен адрес:***, в който заявява, че
съдът е разпределил ползването по отношение на гореописания недвижим имот
съобразно изготвената по делото Скица-проект Вариант № 5 от приетото като
доказателство допълнително заключение на допуснатата съдебно-техническа
експертиза.
Счита твърденията на
жалбоподателя за напълно неоснователни, като изводите, формирани от
първоинстанционния съд кореспондират напълно на доказателствата по делото, а
обжалваното съдебно решение се явява правилно и законосъобразно.
Твърди, че по делото са
изготвени осем варианта на разпределение на ползването, сред които съдът е
избрал варианта на разпределение, обективиран в Скица-проект Вариант №5, като
при този вариант, по-голямата част от имота е разпределена на две равни части
между съсобствениците, като законосъобразно е приспадната площта на
пристройката, която е индивидуална негова собственост, а цялото лице на имота е
предоставено за общо ползване и на двете страни.
Счита, че чрез така избрания
от съда вариант ползването на процесния имот се разпределя по възможно
най-справедливия и целесъобразен начин и в съответствие с правата на страните
върху имота, като съображенията ми за това са следните:
Счита, че на първо място
следва да се има предвид, че така избраният вариант за разпределение се
основава на непосредствените впечатления на първоинстанционния съд, добити по
време на проведения от него оглед на имота.; а и така избраният вариант за
разпределение на ползването е единственият вариант за разпределение, изготвен
по делото, който е еднакво отдалечен и от двете страни предвид на
обстоятелството, че е изготвен не по искане на някоя от тях, а е предложен по
усмотрение и преценка на Вещото лице, както то е потвърдило по време на
съдебното заседание, проведено по делото на 07.06.2019 год.; чрез този вариант
се осигурява възможност и за двамата съсобственици да разполагат с излаз към
съществуващата улица „Васил Левски", без някой от тях да е ощетен за
сметка на другия, получавайки по-малко лице или дори никакво лице от имота.;
този вариант е съобразен с правата на страните върху имота, които са равни,
като имотът е разделен за ползване на две равни части -северна и южна, с
изключение на частта, отредена за общо ползване; при този вариант дори е
удовлетворено желанието на ответницата да има възможност да паркира в имота
личния си автомобил, като и двете страни имат възможност да паркират
автомобилите си на мястото, отредено им за общо ползване. Сочи, че въпреки, че
в хода на цялото първоинстанционно производство ответницата твърди, че има
„паркомясто" в северната част на имота, то такива паркоместа няма и не
следва да се обособяват в имота, а всяка от страните би могла да използва за
каквито цели прецени отредената й за ползване част от имота, както и частите,
предвидени за общо ползване.
Изтъква, че определеният от
съда вариант е съобразен и със самостоятелните обекти от приземния етаж на
жилищната сграда, индивидуална собственост на страните по делото, и с
местоположението на входовете към всеки от тях, като входът на самостоятелния
обект, собственост на М.Х., се намира откъм частта от дворното място,
предоставена й за нейно ползване, а входът на самостоятелния обект, собственост
И.П., е разположен откъм частта от дворното място, предоставена му за негово
ползване.;
Счита, че постановеното
първоинстанционно съдебно решение не е тенденциозно постановено в негова полза,
както се твърди от жалбоподателя, предвид на факта, че основното искане на И.П.
се свежда до изготвения по делото Вариант № 4 за разпределение на ползването, а
не до избрания от съда Вариант № 5.
Счита, че неверни са
твърденията във Въззивната жалба, че единствената промяна в разпределението на
ползването на имота, постигната чрез обжалваното съдебно решение, касае използваното
до момента място за паркиране от страна на ответницата, а съпоставяйки
изготвената по делото скица на съществуващото до момента разпределение и
вариантът на разпределение в обжалваното решение, то се установява, че чрез
избрания от съда вариант се ликвидират макар и не всички, то множество общи
допирни точки между страните по делото.
Сочи, че мястото, където той
към момента има изграден навес за съхранение на дърва, се отрежда за ползване
на ответницата; мястото, където е разположена външната тоалетна в двора и е
било за общо ползване, също се отрежда за ползване на ответницата; мястото за
преминаване, намиращо се непосредствено около къщата и използвано до момента
общо от страните, е разпределено за индивидуално ползване на всяка от тях в съответствие
със самостоятелните обекти, които притежават от приземния етаж и с техните
входове.
Счита, че невярно се явява и
твърдението, че с постановеното от съда решение вместо да се намалят допирните
точки между страните, то те са се увеличили, тъй като в определеното от съда
разпределение единствената допирна точка е по отношение на лицето на имота, а
всички останали допирни точки между страните, съществували до момента, са
ликвидирани.
Твърди, че по отношение на
искания от ответницата Вариант № 6 за разпределение същият не осигурява
справедливото разпределение на ползването на процесния имот, тъй като при този
вариант на И.П. не се отрежда за ползване никакво лице от процесния имот, а
цялото лице на имота /с изключение на частта, отредена за общо ползване/ се
предоставя на ответницата М.Х..; при този вариант И.П. няма самостоятелен излаз
към съществуващата улица „Васил Левски". Сочи, че от огледа, проведен на
място, се установява, че процесният имот не граничи с други улици, освен с
улица „Васил Левски". Смята, че твърденията на ответната страна, че откъм
северната страна на имота се предвижда изграждането на улица не следва да бъдат
взимани под внимание, доколкото такава улица към момента не съществува и не е
известно дали в бъдеще въобще ще бъде реализирана. Сочи, че вещото лице също
потвърдило по време на съдебното заседание, проведено по делото на 09.05.2019
год., че няма улица откъм северната страна на имота, като в това се увери и
първоинстанционният съд по време на проведения оглед на място.; исканият от ответницата вариант дори не е
съобразен с основното й искане да има възможност да паркира автомобила си в
северната част на имота, както е било до момента.
Счита, че неоснователни са и
възраженията на ответната страна, че не се налага преразпределение на
ползването на процесния имот.
Напротив, счита, че
разпределение на ползването на имота се налага поради редица причини, като
основната причина се свежда до влошените отношения между страните по делото и
невъзможността им да постигнат разбирателство.
Твърди, че новоизградената в
имота пристройка, която е индивидуална собственост на П., също налага преразпределение.
Сочи, че извършването на
разпределение се налага и от обстоятелството, че ответницата е претендирала по-големи
права върху имота от действителните права, които има и доказателство в тази
връзка е представената по делото Нотариална покана с per. № 6029/21.12.2017
год., Акт № 175, том 2 на Нотариус Б. К., с per. № 337 на НК, с район на действие: ТРС, която
ответницата е изпратила до него преди завеждане на делото, и с която тя е
оспорила факта, че правата им върху дворното място са равни, като е заявила, че
притежава повече идеални части от дворното място.
Счита, че първоинстанционният
съд правилно е разпределил и отговорността за разноските по делото, като е
приел, че разноските за адвокатски възнаграждения следва да останат за сметка
на всяка от страните както са сторени, а останалите съдебно-деловодни разноски
следва да бъдат поделени поравно между тях съобразно правата им в
съсобствеността.
Счита, че този извод на съда
съответства на характера на производството по чл. 32 от ЗС, представляващо
спорна съдебна администрация, при която съдебното решение по делото ползва и
двете страни.
Поради това, счита, че
претенцията на ответната страна за присъждането в пълен размер на разноските,
сторени от нея пред първоинстанционния съд, е напълно неоснователна.
Заявява, че той обаче
претендира сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във
връзка с представителството му пред въззивната инстанция, доколкото счита, че
въззивната жалба е напълно неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид на гореизложеното, то
счита че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно, а
определеният от съда вариант за разпределение на ползването на процесния имот
се явява възможно най-справедливия и целесъобразен.
Поради това, моли съда да
остави без уважение подадената Въззивна жалба като напълно неоснователна и да
постанови Решение, с което да потвърди изцяло като правилно и законосъобразно
обжалваното Решение № 278/19.07.2019 год. на ТРС, постановено по гр. д.
539/2018 год. по описа на съда и да му се присъдят сторените от него разноски
пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание за въззивника се
явява адв.Цв.А., който поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания,
като моли съда да разпредели правото на ползване по предложения от в.л. вариант
№6, но е склонен и на вариант №3 от заключението на вещото лице и претендира
разноските по делото по представен списък. Представя подробна писмена защита в
подкрепа на твърденията си, че поддържа и алтернативно вариант №8 от
заключението на вещото лице.
За въззиваемата се явява адв.А.Ч.,
който поддържа отговора на възивната жалба и моли съда да потвърди решението на ТРС като правилно и
законосъобразно, в частта за разноските, счита, че тези за първата инстанция не
следва да се присъждат в полза на когото и да е било, като пертендира
разноските за въззивното производство.
От събраните по гр.д.№539/18 г. на
ТРС доказателства, от обясненията на страните в съдебно заседание от всички
тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и
обусловеност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съдебно решение №278/19.07.2019
г. по гр.д.№539/18 г. по описа на ТРС е връчено на въззивницата на 16.09.2019
г., а въззивната жалба е подадена на 30.09.2019 г. т.е в законоустановения по
чл.259 от ГПК срок, следователно въззивното производство е допустимо.
Съдът констатира, че е постановено
валидно и допустимо съдебно решение от 19.07.2019 г. на ТРС по гр.д.№539/18 г.
и при това положение следва да се обсъди неговата правилност в какъвто смисъл
са и оплакванията във въззивната жалба.
Представен по делото е договор за доброволна делба от 24.06.1992 г.съгласно
който М.Х.Х., И.Х.П. и Т. Т.а П.са поделили доброволно съсобствения им недвижим имот, останал в
наследство от общия наследодател Х.о И. П.,***, починал на 19.02.1973 год., а
именно: ДВОРНО МЯСТО, представляващо парцел I, пл. № 127, в кв. 223 по плана на
гр. Троян, целият с площ от около
По действащия в момента КККР на гр. Троян
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73198.501.143, Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, Адрес на поземления имот: гр. Троян, ул. „Васил Левски" № 384, Площ:
Приложен по делото е
нот.акт за учредяване на право на строеж върху недвижим имот №153 рег.№4292
т.ІІІ н.д.№465/16 г. на нот.Д.р К.и, съгласно който М.Х. като собственик на ПИ
с идент. 73198.501.143 по кад.карта и кад.регистри одобрени със заповед
№РД-18-11/20.04.2007 г. на изп.д-р на АГКК адрес гр.Троян ул.”Васил Левски”
№384 с площ 701 кв.м. заедно с построената в имота триетажна еднофамилна
жил.сграда с идент. 73198.501.143.1 със застроена площ 90 кв.м. е учредила на И.Х.П.
безвъзмездно и срочно право на строеж на пристройка със застроена площ 20 кв.м.
към съществуващата жил.сграда по одобрен архитектурен проект и строително
разрешение.
Представена по делото
на л.49 е нот. заверена декларация от И.Х.П. от дата 10.08.2016 г, с която той
е декларил съгласието си неговата сестра М.Х. да реализира обект пристройка към
съществуваща жилищна сграда в съсобстения им ПИ с идент. 73198.501.143 по
кад.карта на гр.Троян попадащ в УПИ І-127 кв.223 и улица от ОТ 55-56-56 А по
рег.план на кв.Велчевски гр.Троян ул.”В.Левски” №384.
Приложена към делото е
нот.покана рег.№4222/17 г. акт. №5 т.ІІ,
с която И.П. е поканил сестра си М.Х. доброволно да си разпределят ползването
върху дворното място съобразно правата си върху него чрез взаимни отстъпки.
Представено е удостоверение
изх.№УП-ТСУ-КР-109/27.03.2018 г. съгласно което Община-Троян удостоверява, че
обект „Пристройка към съществуваща жилищна сграда” разположена в ПИ с идент.
73198.501.143 УПИ І-127 кв.223 гр.Троян кв.”Велчевски” е завършена в груб
строеж, съгласно представенакт обр. №14 за приемане на конструкцията от
27.06.2017 г.
В отговор М.Х. е
уведомила И.П. на 21.2.2017 г, че предлага да направят доброволна делба на
приземния етаж след като учреди в нейна полза право на строеж в договора за
делба и могат да уточнят начина, по който ще ползват и незастроената част от
общото дворно място.
Представен по делото
е отговор от Община-Троян до двамата съсобственици на спорното дворно място, с
което по жалба на Х. той уведомява, че че съгласно одобрения инвестиционен
проект №97/29.09.2016 г. издадено на името на Памукциеви, еразрешено строителство
на пристройка към същуствуваща жил.сграда разположена в ПИ с ид.73198.501.143 по кад.карта на гр.Троян,
но при това строителсво е превзет и затворен коридор от сутерена, представляващ
обща част от сградата, като 2/3 ид.части са за ползване на Х., а останалата 1/3
на П.. Уведомени са страните, че в едномесечен срок от датата на получаване на
писмото, превзетата част от коридора следва да бъде освободена, а за реалното
ползване на общите части на сградата и двора, собствениците следва да постигнат
споразумение, доброволно или по съдебен ред.
Приложен по делото е договор за доброволна
делба от 16.11.2018 г. рег. № 5421, акт № 151, т. V на Нотариус Борис
Кожухаров, съгласно който М.Х. и И.П. са поделили жилищната сграда в имота, по
отношение на което съда е прекратил производството.
Страните не са могли доброволно да разпределят ползването на дворното място – ПИ с
идентификатор 73198.501.143, поради което производството по делото е продължило досежно този иск, като за имота е представена актуална скица и дан. оценка.
За правилно решаване на спора ТРС
е извършил оглед на място. При огледа на място,
пълномощникът на ищеца е заявил, че най-целесъбразно би било да се ликвидират
всякакви възможни допирни точки между страните, като най-добре имотът да се
раздели на северрна и южна част, като за И.П. да бъде разпределена северната
част, а южната да бъде за Х. В знак на компромис е заявил, че се отказва от
ползването на дърварника и ако му бъде разпределена северната част, ще си
разполага дървата там. Предлага съответно противната страна да се откаже да
паркира автомобила си в северната част. Заявил е, че не държи да ползва
тоалетната в южната част. Адв.А. е заявил, че също е съгласен да се разпредели
имота на северна и южна част, като е заявил, че държи на паркинга с паркомясто,
за което ищецът е дал декларация. Освен това заявява, че тази част от имота с
паркомястото следва да бъде намалена от общата част на двора и тогава остатъка
да бъде разделен на северна и южна част. Противната страна в лицето на адв.Ч. е
изразил несъгласие с това, като е предложил автомобила да се паркира в южната
част, но пък другата страна е възразила, че това е свързано със значително
преустройство и ще коства финансови средства.
ТРС е допуснат и изслушал
съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж.К.
К., който е имал за задача да изготви
варианти за разпределение на ползването в зависимост от правата на страните и в
зависимост от фактическото положение на ползване. Вещото лице е изготвило осем
варианта на разпределението на ползване, съобразени с притежаваните от страните
идеални части. В първите
три варианта вещото лице е предложило М.Х. да ползва оцветеното в червен цвят
дворно място в размер на 287 кв.м, като И.П. също да ползва точно толкова-287
кв.м, а за общо ползване на страните да останат 127 кв.м. При разпита на вещото
лице в съдебно заседаниена 9.05.2019 г. инж.Костадинов пояснява, че И.П. би
могъл да достигне до отредената част от
имота в първи вариант, само ако Община-Троян реализира северната улица, в момента
няма достъп и следователно няма лице откъм съществуваща улица, т.е. не може да
премине откъм улица „Васил Левски”. Съдът е възложил на вещото лице да
изготвинови варианти на разпределение на ползване, като съобрази становищата на
страните, а именно да бъде съобразено от
вещото лице учреденото право на строеж в полза на ищеца, по силата на което е
изградена пристройка от 20 кв.м. и тази част да не бъде за общо ползване, както
и да да има варирант, където лицето да е изцяло за общо ползване. Вещото лице
изработва вариант 4 и вариант 5, като при вариант 4 за общо ползване са
определени 98 кв.м., а във вариант 5 -194 кв.м. Поставена е отново
допълнителна задача на вещото лице, да изготви нови варианти, като съобрази
обстоятелството, че има учредено право на строеж в полза на ищеца, по силата на
което е изградил пристройка с площ от 20 кв.м., като съответно с тези кв.м. да
бъде увеличен делът, който ще се падне за ползване от ответницата. Вещото лице
е изпълнило възложената му задача, като е изготвило варианти 6, 7 и 8, където
за общо ползване на отредени 113 кв.м.
С оглед гореизложеното настоящата
инстанция намира, че е предявен иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС за
разпределяне правото на ползване между ищеца и ответницата на съсобственото им
дворно място, находящо се в гр.Троян ул.”Васил Левски” №384 и представляващо ПИ с идентификатор 73198.501.143. Този
иск представлява осъществяване на съдебна администрация на гражданско
правоотношение по повод служене с обща вещ, по отношение на която съсобствениците
не са могли да постигнат общо съгласие. В случая безспорно се установява, че
страните по делото са съсобственици на процесния имот, както и, че те не могат
да постигнат общо съгласие по повод служенето с тази недвижима вещ. Този факт се установява, както от
обясненията на страните, така и след огледа на място от ТРС, не на последно
място и от нот.покани и жалба до Община-Троян. Съдът следва да съобрази при
постановяване на съдебния акт и изразеното в съдебно заседание становище на
страните чрез техните пълномощници, че от множеството изработени варианти от
вещото лице, неприемливи и за двете страни са варианти 1,2,3 и 7. Ищецът
предпочита варианти 4 и 5, които дават възможност и на двете страни да имат
лице откъм улицата, а ответницата държи на вариант 6, който й осигурява
паркомясто, като тя обещава, че квадратчето за общо ползавне ще си остане
такова и няма да се извършват противоправни действия, които да възпрепятстват
достъпа на ищеца до имота му. В писмената си защита Х. заявява, че вариант 8
също е алтернативен. Настоящата инстанция счита, че най-удачно е да се въприеме
разпределението на правото на ползване по изготвения от вещото лице вариант 5. Единствено
този вариант предлага и на двете страни излаз откъм улицата, а съгласно чл.14
ал.4 от ЗУТ, УПИ имат задължително лице/изход/ към улица, към път или по
изключение към алея в парк. Следва да се има предвид и практиката на ВКС, че
съдът при определяне начина на ползуване на съсобствен имот събразно с
разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗС се ръководи от изискването ползването да
отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от
тях подобрения, на най-целесъобразното ползване на имота и то по фактическото
положение на този имот към момента на разрешаване на спора. Следователно са без
значение бъдещите предвиждания или изменения на кварталнозастроителния план,
защото те може да не се осъществят в бъдеще, а освен това, ако пък се
осъществят, то тогава би било налице едно ново основание за водене на иск за
преразпределяне на ползването на дворното място. В този смисъл са без значение
за казуса твърденията на ответницата, че ищецът ще има достъп до улица, при
бъдещото й изграждане. Освен това възприемане на вариант 6 или 8 би довел до
задълбочаване на конфликтите между страните, с оглед предоставяне на част от
лицето за общо ползване на страните. След като вариант 5 е съобразен с
индивидуалните собственически права върху постройките, необходимостта от
осигуряване на достъп до отделните дялове и израз на път за всеки от тях, то
този вариант правилно е бил избран като най-целесъобразен от ТРС за
разпределяне на правото на ползване по отношение на спорното дворно място.
Поради съвпадение на правните
изводи на Ловешки окръжен съд с тази, изложени в атакуваното решение №278/19.07.2019
г. постановено по гр.д.№539/18 г. на Троянски районен съд същото следва да бъде
потвърдено като правилно.
При
този изход на делото въззивницата следва да заплати на въззиваемия на основание чл.78 ал.3 от ГПК сторените разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лв. за
адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ от 22.10.2019 г.Що се отнася до искането да не се присъждат разноски на ответницата,
тъй като тя не е станала причина за завеждане на делото пред първата инстанция,
съдът намира, че то е неоснователно. С оглед вида на производството-спорна
съдебна администрация, отговорността за разноски за адвокатски възнаграждения
следва да останат за страните така, както са сторени, а останалите разноски- за
вещи лица да се поделят поравно между страните съобразно правата им в
съсобствеността.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно
решение №278/19.07.2019 г. постановено по гр.д.№539/18 г. на Троянски районен съд.
ОСЪЖДА М. Х.Х. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на И.Х.П.
с ЕГН ********** с адрес *** сумата 500
лв. разноски по делото.
Решението е окончателно на основание чл.280 ал.3
т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.