РЕШЕНИЕ
№ 1187
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501697 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЕТ "Р.К." против Решение № 1539/10.05.2022г.,
пост. по гр.д.№ 16331/2021, ПРС, с което е осъден да заплати на „Кредит консулт“
ЕООД сумата от 4 320лв. с ДДС, представляваща част от възнаграждение, уговорено в
сключен между страните договор от ***г. за изготвянето на комплект документи,
включващи заявление, бизнес план и други за кандидатстване по Наредба №
9/21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от
мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода ***-*** година, както и обезщетение за забавено плащане на
горната сума в размер на 1316,51 лева за периода ***г. - ***г., ведно със зак. лихва
върху сумата от 4320лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
***г. до окончателното й изплащане, както и разноски по производството в размер на
970,67лв..
Жалбоподателят ЕТ "Р.К." е обжалвал решението като неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Поддържа, че съдът е изследвал клаузите в договора между страните едностранчиво и
1
без да търси връзката помежду им. Не е съобразил и с естеството на възложената
работа. Излага съображения, че така изготвеният проект е бил внесен своевременно за
одобрение в ДФ Земеделие, но поради неокомпектоване и недостатъци в обосновката е
отказан. В този смисъл не отговаря на действителността твърдението на ищеца, че
ответникът сам се е отказал от изпълнение на проекта. Твърди, че проектът е отказан
за финансиране поради недостатъчен брой точки – едва 36 при необходими 56, което е
следствие на недобрата обосновка на проекта и заложените изначално минимални
параметри. Твърди и че така изготвеният проект очевидно не е отговарял на
критериите за оценка и подбор, заложени в Наредба №9/21.03.2015г., което съставлява
неизпълнение на възложената работа, т.е. макар формално работата да е изпълнена, то
тя е толкова лошо качество, че не удовлетворява интересите на кредитора. Позовава се
и на гласните доказателства по делото, които също установяват, че изпълнителят е
поел ангажимент да издейства финансиране по проекта, като е заявил и че едва след
получаване на плащането ще си получи възнаграждението. С оглед на това поддържа,
че уговорката за заплащане в договора не е действителната, като реалната уговорка е
била друга – дължимост на заплащане при реален резултат. По отношение на
начисленото ДДС поддържа, че доколкото ищецът не е издал фактура и не е внесъл
този данък в бюджета, то с така присъдената сума реално ще се обогати
неоснователно. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново
такова, с което отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Кредит консулт“ ЕООД е подала отговор на въззивната
жалба, в който я оспорва като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционният съд
правилно е възприел фактическата обстановка, като е обсъдил всички доказателства в
тяхната съвкупност. Развива съображения, че между страните е сключен договор,
който е изпълнен и че възложителят е приел възложената работа без възражения.
Оспорва твърдението, че проектът не е финансиран поради негови недостатъци.
Твърди, че на практика няма доказателства по делото, които да поддържат тезата, че
проектът е бил оценен с минимален брой точки. По отношение уговорките за
заплащане на възнаграждение счита, че следва да се преценява договора, а показанията
на свидетеля на ответника да не се кредитират, доколкото същият е заинтересован, т.к.
самият той е ответник по друго аналогично дело. Твърди, че възложителят е приел
работата и че не е направил възражения при приемането или в шест месечен срок от
тази дата, за да се направи евентуална поправка на проекта. Възложителят не се е
възползвал и от възможността да развали договора поради негодност на извършената
работа. Поддържа, че сключеният договор е такъв за поръчка и че възложителят дължи
възнаграждение независимо от обстоятелството дали ще се възползва от поръчаното.
Позовава се на съдебна практика. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
2
ответник, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
По отношение на правилността конкретните доводи на жалбоподателя са
свързани с твърдение за неправилна преценка на уговорките в договора относно
въпросът кога настъпва дължимост на плащането на възложената работа, както и дали
това плащане се дължи при лошо изпълнение на тази възложена работа.
От фактическа страна е безспорно, че между страните е налице сключен договор
за изработка на ***г. на проект по определени параметри, срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 3 600лв. при предаване на документите на проекта – до 10
дни след това, и на 14 400лв. – до 10 дни след одобрение на проекта от
разплащателната агенция. Безспорен е и фактът, че проектите са предадени и приети
без забележки на ***г., както и че проектът не е одобрен за финансиране от ДФ
Земеделие. Причините за това са спорни между страните. Приет е договорът между
страните, както и преписката , внесена в ДФ Земеделие и постановеният отказ с
уведомително писмо от ***г.
По делото са събирани и гласни доказателства, като свидетелката К. твърди, че
е присъствала при подписването на договора лично от Р.К., а свидетелят Т.И. твърди,
че е придружавал Р. при посещенията му в офиса на дружеството ищец, при което ***
ги е увещавал, че има познат във фонд Земеделие и че проектът ще бъде финансиран и
едва след това ще му бъде платено. Показанията на свидетелката К. не носят
релевантни за спора факти, доколкото не е спорно по делото сключването на
процесния договор. Чрез показанията на свидетеля И. се цели опровергаване на
съдържанието на писмен договор между страните, но съгл. чл.164, ал.1, т.5 от ГПК
свидетелските показания в този случай са недопустими. Изключение се допуска само
при изрично съгласие на страните за това, което в случая не е давано. Ето защо за
установяване на договорките между страните е необходимо да се изследва само
съдържанието на сключения между страните договор.
Видно от съдържанието на договора предметът му е изработка на заявление за
3
подпомагане и бизнес план за кандидатстване на възложителя за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства по конкретна
програма. Задължението на изпълнителя са да изготви заявлението и бизнес плана в
срок до месец и по начин, осигуряващ одобрението на финансовата помощ.
Изпълнителят е поел задължението за качество на разработените от него заявление и
бизнес план, съобразно предоставените му данни. За работата си изпълнителят следва
да получи възнаграждение от общо 18 000лв., от които 3 600лв. до десет дни след
предаване на комплекта документи – заявление и бизнес план, а остатъка от 14 400лв. –
до 10 дни след одобрение на проекта от РА-София.
С оглед изложените обстоятелства, съдът намира , че се касае за сключен
договор за изработка по реда на чл.258 от ЗЗД, по който възложителят е възложил на
изпълнителя извършването на определена работа срещу задължението да му заплати
възнаграждение. В самия договор е посочен и падежът на задължението за заплащане
на договорното възнаграждение – на два пъти , при настъпване на определени
обективни факти от действителността / предаване на документите и одобрение от
съответен държавен орган/. В случая е безспорно установено в производството, че
предаването на документите на възложителя е настъпило на ***г. Безспорно е и че ДФ
Земеделие е отказал плащане по подаденото заявление.
С оглед на уговореното в договора между страните съдът намира, че те са
договорили разсрочено изпълнение на задължението за заплащане на договорното
възнаграждение, като в самия договор са посочили и предпоставките за възникване на
отделните вноски и срока за това. Съгл. чл.72 от ЗЗД срокът, който е уговорен на дни
изтича в края на последния ден. При уговорените срокове не се дължи покана, т.к. в
този случай срокът кани. Нормата на чл.84 от ЗЗД пък повелява, че когато денят на
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му. Следователно в настоящия случай е налице задължение, по отношение на което е
налице определяем срок – до 10 дни от настъпване на конкретен факт, а с изтичане на
този срок, длъжникът е изпаднал в забава. Първият срок е 10 дни от предаване на
документите на възложителя. Не може да бъде споделено становището му, че това
плащане е обвързано с одобряване на финансирането на проекта, т.к. очевидно
уговореният от страните срок за изпълнение на това задължение не е обвързан с факта
на одобрение на проекта. Нещо повече – този срок може да изтече дори преди внасяне
на този проект в РА. Следователно след предаване на документите на ***г. с надлежен
протокол между страните, то на ***г. изтича и срока за заплащане на първата сума от
договореното възнаграждение 3 600лв.
С установяване на дължимостта на това плащане следва да се разгледа и
възражението за лошо изпълнение на възложената работа. Жалбоподателят твърди, че
проектът не е финансиран поради лошо изпълнение на работата, при което не е
4
получил необходимия брой точки. Доказателства в тази насока е единствено писмото с
отказ от ДФ Земеделие. От съдържанието на същото се установява, че действително
отказ е постановен, но мотивите за това са в по-различен смисъл. Видно от
обосновката на отказа по конкретната програма са кандидатствали множество
земеделски стопани, като общия размер на заявеното финансиране е надхвърлил
бюджета на програмата. При това положение ДФ Земеделие е извършило оценяване на
внесените проекти и ги е класирал по съответни критерии. В мотивите е посочено, че
средствата достигат за финансиране на проекти, получили до 56 точки. Следователно
не е било възможно изначално да се предвиди колко ще са необходимите точки за
получаване на финансиране, още по-малко – какво ще бъде съдържанието на
исканията на останалите кандидати за финансиране. В този смисъл получаването на
по-малко точки от последните одобрени кандидати не може да бъде квалифицирано
като не добро изпълнение на работата по изготвяне на бизнес проект. В този смисъл не
може да се приеме за основателно твърдението на възложителя, че възложената работа
е лошо изпълнена и респ. да се приеме, че не се дължи никакво възнаграждение на нея.
Напротив – още при сключване на договора страните са били наясно, че е възможно да
не се получи финансиране, независимо от качеството на изпълнение, с оглед на което
са договорили два различни факта, които следва да настъпят, за да се извърши
плащането на възнаграждението, разделено на две части – предаване на документите и
получаване на финансиране. В случая е настъпил първия факт – документите са
предадени своевременно. Видно от преписката по внасянето им, същите са били
надлежно окомплектовани с всичко необходимо за разглеждане на искането. При това
положение следва да се приеме, че е настъпило условието по договора за дължимост на
първото плащане на възнаграждението от 3 600лв.. По делото няма спор, че тази сума
не е платена на изпълнителя. Ето защо предявеният иск за осъждане на възложителя да
заплати на изпълнителя това договорено възнаграждение се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен. Сумата следва да бъде присъдена с ДДС, доколкото
ищецът е регистриран по ДДС. Възраженията за недължимост на ДДС от
жалбоподателя се правят едва във въззивната жалба, поради което и няма да бъдат
разглеждани специално.
Претендирано е и акцесорно плащане на мораторна лихва за периода от ***г. до
***г. / преди подаване на исковата молба/. Този период е част от периода от
настъпване на падежа на задължението до подаване на исковата молба, поради което и
се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Същата е в размер на
1316,51лв., поради което и следва да бъде присъдена тази сума, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
5
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на въззиваемата
страна сторените във въззивното производство разноски в размер на 734,40лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА против Решение № 1539/10.05.2022г., пост. по гр.д.№ 16331/2021,
ПРС.
ОСЪЖДА ЕТ Р.К.“, ЕИК ***, гр.***, ул. *** № ***, вх.***, ет.***, да заплати на
„Кредит консулт“ ЕООД, ЕИК **********, гр.***, ул. ***№ ***, сумата от 734,40лв.
разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6