№ 33
гр. Пазарджик , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана И. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
103/14.07.2020 г., постановено по гр.д. № 210/2019 г. Панагюрският районен
съд е допуснал извършването на делба на следните имоти:
1) Жилище - самостоятелен обект в сгР.а, с идентификатор:
55302.501.1738.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с
площ от 94 кв.м., който се намира в сгР.а № 1 с идентификатор:
55302.501.1738.1, построена в поземлен имот с идентификатор:
55302.501.1738, при съседи на самостоятелния обект: под обекта: няма, на
същия етаж: няма, над обекта: 55302.501.1738.1.2., с адрес на имота: гр. П., ул.
„М.Д.“ № 3 ведно с идеалните части от сгР.ата, в която е построен обектът
вкл. и съответните ид.ч. от избените помещения на сгР.ата представляващи
общи части и ведно със съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
55302.501.1738 по КККР на гр. П..
2) СгР.а, с идентификатор 55302,501.1738.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с площ 33,80 кв.м., с предназначение:
1
гараж, построена в поземлен имот с идентификатор: 55302.501.1738, с
административен адрес: гр. П., ул. „М.Д.“ № 3, ведно със съответните идеални
части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 55302.501.1738 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18- 39/17.07.2012 г. на
Изпълнителен директор на АГКК и
3) Поземлен имот с идентификатор 55302.501.60 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул.“М.Ш.”, целият
с площ от 648 квадратни метра, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни
нужди, номер по предходен план 60, при съседи: 55302.501.62, 55302.501.514,
55302.501.9824, 55302.501.58
Между съделителите: Л. Р. М. ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.
„Н.Р.“ №53 и П.Р. М. ЕГН: ... гр. П., ул. „Н.Р.“ № 53 и Р. Р. С. ЕГН:
**********, гр. П., ул. „М.Д.“ №3, ет. 2, при следните квоти: за Л. Р. М. и П.
Р. М. - 4/6 ид.ч. в режим на СИО, Л. Р. М. – 1/6 ид.ч., Р. Р. С. – 1/6 ид.ч.
Отхвърлил е предявения от Л. Р. М., ЕГН: **********, и П.Р. М., ЕГН:
..., против Р. Р. С., ЕГН: **********, иск за делба по отношение на недвижим
имот: представляващ: самостоятелен обект от сгР.а - втори етаж с
идентификатор 55302.501.1738.1.2, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент, с площ от 94 метра, който се намира в сгР.а № 1 с
идентификатор: 55302.501.1738.1, построена в поземлен имот с
идентификатор: 55302.501.1738 и административен адрес: гр. П., ул. „М.Д.“
№ 3.
Отхвърлил е предявения от Р. Р. С. ЕГН: ********** срещу Л. Р. М.,
ЕГН: **********, и Н. Й. У., ЕГН: **********, иск за делба на сгР.а с
идентификатор: 55302.501.1738.4, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с площ от 18 кв.м., на един етаж, построена в поземлен
имот с идентификатор: 55302.501.1738 и административен адрес: гр. П., ул.
„М.Д.“ № 3, с предназначение на сгР.ата: селскостопанска сгР.а, погрешно
нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект.
Отхвърлил е предявения на основание чл. 341, ал. 2 ГПК, от Р. Р. С. иск
за делба по отношение на ответника и Н. Й. У. ЕГН: ********** с адрес: гр.
П., ул. „М.Д.“ № 3.
2
С допълнително решение № 260074/31.12.2020 г. Панагюрският
районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение
№103 от 14.07.2020 г. постановено по гр.д. № 210/2019 г. по описа на Районен
съд-П. на страница 14. параграф 1, ред 1 и 2 , като същият следва да се чете:
„Отхвърля предявения от Р. Р. С. иск за делба по отношение на ответника Н.
Й. У. ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „М.Д." № 3“.
Против така постановеното решение в законния срок са постъпили
въззивни жалби и от двете страни. Съделителите Л. и П.М.и обжалват
решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на самостоятелен
обект от сгР.а - втори етаж с идентификатор 55302.501.1738.1.2, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ от 94 метра, който се
намира в сгР.а № 1 с идентификатор: 55302.501.1738.1, построена в поземлен
имот с идентификатор: 55302.501.1738 и административен адрес: гр. П., ул.
„М.Д.“ № 3. Жалбоподателите твърдят, че за да отхвърли иска, Панагюрският
районен съд е приел, че ответницата Р.С. е придобила този самостоятелен
обект по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност. Този извод бил
необоснован. Безспорно било установено по делото, че през 1975 г.
наследодателят Р.У. е дарил на двете си дъщери при равни дялове спорния
втори етаж от двуетажната жилищна сгР.а. Също така било безспорно, че от
около 1990 г. този етаж се ползвал от Р.С. и нейното семейство, а
жалбоподателката живеела в жилището на мъжа си. В жалбата се твърди, че
събраните доказателства за съвместно извършвани ремонти (не само по
втория етаж, а и в двора и в първия етаж, направата на парно и за двата
етажа) говорели, че между страните се е стигнало до споразумение
семейството на Р.С. да ползва втория етаж, т. е. имало е договор за заем за
послужване. Следователно към онзи момент според жалбоподателката М. Р.С.
е била само държател на идеалната й част. За да започне да тече придобивна
давност, държателят трябвало да трансформира държането на чуждата
идеална част във владение чрез манифестиране пред досегашния собственик
на намерението да се свои чуждата идеална част. По делото не били събрани
доказателства за момента, от който Р.С. е трансформирала държането на
идеалната част на М. във владение. Нямало нито едно доказателство, което да
сочи кога Р.С. е манифестирала по някакъв начин пред Л.М. намерение да
придобие по давност на нейната идеална част. След като такъв момент не бил
установен, нямало как съдът да прецени дали е изтекъл необходимият
законов срок, предвиден в чл. 79 ал. 1 от ЗС. Жалбоподателката се позовава
на практика на ВКС. Фактът, че били правени някои подобрения и ремонти в
етажа, не говорел за промяна на намерението от държане на частта на М. към
3
завладяване на тази част. Нормално било този от съсобствениците, който
ползва цялата вещ и извлича ползите от нея, да поеме и разноските за
поддържането й и създаването на удобства за ползването й. Безспорно бил
установен фактът, че вторият етаж бил деклариран на името и на двете
сестри, което говорело, че към момента на задължителното предеклариране
на недвижимите имоти през 1998 г. между сестрите не е имало спорове за
това кой е собственик на етажа.
След като по делото не били доказани твърденията на ответницата, че
от юли 1990 г. е установила давностно владение върху втория етаж, а не бил
установен и който и да е по-късен момент за трансформиране на държането
във владение, то не можело да се приеме, че е изтекъл предвиденият в закона
период, необходим за придобиване на недвижими имот по давност.
Искането е решението да бъде отменено в обжалваната част, вместо
което да бъде постановено ново, с което и този недвижим имот да бъде
допуснат до делба при определените по-горе квоти, което следвало да доведе
до допускане до делба и на 250 идеални квадратни метра от поземлен имот с
идентификатор 55302.501.1738.
Съделителката Р.С. обжалва решението само относно отхвърлянето на
предявения от нея против Л. Р. М. и Н. Й. У. иск за делба на сгР.а с
идентификатор 55302.501.1738.4, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД - 18-39/ 17.07.2012 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с площ от 18 кв.м., на един етаж , построена в поземлен
имот с идентификатор: 55302.501.1738 и административен адрес: гр. П., ул.
„М.Д.“ № 3, с предназначение на сгР.ата: селскостопанска сгР.а, погрешно
нанесена в кадастралната карта като самостоятелен обект.
Жалбоподателката счита за правилно възприетото от съда, че с
нотариален акт за покупко-продажба № 162, т.1, peг. № 1480, н.д. № 123/2017
г. на Нотариус П.К. не е прехвърлена изцяло сгР.а с идентификатор
55302.501.1738.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-39/ 17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с
площ от 33.80 кв.м., на един етаж, построена в поземлен имот с
идентификатор 55302.501.1738 и административен адрес: гр. П., ул. „М.Д.“ №
3, и тя правилно била допусната до делба като съсобствена, ведно със
съответните идеални части от поземлен имот 55302.501.1738 по
кадастралната карта и кадастралните регистри. Неправилно обаче не било
прието, че е недействително прехвърлянето с нотариален акт за покупко-
продажба № 162, т.1, рeг. № 1480, н.д. № 123 /2017 г. на Нотариус П.К. на
тази сгР.а поР.и това, че тя не съществувала като самостоятелен обособен
4
обект и нямало конкретен обект на прехвърлянето. Неправилно било прието
също така, че тя е с предназначение гараж, като това не било установено от
нито едно доказателство по делото. Тази сгР.а не съществувала в този вид и
площ, като погрешно била нанесена в кадастралната карта като самостоятелен
обект, поР.и което и нямало да е възможно реалното извършване на делба за
нея. Реалното поделяне обаче би било възможно, ако се допусне до делба и
сгР.а с идентификатор 55302.501.1738.4.
Било установено от заключението на съдебно-техническата експертиза,
че и двете сгР.и, обозначени като селскостопански, с посочени
идентификатори 55302.501.1738.3 и 55302.501.1738.4, са погрешно заснети.
Фактически съществувала само една сгР.а, обозначена с два идентификатора
и цялата сгР.а се ползвала едновременно за гараж и склад, като съществувала
и незаснета част от същата сгР.а. Този обект следвало да се допусне до делба
така, както е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза
и приложената към нея скица, тъй като имотите се допускат до делба в
състоянието, в което са в действителност и както са установени по делото.
Това, че имало заснети две сгР.и вместо една не променяло фактическото
положение, тъй като кадастралната карта имала само декларативно действие
и от нея не произтичали промени във вещно-правния статут на имотите. При
констатирана грешка в заснемането в кадастралната карта и при спор за
материално право според жалбоподателката нямало пречка тези отношения да
се разрешат в делбеното производство.
Допуснатата до делба като самостоятелна сгР.а с идентификатор
55302.501.1738.3 необосновано била обозначена с площ от 33.80 кв.м. Такава
площ нямало означена в скицата от кадастралната карта, където сгР.ата била
посочена с площ 26 кв.м.
Искането е решението да бъде отменено в обжалваната част, вместо
което да бъде постановено ново, с което да се допусне до делба сгР.а с
идентификатор 55302.501.1738.4, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с площ от 18 кв.м., на един етаж, построена в поземлен
имот с идентификатор 55302.501.1738 и административен адрес гр. П., ул.
„М.Д.“ № 3, с предназначение на сгР.ата: селскостопанска сгР.а, погрешно
нанесена в кадастралната карта като самостоятелен обект, като се приеме, че
заедно с нея следва да се извърши и делбата на допуснатата до делба сгР.а с
идентификатор 55302.501.1738.3, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, с площ от 26 кв.м., на един етаж, построена в същия поземлен имот,
с предназначение на сгР.ата: селскостопанска сгР.а, погрешно заснета като
5
самостоятелен обект. Моли да бъдат присъдени и направените разноски.
След постановяване на допълнителното решение за поправка на ОФГ от
Р.С. е постъпила въззивна жалба и против това решение с изложени
аналогични мотиви.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и писмен отговор на
въззивната жалба на Л. и П.М.и от Р.С. с искане решението да бъде
потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Изложени
са съображения в подкрепа на изводите на съда.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивните жалби и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседания и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против Р.С. ищцата Л.М. е твърдяла, че
наследодателят на страните Р.Л.У. и Н. Й. У. са сключили граждански брак на
7.05.1967 год. По време на брака им са родени две деца: Р. Р. С. и Л. Р. М.. На
29.12.1969 год. Р.У. закупил дворно място, ведно с къща с площ от 50 кв.м. и
плевня, намиращи се в парцел IV - 2064, 2065 и 2066, за което е бил съставен
нотариален акт № 67, том II, н.д.№ 706/1969 год. по описа на Нотариалната
служба при Районен съд - П..
На 22.09.1983 год. Р.У. бил признат за собственик въз основа на
обстоятелствена проверка на празно дворно място, с площ от 672 кв.м., за
което бил съставен нотариален акт № 6, том II, по нот.дело № 491 по описа на
Нотариалната служба при Районен съд - П..
На 23.09.1975 год. Р.У. дарил Р.С. и Л.М. с втори етаж в самостоятелен
обект от сгР.а с идентификатор 55302.501.1738.1.2, с адрес на имота: гр.П., ул.
„М.Д.” № 3, ет.1, с площ от 94 кв.м, както и ½ ид.ч. от стълбището.
На 19.06.1991 год. Р.У. починал, като е оставил за наследници съпругата
си - Н. Й. У., Р. Р. С. и Л. Р. М. - дъщери.
На 13.04.2017 год. Н. Й. У. прехвърлила собствените 4/6 идеални части
от наследствените си недвижими имоти на Л.М., а именно: 4/6 идеални части
от 250/473 идеални части от поземлен имот 55302.501.173; 4/6 идеални части
от самостоятелен обект в сгР.а, с идентификатор 55302.501.1738.1.1 с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: целият с площ от 94 квадратни метра, както и прилежащи части: 4/6
6
идеални части от избени помещения, целите с площ от 94 квадратни метра и
4/6 идеални части от общите части на сгР.ата, при съседни самостоятелни
обекти в сгР.ата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта:
55302.501.1738.1.2, ведно с цялата построена в описания имот. СгР.а с
идентификатор 55302.501.1738.3 с площ 26 квадратни метра; 4/6 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 55302.501.60 целият с площ от 648
(квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди.
На 07.05.1995 год., Л.М. сключила граждански брак с П.Р. М., за който
бил съставен Акт № 25 от Община П., поР.и което придобитите на 13.04.2017
год. 4/6 идеални части от описаните имоти въз основа на покупко-продажба
били придобити в режим на СИО. Искането е да се допуснат до делба
следните имоти:
1/ Жилище - самостоятелен обект в сгР.а, с идентификатор:
55302.501.1738.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с
площ от 94 кв.м., както и прилежащи идеални части от общите части на
сгР.ата и Втори етаж в самостоятелен обект от сгР.а, с идентификатор
55302.501.1738.1.5, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с
площ от 94 метра и сгР.а, с идентификатор 55302,501.1738.3, с площ 26 кв.м.,
с предназначение: Селскостопанска сгР.а и сгР.а с идентификатор:
55302.501.1738.4, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК
(включена на основание чл. 341, ал. 2 ГПК ), ведно със съответните идеални
части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 55302.501.1738 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18- 39/17.07.2012 г. на
Изпълнителен директор на АГКК;
2/ Поземлен имот с идентификатор 55302.501.60 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул.»М.Ш.”. целият
с площ от 648 квадратни метра, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни
нужди.
Като страна в производството по съдебна делба е конституиран и П.М.,
съпруг на Л.М..
7
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, Р.С., в
който се твърди, че не следва да се допуска делба на имота, посочен в пункт
1-ви, доколкото в посоченото дворно място имало и други съсобственици,
които не били страни в производството по делба. Освен това се излагат
доводи за недопустимост на разпоредителната сделка, тъй като процесните
ид.ч. от дворното място представлявали общи части по смисъла на ЗС и не
можели да се прехвърлят самостоятелно. Направено е възражение за
допускане до делба на имота, представляващ самостоятелен обект - жилище
на втори етаж, с твърдение, че същият не е съсобствен имот, а е придобит по
давност от ответника на основание давностно владение от м. юли 1990 г. до
настоящия момент. С отговора на исковата молба се оспорва допускането и
извършването на делба на избените помещения и общите части на сгР.ата, тъй
като същите не били конкретизирани. Направено е възражение за
недействителност на прехвърлянето на тези идеални части с твърдението, че
никой не може да прехвърли повече отколкото има. Направено е и
възражение за недействителност на прехвърлянето на сгР.а с идентификатор
55302.501.1738.3.
В първото по делото о.с.з. пред районния съд е направено искане по чл.
341, ал. 2 ГПК от Р.С. и в производството по делба е включен имот с
идентификатор: 55302.501.1738.4 по КККР на гр. П. и като страна в
производството е конституирана Н.У. (с Определение № 465 от 09.10.2019 г.
постановено по делото).
В срока по чл. 131 ГПК ответника Н.У. не е подала отговор на исковата
молба.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че Р.Л.У. и
Н.Й. К. са сключили граждански брак на 07.05.1967 г.
От прието по делото удостоверение за наследници безспорно се
установя, че Р.Л.У., починал на 19.06.1991 г. и е оставил за свои наследници
по закон: Н.У. - съпруга, Р. Р. С. - дъщеря и Л.Р. М. - дъщеря.
Видно е от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67, том II,
дело № 706/1959 г. по описа на Районен съд – П., че Р.У. е придобил правото
на собствевност върху недвижим имот: дворно място в сплощ от 250 кв.м.
ведно с къща застроена на 50 кв. м. в гр П., по силата на договор за покупко-
рподажба. С констативен нотариален акт за право на собственост по
обстоятелстветна проверка т.ІI, дело № 491/1983г. по описа за нотариалните
дела на Панагюрския районен съд, Р.У. е признат за собственик на празно
дворно място в гр. П. с площ от 672 кв.м. представляващо имот пл. номер 160,
8
кв. 8 по дворищно регулационния план на гр. П..
Установява се от приложения нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 53, том IV, дело № 1392/1975 г. по описа на Районен съд - П., че
Р.Л.У. е дарил на Л.Р. У. и Р.Р. У. недвижим имот, представляващ втори етаж
от къща в гр. П., застроена на 94 кв.м. намираща се в парцел номер XVI-2064,
2065, кв. .. по регулационния план на гр. П., който парцел е с площ 473 кв.м.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №162, том I,
рег. № 1480, дело № 123 от 2017 г. на Нотариус П.К. с рег. № 390 по
регистъра на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – П.,
през време на брака си със съделителя П.М., Л. Р. М. е придобила от своята
майка Н. Й. У. собствеността на 4/6 ид.ч. от 250/473 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 55302.501.1738 по КККР на гр. П. с площ от 473 кв. м., 4/6
ид.ч. от самостоятелн обект в сгР.а с идентификатор 55302.501.1738.1.1 по
КККР на гр. П. с адрес: гр. П., ул. „М.Д.“ № 3, ет. 1, който се намира в сгР.а №
1 с идентификатор: 55302.501.1738.1, построена в поземлен имот с
идентификатор: 55302.501.1738, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, с площ от 94 кв.м., ведно с 4/6 от прилежащи идеални
части от общите части на сгР.ата. СгР.а с идентификатор и сгР.а, с
идентификатор 55302,501.1738.3, с площ 26 кв.м., с предназначение:
Селскостопанска сгР.а, с адрес на сгР.ата: гр. П., ул. „М.Д.“ № 3, построена в
поземлен имот с идентификатор: 55302,501.1738, както и 4/6 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор: 55302.501.60 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., с адрес на имота: гр.П., ул. „М.Ш.”, целият с
площ от 648 квадратни метра, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни
нужди.
От прието по делото като доказателство Удостоверение за сключен
граждански брак № 006286 от 07.05.1995 г. от Община Пловдив се
установява, че П.Р. М. и Л.Р. У. са сключили граждански брак на 07.05.1995 г.
Като доказателство по делото е приложено удостоверение № 563 от
10.04.2017 г., издаено от Община П., от което се установява, че масивна
едноетажна сгР.а с идентификатор 55302.501.1738.3 по КККР на гр. П. с площ
от 26 кв.м. представлява търпим строеж и не подлежи на премахване и
забрана за ползване съгласно параграф 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Посочено е, че
сгР.ата е построена през 1974-1975 г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани и
свидетели.
9
От показанията на свидетеля Н. В. се установява, че е съсед на страните.
Свидетелят посочва, че къщата на същите е на два етажа, като на първия етаж
живеели Р. и Н. У., а на втория етаж живее Р.С. със съпруга си повече от 20
години. Р. се установила да живее на втория етаж след като са сключила
граждански брак. Тогава младото семейство направило и ремонт на етажа -
направили си кухня, тоалетна, баня, тъй като етажът бил на плоча и не бил
годен за живеене. Свидетелят сочи, че Р.С. и съпругът й прекарали парно в
цялата къща, преправили тавана, покрива, гаража, сменили дограмата на
втория етаж. Свидетелят сочи, че никой не е пречил на Р.С. и съпруга й да
живеят на втория етаж. Свидетелят заявява, че е влизал на втория етаж по
покана от Р.С. и съпруга й. Установява, че за втория етаж от къщата има
отделен вход, различен от входа за първия етаж. Свидетелят заявява, че Р.С. и
съпругът й сменили и входната врата за втория етаж. Твърди, че е виждал Л.
да заключва вратата на първия етаж на къщата, а през вратата на втория етаж
влизали само Р. и Н.С.. Свидетелят заявява, че си мислел, че цялата къщата е
Р. и Н.С., докато не разбрал, че се води дело за имота. Свидетеля сочи, че Р.С.
и съпругът й направили подобрения и в двора на имота, като сложили плочи,
вкл. била сменена дворната врата. Преработили сгР.ата в двора, която преди
била ползвана за обор, по-късно преобразувана в магазин – златарско ателие,
а след това – стопанска сгР.а и гараж. Според В. подобренията по къщата са
заплащани от Р. и Н.С., като е виждал и А. да помага, както и други съседи.
От показанията на свидетелката К.З. се установява, че познава страните
по делото, тъй като са съседи. Заявява, че къщата на съделителите е на два
етажа, като Н. живее на първия етаж, Р.С. на втория етаж, а Л. живее при
съпруга си на друго място в гР.а. Преди да се ожени Л. е живяла при майка си
на първия етаж. Свидетелката заявява, че в началото вторият етаж не бил
завършен и Р. и Н.С. си го довършили и го направили годен за живеене –
направили мазилка, под, баня и тоалетна. Даже майката на Р. – Н.У. се
хвалела и показала на З. избата как е направена от Н.С.. Свидетелката не знае
някой друг да е живял на втория етаж, освен Р.С. и семейството й, като
уточнява, че С. заживели там веднага след като направили ремонт.
Свидетелката не знае някой да е имал претенции, че Р.С. живее на втория
етаж. Р. и Н.С. направили подобрения и в двора на къщата, а Н. много се
Р.вала на това. Свидетелката посочва, че е ходила на втория етаж, докато
същият е бил в процес на ремонт, и тогава е видяла новата баня и тоалетна.
От показанията на С.К. - сестра на Н.У., се установява, че сестра й Н.У.
живее в къща на два етажа, като на първият етаж живее тя, а на втория етаж
живее голямата й дъщеря Р.С.. До този момент свидетелката не е знаела, че
вторият етаж де факто е на двете сестри. Свидетелката заявява, че доколкото
10
й е известно се заключва само вратата на двора, като от нея имат ключ
всички, които живеят в къщата. Твърди, че Л. не е живяла в къщата и не й е
известно тя да има ключ. Свидетелката сочи, че преди да заживее Р. на втория
етаж от къщата никой друг не е живял там. Тогава обитаем е бил само
първият етаж, в който живеела сестра й с мъжа си. На втория етаж не е
живеел никой до момента, в който Р. и Н. се нанесли. До тогава на пода
нямало дюшеме, а свидетелката не е сигурна дали е имало и баня. Заявява, че
Л. не е живяла на втория етаж, нито е правила ремонт. Р. и Н. заживели на
етажа от преди 30 години и не е имало никакъв спор. Направили си ремонт на
втория етаж, ремонтирали и сгР.ата в двора, в която първо се гледали
животни, по-късно била преработена на магазин, а сега била гараж с
електрическа врата с дистанционно управление. Л. никога не била живяла
там, за да си държи колата в този гараж.
При разпита си свидетелят А.Г. установява, че живее на семейни начала с
Н.У. от около 23-24 години. Когато се запознали, Н.У. живеела на първия
етаж, а Р.С. със съпруга си - на втория етаж. Л. живеела в къщата на съпруга
й. Свидетелят посочва, че на втория етаж вече бил обитаем и имал собствена
баня. Свидетелят помагал на Н. да сменят прозорците, като Н. ги закупил, а
свидетелят ги обърнал и боядисал. Свидетелят посочва, че когато идва в
къщата, ходи на първия етаж, а на втория ходи само на именни и рождени дни
по покана от Р. и Н.. Свидетелят посочва, че им е помагал за ремонт в банята
и кухнята, но е помагал с труд, а ремонтът е правен от Н. и Р..
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната и
изслушана техническа експертиза, от заключението на която се установява, че
сгР.а с идентификатор 55302.501.1738.3 и сгР.а с идентификатор
55302.501.1738.4 не са самостоятелни обекти. СгР.ата е една, с общ покрив
и общ под на едно ниво, а застроената площ надвишава тази на двете сгР.и,
отразени в кадастралната карта. В югоизточния ъгъл на сгР.ата има обособена
тоалетна с размери 1/1.6 м., изгР.ена с тухлени зидове и повдигане на пода.
СгР.ата се използва за гараж и склад едновременно. Вещото лице счита, че
сгР.ата е реално поделяема на две части. Експертизата е приета в съдебно
заседание и не е оспорена от страните, поР.и което съдът я кредитира като
компетентно и изчерпателно изготвена.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не стР.а от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
11
По жалбата на Л.М.
Жалбата е неоснователна. Безспорно се установи от свидетелските
показания, че съделителката Р.С. живее със семейството си на втория етаж от
двуетажната жилищна сгР.а от около 1990 г. до настоящия момент
непрекъснато. Установи се също така, че съделителката Л.М. никога не е
живяла на втория етаж. Първоначално този етаж не е бил обитаем, а е бил
приведен във вид, годен за живеене, от Р.С. и нейния съпруг, които се
установили да живеят там веднага след довършването му. От своя страна
Л.М. първоначално е живеела на първия етаж при своята майка, а след като се
омъжила, отишла да живее в дома на своя съпруг.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно чл.69 от ЗС пък се предполага, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази законова
презумпция е оборима и е въведена в полза на владелеца така, щото в случай,
че някой отрича владелческото му качество, тежестта на оборването й пада
върху лицето което оспорва осъщественото владение. За да придобие
съсобствен имот по давност, владеещият съсобственик трябва да демонстрира
явно и недвусмислено намерението си да владее цялата съсобствена вещ като
своя и да отблъсне владението на останалите съсобственици. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици. Възможно е обаче този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност
за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. Върховният съд
приема, че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите
съсобственици. „Това е т. нар. преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал
да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да
ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
12
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите
и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно.“ Следователно при наличието на спор съдът следва
да постави на страните въпроси чрез какви действия е упражнявана
фактическата власт и да формира изводи дали извършените действия по
упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене по
такъв начин, че то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като
отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията,
чрез които е осъществявана фактическата власт. /Решение № 262 от 9.10.2012
г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г., II г. о., ГК/.
От събраните по делото доказателства се установи, че двата жилищни
етажа имат самостоятелни входове с врати, които се заключват, както и че
Л.М. не притежава и никога не е притежавала ключ от втория етаж. Всички
без изключение се качват на втория етаж само по покана на Р. и Н.С., а за
Л.М. липсват данни да е ходила на втория етаж дори по покана на сестра си.
Всички ремонти – основни и текущи – са извършвани от Р.С. и нейния съпруг
без да иска разрешение и да търси одобрение от когото и да било от
останалите съделители, което следва да се приеме за явна демонстрация за
своене.
По делото не са представени доказателства в подкрепа на твърдението
на пълномощника на Л.М., че през 1998 г. Р.С. е декларирала втория жилищен
етаж като съсобствен, но дори и това да е вярно, считано от 1998 г. до
настоящия момент са изминали повече от 10 години, през които Р.С. явно и
недвусмислено е демонстрирала, че държи идеалните части на съделителката
Л.М. за себе си, поР.и което следва да се приеме, че ги е придобила по силата
на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което в тази своя част следва да бъде потвърдено.
По жалбата на Р.С.
Жалбата е основателна. Безспорно се установи от приетата по делото
техническа експертиза, че построената в двора на имота сгР.а на допълващо
застрояване представлява една сгР.а с общ покрив и общ под на едно ниво, а
13
застроената площ надвишава тази на двете сгР.и, отразени в кадастралната
карта. В югоизточния ъгъл на сгР.ата има обособена тоалетна с размери 1/1.6
м., изгР.ена с тухлени зидове и повдигане на пода. СгР.ата се използва за
гараж и склад едновременно. Неправилно тази сгР.а е отразена в
кадастралната карта като две отделни сгР.и с два различни
идентификационни номера. От установеното следва да се направи извод, че
има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и
действително притежаваното от съделителите право на собственост.
Единният кадастър се състои от кадастралната карта и кадастрален
регистър и съдържа данни както за техническите характеристики на имотите,
така и за правото на собственост и другите вещни права и титуляра му (чл.30
от ЗКИР). Основната функция на кадастралния регистър е информационно-
оповестителна, но той не доказва и не създава вещни права. Записването в
него на недвижим имот на друг собственик, различен от титуляра на това
право, или невписване на някой от съсобствениците не лишава последния от
правото му на собственост.
Кадастралната карта съдържа данни за поземлените имоти с границите
и идентификаторите им (чл. 29 ЗКИР) и се одобрява със заповед на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ЗКИР предвижда създаването на схеми на
самостоятелните обекти към кадастралната карта, а в §1, т. 4 ДР ЗКИР е
дадено и легално определение на схема на самостоятелен обект в сгР.а -
графическото изображение на самостоятелните обекти в сгР.а с взаимното им
положение и идентификаторите им. Схемите на самостоятелните обекти в
сгР.и се изработват в производството по създаването на кадастралната карта и
кадастралните регистри чрез скициране на място или чрез ползване на данни
от строителните книжа. Както кадастралния регистър, така и кадастралната
карта обаче не доказва и не създава вещни права.
В конкретния случай вещото лице е установило, че е налице грешка в
кадастралната карта, като вместо една сгР.а на допълващо застрояване в
поземлен имот с идентификатор 55302.501.1738, са отразени две сгР.и с два
отделни идентификатора, а част от сгР.ата изобщо не е отразена в КК. Това
обаче не означава, че в действителност съществува отделна сгР.а с
идентификатор 55302.501.1738.4., по отношение на която районният съд е
отхвърлил иска за делба, или пък че неотразената в КК част от сгР.ата не
съществува на място. При тези данни като е отхвърлил иска да делба на сгР.а
на допълващо застрояване с идентификатор 55302.501.1738.4., районният съд
е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част,
14
вместо което до делба следва да бъде допусната една сгР.а на допълващо
застрояване съгласно скицата на вещото лице, приложена към приетото пред
районния съд експертно заключение, която ще представлява неразделна част
от настоящото решение.
Тъй като настоящото решение е по първа фаза на делбата, по искането
за присъждане на разноски съдът ще се произнесе с решението по
окончателното извършване на делбата във втората фаза на производството,
когато ще се вземат предвид всички направени разноски в цялото делбено
производство.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 103/14.07.2020 г., постановено по гр.д. №
210/2019 г. по описа на Панагюрския районен съд в частта, с която е
отхвърлен искът за делба на сгР.а с идентификатор 55302.501.1738.4, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 18 кв.м., на
един етаж, построена в поземлен имот с идентификатор: 55302.501.1738 и
административен адрес: гр. П., ул. „М.Д.“ № 3, с предназначение на сгР.ата:
селскостопанска сгР.а, погрешно нанесен в кадастралната карта като
самостоятелен обект, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да бъде извършена делба на сгР.а с идентификатор
55302.501.1738.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с
площ от 18 кв.м., на един етаж, построена в поземлен имот с идентификатор
55302.501.1738 и административен адрес: гр. П., ул. „М.Д.“ № 3, с
предназначение на сгР.ата: селскостопанска сгР.а, погрешно нанесен в
кадастралната карта като самостоятелен обект, заедно с допусната до делба
сгР.а с идентификатор 55302.501.1738.3 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с площ 33,80 кв.м., с предназначение:
гараж, построена в поземлен имот с идентификатор 55302.501.1738, с
административен адрес: гр. П., ул. „М.Д.“ № 3, ведно със съответните идеални
части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 55302.501.1738 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, заедно с неотразената в КК част от сгР.а
с посочените по-горе идентификатори, намираща се в югоизточния ъгъл и
15
представляваща обособена тоалетна с размери 1/1.6 м., изгР.ена с тухлени
зидове и повдигане на пода, като описаните по-горе постройки представляват
части от една обща сгР.а съгласно заключение и скица на вещото лице В.
В., намиращи се на л.140-143 от гр.д. № 210/2019 г. по описа на Панагюрския
районен съд, представляващи неразделна част от настоящото решение,
между съделителите: Л. Р. М. ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „Н.Р.“
№53 и П.Р. М. ЕГН: ... гр. П., ул. „Н.Р.“ № 53 и Р. Р. С. ЕГН: **********, гр.
П., ул. „М.Д.“ №3, ет. 2, при следните квоти: за Л. Р. М. и П. Р. М. - 4/6 ид.ч.
в режим на СИО, Л. Р. М. – 1/6 ид.ч., Р. Р. С. – 1/6 ид.ч.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103/14.07.2020 г., постановено по гр.д. №
210/2019 г. по описа на Панагюрския районен съд в останалата обжалвана
част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16