№ 316
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000215 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №6 от 03.01.2025 г., постановено по гр. д. № 14309/2023 г. по
описа на Софийски градски съд, са осъдени „Кардиф Животозастраховане,
клон България“ КЧТ, ЕИК ********* и „Кардиф Общо застраховане, клон
България" КЧТ , ЕИК *********, солидарно да заплатят на основание чл. 134,
ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 383, ал. 1 КЗ, на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 30 770.98 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Кредитна
протекция Плюс пакет „Б“ в размер на непогасен остатък по Договор за
кредит № 5312172/ 11.11.2022г. към месец януари 2024г., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и А. И. М., ведно със законна лихва
от предявяване на иска - 21.12.2023г. до изплащането, по иск предявен от А.
И. М. срещу „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф
Общо застраховане, клон България" КЧТ, както също са осъдени „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане,
клон България" КЧТ, солидарно да заплатят на основание чл. 456, ал. 1 КЗ на
А. И. М. сумата от 4 465.26 лева, представляваща заплатени 9 месечни вноски
по договор за кредит № 5312172/11.11.2022 г. за периода от м. 04.2023 г. до м.
12.2023 г., след настъпило застрахователно събитие – временна
нетрудоспособност, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на завеждане на иска – 21.12.2023 г. до окончателното и изплащане.
1
Посоченото решение е обжалвано от ответниците в
първоинстанционното производство - „Кардиф Животозастраховане, клон
България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон България" КЧТ,
действащи чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се
излагат съображения, че решението е недопустимо, евентуално неправилно,
необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.
Твърди се, че разгледаните искове са недопустими, тъй като са предявени
срещу неправосубектна страна - клон на чуждестранен търговец, тъй като
клонът няма пасивна и активна процесуална дееспособност. Исковете на А. М.
би следвало да бъдат предявени срещу "Кардиф Общо застраховане" АД и
"Кардиф Животозастраховане" АД, а не срещу техните клонове. Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд, че са налице основанията за
присъждане на обезщетение, във връзка с трайно намалената
работоспособност на А. М.. Посочва се, на последния е определен 59% трайно
намалена работоспособност, т.е. по отношение на същия не е налице трайно
намалена или загубена работоспособност, представляваща покрит риск,
съгласно условията на застраховката (чл.6 от Общите условия към същата), а
именно - трайно намалена или загубена работоспособност да е над 70%.
Изтъква се освен това, че дори хипотетично да се приеме настъпването на
такъв риск (за което трябва да са изпълнение посочените условия за процент
трайно намалена работоспособност над 70% и невъзможност на лицето да си
осигурява доход чрез личен труд), то е налице хипотезата на изключен риск -
наличието на пряка причинно-следствена връзка между трайно намалената
работоспособност и заболяването "коксартроза", от което е страдал А. М. и
преди сключването на застраховката. Поддържа се, че първата инстанция
неправилно и необосновано е уважила и иска на А. М. за заплащане на
застрахователно обезщетение (представляващо девет месечни вноски по
договора за кредит, за периода от месец април 2023 г. до 21.12.2023 г.),
свързано с твърдяното настъпване на риска "временна неработоспособност". В
тази насока се заявява, че по делото е безспорно установено, че в процесния
случай се касае за събитие, което представлява изключен риск по
застраховката. Съгласно т.12.1 от приложимите по застраховката Общи
условия (ОУ) за отговорността на застрахователя по отношение на рисковете
"трайно намалена или загубена работоспособност" и "временна
неработоспособност". Твърди се освен това, че дори хипотетично да се
приеме, че не е налице изключен риск относно временна неработоспособност,
съдът в противоречие с условията на застраховката и с представените
доказателства е уважил пълния размер на претенцията за заплащане на 9
месечни погасителни вноски по договора за кредит, при положение, че от
събраните по делото писмени доказателства става ясно, че временната
неработоспособност на А. М. е за периода от 04.04.2023 г. до 30.09.2023 г., т.е.
за срок около шест месеца. Съгласно условията на застраховката, включително
и съгласно т.11.3. от ОУ към същата, при настъпване на риска "временна
неработоспособност" се изплащат до 6 месечни погасителни вноски по
2
кредита, т. е. това е максималният размер на застрахователното обезщетение.
Оспорва се като неправилен и направения от първоинстанционния съд извод
за неравноправност и съответно нищожност на клаузата, съдържаща
изключение от застрахователното покритие, поради заболявания,
предхождащи сключването на застрахователния договор, тъй като същата е
обща, неясна и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора и позволява на застрахователя да се
освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя. Въз основа на изложените
доводи се моли решението да бъде обезсилено, евентуално отменено, а
предявените искове да бъдат оставени без разглеждане, евентуално
отхвърлени. Претендира се присъждане на сторените пред двете съдебни
инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство - А. И. М., действащ чрез процесуалния
си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се
решението да бъде изцяло потвърдено. Претендира се присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
В установения от закона срок, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. чл. 383, ал. 1 КЗ и чл.
456, ал.1 КЗ за осъждане на ответните дружества „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане,
клон България" КЧТ солидарно да заплатят: на основание чл. 134 ЗЗД вр. чл.
383, ал. 1 КЗ на съищеца „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК
********* сумата в размер на 30 770.98 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Кредитна протекция Плюс пакет „Б“, в размер на
непогасен остатък по договор за потребителски паричен кредит № 5312172/
11.11.2022 г. към месец януари 2024 г., ведно със законна лихва от предявяване
3
на иска до окончателното изплащане; на основание чл. 456, ал.1 КЗ и чл. 86
ЗЗД на А. И. М. сумата от 4 465.26 лева, представляваща заплатени 9 месечни
вноски по договор за кредит № 5312172/11.11.2022 г. за периода от м.04.2023 г.
до м.12.2023 г., след настъпило застрахователно събитие – временна
нетрудоспособност, ведно със законна лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Предмет на въззивното производство са уважените изцяло искове от
първоинстанционния съд, които въззивниците „Кардиф Животозастраховане,
клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон България" КЧТ
оспорват като недопустими и неоснователни.
От приетите в първоинстанционното и производство доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено по делото от съдържанието на договор за
потребителски кредит № 5312172, че на 11.11.2022 г. между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на кредитор и А. И. М., в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на
паричен потребителски кредит от 35350 лева, който кредитополучателят се
задължил да върне на кредитора, заедно с уговорената възнаградителна лихва,
на 96 равни (анюитетни) месечни вноски, всяка в размер на 496,14 лева, в срок
до 21.10.2030 г. Сумата, която е следвало да бъде върната в края на периода е в
размер на 47 629 лева (л.7 - л.9 от делото пред СГС).
Установява се също така по безспорен начин, че кредитополучателят А.
М. е сключил на 11.11.2022 г. с въззивниците „Кардиф Животозастраховане,
клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон България" КЧТ,
договор за застраховка на получения кредит, обективиран в сертификат за
застраховка „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б“ (л.110 - л.111 от делото пред
СГС. Застрахователното покритие по последни договор включва следните
рискове: смърт вследствие на злополука или заболяване; трайно намалена или
загубена работоспособност следствие заболяване; временна
нероботосопособност над 30 дни вследствие заболяване и безработица
продължила повече от 30 дни. По силата на застрахователния договор
ответниците са поели задължение при настъпване на застрахователно събитие
съставляващо покрит риск, да изплатят на кредитора „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД задължения по договора за кредит. Договорено е
застраховката да покрива следните рискове: „смърт“, „трайно намалена или
загуба на работоспособност“, "временна нетрудоспоспобност над 30 дни“ и
„безработица, продължила повече от 30 дни“, настъпили в резултат на
злополука или заболяване. На последната страница от застрахователната
полица (л. 111 от делото пред СГС) е посочено, че застрахователната сума в
случай на трайно намалена или загубена работоспособност над 70% в резултат
на злополука или заболяване е до 24 месечни погасителни вноски по кредита
при издадено решение на ТЕЛК/НЕЛК със срок до 24 месеца, но не повече от
100 000 лева, а при издадено решение на ТЕЛК/НЕЛК със срок над 24 месеца
4
е балансът по кредита, но не повече от 100 000 лева. Относно покритите
рискове "временна нетрудоспоспобност над 30 дни“ и „безработица,
продължила повече от 30 дни“ е посочено, че застрахователната сума е до 6
месечни погасителни вноски в зависимост от продължителността на
състоянието. Срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит.
Застраховката е направена в полза на трето лице – „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД. От съдържанието на договора за кредит става ясно, че
ищецът се е задължил да заплаща месечна застрахователна премия в размер на
33.58 лв. в полза на ответниците (л. 100 от делото пред СГС). Към
застрахователния договор на 11.11.2022 г. А. М. е попълнил медицински
въпросник за приемане на застраховане, в което е декларирал, че не е трайно
неработоспособен; че не е бил лекуван, консултиран, хоспитализиран във
връзка с хронично и/или периодично обострящо се заболяване/продължително
състояние, което подлежи на контрол, но не се лекува (напр. рак, диабет,
хипертония, ИБС, инфаркт, сърдечна недостатъчност, инсулт, мозъчно-съдова
болест, аневризъм, заболявания на жлезите с вътрешна секреция, автоимунни
заболявания, остеоартритни заболявания, увреждане на междупрешленни
дискове, ХОББ, дихателна недостатъчност и др. заболявания на дихателните
пътища, очни заболявания, неврологични заболявания, нервно-психиатрични
разстройства, хепатит, тумори, заболявания на кръвта и кръвотворните органи
и др.), че не е бил във временна неработоспособност за период повече от 30
последователни дни през последните 24 месеца. Съдържащата се информация
в този въпросник е изискана от ответниците - застрахователи и обективирана в
декларация за определяне изискванията и приемане на застраховането по
застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б“ (л. 109 и л.
110 от делото пред СГС).
От съдържанието на общите условия за застраховка „Кредитна
протекция Плюс“, пакет „Б“ на кредитополучателите на потребителски
кредити опуснати от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, става ясно, че
в тях са регламентирани подробно елементите на застрахователния договор по
застраховката, застрахованите лица, застрахователното събитие, покритите
рискове, изключените рискове, прекратяване на договора, изплащането на
застрахователни обезщетения и суми (л. 111 - л. 118 от делото пред СГС).
Общите условия са подписани от застрахованото лице А. И. М., което е
заявило, че ги приема. В т.12.1 на ОУ озаглавена „Изключения от
застрахователното покритие“ е предвидено, че отговорността на
застрахователя по отношение на рисковете „смърт“, „ТНРЗ“, „ВН“ и „ХП“ се
изключва, в случай, че застрахователното събитие е в причинно – следствена
връзка с предварително съществуващо заболяване, страдание или състояние,
за което застрахования е получил консултиране, диагностициране, в
двугодишен период преди влизане в сила на застраховката, за които
застрахованият е дал невярна или непълна информация, или не е обявил при
попълване на „медицински въпросник“ (л.117 от делото пред СГС).
От справка за движение по кредит №5312172 с титуляр А. И. М.,
5
издадена от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към 03.09.2024г. се
установява, че дължимата сума по договора за потребителски кредит към
03.09.2024 г. възлиза на 36 714.96 лв. В справката е отразено, че към
03.09.2024 г. потребителския кредит е погасяван редовно, погасените от
кредитополучателя суми са 10 918.47 лв., като няма дължими лихви за
просрочие (л. 137- л. 138 от делото пред СГС). От справката се установява
също така, че ищецът е продължил да плаща месечните анюитетни вноски и
след настъпилото на 06.04.2023 г. застрахователно събитие – временна
нетрудоспобност.
Видно е от справка от НЗОК от медицинското досие на А. И. М., че
същият е посетил специалист ортопед в МЦ 1 – Балчик на 09.11.2022г., като са
му направени две образни изследвания (л. 61 - гръб от делото пред СГС).
От лист за преглед на пациент, издаден от МЦ „Авицена“ - Варна на
28.03.2023 г., се установява, че на А. М. след консултация със специалист
ортопед и рентгенография е поставена диагноза „първична коксартроза“ и
„подагра“, като е насочен за оперативно лечение – ендопротезиране на лява
тазобедрена става (л. 21 от делото пред СГС).
Видно е епикриза по ИЗ №3679/2023 на МБАЛ „Света Анна - Варна“, че
ищецът, в срока на застрахователното покритие, е хоспитализиран за периода
04.04.2023 г. – 11.04.2023 г., като на 06.04.2023 г. е претъпял операция -
алопластика на ЛТБС (смяна на лява тазобедрена става). Поставена е
окончателна диагноза – първична коксартроза, двустранна. При изписването
от лечебното заведение е дадена препоръка за движение с помощни средства
за период от 90 дни (л. 25 - л. 26 от делото пред СГС).
От четири броя болнични листи за временна нетрудоспособност и
медицинска удостоверение, издадени на А. И. М. от МБАЛ „Света Анна -
Варна“ и ДКЦ 1 – Добрич, се установява, че същият се намира във временна
нетрудоспособност за периода от 04.04.2023 г. до 30.09.2023 г. (л. 31- л. 33 от
делото пред СГС).
От ЕР № 94907/13.11.2024 г. на ТЕЛК при „МБАЛ Добрич“ АД се
установява, че след освидетелстване на А. И. М. е опредЕ. 59.00 % ТНР,
считано от 03.10.2023 г., поради общо заболяване за срок от три години, с
водеща диагноза – деформираща коксартроза, наличие на ортопедични
импланти на стави (л. 159 от делото пред СГС).
От регистрационна карта № 10074973 на дирекция „Бюро по труда“
Добрич се установява, че ищецът е регистриран като безработен на
14.12.2023г. (л. 42 - л. 43 от делото пред СГС).
Не е спорно между страните, че А. И. М. на 14.04.2023 г. е подал
уведомление до ответното „Кардиф Животозастраховане, клон България“ за
настъпилото застрахователно събитие - временна нетрудоспособност/
продължителен болничен в резултат на заболяване (л. 66 от делото пред СГС).
Предвид постъпилото уведомление за настъпило застрахователно събитие в
„Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо
6
застраховане, клон България" КЧТ е образувана щета №91389 по отношение
на застрахователно събитие – временна нетрудоспособност на застраховано
лице.
С писмо с изх.№ 4415/03.05.2023 г. ответните застрахователни
дружества са отказали да заплатят застрахователно обезщетение на третото
ползващо се лице по предявената претниция, позовавайки се на изключен риск
съгласно общите условия към застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет
„Б“. Посочено е, че отговорността на застрахователя по отношение на
рисковете „смърт“, „ТНРЗ“, „ВН“ и „ХП“ се изключва, в случай, че
застрахователното събитие е в причинно – следствена връзка с предварително
съществуващо заболяване, страдание или състояние, за което застрахования е
получил консултиране, диагностициране, в двугодишен период преди влизане
в сила на застраховката, за които застрахования е дал невярна или непълна
информация, или не е обявил при попълване на „медицински въпросник“.
Отказът е мотивиран конкретно с обстоятелството, че застрахованият е търсил
медицинска помощ при специалист на 09.11.2022 г., поради което
заболяването датира преди сключването на застрахователния договор на
11.11.2022 г., което е в пряка връзка с временната нетрудоспособност. Поради
изложеното се приема, че е налице изключение от застрахователното покритие
(л. 6 от делото пред СГС).
От приетата в първоинстанционното производство съдебно медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице д-р Д. К. – специалист ортопед и
неоспорена от страните, се установява, че на 14.03 и на 28.03.2023 г. ищецът е
посетил МЦ „Авицена“ - Варна, където след направена рентенография на таз и
тазобедрени стави и консултация с ортопед е поставена диагнозата „първична
коксартроза 2-3 степен“ и „подагра“, като е дадено мнение за ендопротезиране
на лявата тазобедрена става. Причината за хоспитализацията и проведената
оперативна интервенция в МБАЛ„ Св. Анна“ в периода 04.04-11.04.2023 г. е
установената левостранна коксартроза от 2 - 3 степен с болезнени и
ограничени движения в лявата тазобедрена става (флексорно-аддукторна и
ротаторна контрактура). Седемдневната хоспитализация в МБАЛ „Св. Анна“,
клиниката по ортопедия, е с цел да се извърши оперативната смяна на ставата,
наречена алопластика. По въпроса дали съществува ли причинно-следствена
връзка между предходно заболяване при ищеца, свързано с коксартроза,
проведената оперативна дейност и настъпилата временна нетрудоспособност
вещото лице обосновава, че А. М. е диагностициран с т.нар. първична
коксартроза, нарича се още идиопатична, т.е. такава при която не може с
точност да се определи какво я причинява. Пояснява се, че при този вид
коксартрози имат значение множество фактори, както от генетична
предразположеност, така и от външни фактори - наднормено тегло, застоял
начин на живот, нездравозловно хранене и пр. Сочи се, че ищецът е
диагностициран и с диагнозата „подагра“, като това хронично заболяване е
метаболитно (част от метаболитния синдром, където освен него влизат
диабетът, хипертонията и лошият липиден профил). Пояснено е, че
7
метаболитните заболявания нарушават кръвоснабдяването в малките
кръвоносни съдове (микроангиопатия), което пряко засяга храненето на
ставите и често само този фактор е достатьчен да стартира началото на
деренеративния артрозен процес в ставите, дори на млада възраст. Въпреки че
не е ясна точната причина за развитието на коксартрозата при ищеца, същата
се е развивала бавно, с давност по медицински критерии повече от десет
години, давала е различни симптоми, за да се стигне до установеното на
28.03.2023 г. ниво от 2-3 степен (силно износване на хрущяла в тазобедрената
става и деформация на ставните повърхности), което от своя страна е
показание за оперативно ендопротезиране на ставата. Отразено е, че ищецът е
бил в болничен поради временна нетрудоспособност за общо 126 дни. При
изслушването на вещо лице д-р К. в открито с. з. на 26.11.2024 г., последното
пояснява, че според справката от НЗОК на 09.11.2022г. ищецът е бил на
консултативен преглед и му е направена снимка на гръбначни прешлени.
Ортопедът пояснява, че диагнозата коксартоза е поставена 28.03.2023г., когато
има и резултати от образно изследване.
При обсъждане на съдебно – медицинската експертиза настоящият
съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически)
изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни
въпроси.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Относно допустимостта на предявените искове:
Неоснователни си оплакванията на въззивниците, касаещи твърденията
за недопустимост на предявените искове, тъй като са предявени срещу
неправосубектни страни - клонове на чуждестранен търговец, които нямат
пасивна и активна процесуална дееспособност. В тази насока се изтъква, че
исковете на А. М. би следвало да бъдат предявени срещу "Кардиф Общо
застраховане" АД и "Кардиф Животозастраховане" АД, а не срещу техните
клонове.
Оплакванията за недопустимост за заявени за първи път във въззивното
производство с процесната въззивна жалба. В хода на първоинстанционното
производство исковете са оспорвани по съображения за тяхната
неоснователност, като е било признати изрично от ответниците, че между тях
и ищеца е съществувало действително застрахователно правоотношение по
сключения договор за застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет „Б“.
В разглеждания случай именно ответниците „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане,
клон България" КЧТ, са пасивно легитимирани да отговарят по предявените
искове, тъй като същите имат самостоятелна материалноправна и процесуална
легитимация. Точно ответниците, а не „Кардиф Общо застраховане" АД и
"Кардиф Животозастраховане" АД, са страна (застрахователи) по сключения
8
на 11.11.2022 г. с посредничеството на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД с ищеца (застрахован) договор за застраховка „Кредитна протекция
Плюс“, пакет „Б“. Ответниците в качеството им на клонове на чуждестранни
търговци са страна и по груповия застрахователен договор за застрахователни
програми, една от които е процесната „Кредитна протекция Плюс“, сключен с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Няма спор, че надлежно
регистрираните в ТР клонове на чуждестранни търговски дружества имат
самостоятелна правосубектност и могат да бъдат страна по търговски и
застрахователни правоотношения съгласно ТЗ и КЗ.
Поради изложените съображение и предвид установената фактическа
обстановка, предявените искове са допустими като предявени срещу надлежно
пасивно легитимирани ответници - „Кардиф Животозастраховане, клон
България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон България" КЧТ.
Относно основателността на предявените искове:
Настоящият съдебен състав напълно споделя застъпеното разбиране в
практиката на ВКС (решение № 138 от 05.01.2016 г. по т. д. № 1727/2014 г. на
II т. о., определение № 693 от 08.08.2016 г. по т. д. № 2977/2015 г., ІІ т. о. и
определение № 604 от 05.11.2019 г. по т. д. № 385/2019 г., ІІ т. о., решение №
60063 от 30.06.2021 г. по т. д. № 351/2020 г., I т. о. и др.), че
кредитополучателят, който е застраховал здравето и живота си срещу
определени рискове, респективно наследниците му имат правен интерес и
активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното
дружество в защита на имуществените права на банката/кредитната компания,
като искат осъждането на застрахователното дружество да заплати на
ползващото се лице по застрахователния договор дължимата застрахователна
сума при осъществяване на застрахователното събитие, ако твърдят наличие
на предпоставките на разпоредбата на чл. 134 ЗЗД. В разглеждания случай
застраховката е сключена по реда на чл. 383 КЗ от длъжника в полза на
кредитора. Съгласно чл. 383, ал. 3 изр. 1 КЗ съищецът се явява длъжник по
отношение на ищеца и има задължението да предприеме с грижата на добър
стопанин всички необходими действия относно претендирането и
изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по
застрахователния договор. Като не предприема тези действия съищецът
заплашва правната сфера на ищеца. Ето защо ищецът разполага с материално-
правна легитимация да предяви косвен иск за сумата от общо 30 770,98 лева -
непогасена част от дълга по договор за потребителски кредит от 11.11.2023 г.
между ищеца и "Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
От установената по делото фактическа обстановка безспорно се
установява, че между А. М. в качеството му на застрахован и ответниците -
„Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо
застраховане, клон България" КЧТ, в качеството им на застраховател е
възникнало валидно застрахователно правоотношение. Доколкото ищецът е
изпълнил задължението си и е плащал редовно застрахователната премия
9
според въззивната инстанция той има качеството на кредитор по отношение
на застрахователите - ответници. По време на действието на последното са
настъпили поради заболяване на застрахования няколко застрахователни
събития – временна неработоспособност, прераснала в трайно намалена
работоспособност и безработица. Поради тези причини напълно основателно
застрахованият на 14.04.2023 г. е подал уведомление до ответното „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ за настъпилото застрахователно събитие
и е образувана щета №91389 по отношение на застрахователно събитие –
временна нетрудоспособност на застраховано лице. Необосновано обаче с
писмо с изх.№ 4415/03.05.2023 г. ответните застрахователни дружества са
отказали да заплатят застрахователно обезщетение на третото ползващо се
лице по предявената претенция, позовавайки се на изключен риск съгласно
общите условия към застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет „Б“.
Действително отговорността на застрахователя по отношение на рисковете
„смърт“, „ТНРЗ“, „ВН“ и „ХП“ се изключва, в случай, че застрахователното
събитие е в причинно – следствена връзка с предварително съществуващо
заболяване, страдание или състояние, за което застрахования е получил
консултиране, диагностициране, в двугодишен период преди влизане в сила на
застраховката, за които застрахования е дал невярна или непълна информация,
или не е обявил при попълване на „медицински въпросник“. Отказът е
мотивиран конкретно с обстоятелството, че застрахованият е търсил
медицинска помощ при специалист на 09.11.2022 г., поради което
заболяването датира преди сключването на застрахователния договор на
11.11.2022 г., което е в пряка връзка с временната нетрудоспособност. В
разглеждания случай, включително и от заключението на неоспорената от
страните съдебно – медицинска експертиза, се установява, че липсва
заболяване, страдание или състояние, за което застрахованият е получил
консултиране, диагностициране, в двугодишен период преди влизане в сила на
застраховката и за което той е дал невярна или непълна информация, или не е
обявил при попълване на „медицински въпросник“. Вещото лице е
категорично, че процесната диагноза „коксартоза“ е поставена на ищеца на
28.03.2023 г., когато има и резултати от образно изследване, като преди това
липсват данни за консултиране или диагностициране на такова заболяване при
ищеца. Също така става ясно, че при консултативния преглед от 09.11.2022 г.
на ищеца не му е поставена диагноза „коксартоза“ и че причината за прегледа
не е била такова заболяване. Поради изложеното се налага извод, че отказът за
изплащане на застрахователно обезщетение в случая е бил неправомерен.
За по – голяма яснота следва да се посочи, че е основателно и
възражението на застрахования за неравноправност на клаузата, съдържаща
изключение от застрахователното покритие поради наличие на заболявания,
предхождащи сключването на застрахователния договор. В случая клаузата на
т.12.1 на ОУ озаглавена „Изключения от застрахователното покритие“ , според
която отговорността на застрахователя по отношение на рисковете „смърт“,
„ТНРЗ“, „ВН“ и „ХП“ се изключва, в случай, че застрахователното събитие е в
10
причинно – следствена връзка с предварително съществуващо заболяване,
страдание или състояние, за което застрахования е получил консултиране,
диагностициране, в двугодишен период преди влизане в сила на застраховката,
за които застрахования е дал невярна или непълна информация, или не е
обявил, е твърде обща и неясна, като същата не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора според чл.
143, ал. 2 т. 19 ЗЗП. Въпросната клауза на практика позволява на
застрахователя почти във всички случаи да се позове на изключен
застрахователен риск и да не заплати застрахователно обезщетение (най-често
на свързана с него банкова институция), докато задължението на потребителя
за плащане на застрахователна премия е безусловно. Съгласно чл. 146, ал. 1, т.
6 ЗЗП процесната клауза за изключение от застрахователното покритие е
неравноправна и нищожна и не може да бъде основание за отхвърляне на
процесните искове. Настоящият състав напълно споделя схващането,
застъпено в решение № 60063 от 30.06.2021 г. по т. д. № 351/2020 г., I т. о. на
ВКС, относно неравноправността на клаузата в общите условия, позволяваща
на застрахователя почти във всички случаи да се позове на изключен
застрахователен риск при предшестващи заболявания на застрахованото лице.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че в полза на
ответните застрахователни дружества не се е породило правото по чл. 363, ал.
4 КЗ - да откажат да платят застрахователно обезщетение. В контекста на
изложеното следва да се приеме, че предявените искове са доказани по
основание.
Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение:
Съобразно разпоредбата на чл. 383, ал. 4 КЗ в случаи на настъпване на
застрахователно събитие и съгласно условията на основния договор между
кредитора и длъжника и условията на застрахователния договор
застрахователят извършва плащане към кредитора до размера на непогасената
част от задължението по ал. 1. В настоящия случай, видно е от справка за
движение по кредит №5312172, че дължимата сума по договора за
потребителски кредит № №5312172 към 03.09.2024 г. възлиза на 36 714.96 лв.
Видно от съдържанието на процесната застрахователна полица обаче, че по
отношение на част от застрахователните рискове - "временна
нетрудоспоспобност над 30 дни“, „безработица, продължила повече от 30
дни“, и „трайно намалена работоспособност“ до 24 месеца е предвиден
ограничен размер на застрахователно обезщетение. Това е допустимо съгласно
съдържанието на чл. 383, ал. 4 вр. с ал. 1 КЗ. Първоинстанционният съд е
присъдил пълния размер на исковите претенции, приемайки, че е настъпил
следният покрит застрахователен риск: „трайно намалена работоспособност“
за срок над 24 месеца. В разглеждания случай обаче конкретно в процесната
застрахователна полица е посочено, че за да бъдат приложени условията на
този застрахователен риск, трайно намалената работоспособност следва да
бъде над 70%. Видно е от експертно решение № 94907/13.11.2024 г. на ТЕЛК
при „МБАЛ Добрич“ АД, че след освидетелстване на А. И. М. е опредЕ. 59.00
11
% трайно намалена работоспособност за срок от три години. Ето защо в
случая не е налице условието трайно намалената работоспособност да бъде
над 70%, в каквато насока за възражението на ответника в отговора на
исковата молба, поддържани и във въззивната жалба. От събраните в
първоинстанционното производство доказателства се установява
настъпването на два други застрахователни риска - "временна
нетрудоспособност над 30 дни“ и „безработица, продължила повече от 30
дни“, но за тях застрахователите дължат ограничен размер на застрахователно
обезщетение до 6 месечни погасителни вноски по договора за кредит в
зависимост от продължителността на състоянието. В случая е доказано
състояние на временна нетрудоспособност на застрахования за периода за
периода от 04.04.2023 г. до 30.09.2023 г. включително, поради което се дължи
застрахователно обезщетение в максималния фиксиран размер от шест
месечни погасителни вноски или 2 976.84 лева (6 х 496.14 лева). Установява се
също така, че застрахованият поради установеното заболяване е останал
безработен и регистриран като такъв, считано от 14.12.2023 г. до 13.11.2024 г.,
когато ТЕЛК издал експертното решение № 94907/13.11.2024 г. и е
констатирал, че освидетелстваният А. И. М. не работи. Ето защо и за
застрахования риск „безработица, продължила повече от 30 дни“ се дължи
застрахователно обезщетение в максималния фиксиран размер от шест
месечни погасителни вноски или 2 976.84 лева (6 х 496.14 лева). С оглед на
изложените съображения въззивният съд приема, че по застрахователния
договор се дължи застрахователно обезщетение в размер на общо 5 953.68
лева. Съответно в първоинстанционното производство е установено, че след
настъпилото на застрахователно събитие "временна нетрудоспособност над 30
дни“ ищецът в качеството на застрахован кредитополучател е погасил част от
кредита в размер на 4465.26 лв., които представляват девет месечни вноски за
периода от м. април 2023г. - момента на настъпване на покрития риск до
21.12.2023 г. – датата на предявяване на иск. При това положение и на
основание чл. 456, ал. 1 КЗ предявеният от ищеца иск срещу ответните
застрахователи е основателен и следва да бъде уважен в претендирания
размер от 4465.26 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Другият предявен
иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. с чл. 383, ал. 1 КЗ, както беше
посочено е доказан по своето основание, но следва да бъде уважен до размера
от 1 488.42 лева и отхвърлен в останалата част претендирана част до 30 770.98
лева.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че въззивната жалба
е частично основателна, като първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в обжалваната уважителна част на предявения иск на основание чл.
134 ЗЗД, вр. с чл. 383, ал. 1 КЗ за сумата над 1 488.42 лева до присъдените 30
770.98 лева за застрахователно обезщетение, съответно следва да бъде
потвърдено в останалата обжалвана част.
По разноските:
12
При този изход на спора в полза и на двете страни се дължат разноски
съобразно уважената и респективно отхвърлената част от въззивната жалба на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, съответно съобразно
уважената и респективно отхвърлената част от исковата молба в
първоинстанционното произовдство. Въззивникът и ответник в
първоинстанционното производство претендира присъждане на платената
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 615.50 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 5062.66 лева за въззивната инстанция,
съответно платения депозит за експертиза в размер на 500 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 5062.66 лева пред първата инстанция.
Въззиваемият и ищец претендира присъждане на заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство в размер на 2400 лева, съответно платената държавна такса в
размер на 1231 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 3200 лева пред
първата инстанция. Срещу претендираните размери на адвокатско
възнаграждение двете страни взаимно са си отправили основателни
възражения за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК както за
въззивното, така и за първоинстанционното производство. В тази връзка
въззивният съд намира, че следва да намали размер на възнаграждението до
сумата от по 1000 лева за инстанция, предвид липсата налипсата на
съществена фактическа и правна сложност на конкретното съдебно
производство и приключването му след едно проведено открито съдебно
заседание на първа и въззивна инстанция. С оглед на изложено на въззивника
и ответник в първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени
разноски за въззивната инстанция в размер на 1342.53 лева съобразно
уважената част от въззивната жалба, а съответно в размер на 1246.55 лева
съобразно отхвърлената част от исковата молба. На въззиваемия и ищец в
първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени разноски за
въззивната инстанция в размер на 168.96 лева съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба, а съответно в размер на 376.96 лева съобразно уважената
част от исковата молба.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №6 от 03.01.2025 г., постановено по гр. д. №
14309/2023 г. по описа на Софийски градски съд, в обжалваната уважителна
част, с които е уважен иска с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. с чл. 383,
ал. 1 КЗ за сумата над 1 488.42 лева до присъдените 30 770.98 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Кредитна
протекция Плюс пакет „Б“ в размер на непогасен остатък по договор за кредит
№ 5312172/ 11.11.2022г. към месец януари 2024г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и А. И. М., както и в частта за присъдените
разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
13
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. с чл.
383, ал. 1 КЗ за осъждането на „Кардиф Животозастраховане, клон България“
КЧТ, ЕИК ********* и „Кардиф Общо застраховане, клон България" КЧТ ,
ЕИК *********, солидарно да заплатят на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, сумата над 1 488.42 лева до присъдените
30 770.98 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Кредитна протекция Плюс пакет „Б“ в размер на непогасен остатък по
договор за кредит № 5312172/ 11.11.2022 г. към месец януари 2024г., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и А. И. М., ведно със
законна лихва от предявяване на иска - 21.12.2023г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата обжалвана част решение №6 от
03.01.2025 г., постановено по гр. д. № 14309/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, с която са осъдени „Кардиф Животозастраховане, клон България“
КЧТ, ЕИК ********* и „Кардиф Общо застраховане, клон България" КЧТ ,
ЕИК *********, солидарно да заплатят на основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във
връзка с чл. 383, ал. 1 КЗ, на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата в размер на 1 488.42 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „Кредитна протекция Плюс пакет „Б“ към
договор за кредит № 5312172/11.11.2022г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и А. И. М., ведно със законна лихва от
предявяване на иска - 21.12.2023г. до окончателното изплащане, както и са
осъдени „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо
застраховане, клон България" КЧТ, солидарно да заплатят на основание чл.
456, ал. 1 КЗ на А. И. М., ЕГН **********, сумата от 4 465.26 лева,
представляваща заплатени 9 месечни вноски по договор за кредит №
5312172/11.11.2022 г. за периода от м. 04.2023 г. до м. 12.2023 г., след
настъпило застрахователни събития – временна нетрудоспособност и
безработица, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
завеждане на иска – 21.12.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273 ГПК А. И. М. ЕГН
**********, да заплати на „Кардиф Животозастраховане, клон България“
КЧТ, ЕИК ********* и „Кардиф Общо застраховане, клон България" КЧТ ,
ЕИК *********, сумата от 1342.53 лева – сторени разноски във въззивното
производство съобразно уважената част от въззивната жалба, съответно на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1246.55 лева - сторени разноски в
първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковата
молба.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 273 ГПК „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ КЧТ, ЕИК ********* и „Кардиф Общо
застраховане, клон България" КЧТ , ЕИК *********, да заплатят на А. И. М.
ЕГН **********, сумата от 168.96 лева – сторени разноски във въззивното
производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба, съответно на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 376.96 лева - сторени разноски в
14
първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковата
молба.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15