№ 99
гр. Харманли, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. И.А-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.А-ГЕОРГИЕВА
Административно наказателно дело № 20225630200307 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Т. ЗЛ. Т., ЕГН **********, с адрес община Димитровград,
село Добрич, ул. **** против Наказателно постановление № 22-0271-000432 от 29.04.2022г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Т.Т., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление. Твърди, че оспореното НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй като било
постановено при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, както и при нарушения на материалния закон. Счита, че наложеното му наказание е
явно несправедливо. Посочва, че е налице нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Същевременно
дори да се приеме, че бил извършил административно нарушение, същото било с
изключително ниска степен на обществена опасност, поради което намирали приложение
разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
Т.Т., редовно призован не се явява. Подадена е молба с вх. рег. № 5575 от 22.07.2022г. от
адвокат Я., пълномощник по делото, с която се излагат съображения по същество на делото.
Моли се за отмяна на процесното НП и присъждане на сторените по делото разноски, за
които се представя списък.
Въззиваемата страна Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В
съпроводителното писмо към административно-наказателната преписка предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
1
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 01.04.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АД № 082310 от свидетеля КР. СТ. ИВ. на длъжност
младши полицейски инспектор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на
свидетеля М. АПТ. М., за това, че на 01.04.2022г. около 12:30 часа на път III-8081 км.
18+700 в село Бориславци, община Маджарово управлявал товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № Х4179ВВ, собственост на „Златеви“
ЕООД, ЕИК *** без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан с възражения, а
именно че нарушителят е бил с обезопасителен колан. На същата дата – 01.04.2022г. на
жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0271-000432 от
29.04.2022г. от П.Д.П. на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на Т. ЗЛ. Т. на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя К.И. и на свидетеля по АУАН М.М..
В съдебно заседание, провело се на 27.07.2022г. са разпитани свидетелите К.И. и
М.М.. Съгласно показанията на свидетелите и двамата са били очевидци на извършване на
нарушението. Свидетелят И. изрично посочва, че причината за спирането на процесното
МПС е била липсата на поставен обезопасителн колан от водача. Според свидетелят И.
процесният автомобил се движел много бавно, което дало възможност на проверяващите
органи още в движение да възприемат липсата на поставен предпазен колан от водача.
Свидетелят И. дори посочва, че водачът им обяснил, че идвал от язовира и отивал да си купи
храна, затова бил без колан. Съгласно показанията на И. към момента на извършване на
проверката жалбоподателят все още бил без поставен колан.
Свидетелят М. разкрива сходна фактическа обстановка. Свидетелят изрично заявява,
че още докато товарният автомобил е бил в движение, е видял, че водачът му е без
обезопасителен колан. Жалбоподателят бил без колан и към момента на извършване на
самата проверка. Уточнява, че към момента на възприемане на товарния автомобил,
полицейската кола е била спряна успоредно на пътното платно, а заедно със свидетеля И.
били извън нея на пътното платно.
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят има множество предходни
нарушения на правилата за движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 08.06.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 31.05.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
2
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат полицейските
инспектори в ОДМВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните
постановления могат да бъдат издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на
обслужваната територия. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица,
притежаващи съответната материална и териториална компетентност и направеното
възражение в тази насока е неоснователно.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 01.04.2022г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на същата дата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 29.04.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на извършване на нарушението, установяването му и на
съставянето на процесния АУАН.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя. Тези обстоятелства се установяват както от
самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при
подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена
разписка и е отбелязана датата на връчване – 01.04.2022г. Указано му е правото в тридневен
срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН и не споделя изложените от жалбоподателя доводи за нарушение на им.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и
съдържание.
3
В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (КР. СТ.
ИВ. – полицейски инспектор), датата на съставяне на АУАН (01.04.2022г.) и датата и
мястото на извършване на нарушението (01.04.2022г. на път III-8081 км. 18+700 в село
Бориславци, община Маджарово). В него е описано, че жалбоподателят Т. ЗЛ. Т., ЕГН
**********, с адрес село Добрич, ул. ****, област Хасково – чл. 42, т. 6 от ЗАНН е
извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, (законните разпоредби, които са нарушени
– чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в присъствието на свидетеля М. АПТ. М., роден на
18.09.1995г., (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, като са записани възраженията на
нарушителя (чл. 42, т. 8 от ЗАНН).
Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от П.Д.П. –
началник група към ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 29.04.2022г. с номер № 22-0271-
000432, въз основа на АУАН № АД82310 от 01.04.2022г., издаден от КР. СТ. ИВ. – арг. чл.
57, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.
Със същото на Т. ЗЛ. Т., ЕГН **********, с адрес село Добрич, ул. **** (чл. 57, ал. 1,
т. 4 от ЗАНН) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, (чл. 57, ал. 1, т. 7 от
ЗАНН) за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при определяне на
наказанието са били взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното
състояние на дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е
посочено, че същото подлежи на обжалване в четиринадесет срок от връчването му по реда
на чл. 59 от ЗАНН пред Районен съд – Харманли чрез наказващия орган.
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието
съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на
актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на
извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с
установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната
квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия
орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере
фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно което водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2,
М3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства за оборудвани.
В процесните АУАН и НП ясно и недвусмислено е описано нарушението, за което се
ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, така че да не бъде
нарушено правото му на защита и в частност да разбере в извършването на какво
административно нарушение се обвинява. Съгласно т. 25 на § 6 от ДР на ЗДвП "водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В
процесните АУАН и НП е описано, че на 01.04.2022г. около 12:30 часа на път III-8081 км.
18+700 в село Бориславци, община Маджарово управлявал товарен автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № Х4179ВВ, тоест посочен е първият
елемент от обективна страна на нарушението – жалбоподателят да има качеството на водач
на пътно превозно средство. Съгласно съдържанието на АУАН и НП жалбоподателят не е
имал поставен предпазен колан, с какъвто е било оборудвано процесното ППС.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.
4
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвид непосочването на категорията на процесното
МПС. Действително в процесните АУАН и НП липсва конкретната категория, към която се
числи управляваното от жалбоподателя МПС, но изрично в дадените описания на
нарушението е посочено, че МПС представлява товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер 313 ЦДИ“. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, категория N са моторни
превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари: а) категория
N1 – превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса не повече
от 3,5 t; б) категория N2 – превозни средства от категория N с технически допустима
максимална маса над 3,5 t, но не повече от 12 t; в) категория N3 – превозни средства от
категория N с технически допустима максимална маса над 12 t.
Така направеното описание е достатъчно за изясняване на обстоятелството, че
процесното МПС спада към някоя от подкатегориите за категория N. Това от своя страна
пък прави напълно ясно за наказаното лице, че същото е длъжно, когато управлява такава
категория ППС, да използва предпазен колан, когато същото е оборудвано с такъв, а се
установява по делото и не е било спорно, че това е така. В този смисъл е постановено от
касационната на настоящата инстанция – решение № 176 от 15.03.2018г. по к.а.н.д. № 25 по
описа за 2018г. на Административен съд – Хасково.
Следователно може да се направи извод, че описанието на извършеното нарушение
съдържа всички обективни и субективни признаци от състава му и е изпълнено изискването
на ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП.
Предвид изложеното до момента съдът намира, че не са допуснати нарушения нито
на материалния, нито на процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.
Процесното НП е законосъобразно и издадено при спазване на предвидената в закона
административна процедура.
Административнонаказателната отговорност може да се ангажира само при
установяване по категоричен и безспорен начин на извършване на деяние, съставляващо
административно нарушение, и неговото авторство. В процесния случай от доказателствата
по делото по ясен и категоричен начин се установява както извършването на нарушението,
така и автора му. Разгледани в своята съвкупност -събраните писмени и гласни
доказателства водят до единствено възможен извод за извършване на твърдяното
нарушение.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се поиска събиране на
каквито и да е било доказателства, които да оборят презумптивната доказателствена
стойност на съставения АУАН. Напротив събраните по делото гласни доказателства са
единствено в подкрепа на изложеното в процесния АУАН. Свидетелите имат ясен спомен за
време, място и начин на извършване на процесното нарушение. Показанията им са
последователни, подробни и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра и ги
постави в основата на доказателствените си изводи. От описанието на извършената
проверка, мястото на разположение на полицейски автомобил, посока на движение на
процесния, скоростта на движението му и местоположението им на пътното платно един
спрямо друг водят до извода, че е било обективно възможно да се възприеме от
полицейските служители преди спиране за проверка на процесния автомобил дали
жалбоподателят е бил с поставен обезопасителен колан или не. В тази насока показанията на
двамата свидетели са еднопосочни и категорично, че са възприели липсата на поставен
предпазен колан още преди спирането за проверка на процесния автомобил по време на
неговото движение.
Ето защо при тази доказателствена съвкупност и липсата на опровергаване на
доказателствената стойност на процесния АУАН следва да се приеме, че извършването на
процесното административно нарушение и неговото авторство се установят по ясен и
категоричен начин.
5
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за приложението на
чл. 28 от ЗАНН. За да бъде приложено правилото на чл. 28 от ЗАНН е необходимо
извършеното административно нарушение да представлява маловажен случай. Маловажен
случай ще е налице тогава, когато извършеното административно нарушение представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от същия вид. В конкретната хипотеза не са налице смекчаващи обстоятелства, които да
обусловят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение сравнение с
други случаи на нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Приложението на чл. 28 от ЗАНН не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която
формалното нарушение е застрашило обществените отношения. Административното
нарушение по чл. 137а, ал. 1, е формално (на просто извършване) и за да се счита за
довършено не е необходимо настъпване на вредоносен резултат. В конкретния случай
извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на защита, с
достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение, и не са
налице обстоятелства, които да водят до извод за по-ниската му степен на обществена
опасност. Ето защо извършеното нарушение не може да се определи като маловажен случай
и правилно административнонаказващия орган е издал наказателно постановление, с което
да ангажира отговорността на нарушителя.
Съгласно чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното
нарушение.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено както по
вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за
размер. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от
закона липсва основание за определянето й под този минимум. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание за процесното нарушение се явява правилно
определено съгласно чл. 27 от ЗАНН и справедливо предвид извършеното нарушение.
С оглед направените изводи за установяване по несъмнен и категоричен начин на
нарушението, авторството и вината на жалбоподателя, за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, за правилното приложение на материалния закон и за
определяне на справедливи и съответни на нарушението наказания съдът счита, че
оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Такива обаче не
са били поискани от административнонаказващия орган, поради което не следва да му се
присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0271-000432 от 29.04.2022г.,
издадено от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Т. ЗЛ. Т., ЕГН
6
**********, с адрес община Димитровград, село Добрич, ул. **** на основание чл. 183, ал.
4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева
за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7