№ 278
гр. София , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Димитрова
Членове:Нина Стойчева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502256 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. Е. К. срещу
решение № 1210/ 19.02.2019г. на СГС, ГО, 24 състав, постановено по гр.д. №
424/18г. в частта, в която е отхвърлен искът му с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ за сумата над 54 000 лв. до пълния предявен размер от 81 000 лв.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от „ДЗИ- Общо
застраховане“ ЕАД в частта, в която е уважен иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
сумата над 21 000 лв. до сумата от 54 000лв.
Жалбоподателят- ищец твърди, че в атакуваната от него част
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита,
че неправилно е приложена разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и е приет
принос от негова страна от 30%. От приетата автотехническа експертиза се
установява, че по- високата скорост, с която е управлявал лек автомобил
„Опел Астра“ не е в причинна връзка и при разрешената скорост от 60 км.ч.
ударът за него е непредотвратим. Неправилно е прието за основателно
възражението за съпричиняване, защото е бил без поставен предпазен колан.
Разпитаният свидетел е заявил, че е бил с предпазен колан. Вещото лице С. в
1
съдебно заседание е заявил, че счупването и раната на носа са от твърд
предмет от интериора на автомобила, най- вероятно от лявата колонка.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него
част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че първоинстанционният съд е
нарушил нормата на чл.52 от ЗЗД като е определил завишено обезщетение от
81 000лв. за ищеца. Сочи, че СГС е определил нисък размер на
съпричиняване. С оглед тежестта на нарушенията на ищеца процентът на
приноса му трябва да е 50 %. При определяне на обезщетението трябва да се
вземат всички увреждания, здравословното състояние на ищеца към
настоящия момент и съществуващите в страната обществено- икономически
условия. Най- сериозни последици има травмата на носа. Определеното
обезщетение не съответства на търпените от ищеца неимуществени вреди.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск за
сумата над 21 000 лв. до уважения размер от 54 000лв.
В депозирани писмени молби страните поддържат своите жалби и
оспорват тази на другата. Нямат искания за доказателства.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът Т.
К. твърди, че на 31.03.2016г. около 9, 10 ч. на път ПП-I-6 е управлявал лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********. По същия път и час се е движел
и товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ********, управляван от Л. Л. в
посока гр. Калофер. Последният е предприел маневра ляв завой в посока с.
Търничени, отнел е предимството на движещият се в насрещната пътна лента
лек автомобил „Опел Астра“, в резултат на което е настъпил удар между
двете МПС. С решение № 14/16.01.2017г. по нохд № 1532/16г. на РС-
Казанлък водачът на товарния автомобил е признат за виновен за
настъпилото ПТП. На ищеца са причинени следните телесни увреждания:
2
множество фрактури на носа с дислокация, фрагменти и кръвоизлив от носа,
разкъсно- контузна рана на носа, разкъсно- контузна рана на левите мишница
и предмишница, лезия на левия трепцис. Непосредствено след инцидента
ищецът е хоспитализиран в МБАЛ „ Д-р Хр. Стамболски“- гр. Казанлък.
Имал е обилно кървене от носа, оплаквал се е от силни болки в контузените
места. Извършена му е била оперативна интервенция за хирургична
обработка и е бил поставен шев на разкъсания мускул. След изписването от
болницата състоянието му се е влошило, тъй като болките в носа са се
усилили и той е започнал обилно да кърви. Бил е приет по спешност в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив. Синусите му са били изпълнени с
течност. Поставени са му били катетри и са му направени две операции.
Проведено е било и консервативно лечение. Болничният му престой е
продължил от 31.03.2016г. до 14.04.2016г. Ищецът е продължил лечението в
дома си. В първите месеци след инцидента не е можел да диша през носа си,
не му е стигал въздух и лесно се е изморявал. Често е получавал главоболие.
В началото на месец ноември 2016г. му е направена нова операция за
коригиране на изкривяването на носа. Травмата в областта на носа е довела и
до загрозяване, тъй като той е гърбав и със следи от шевове. Обонянието му
е сериозно отслабено. Усеща само силни миризми от малко разстояние без да
може да определи каква е миризмата. Контузията на левия трицепс му е
причинила сериозни затруднения в битовото обслужване- къпане,
преобличане. Движенията в лявата му ръка са ограничени. Липсва му
издръжливост и щади контузената ръка. Травмите на ръката и влошеното
обоняние се отразяват и на професионалната му дейност като пожарникар.
Описаните травми са причинили на ищеца болки и страдания. Към датата на
ПТП за товарният автомобил е имало застраховка „гражданска отговорност“
при ответника, валидна към датата на ПТП. Ответното дружество
доброволно му е заплатило 9 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
което не може да го обезщети напълно. Затова ищецът моли съда да осъди
ответното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 81 000 лв., в едно със законната лихва от 31.03.2016г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва иска. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска
3
отговорност“ за товарен автомобил „Фиат Дукато“. Не оспорва настъпването
на ПТП, както и че е платил доброволно на ищеца 9000лв. обезщетение за
неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, тъй като не е бил с поставен обезопасителен
колан, както и че управлявал лекия автомобил с превишена скорост от
разрешената. Счита претендирания размер на обезщетение за неимуществени
вреди за завишен.
Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 31.03.2016г., протокол за оглед на местопроизшествието
от същата дата и фотоалбум е, че на 31.03.2016г. е настъпило описаното в
исковата молба ПТП, при което е пострадал Т. К..
Не се спори, че за товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ********
е имало валидна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника към
датата на ПТП.
Не се спори, че застрахователят е заплатил извънсъдебно 9000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца.
С влязло в сила решение № 14/16.01.2017г. по нохд № 1532/16г. на РС-
Казанлък е признат за виновен водачът на товарния автомобил Л. Л. за
станалото на 31.03.2016г. ПТП на разклона на с. Търничени, при което е
пострадал ищецът.
Безспорно е, че на 31.03.2016г. на Т. К. е оказана медицинска помощ в
МБАЛ „Д-р Хр. Стамболски“ - гр. Казанлък, от където е бил изписан на
02.04.2016г. във връзка, с което са представени и приети медицински
документи, както и 3 бр. епикризи за продължило лечение в други лечебни
заведения.
От представените 6 бр. болнични листа се установява, че ищецът е бил
в отпуск за временна нетрудоспособност до 30.12.2016г. Представена е и
олфактограма.
Безспорно е, че при ответника е образувана щета по извънсъдебна
претенция на Т. К. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
4
Във връзка с нея с писмо изх. № 94-И-242/14.02.2017г. застрахователят го е
уведомил, че му определя обезщетение в размер на 9 000лв. Не е спорно, че
то е изплатено.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от лекар, специалист по УНГ болести и отоневрология. Според
заключението му ищецът е получил множествени фрактури на носните кости,
епистакис и девиация на носната преграда, нарушена архитектоника на носа,
хипертрофичен ринит. Аносмия. Вещото лице е извършил олфактограма, при
която е установил, че при ищеца има аносмия, а именно загуба на
обонятелната функция. Той е направил и личен преглед на ищеца.
Състоянието му е необратимо и носното му дишане и обонянието няма да се
възстановят. Възстановителния период е 5-6 месеца. Ищецът е претърпял
две оперативни интервенции на носа. Прогнозата за в бъдеще е
неблагоприятна. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си като е пояснило някои медицински термини. Според вещото
лице аносмията пречи на ищеца в работата му като пожарникар. Нарушена е
функцията на носа- дихателна и обонятелна. Нарушено е качественото
възприятие на ароматни вещества.
От заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещо лице-
специалист по ортопедия и травматология се установяват получените от
ищеца травматични увреждания: разкъсно- контузни рани в областта на лява
мишница и предмишница с увреда на триглавия мускул на лявата мишница.
Те са получени при ПТП. Проведено е оперативно лечение- хирургична
обработка на раната и зашиване на разкъсания мускул. Възстановителният
период е около 2 месеца. Ищецът е търпял болки и страдания като през
първите 30 дни те са били по- интензивни. Вещото лице е извършил личен
преглед на Т. К. на 09.10.2018г. и при него е установил оперативен белег по
задната страна на лявата мишница с дължина от 13 см. белегът е с траен
характер. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си, а
именно мускулът не е засегнат в по- голямата си част. Ръката не е
възстановена на 100% функционално. Има пълен обем на движенията на
лакетната става. Според вещото лице при мускулите има пълно
възстановяване, тъй като останалата част от него хипетрофира, т.е. нараства
за сметка на останалата част като силата се възстановява, но не може да се
5
достигне дължината на мускула от преди това. Поради това се получават
болки при пълно сгъване и разгъване на мускула.
Според заключението на автотехническата експертиза мястото на
удара между предната лява част на лек автомобил „Опела Астра“ и предната
лява част на товарен автомобил „Фиат Дукато“ е в лентата за движение на
лекия автомобил. Скоростта на движение на последния към момента на
удара и преди това е била 83 км/ч , а опасната зона за спиране е 72 м. При
60 км/ч опасната зона е 44 метра. Скоростта на товарния автомобил при удара
е била 16, 5 км/ч и опасна зона за спиране 7, 1 м. И при двете скорости
водачът на лекия автомобил не би могъл да предотврати удара, но при но-
ниската скорост пътуващите не биха получили травми или те ще бъдат
минимални. Ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил, ако
водачът на товарния е спрял на стоп линията и е потеглил от място. Вещото
лице е посочило механизма на ПТП. Основна причина за произшествието са
действията на водача на товарен автомобил „Фиат Дукато“, който е
предприел ляв завой при опасна близост на движещия се направо лек
автомобил „Опел Астра“. В съдебно заседание вещото лице е направило
извод, че по-високата скорост не е в причинна връзка с настъпилото
произшествие.
В хода на съдебното дирене е допусна комплексна съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещо лице- автоексперт и лекар , специалист по
ортопедия и травматология. Те са посочили, че лекият автомобил е
оборудван фабрично с предпазни колани на всички пет места. Ищецът е бил
без поставен такъв. Ако е бил с колан, то уврежданията по носа и лицето
биха се получили или биха били по- леки. Ръцете не са фиксирани от колона,
поради което с или без него могат да се получат увреждания. В съдебно
заседание вещите лица са допълнили заключението. Вещото лице –
автоексперт е заявило, че според изчисленията, които е направил, с оглед
новите поставени въпроси ударът става непредотвратим при всички
обстоятелства, включително и ако товарният автомобил е спрял или не на
стоп линията. Според вещото лице – лекар от въздушната възглавница не
може да се получи счупване и рана на носа. Тя е от въздействието на твърд
предмет от интериора на автомобила. Най- вероятно е от предната лява
колонка, защото тялото тръгва напред и на ляво. Теоретично няма от къде
6
другаде да се удари, ако се е отворила въздушната възглавница.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Ч. е участник в ПТП на 31.03.2016г. То е станало на
подбалканския път за гр. Казанлък. Пътували са за гр. Казанлък сутринта
около 9.30ч. с автомобила на ищеца. На разклона за с. Търничени един бус
както си е карал в своята лента е направил ляв завой и е навлязъл в тяхното
платно. Т.К. се е опитал да избегне удара и се е ударил странично в буса и
след това в мантинелата. Свидетелят е пътувал на предна дясна седалка. След
инцидента лицето на ищеца е било в кръв, имало е стъкла, а лявата му ръка е
била разцепена. Еърбеците са се отворили. Предният капак на лекия
автомобил е бил сгънат, стъклото отпред е било смачкано, както и
страничното, увредени са били калникът и врата. Свидетелят и Т.К. са били с
колани. Според свидетеля техният автомобил се е движел с 60-70 км.ч. Бусът
се е движел бързо и изведнъж е завил на ляво.
Свидетелят Г. живее на семейни начала с ищеца. Знае за пътния
инцидент. Преди него са живеели отделно, но след катастрофата са заживели
заедно, защото той е имал нужда от помощ. След като са й се обадили за
произшествието е тръгнала и когато го е видяла той е бил неузнаваем. Целият
е бил в кръв. Ръката му е била зашита. След изписването от болницата е
започнало силно кръвотечение от носа и с линейка е закаран в гр. Пловдив.
Приели са го и са му поставили шишове и ищецът е припаднал. Направили
са му операция. Вечерта е започнал отново да кърви. Направили са му три
операции. Имало е много интервенции, ищецът е отслабнал. Няма обоняние,
а работата му е свързана с него, защото е пожарникар. Ръката го боли,
сутрин не може да диша, храчи постоянно, хърка. Шофира, но е по- нервен от
преди. Сутрин около 15 минути се опитва да отлепи ноздрите си. Ищецът
диша, но постоянно плюе и храчи, а това не го е имало преди. Когато са
правени операциите, той е бил с тампони в устата, които са били захванати за
ушите и свидетелят го е хранила със сламка. Повече от половин година е бил
на лечение. Свидетелят го е къпела, превързвала. Движенията на ръката са
7
били много трудни.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Прецени
тези на свидетеля Г. при условията на чл.172 от ГПК поради съвместното
съжителство с ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размерна 90 000лв.
като е приел и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца от
30% и е присъдил обезщетение от 54 000лв. Решението е влязло в сила в
частта, в която предявеният иск е уважен за 21 000лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
8
чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта
претенцията./ опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на вКс, опр.
№ 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори,
а и от доказателствата се установява, че Т. К. е отправил писмена претенция
към въззивника. Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и през него
застрахователя му е платил 9 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Ищецът извежда своето субективно материално право от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, тъй като е получил увреждания при настъпването на
застрахователно събитие- ПТП, за което е виновен водач, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“. Това обосновава неговата активна
материалноправна и процесуалноправна легитимация.
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че застраховка „гражданска отговорност“ за
товарен автомобил „Фиат Дукато“ е била сключена при жалбоподателя-
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. По делото не се спори относно механизма му. С влязло в
сила решение по чл.78а НК, което по правни последици има характер на
присъда на основание чл.300 от ГПК, е приет за виновен водачът на
9
товарния автомобил „Фиат Дукато“ за настъпилото на 31.03.2016г. ПТП, в
което е пострадал ищецът. С оглед на това са настъпили предпоставките от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което застрахователят е пасивно
материалноправно и процесуалноправно легитимиран да отговаря по
предявения иск.
Пред въззивния съд се спори единствено по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и относно обема на съпричиняване
на вредоносния резултат.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допуснатите медицински експертизи, изготвени от лекар
специалист УНГ и лекар – ортопед травматолог са установили травмите,
получени от ищеца: множествени фрактури на носните кости,
епистакис/кръвотечение от носа/ и девиация/изкривяване/ на носната
преграда, нарушена архитектоника на носа, хипертрофичен ринит, аносмия,
разкъсноконтузни рани в областта на лявата мишница и предмишница с
увреда на триглавия мускул на лявата мишница. Фрактурата на носа е средна
телесна повреда, която е довела до временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Останалите увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, също незастрашаващи живота на ищеца. Съдът
съобрази обективно настъпилите травматични увреждания на ищеца,
неговата възраст към момента на настъпването им -44г., затрудненията,
които той е имал в обичайния си начин на живот, възстановителния период,
но същото така и трайни последици от травмите, изразяващи се в
10
загрозяващи белези по лявата ръка и носа. Най- съществена, с траен характер
за в бъдеще, е травмата на носа, която е довела до загуба на обонянието у
ищеца, което е установено от проведено от вещото лице изследване-
олфактограма. Той усеща само силни миризми като има нарушено
качествено възприятие на ароматни вещества- не може да определи вида и
качеството им. Т. К. има нарушаване на цялостната функция на носа,
включително и дишането му, което е затруднено. Въпреки претърпените две
оперативни интервенции и правилно проведеното лечение, прогнозата за в
бъдеще е неблагоприятната. Възстановителният период след операциите е
продължителен – 5-6 месеца, но той продължава и в момента. Оплакванията
на ищеца от проблеми с носа съществуват и към настоящия момент. В
резултат от травмата на носа той има кървави храчки, секреция от носа,
пресъхване на гърлото, носното дишане и обонянието не са възстановени.
По отношение на травмата на лявата ръка, където е засегнат триглавия
мускул, е проведено оперативно лечение, изразяващо се в хирургична
обработка на раната и зашиване на разкъсания мускул. Според вещото лице
ръката не е възстановена функционално на 100%, макар че мускулът не е
засегнат в по- голямата си част. Според експерта при мускула има пълно
възстановяване, тъй като останалата част от него хирпетрофира, т.е. нараства,
но не може да достигне дължината от преди травмата. Това поражда болка
при пълно сгъване и разгъване. Възстановителният период е около 2 месеца,
като по- интензивни болки ищецът е имал първите 30 дни. Ищецът има
загрозяващ белег на лявата ръка с дължина 13см. Травмите са довели до
нарушаване на обичайния начин на живот при ищеца, като изключителен
дискомфорт му е причинила тази на носа с оглед настъпилите трайни
последици. Носът е орган на човешкото тяло, който осъществява една от
основните функции на организма, а именно дишането. Тя обективно е
трайно нарушена, като прогнозата за в бъдеще не е за пълно възстановяване.
Проблемите с дишането ще съпътстват живота на ищеца и ще му създават
неудобства. /Св. Г./. Съдът като съобрази получените от него травматични
увреждания, проведеното оперативно лечение, възстановителния период от
тях, настъпилите трайни последици, а именно аносмия, което намира
неблагоприятно отражение в упражняваната от него професия на
пожарникар, неблагоприятната прогноза за в бъдеще по отношение на
травмата на носа, намира че справедливото обезщетение за неимуществени
11
вреди, което да репарира болките и страданията му е 81 000 лв.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Тази разпоредба предвижда санкция за увредения, ако е допринесъл за
вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се дължи.
Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. В тази връзка следва да се обсъдят
заключенията на допуснатата автотехническа и комплексна експертиза.
Безспорно е установено, че Т. К. е бил водач на лек авмтомобил „Опел
Астра“, както и че той е бил оборудван с триточкови колани на всички пет
места. Според вещите лица от комплексната експертиза ищецът е пътувала
без поставен обезопасителен колан. Ако е била с такъв, то би получила
травматични увреждания в по- лека степен или не би получил никакви
наранявания. Свидетелят Ч., очевидец на произшествието при разпита си е
заявил, че Т. К. е бил с поставен предпазен колан, както и че въздушните
възглавници са се отворили при удара. Това обстоятелство се установява и от
протокола за оглед на местопроизшествието. Предната въздушна възглавница
почти в цялата си част е била зацапана с червена течност, наподобяваща кръв.
В съдебно заседание вещото лице С. дава допълнителни пояснения, а именно,
че в този случай/ при отворена въздушна възглавница/ наранявания на носа
могат да се получат от въздействието твърд предмет от интериора на
автомобила като най- вероятно това е лявата колонка. Пояснил е, че тялото
тръгва напред и на ляво и няма къде другаде да настъпи удар при отворена
въздушна възглавница. Нормата на чл.137а от ЗДвП вменява в задължение на
водачите и пътниците в МПС от категория М1, М2, М 3 и N1,N2 и N3,
когато са в движение да използват обезопасителни колани, с които те са
12
оборудвани. В тежест на ответника, направил правоизключващото
възражение за съпричиняване, е да го докаже. В случая няма убедителни
доказателства, установяващи, че ищецът като водач на лек автомобил „Опел
Астра“ е бил без поставен предпазен колан. Показанията на св. Ч. не са
опровергани. За да приеме за неоснователно възражението за съпричиняване
съдът съобрази, че ударът е настъпил в лявата част на лек автомобил „Опел
Астра“ като увредени са били частите му от към водача, което означава, че
силата му е била изключително въздействаща върху тялото на ищеца.
Отварянето на въздушните възглавници препятства възможността от удар на
лицето му в части от автомобила, намиращи се непосредствено пред него.
Неоснователно е възражението за съпричиняване, свързано с
нарушаване на правилата за движение по пътищата, а именно ищецът е
управлявал автомобила със скорост над разрешената от 60 км/ч. – нарушение
на чл.21 от ЗДвП. Изводът на вещото лице от автотехническата експертиза,
комплексната експертиза и поясненията, дадени в съдебно заседание от
автоексперта е, че и при разрешената скорост от 60 км.ч. ударът за водача
на лекия автомобил е непредотвратим и по- високата скорост не е в причинна
връзка с настъпването на ПТП. С оглед на това не може да се приеме, че
обективно водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с поведението си на
пътя е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Това възражение
на застрахователя с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД също е
неоснователно.
Определеното от съда обезщетение от 81 000лв. следва да се намали с
платените 9000лв. или дължимото е в размер на 72 000 лв. Въззивният съд
допълнително трябва да присъди още 18 000лв.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2016г., икономическата конюктура в
страната, както и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде самостоятелен и водещ
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., ВКС, II т.о./. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
13
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетение от 72 000 лв. представлява 171 минимални работни заплати за
страната за 2016г./420 лв. МРЗ за 2016г./ и 93 средно месечни заплати при
772, 76 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец март 2016г.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт в страната.
По иска за законната лихва .
Нормата на чл.497, ал.1 от КЗ сочи началният момент, от който
застрахователят дължи законна лихва върху застрахователното обезпечение.
В случая е приложима т.2, ал.1 на чл.496, защото застрахователят е поискал
от ищеца представяне на допълнителни доказателства. В този случай срокът
за произнасяне на застрахователя е три месеца по смисъла на чл.496, ал.1 от
КЗ. Първоинстанционният съд е присъдил лихвата върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на ПТП- 31.03.2016г. Срещу това няма
депозирана въззивна жалба, поради което въззивният съд също следва да
присъди законната лихва върху обезщетението от същата дата.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която е отхвърлен искът над сумата от 54 000 лв. до 72 000 лв., както и в
частта, в която са присъдени разноски по делото на ответника за сумата над
66, 67лв. В останалата част решението на СГС трябва да се потвърди.
По разноските.
В тежест на застрахователя е да заплати държавна такса по сметка на
СГС в размер на 720лв., а на САС- 360лв. В негова тежест е да заплати
разноски на ищеца. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е направило
своевременно за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано като разноски от Т. К.. Съдът прецени фактическата и правна
сложност на делото, вложените усилия за защита интересите на
упълномощителя от страна на процесуалния представител пред настоящата
инстанция. Затова претендираното адвокатско възнаграждение като
единствена разноска следва да бъде намалено до минималния размер от 3552
лв. с ДДС. Отнесено към уважената част от иска от въззивния съд разноските,
които следва да се присъдят на Т. К. са 2368 лв. за производството пред
настоящата инстанция. За първоинстанционното производство трябва да му
14
се присъдят още 350 лв.
На ответника – жалбоподателя се дължат разноски за въззивната
инстанция за отхвърлената част от иска, а именно 190 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 1210/ 19.02.2019г. на СГС, ГО, 24 състав,
постановено по гр.д. № 424/18г. в частта, в която е отхвърлен искът на Т.
Е. К. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 54 000 лв. до 72 000
лв., както и в частта, в която в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД са
присъдени разноски по делото над сумата от 66, 67лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на Т. Е. К., ЕГН **********, гр.
***, ул. „***“ № ** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Бистрица“ № 9, ет.2,
офис 4 чрез адв. Ив. Й. сумата от 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лева/ на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, в едно със законната лихва върху нея, считано от 31.03.2016г. до
окончателното й изплащане, както и 350 лв. / триста и петдесет лева/
разноски по делото пред СГС и 2368 лв. / две хиляди триста шестдесет и осем
лева/ разноски пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявеният иск е
уважен за сумата над 21 000 лв. до 54 000 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати по сметка на СГС 720 лв.
/седемстотин и двадесет лева/ държавна такса, а на САС – 360 лв./ триста и
шестдесет лева/ държавна такса.
ОСЪЖДА Т. Е. К., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** и със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Бистрица“ № 9, ет.2, офис 4 чрез адв. Ив. Й. да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
15
бул. „Витоша“ № 89Б 190 лв. / сто и деветдесет лева/ разноски по делото пред
въззивната инстанция.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявеният иск е
уважен за сумата от 21 000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16