Решение по дело №2848/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260308
Дата: 12 октомври 2020 г. (в сила от 26 януари 2021 г.)
Съдия: Тодор Димитров Митев
Дело: 20202120202848
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260308

 

гр.Бургас, 12.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав                                                                

                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

 

при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 2848 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ЕТ „*“, ЕИК *, адрес за призовки и съобщения: гр.Бургас, ж.к. „*“, бл. 98, вх. А, ет. 5, ап. 11, против Наказателно постановление № */21.01.2020г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

С жалбата се поддържа, че липсва допуснато нарушение, като се сочат причините за това защо липсвали налични пари, като алтернативно се моли за намаляване на санкцията.

Наказващият орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Азманов, който намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено или евентуално санкцията да бъде намалена.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на 17.06.2020 г., а жалбата е депозирана на 23.06.2020 Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Не се спори, че към 28.08.2019г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски обект – бензиностанция, находяща се в общ. Бургас, на пътя Бургас-Средец. На 28.08.2019г., около 13:00 часа, служители на ЦУ на НАП, сред които и св. Х.Г.- инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, осъществили контрол за спазване на данъчното законодателство в посочения търговски обект. Проверяващите се легитимирали и се пристъпило към проверка, при която констатирали, че в обекта е инсталирано и функционирало устройство за отчитане на продажбите. Конкретно, при проверката на фискалното устройство ЕСФП “DFS-Q7S-KL”, с номер на ФП 02509954 и индивидуален № DT509954, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, разчетената касова наличност по устройството била 18928,08 лв. Съгласно изготвен опис на наличните парични средства се установила фактическа касова наличност в размер на 2358,24 лева. Т.е., при проверката била установена  разлика (отрицателна) в размер на 16569,84 лева, за които в паметта на фискалното устройство не съществували данни за служебно изведени суми от касата в деня на проверката.

За извършената проверка и констатациите от него св. Г. съставил Протокол за извършена проверка бланков № 0310442 от 28.08.2019 г, с указание търговецът да се яви допълнително в ТД на НАП-гр.Бургас на 04.09.2019 г. На 05.09.2019 г. бил съставен АУАН с № F507138. Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 28.08.2019 г. нарушение, в това число, че фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Така описаното деяние Г. квалифицирал като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от акта на управителя при съставянето му срещу подпис. Управителят на дружеството записал, че ще възрази.

Впоследствие, на 21.01.2020 г., въз основа на акта за установяване на нарушението било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло, като липсват основания да не бъдат кредитирани показанията на разпитания свидетел.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 от ЗАНН. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. Посочено е, че се касае за отрицателна разлика, т.е. парите в наличност са били по-малко от отразените в касовата наличност.

   Административнонаказателната отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на  чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно изведени" суми във ФУ, притежаващо такава функция. Без значение е какви са причините за липсата на сумата, доколкото тази липса не е отразена.

Следователно е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че нарушение, осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество не води до неотразяване на приходи, поради което правилно е препратено към чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

За така констатираното административно нарушение, административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. в, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2000 лева.

Съгласно второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно: за физическите лица, които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Иначе казано, АНО е определил имуществената санкция в максималния предвиден размер. Съдът обаче намира, че санкцията следва да бъде намалена до минимално предвидения размер от 500лв., тъй като следва да се вземе предвид, че нарушението е за първи път, а също така и макар да се касае за разлика в голям размер, тя е отрицателна, т.е. има отчитане на постъпили суми.

Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като разминаването в касовата наличност е на голяма стойност, която не може да обоснове отпадането на юридическата отговорност.

В заключение, наказателното постановление следва да бъде изменено единствено в санкционната част.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № */21.01.2020г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности”-Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на ЕТ „*“, ЕИК *, адрес за призовки и съобщения: гр.Бургас, ж.к. „*“, бл. 98, вх. А, ет. 5, ап. 11, е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция от 2000 лв. на 500 /петстотин/ лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

                                                                                                                                                                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

Вярно с оригинала: Д.Б.