Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №12787 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът Д.Д.М. твърди, че на 22.07.2016
г. получил остра болка в областта на гръдния отдел на гръбнака със слабост и
загуба на движение и сетивност в долния десен крайник и посетил спешен кабинет
при ответника УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, където след консултация с неврохирург е
насочен за консултация с невролог в друго лечебно заведение. Сочи още, че на
23.07.2016 г. е бил прегледан от специалист невролог при ответника В.А., където са му поставени погрешни
диагнози и му е назначено погрешно медикаментозно лечение, като чак на
25.07.2016 г. му е извършена магнитно-резонансна томография със заключение:
Епидурална компресия по протежение на С5-Тх3 прешлени с изразена компресия на
миелона и прилежаща миелопатия, като най-вероятна причина за компресията е
посочен хематом, и още същия ден му е извършена по спешност неврохирургична интервенция
за евакуация на хематома. Поддържа, че в резултат на извършената операция
неврологичния му статус не е променен – не може да движи долните си крайници,
няма чувствителност до нивото на гърдите, не контролира тазовите си резервоари,
изгубена е способността му за фини движения на дясната ръка, т.е. постигнатият
резултат от неврохирургичната интервенция е неЗ.оволителен – тежка прешленова
деструкция и деформация на гръбначния канал с дефинитивно увреждане на
гръбначния мозък и нервни окончания, а прогнозите за възстановяване са
отрицателни. Ищецът твърди още, че следоперативния престой е съпроводен от
множество усложнения на здравословното му състояние – получена декубитална
рана, поради неосигурен антидекубитален дюшек, заразяване с вътреболнични инфекции.
Поддържа, че е налице виновно и противоправно поведение на длъжностни лица –
служители при ответниците – недиагностициране и неизвършване на спешни
диагностично-лечебни действия от страна на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, ненавременно
провеждане на необходимите изследвания, поставяне на грешни диагнози и
неизвършване на правилно лечение, заразяване с вътреболнични инфекции,
причинени от бактерии, неосигуряване на антидекубитален дюшек от страна на ответника
В.А., в пряка причинна връзка с които са му причинени значителни и необратими
неимуществени вреди – парализа от кръста надолу, загуба на отделителните
функции, необходимост от непрекъснати грижи и помощ, загуба на трудоспособност,
невъзможност да се грижи за семейството си.
Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на
сумата от 300 000,00 лв., поради което претендира тази сума солидарно от
двамата ответници, ведно със законната лихва, считано от 08.08.2016 г. до
окончателното плащане. Претендира и разноски.
Ответникът
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск.
Оспорва наличието на нарушения на правилата за добра медицинска практика от
страна на негови служители. Претендира разноски.
Ответникът В.А.в
срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва наличието на
нарушения на правилата за добра медицинска практика от страна на негови
служители, както и наличието на причинно-следствена връзка между соченото
поведение и уврежданията на ищеца. Претендира разноски.
По делото на основание чл.219 ал.1 ГПК,
като трето лице-помагач на страната на ответника УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, е
конституиран З. „А.Б.” АД, който оспорва предявения иск.
По делото на основание чл.219 ал.1 ГПК,
като трето лице-помагач на страната на ответника В.А., е конституиран З. „Б.В.И.Г.”
АД, който оспорва предявения иск.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск
имат за предмет компенсирането на претърпените от ищеца неимуществени вреди,
настъпили в резултат на виновно и противоправно поведение на служители на
ответниците.
Съгласно чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тълкуването на
правната норма налага извод, че отговорността
на възложителя за вреди, причинени от изпълнителя на работата, е безвиновна и
се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което
отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа. Съгласно ППВС
№7/1959 г. за ангажиране на отговорността на юридическите лица по реда на чл.49 ЗЗД не е необходимо конкретното установяване на
лицата - техни работници или служители, чието поведение е причинило
вредите на потърпевшото лице. Правнорелевантните, подлежащи на компенсиране по
посочения ред, вреди трябва да са причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа и при виновно и противоправно поведение на извършителя. За
да бъдат вредите причинени при или по повод възложената работа следва да са
настъпили в резултат от действия, които съставляват извършване на тази работа
или действия, които са пряко свързани с възложената работа, но не съставляват
изпълнението и.
Ако лекар или
друг медицински специалист допусне лекарска грешка, в резултат на което бъде
причинена смърт или телесна повреда на пациент, лечебното заведение, с което
лекарят или медицинският специалист се намира в трудово правоотношение, би
могло да носи отговорност по силата на чл.49 ЗЗД. В този смисъл те в качеството
си на изпълнители на възложената им работа, при или по повод на която са
причинили вреди на трети лица, носят отговорност по силата на чл.45 ЗЗД. Наред
с тях на основание чл.49 ЗЗД отговорност носи и възложителят на работата.
Затова и при установена лекарска грешка отговорността се носи от лечебното
заведение, което представлява обособена структура, в която лекари самостоятелно
или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват
всички или някои от дейностите по диагностика, лечение, рехабилитация на болни,
описани подробно и изчерпателно в чл.2 Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/.
Освен това следва да се има предвид, че лечебното заведение е обявено от закона
за юридическо лице и осъществява дейността си чрез своя персонал, като това от
своя страна са физически лица с медицинска правоспособност, които обслужват
непосредствено пациентите. Лечебното заведение има правно положение на
работодател, респ. възложител на работа на посочените по-горе лица и ако
последните причиняват виновно и противоправно вреди на пациенти при или по
повод упражняване на своята дейност те носят гражданска отговорност за техните
действия или бездействия. Отговорността на лечебното заведение е за виновно
чуждо поведение. Тя обаче не възниква, ако причината за вредата е случайно
събитие или непреодолима сила или ако ищецът не докаже непозволеното увреждане
и по-точно неговите обективни елементи - деянието /действие или бездействие/,
вредата /изразяваща се в неблагоприятно засягане сферата на увредения/,
противоправността на деянието /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/, причинната връзка между деянието и вредата
и противоправността, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
небрежност. С оглед на въведената законова презумпция, че вината се предполага
до доказване на противното /чл.45 ал.2 ЗЗД/, ответникът ще следва да обори
същата в рамките на настоящия процес.
В тежест на ищеца е да докаже следните факти: деянието,
извършено от служители на ответника УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, изразяващо се в недиагностициране и неизвършване на спешни
диагностично-лечебни действия и деянието, извършено от служители на ответника В.А., изразяващо
се поставяне на погрешни диагнози и неизвършване на правилно лечение,
заразяване с вътреболнични инфекции, причинени от бактерии, неосигуряване на
антидекубитален дюшек; противоправността на деянията, изразяващи се в
неспазване на добрите медицински практики и на медицинските стандарти;
настъпилите вредоносни последици – търпените болки и страдания от телесна
повреда, изразяващи се в разстройство на здравето; причинна връзка между
деянията и вредите; всички обстоятелства, които имат значение за определяне на
размера на обезщетението по справедливост.
В тежест на ответниците е да докажат, че при лечението на
ответника са спазени добрите медицински практики и медицински стандарти.
Представени са
по делото лист за преглед на пациент в КДБ/СО №013811 от 22.07.2016 г.,
амбулаторна книга на неврохирургичен кабинет и амбулаторна книга на токсикологичен
кабинет, от които се установява, че ищецът е постъпил в спешно-приемен кабинет
при ответника УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД по повод болки в мускулите, като е
извършена консултация с токсикологичен кабинет и му поставена диагноза
„Миалгия, множествена локализация“.
По делото е представена епикриза, издадена от ответника В.А., Клиника по неврохирургия, по ИЗ №23267, от която се
установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 23.07.2016 г., като
окончателната му диагноза е: Изразена перидурална варикоза /вероятно съдова
малформация/ в шийно-торакалната област от гръбначния стълб и гръбначния мозък.
Остър епидурален хематом в същата област с компресия на прилежащия гръбначен
мозък. Спинален шок. Квадрипирамиден синдром с долна вяла параплегия и тежка
горна дистална парапареза. Анестезия за всички видове сетивност от ниво ТХ4 дистарлно
двустранно. Ретенция на тазовите резервоари. В епикризата се сочи, че на
22.07.2016 г. ищецът е почувствал болки в гърба между плешките и долната част,
които се повлияли добре от обезболяващ медикамент, като по-късно същият ден
болките се възобновили, като се добавила и прогресираща слабост в десния крак,
а след това и в дясната ръка, както и промяна в говора, като пациентът е
постъпил в болничното заведение, Клиника по неврология, на 23.07.2016 г. поради
влошаване на неврологичния статус – със слабост в четирите крайника с плегия в
долните крайници, тежко изразена дистална горна парапареза, с липса на всички
видове сетивност, ретенция на тазовите резервоари, на фона на фебрилно
състояние до 38 градуса, като е започнато лечение за миело-поли-радикулоневрит
на Гилен-Баре, а на 24.07.2016 г. след проведени консултации с неврохирург с
препоръка за извършване на МРТ на гръбначен стълби и гръбначен мозък на шиен и
торакални отдели, което изследване е проведено на 25.07.2016 г. със заключение:
Епидурална компресия по протежение на С5-Тх3 прешлени с изразена компресия на
миелона и прилежаща миелопатия, като най-вероятната причина за компресията е
посочен хематом. В епикризата е посочено също, че на 25.07.2016 г. на ищеца е
извършена оперативна интервенция – ламинектомия на Тх2, Тх1, С7 и парциална на
С6 прешлен с евакуация на остър епидурален хематом, коагулация на изразена
перидурална перимедуларна варикоза и декомпресия на прилежащия гръбначен мозък.
Представена е и
епикриза, издадена от ответника В.А., Клиника по неврология, по ИЗ №24637, от която се
установява, че ищецът е постъпил в клиниката на 09.08.2016 г. по повод
парапареза – хипотрофия и хипотония на тенар и хипотенар, като поставената му
диагноза е: Увреждане на нервните коренчета в шиен сегмент. Състояние след
операция по повод на епидурален хематом на ниво С5-Тн3. Миелопатия на нива Тн1
и Тн2. Квадрипирамиден синдром с долна вяла парапареза. Тазоворезервоарен
синдром с ретенцио урине и алви. Проведено му е медикаментозно лечение и е
изписан на 10.09.2016 г.
Представени са
по делото ИЗ №23267 и ИЗ №24637 при ответника В.А., включващи
описаните по-горе епикризи, информирани съгласия на пациента, резултати от
изследвания и др.
От показанията
на свид. Р.И. се установява, че преди 2 г. ищецът е почувствал слабост в единия
крак, поради което са посетили спешен кабинет по неврохирургия при ответника
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, направени са му изследвания и в токсикологичен кабинет,
и ищецът е препратен към невролог в друго лечебно заведение. Към 23:00 часа
ищецът е отишъл във В.А., където
е приет и му е поставена диагноза: Инсулт, като е започнало изтръпване и на
другата част от тялото, а в събота вечерта вече се обездвижил до гърдите, след
което му е поставена друга погрешна диагноза: Гилен-Баре, лекуван е с
антибиотици и други медикаменти, а в понеделник му е извършена по спешност
операция, но и след нея не е могъл да чувства тялото си от гърдите надолу.
Свидетелят сочи още, че ищецът е престоял около 2 мес. във В.А., но състоянието му не се е подобрило, а излизайки от
реанимация е имал и декубитална рана, поради липса на антидекубитален дюшек,
която рана и към настоящия момент не е напълно излекувана. Към момента на
изписването от болница ищецът е бил с повишена температура, тъй като е бил
заразен с три бактерии, за което също са му поставяли антибиотици, които е
приемал и вкъщи около 2 мес. и половина. Към настоящия момент ищецът продължава
да няма никаква подвижност, има проблем с отделителната система, на инвалидна
количка е и има постоянна нужда от чужда помощ, непрекъснато е на
рехабилитация.
От показанията
на свид. С.А.се установява, че в спешния кабинет по неврохирургия при ответника
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД се преглеждат пациенти със спешни неврохирургични случаи,
като през нощта няма невролог и пациенти с неврологични заболявания се насочват
към други лечебни заведени.
От приетото по
делото заключение на КСМЕ, което съдът кредитира напълно като обосновано,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че приемът на
стериод „Станозол“ и комбинацията му с болкоуспокояващия медикамент „Аулин“ не
е довел до влошаване на здравословното състояние при ищеца, а влошаването на
клиничната картина е в резултат на клиничното протичане, отразено вярно и
правилно, но интерпретирано в невярно заключение в първите етапи на третирането
до извършването на абсолютно необходимата неврохирургична интервенция. С оглед
състоянието и симптоматиката, ищецът е следвало да бъде хоспитализиран и да му
бъдат направени МРТ на шиен и на гръден отдел, като поставената на ищеца
предварителна погрешна диагноза и лечението му в тази насока не се е отразило
на крайния резултат от комплексното лечение, като всеки от провежданите лечебни
алгоритми не се е отразил непременно неблагоприятно за крайния резултат от
лечението до поставянето на правилната диагноза – това не се е отразило фатално
на крайния резултат от лечението, което е щяло да бъде същото и при
най-правилно проведеното лечение в най-ранни срокове, поради особеностите на
засегнатите структури в и около гръбначния мозък. По-трудното достигане до
вярната диагноза не е повлияло на крайния резултат от проведеното лечение, а
усложненията са чести и са възможни и при най-оптимално третиране на болния,
като до установяване на правилната неврохирургична диагноза с МРТ поставените
на ищеца диагнози не са били правилни, като времето до тогава не е водело до
фатално забавяне и няма директно отражение върху крайния резултат от лечението
с диагноза: Изразена перидурална варикоза /вероятна съдова малформация/ в
шийно-торакалната област с остър епидурален хематом в същата област с компресия
на прилежащия гръбначен мозък. По отношение на уроинфекцията поставената на
ищеца диагноза е правилна – при микробиологичното изследване има изолиране на
конкретни микроорганизми с изследване на чувствителността им към антимикробни
средства /антибиограма/. Заболяването на ищеца е тежко и рядко и резултатът от
лечението не е З.ължително успешен въпреки отстраняване на основните
патологични промени и кръвоизлива в тази област, който е евакуиран, и в
повечето случаи е подобен на този, какъвто е при ищеца, с нюанси в зависимост
от уврежданията, настъпили преди и след оперативното лечение от притискането на
гръбначния мозък, а назначеното на ищеца медикаментозно лечение не е сигурно,
че е допринесло за влошаване на състоянието. Вещите лица сочат още, че в
конкретния случай навременната намеса не е била съществена за крайния резултат
поради особената локализация на епидуралния хематом – от хеморагията на трудно
за диагностициране и лечение заболяване, което е относително рядко и с тежко
протичане и което е вследствие на вродени редки аномалии на кръвоносните
съдове. По време на хоспитализацията си в Клиника по неврохирургия при ответника В.А.при ищеца са изолирани микроорганизми – Enterococcus faecium и Enterobacter agglomerans, като инфекцията с тях се дължи на
катетаризацията на пикочния мехур, при която е нарушена бариерната функция на
лигавицата, а не е в резултат на обстоятелството, че пациентът е в болнично
заведение, а Staphylococcus hominis ss. hominis е нормален
обитател по кожата на човек и този резултат следва да се тълкува като
замърсяване на пробата, а не като изолиране на патогенен организъм, а по делото
липсват приложени резултати от микробиологични изследвания и не може да се каже
дали ищецът е заразен с вътреболнична инфекция по време на престоя си в
болничното заведение. От заключението се установява още, че декубитусите са
често усложнение при гръбначно-мозъчна лезия, поради влошена трофика и
предразположеност към това усложнение, което е трудно предотвратимо и
невъзможно, както и трудно лечимо, като антидекубиталният дюшек забавя, но не
предотвратява задължително появата на декубитални рани. При ищеца
неврохиругичното лечение е било единственото правилно, но не е сигурно, че
по-ранно лечение е щяло да бъде по-различно като последица и резултат, а
увреждането на гръбначния мозък в определена част от него е вследствие на
конкретния патологичен съдов вроден процес, получен при притискането му от
хематома в конкретната зона, като промените в гръбначния мозък са тежки и
по-често относително невъзвратими в определен обем, а уврежданията и изхода от
заболяването в конкретния случай не са свързани с проведеното на ищеца
антимикробно лечение. Освен това – в конкретния случай никакви конкретни
усложнения не са настъпили извън задължителните при тази находка при МЛТ,
защото операция е извършена, но самото заболяване е тежко и почти винаги е с
лоша прогноза по отношение на последиците, които са в резултат от директните
увреди на гръбначния мозък. С редовна рехабилитация е възможно известно
подобряване на показателите при ищеца, но увреждането на гръбначния мозък е невъзвратимо
и окончателно, ще намалее съществено до достигане на крайните степени,
като резултатите от лечението ще са
незадоволителни и винаги ще са частични, както и не е възможно ищецът сам да
задоволява физиологичните си нужди без помощта на друго лице, поради
тазоволезервоарния синдром и не е възможно ищецът да води полов живот. В
заключение вещите лица сочат, че се касае за тежък случай на спонтанен
епидурален хематом на базата на вродени малформации и особености на
кръвоносните съдове в определен район на гръбначния мозък и прилежащите му
окологръбначномозъчни структури, които са много трудни за диагностициране само
с конвенционални параклинични методи извън МРТ, но поставянето на правилна
диагноза и правилното изготвяне на съответния диагностичен алгоритъм би довело
до същия лечебен алгоритъм, кой е предприет – оперативно отстраняване на
епидурален хематом в шийно-гръдната част на гръбначния стълб, като закъснението
не се е отразило фатално върху крайния резултат. В о.с.з. вещите лица сочат, че
има изключително голямо значение кога един пациент ще бъде опериран след
разгънатата клинична картина, за да се прогнозира какъв ще бъде резултатът,
като при обездвижване на крайниците се счита, че крайният срок, в който могат
да се очакват позитивни резултати, е до 72 часа, което в конкретния случай при
ищеца е било направено, а приложените при ищеца
медикаменти нямат отношение към влошаване на състоянието му.
Други относими
доказателства не са ангажирани.
При тези данни и
с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира,
че по делото се установи безспорно и категорично, че след извършената на ищеца
в ответното лечебно заведение В.А.оперативна интервенция – ламинектомия на Тх2,
Тх1, С7 и парциална на С6 прешлен с евакуация на остър епидурален хематом,
коагулация на изразена перидурална перимедуларна варикоза и декомпресия на
прилежащия гръбначен мозък, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, в
резултат на квадрипирамиден синдром с долна вяла параплегия и тежка горна
дистална парапареза и ретенция на тазовите резервоари, което е необратимо и не
се очаква подобрение. Причинената травми безспорно са настъпила в резултата на
епидуралната компресия, дължаща се на хематом на базата на вродени малформации
и особености на кръвоносните съдове в определен район на гръбначния мозък и
прилежащите му окологръбначномозъчни структури, но не се доказа тя да е в пряка
причинно – следствена връзка от виновни противоправни действия или бездействия
на служители на ответните лечебни заведения. В хода на производството не беше
установено виновно и противоправно поведение на лекарите и/или медицинския
персонал на ответниците, изразяващи се в недиагностициране и неизвършване на
спешни диагностично-лечебни действие от страна на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД,
ненавременно провеждане на необходимите изследвания, поставяне на грешни
диагнози и неизвършване на правилно лечение, заразяване с вътреболнични
инфекции, причинени от бактерии, неосигуряване на антидекубитален дюшек от
страна на В.А.. Не се установи лекарските екипи на двете лечебни заведения да
са проявили небрежност и/или самонадеяност, които да са довели до нарушаване на
добрите медицински практики, респ. на медицинските стандарти.
Предвид
спецификата на предмета на делото, съдът изгражда това убеждение въз основа на
подробно изследване на заключението на изготвената по делото КСМЕ, както и
разясненията във връзка с нея, дадени от вещите лица в о.с.з. В тази връзка
съдът достигна до извода, че състоянието на ищеца, изразяващо се в пълна
невъзможност за движение на долните крайници и липса на чувствителност от
гърдите надолу, не се дължи на грешки и неправилни медицински действия от
страна на действия/бездействия на служители на ответните лечебни заведения,
изразяващи се непровеждане на необходимите изследвания и непровеждане на
правилно лечение, а е в резултат на увреждането на гръбначния мозък в
определена част от него, вследствие на конкретния патологичен съдов вроден
процес, получен при притискането му от хематома в конкретната зона, като
извършената оперативна намеса е в рамките на 72 часа, а забавянето и при
извършването и не е се е отразило фатално на крайния резултат. Инфекцията при
ищеца, дължаща се на откритите бактерии Enterococcus faecium и Enterobacter
agglomerans, е
в резултат на катетаризацията на пикочния мехур, като не се установи безспорно
и категорично заразяване на ищеца с бактерията Staphylococcus hominis ss. hominis, т.е. не се установи при условията на
пълно и главно доказване дали ищецът е заразен с вътреболнична инфекция по
време на престоя си в болничното заведение. Получената от ищеца декубитална
рана е усложнение при гръбначно-мозъчната лезия, поради влошена трофика и
предразположеност към това усложнение, което е трудно предотвратимо и
невъзможно, както и трудно лечимо, като антидекубиталния дюшек, респ. липсата
му, не предотвратява задължително появата на декубитални рани.
При тези данни и
с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира,
че не е налична пряка причинно-следствена връзка между здравните последствия
при ищеца и действията, респ. бездействията на лекари от ответните дружества,
като предприетите действия на медицинските екипи са правилни и медицински
издържани.
Предвид
недоказаната вина на служителите от медицинския персонал на ответните лечебни
заведения по повод изпълнение на възложената им дейност по предоставяне на
медицинска услуга, в причинно–следствена връзка от което да е настъпил
вредоносен резултат, за който се търси обезщетение, съдът намира, че не е
налице основание за ангажиране на гаранционно–обезпечителната отговорност на
ответниците.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на ответника УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на сумата от
5000,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на ответника В.А.на основание чл.78 ал.3 ГПК,
следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща
депозит за вещи лица.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.М., ЕГН **********, адрес: ***, срещу УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, и В.А., адрес: гр. София, ул. „Св. *******,
иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от
300 000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на медицинска грешка, изразяваща се недиагностициране и
неизвършване на спешни диагностично-лечебни действие от страна на служители на
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД на 22.07.2016 г. и
ненавременно провеждане на необходимите изследвания, поставяне на грешни
диагнози и неизвършване на правилно лечение, заразяване с вътреболнични
инфекции, причинени от бактерии, неосигуряване на антидекубитален дюшек от
страна на В.А.през периода 23.07.2016 г. - 08.08.2016 г.
ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на УМБАЛСМ „Н. И. П.“
ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от 5000,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на В.А., адрес: гр. София, ул. „Св. *******, на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от 300,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД - ЗАД „А.Б.“ АД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***9.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника В.А.-
ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, пл. „*******.
Решението
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: