Решение по дело №2867/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2386
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 2 януари 2020 г.)
Съдия: Ромео Савчев Симеонов
Дело: 20197050702867
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н И  Е

 

№ ……………./10.12.2019 г., гр. Варна

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ВАРНА, 7-ми състав, в открито съдебно заседание  на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:              

СЪДИЯ: Ромео Симеонов

При секретаря Румела Михайлова изслуша докладваното от председателя адм. дело №2867 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

 

Образувано е по жалба на „ШЕН СИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ул. „Тодор Илиев“ №11, представлявано от управителя Хатидже Али Неджиб с ЕГН **********, против заповед за налагане на ПАМ № 350-ФК/30.09.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на стопанисвания от него търговски обект – хранителен магазин за продажба на разнородни хранителни стоки, безалкохолни и алкохолни напитки, плодове, зеленчуци, перилни препарати, стоки за бита в ценовия диапазон от 0,05лв. до 48лв. находящ се в гр. Провадия, ул. „Янко Сакъзов“ №47 и забрана за достъп до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна, необоснована и немотивирана, издадена в противоречие с административно-производствените правила, както и в противоречие на закона.

         Твърди се, че не е налице безспорно извършено нарушение, като се оспорват констатациите на органите по приходите и те не са изяснили обстоятелствата, при които е извършена контролната покупка. навеждат се доводи за липса на конкретни мотиви на органите досежно определената продължителност на срока за налагане на ПАМ от 14 дни, а изложените мотиви са бланкетни и не съдържат индивидуални съображения във връзка с конкретния търговец и конкретното нарушение. Сочи, че не са отчетени обстоятелствата, че оспорваното нарушение е за първи път, продажбата е на незначителна стойност и не са констатирани други нарушения в обекта при проверката, липсват данни, че срещу търговеца са образувани изпълнителни производство в НАП или да има други установени нарушения на данъчното законодателство или да има неплатени наложени санкции за нарушения за неправилно отчитане в обекта.

По тези съображения се иска отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен, необоснова и немотивиран.  

 

Ответникът – началник отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмени бележки излага аргументи за това, като се преви искане за присъждане на сторените от НАП разноски по делото: юрисконсултско възнаграждение.

Варненският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 27.09.2019 г. от 12.24ч. до 14.05ч.  служители на НАП са извършили проверка на търговски обект – магазин за продажба на разнородни хранителни  стоки , находящ се в гр. Провадия, ул. „Янко Сакъзов“ №47, стопанисван от „ШЕН СИ“ ЕООД.

В хода на проверката е установено, че при извършена контролна покупка на 1бр. нес-кафе класик-пакетче, 1 бр. мин. вода, „Девин“-500мл., 1бр. битер закуска със сирене на обща стойност 1,95лв., платени в брой от инспектор О. Д.-ГДФК- ЦУ НАП. Плащането е фактически прието от ж. Д. П.- продавач консултант. За извършената покупка и приетото плащане извършено в брой от органа по приходите, не е издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта или ръчна касова бележка от кочан. Изведен е КЛЕН за деня 27.09.2019г. в часовия диапазон от 07:34ч. до 10746ч. съдържащ копия от фискални бонове от 0024845 от 27.09.2019г. до № 024875 от 27.09.2019г. Констатирано е, че часовника на ФУ в търговския обект изостава с 1ч. 02мин. от реалното време, което представлява самостоятелно основание за налагане на ПАМ по см. на чл.186 ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.

Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 0352963/27.09.2019г., в който е посочено, че разликата между разчетената касова наличност от ФУ и наличните парични средства в касата е в размер на 33,50 лева.

Предвид на констатациите в протокола на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е издадена и обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка - запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Налагането на мярката е мотивирано с това, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на касова бележка и правилното отчитане на ФУ са нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти. Отразено е, че извършеното деяние е насочено срещу установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочено е, че целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на реализираните обороти. Отразено е, че ако не бъде приложената мярката, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, респективно до неправилно определяне на дължимите налози. В тази връзка е направен извод за необходимостта от извършване на промяна в организацията на дейността на обекта, за което е необходим определен срок.

Срокът на действие на мярката е мотивиран с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, както и с оглед осигуряване защитата на обществения интерес чрез предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е, че продължителността на срока е съобразена с принципа за съразмерност и с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

Заповедта е връчена на търговеца на 09.10.2019г., като на същата дата му е съставен и АУАН № F514616/09.10.2019г. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, вр.чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

В хода на производството пред съда жалбоподателят не е представил доказателства, които да оборват или разколебават установеното и изложено от органите по приходите.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, адресат на обжалваната принудителна административна мярка, в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС от ЗДДС принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ и е забранен достъпът до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в условията на делегиране на правомощия съгласно представената по делото заповед № ЗЦУ - ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, при спазване на необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ.

Производството е образувано за нарушение на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на продажбите. За този вид нарушения разпоредбата на чл. 186 ЗДДС предвижда налагането на принудителна административна мярка - "запечатване на обект за срок до 30 дни", като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" - неизпълнение на задължението за спазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба - неиздаване на фискална касова бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.

От събраните по делото доказателства е видно, че при извършена проверка от органите по приходите е установено извършено от ЕТ нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка от фискално устройство за извършена от него продажба, за което в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание - глоба или имуществена санкция. За да е осъществен съставът на нарушението по чл. 25, ал. 1 от Наредбата, следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от него да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. В случая е установено, че при извършена продажба и плащане в брой не е издадена фискална касова бележка от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта. Доказателство за това е не само съставеният протокол по чл. 50, ал. 1 от ДОПК, който като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, но и приложените към него писмени доказателства (дневен финансов отчет, КЛЕН, опис на паричните средства), сочещи положителна разлика между касовата и отчетената във фискалното устройство наличност на парите в обекта, която надвишава значително стойността на извършената продажба. Фактическите констатации в протокола не са оборени от жалбоподателя с годни доказателствени средства, с оглед на което следва да се приеме, че те са верни и съответстват на обективната действителност. Служител на търговеца е присъствал по време на проверката и е подписал без възражения протокола за извършването й. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 3 от Наредбата фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. В случая това не е станало – проверяващият инспектор е заплатил в брой закупената стока , без да получи фискален касов бон, с което са нарушени условията на чл. 25, ал. 1, вр. с ал. 3 от Наредбата. Нормата е императивна и изисква своевременно издаване и представяне на клиента на касов бон при получаване на плащането, а не на по-късен етап независимо от причините за това. Неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба в съответствие с чл. 25, ал. 1, във връзка с ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС.

 

Съгласно чл. 186, ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, което представлява административно нарушение на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са били налице всички предпоставки, посочени в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, поради което началникът на отдел “Оперативни дейности” – Варна не е имал друга възможност освен да издадена процесната заповед. Административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при наличие на предвидените в закона предпоставки той е длъжен да наложи ПАМ, без да има право на преценка.

Наложената ПАМ е в съответствие и с целта на закона - за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от чл. 22 ЗАНН. Преследваната от закона превантивна цел в случая е налице, тъй като към момента на постановяването на заповедта дружеството не е преустановило дейността си, т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане.

Срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката е упражнена в рамките на закона - за 14 дни. Така определеният срок е към регламентирания среден такъв и е съразмерен на извършеното нарушение. Продължителността му е съобразена с превантивния и дисциплиниращ ефект на мярката, както и с характера на нарушението, с което се засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.

 

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с принудителната административна мярка запечатване на обекта, поради което предпоставките за налагането й са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то са налице и тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС. 

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПП, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 24 от НЗПП.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

 

 

                                           Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  „ШЕН СИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия ул.“ Тодор Илиев“ №11, представлявано от Хатидже Али Неджиб  с ЕГН **********, против заповед за налагане на ПАМ № 350-ФК/30.09.2019г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „ШЕН СИ“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия  ул. „Тодор Илиев“ №11, да заплати на ТД на НАП Варна съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

 

                                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: