Определение по дело №4/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

В жалбата са изложени оплаквания, че при постановяване на съдебния акт са допуснати процесуални нарушения, тъй като РС Благоевград само е изброил какви доказателства са представени и събрани в производството, без да анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, да обсъди доводите на страните, да посочи кои доказателства намира за относими към спора, които кредитира и от които прави своите изводи от фактическа страна. Липсата на такъв анализ в решението поставя жалбоподателя в невъзможност да разбере в пълнота въз основа на кои доказателства съдът е формирал своето вътрешно убеждение.

Сочи, че във връзка с разпределение на доказателствената тежест, съдът е допуснал формален подход, тъй като единствено е посочил, че всяка страна следва да докаже твърденията си, което следва да разбира като неизпълнение на задълженията от първоинстанционния съд по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК.

Счита, че при постановяване на решението е нарушена и разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК относно цененето на документ с подправки. Изложени са съображения за това, че неправилно фактите, от които могат да се установят от този документ, са игнорирани, тъй като самият документ е игнориран изцяло. Жалбоподателят счита, че това е неправилно.

Твърди се и нарушение на материалния закон, тъй като неправилно РС е възприел, че ответникът по делото няма качеството на ответник. Във въззивната жалба се твърди, че по силата на допълнително споразумение от 01.10.2010 година на ответника е възложена длъжността застрахователен брокер, която има отчетнически функции.

Също така сочи, че е установена липсата въз основа на съдебно-счетоводна експертиза, а в тежест на ответника е да установи, че няма такава липса или пък, че не е причинена виновно. Счита, че ответникът не е успял да направи такова доказване.

От събраните доказателства – разпитът на св. Д., според жалбоподателя, не могат да се установят релевантните факти относно дейността на С. Ч.. При хипотезата, че ответникът Ч. е изпълнявал отчетническа функция на основание валидно сключен трудов договор и установеното, че действително Ч. е изпълнявал отчетнически функции, съдът е следвало да уважи иска, което той не е сторил и неправилно са преценени обстоятелствата във връзка с правоотношенията между страните.

Моли да се отмени решението като се уважат предявените искове.

От страна на въззиваемия С. Ч. е постъпил писмен отговор, в който се акцентира на обстоятелството, че по делото не е установено, че с Ч. е сключен трудов договор, в който са включени функции на МОЛ и извършване на отчетническа дейност. Анализирана е представената длъжностна характеристика, поправките в нея и това, че някои от текстовете в нея не кореспондират с други документи. Развити са съображения за неоснователност на иска.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт,който е валиден и допустим.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,Окръжен съд Благоевград прие следното:

На 10.07.2009г. между ищеца и ответника е подписан трудов договор ,по силата на който ищецът е бил назначен за технически сътрудник.

На 01.10.2010г. между страните по делото е сключено допълнително споразумение за промяна на заеманата длъжност -от длъжност "технически сътрудник" на длъжност "застраховател".В длъжностното щатно разписание няма длъжност "застраховател",а "застрахователен брокер".Съгласно КЗ застраховател и застрахователен брокер са търговски дружества със съответен лиценз за дейност в застраховането,поради което ответникът не е могъл да заема такава длъжност.Ищецът по делото е представил длъжностна характеристика за "брокер на застраховки",подписана от ответника на последна страница.С тази длъжностна характеристика обосновава твърдението си,че ответникът е имал качеството на отчетник,тъй като има задължения и носи отговорност за получените суми по застрахователните премии и точното им отчитане.Във фотокопието на тази длъжностна характеристика,представено към исковата молба,няма поправки.Видно от него, последното изречение сочи,че е към трудов договор от 05.11.2012г.,а подписа е положен от ответника на 01.10.2010г. При представяне на фотокопието липсва поправка на последното изречение,отразяващо договор жт 2012г.Ответникът е твърдял,че не е подписвал такава длъжностна характеристика,а ищецът е подменил последната страница от длъжностната характеристика за "технически сътрудник" и я е приложил към представената по делото длъжностна характеристика,като по този начин е създал документ за нуждите на настоящия спор.Тезата му се подкрепя по косвен път доколкото може да се установи,че при фотокопието към исковата молба не е имало поправка и е посочен договор от 2012г.,при отразяване,че длъжностната характеристика е подписана на 01.10.2010г.Оригиналът на длъжностната характеристика,представен пред съда по искане на ответника вече е с нанесена поправка на датата на договор .Освен това,макар,че е бил задължен, ищецът не е представил оригинал на длъжностна характеристика за технически сътрудник,подписана от ответника.Тези факти правят вероятно твърдението на ищеца за подмяна на документи,носещи подписа на ответника.

Независимо от гореизложеното ОС Благоевград съобрази разрешението дадено в р.№ 493 от 23.11.2011г. ВКС по гр.д.№ 586/2011 4-то г.о.,с което се приема,че придобиването качеството на отчетник не зависи от вписването в длъжностната му характеристика.Достатъчно е длъжността,която работникът заема по трудов договор,да съдържа като присъщи задължения на работника действия,свързани със събиране ,съхраняване ,разходване или отчитане на ценостти на работодателя.

На 28.12.2012г. и на 25.03.2013г.от ищеца са съставени констативни протоколи,за липси при отчитане на парични средства от ответника в офиса в Б. в размер на 39166.89лв.

На 08.01.2013г. ищецът е издал заповед за прекратяване на трудовото провоотношение с ответника по предписание на "Инспекция по труда",като основанието за прекратяване липсва,но от текстовете на КТ- чл.335 ,посочени в заповедта, съдът извлича,че се касае за прекратяване на трудов договор с предизвестие.

Според настоящия състав на съда е безспорно,че С. Ч. е боравил с материални цености,тъй като е събирал застрахователните премии.Св.В. Н. изяснява механизма на работа на офиса в Б..Потвърдил е,че няма каса в офиса и всеки ден парите следва да се превеждат по сметка на ЦУ.Консумативните разходи за офиса се изплащали от комисионните,срещу разходно оправдателни документи.Служителят следва да изпраща отчети,които според свидетеля са по една и съща софтуерна програма за всички офиси.

св.И. К.-Т.,която е работила в офиса в [населено място] по трудов договор дава показания за начина на работа на този офис.В договорът й е бил посочен размер на работната заплата,но тя не получавала тази сума.Ръководителят на офиса й е плащал от комисионните.На два-три месеца идвали ведомости за заплатите,тя се подписвала на сума,която не получавала,защото получавала друго възнаграждение от Д..Според свидетелката по софтуер накомпютъра в офиса имало три отчета,като при предявяване в с.з.на отчета, т.нар. от нея Отчет А ,тя посочва,че включва полиците. Обобщеният отчет съдържат данните от Отчет А и Отчет Б,в отчет Б има графа „ком”, което означава комисион, който трябва да получи съответният офис. По Отчет Б са комисион,който се задържа от офиса в [населено място]. От комисиона, който по Отчет А дължи ЦУ, ЦУ прихваща комисиона, който са задържали по Отчет Б.Сочи,че на л. 460 от делото се намира отчет, който съдържа само Отчет Б. Тя е работила по същата програма . На л. 464 и л. 465 от делото има обобщен отчет, който съдържа данните от Отчет А и Отчет Б. В [населено място] са правили същите по форма отчети.

По данни на свидетелката в [населено място] също са нямали каса. Паричната разликата между Отчет А и Отчет Б остава при служителя на офиса,като тази разлика представлява комисион, който оставаше за служителя и той се разплащал за заплати, разходи и консумативи.

Св.Д.,който също е бил назначен на трудов договор в офиса в [населено място] сочи същия принцип на работа,като той е подписал споразумение,/във форма на ненаименован граждански договор/приложено по делото,което урежда от възнаграждението каква част остава за него и каква част следва да преведе на ищеца.

До 2012г. ответникът е работил чрез офиса в [населено място],а през 2012г. му е открита собствена банкова сметка.Според свидетеля ответникът е бил подложен на натиск към 2011г. да подпише споразумение,каквото е подписал свидетеля,но по негов съвет е отказал.

Ответникът Ч. е представил по делото отчетите,за които свидетелите дават показания.

Назначената съдебно счетоводна експертиза в заключението си от 25.02.2014г. е отразило констатациите си по документите представени и от двете страни.По документите представени от ищеца се е съобразило със седмичните отчети изпращани от ответника до ищеца и по неговата електронна касова книга.Констатирано е,че съобразно електронната касова книга,водена при ищеца към 25.03.2013г. по каса е следвало да има в офиса в Б. сумата от 40745.77 лв.

В констативния протокол от 28.12.2012г. е отразено,че в касова наличност към тази дата в офиса в Б. има 1155лв.,а банковата наличност е 57.63лв.

Вещото лице е отбелязало,че няма протокол,в който на ответника да са връчени стоково материални цености,а исковата претенция за наем от 750 лв. се претендира два пъти,тъй като е включена в претенцията за липси.

В заключението си от 25.02.2014г. в.л. съобразно представените от ответника отчети сочи,че по отчет А се отразява цялата сума,получена от клиенти,без да се задържа комисионна.По отчет Б се отразява комисионната като се самозадържа.В края на всяка седмица се обобщават двата отчета в един общ "седмичен отчет",в който се посочва комисионната за Б.,като са възможни два варианта-общ комисион по-голям от самозадържания от отчет Б,,който следва да се преведе на централата или общ комисион за офиса по-малък от самозадържания,който следва да се преведе

Вещото лице е констатирало,че до отчет № 22/до 03.06.2012г./ в централата преводите са правени общо по сметката в [населено място] и сумата е сборна /дължима сума от офисите в П. и Б./.Също така вещото лице е констатирало,че по отчет №49 на 07.12.2012г. С. Ч. превежда комисионна на централата в С. 96.05лв.,вместо 47.05лв. т.е. 49.99 лв. повече.Разликата произтичала от това,че не е начислен комисион по две застрахователни полици с посочената сума.Надпреведената сума му е била възстановена на 19.12.2012г.Вещото лице посочва и други случаи,когато отношенията между страните са се уреждали по отчетите представени от ответника.В обобщение,вещото лице е докладвало,че общият размер на комисионната,която не е преведена от офиса в Б. в централата в [населено място] е 40 539.01 лв и се явява сумата,която ответникът претендира като липса.Такава сума като бонус не е декларирана и от двете страни в офисите в НАП.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Предявеният иск е с правна квалификация по чл.207 ал.1 т.2 КТ във вр.с чл.211 КТ за сумите от 39 166.89лв.,представляващи липси,установени с протокол от 28.12.2012г. и 25.03.2013г./съставени от ищеца/,1110.64 лв. липса на инвентар и 750 лв. липси,представляващи незаплатени от ответника наеми.

Пълната имуществена отговорност на работник или служител за причинена вреда от липси на парични средства или стоково -материални ценности при или по повод изпълнение на служебните задължения може да се осъществи в общия исков процес въз основа на съставен акт за начет или въз основа на други допустими по ГПК доказателства.Съгласно чл.212 КТ по въпросите за имуществената отговорност на работника или служителя спрямо работодателя се прилага субсидиарно ГПК, ако липсва уредба в КТ. От посочената разпоредба следва,че по предявен иск за вреди от липси ищецът може да доказва твърденията си с всички допустими доказателствени средства като носи доказателствената тежест да установи наличие на трудово правоотношение между него и ответника,в което правоотношение ответникът има качеството на отчетник т.е. длъжността която заема по трудов договор да съдържа задължения свързани със събиране,съхраняване ,разходване и отчитане на материални и парични цености ,както и да установи липса на тези цености,която да има неустановен произход, възникнала по време на изпълнение на трудовите функции на ответника или във връзка с тях.В тежест на материално-отговорното лице е да докаже,че няма липси ,както и че няма вина за настъпването им, ако липсите са надлежно установени.По въпроса за разпределението на доказателствената тежест при реализиране на пълната имуществена отговорност на работник или служител съдебната практика е непротиворечива в смисъл, че само ако ищецът-работодател докаже настъпването на липси или др.вреди по време на съществуването на трудовото правоотношение с ответника,заемал материалноотчетническа длъжност, влиза в действие презумпцията за виновно причиняване на вредите, по която доказателствената тежест за оборването й е възложена на ответника.

В настоящето производство въззивният съд не установи каква точно длъжност е заемал ответника по трудово правоотношение.Както е посочено по-горе трудов договор е сключен с него за длъжност „технически сътрудник”. На 01.10.2010г. между страните по делото е сключено допълнително споразумение за промяна на заеманата длъжност -от длъжност "технически сътрудник" на длъжност "застраховател".В длъжностното щатно разписание няма длъжност "застраховател",а "застрахователен брокер". Такива наименования са относими съгласно КЗ към търговски дружества със съответен лиценз за дейност в застраховането,поради което ответникът не е могъл да заема такава длъжност.Длъжностната характеристика е за брокер на застраховки,за която и районният съд и въззивният съд приемат,че е документ съставен за нуждите на процеса,поради несъответствията и поправките в документа ,които се отразяват на фактите,които ищецът иска да установи с този докумен.Липсата на точно установяване на длъжността на която е назначен Ч. е едно от основанията,които съдът отчита като релевантни за настоящия казус.

Съдът формира вътрешното си убеждение от всички събрани по делото доказателства.

В този смисъл съобразявайки ангажираните от ищеца доказателства/варианта на вещото лице,работило по електронна касова книга съставена от него ,както и от разпита на свидетелите,които работят при ищеца/ може да се приеме,че съобразно счетоводните документи и изпълняваната от ответника длъжност,свързана със приемане,съхранение и отчитане на парични средства е констатирана липса.

По правоизключващите възражения на ответника Ч., че работодателят на практика е въвел друга организация и друг стандарт на отчитанене ,съдът приема следното:

При търсене на пълна имуществена отговорност от служител с отчетнически функции по иск с правно основание чл.207 ал. т.2 КТ в тежест на работника или служителя е да обори чрез насрещно доказване презумпцията за причинната връзка между възникналата липса с неустановен произход и действията и бездействията си при изпълнение на трудовите задължения.Възражението е въведено своевременно с отговора на исковата молба и кореспондира с разпоредбата на чл.83 ЗЗД С определение № 79/12.11.2008 г. на ВКС-ГК-ІІ г.о. по гр.д.№ 3785/2008 г. е прието,че материалноправният въпрос за приложението на чл.83 ЗЗД в хипотезите на отговорност на работника /служителя по чл.207 КТ е от значение за развитие на правото, предвид значимостта на обществените интереси, свързани с упражняване правото на труд, и е допуснато касационното обжалване на решение на въззивен съд. С постановеното по същото дело решение № 878/14.01.2010 г. решаващият състав на ІV г.о. на ВКС е приел,че за да опровергае посочената по-горе презумпция за причинна връзка между възникналата липса и виновно действие или бездействие на отчетника,последният може да се брани с възражения за настъпване на липсата поради нормален производствен риск /чл.204 ЗЗД/, поради неизбежна отбрана или крайна необходимост , поради изпълнение на неправомерна заповед на работодателя или поради обстоятелства,за които последният е отговорен,като за доказване на възраженията си може да ползва всички допустими доказателствени средства, вкл.свидетелски показания, в съответствие с указанията дадени с ППВС № 5/1955 г.-т.14 .Като съобразява посоченото решение на ВКС, постановено в производство по чл.290 ГПК,съдът намира за допустимо разглеждането на възражението на ответника,както и анализира ангажираните от него гласни и писмени доказателства. Установява се от показанията на св.И. К.-Т. и Д. Д. ,както и от представените от ответника отчети,заключението на съдебно счетоводната експертиза,че ищецът е създал практика,която е много различна от правоотношенията по трудов договор. В обекта е нямало каса,не се е водила касова книга.Служителите са правили три отчета,като част от комисионната по споразумение със застрахователния брокер е следвало да остава за тях –за поддържане на офиса и възнаграждение,което е различно от договорената заплата, т.е. възнаграждението им е било обвързано с резултатите от дейността им.По тази схема е работено до м.юни 2012г.,чрез офиса в [населено място] ,за което съобщава и вещото лице-ползвана е една разплащателна сметка.Няма основание да се приеме,че след 06.2012г. работодателят е наложил други правила.Същият е получавал отчетите,знаел е за липса на каса и касова книга т.е. формата на организация на работата,която е създал в офисите в [населено място] и Б. и е следвало да му направи впечатление,че получените застрахователни премии не се отчитат в пълен размер при него.Съдът няма основания да не кредитира показанията на св. Т. и Д.,които са подкрепени и от събраните писмени доказателства /заключение на експертизата, частни писмени документи представени от ответника,чието изготвяне като начин и форма е потвърдено от свидетелските показания,споразумение подписано между ищеца и Д.,сочещи за уреждане по граждански ред на дейността на служителите на застрахователния офис/. Съдът приема,че неяснотата относно длъжността,която е заемал ответникът по документи е в резултат именно на различната договореност,която ищецът е имал със служителя си.Посочената организацията на финансовата отчетност съдът приема като неизпълнение на задълженията на работодателя по чл.127 ал.1 т.2 КТ да създаде условия в съответствие с характера на работата на ответника.При анализа на всички доказателства по делото ,ОС Благоевград приема,че не е установена липса на парични средства,тъй като работодателят е организирал работата на служителите си на друг принцип,при който те получават необявени по съответния ред комисионни и това е с негово съгласие, по форма на отчетност,която той е въвел. Вещото лице е посочило в заключението,че именно тези комисионни се претендират по искова молба като липса.Ангажираните от ответника доказателства,при проведеното от него насрещно доказване,разколебават и оборват пълното главно доказване,което е в тежест на ищеца както за характера и задълженията по трудово правоотношение на длъжност,която не е установена точно каква е,така и за наличието на липса.

По отношение на претенциите за стойност на инвентар не е установено,че такъв му е зачислен като материално отговорно лице,а вещото лице е констатирала,че претенцията за неплатен наем е калкулирана от ищеца при пресмятане на липсите,поради което съдът приема,че и в тази част претенцията е неоснователна.

По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди.Въззиваемата страна претендира разноски,които на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 45 от 29.09.2014г.,постановено по гр.д.№803/2013 по описа на РС Благоевград.

ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на С. С. Ч. направени разноски в размер на 2166 лв.

Решението подлежши на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове :