РЕШЕНИЕ
№ 3381
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110214343 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от Д. АС. СЛ., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.“Л Т“ №, ет., ап., против наказателно постановление №21-
4332-009628/19.05.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-
СДВР, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени
кумулативно две административни наказания - глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.103 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП; и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на
чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Жалбата е бланкетна. Иска се отмяна на процесното НП, като
незаконосъобразно. Излагат се аргументи в тази насока, че полицаят се бил
скрил зад храти, не го е видял и е преминал.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
1
представител – АДВ.М. Б. от САК, след приключване на съдебното
следствие, моли съда да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно.
Принципно оспорва описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. В тази
насока навежда доводи, че не е било възможно, при това изключително
интензивно движение на процесния булевард и през посочения период от
време, съответният водач на МПС да знае, че сигналът със стоп-палката е
подаден за него. Твърди, че след като полицейските служители са подали
сигнала със стоп-палка, жалбоподателят е отбил и спрял, не е бил употребил
алкохол или наркотични вещества, документите са му били валидни, имал е и
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, всичко му е било
редовно, поради което не е имало никаква причина да бяга от служителите на
реда, още повече, че тогава е бил със своята съпруга. Счита, че действията на
полицейските служители са били неправомерни, но не съобщава точно кои,
тъй като не може да ангажира доказателства за тях.
Ответната страна по жалбата: ОПП-СДВР, надлежно призована, не се
представлява и не взема становище по направените възражения от
жалбоподателя и по същество на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. НП е връчено лично на жалбоподателя на
04.10.2021 г., съгласно вписаната дата върху разписката, а жалбата против
него е депозирана, чрез административнонаказващия орган на същата дата -
04.10.2021 г., видно от отразената дата на поставения входящ номер върху
нея, т.е. в предвидения в закона срок, считано от датата на връчване на НП,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН, Серия GА, с бл.№50672, на 22.04.2021 г., от компетентно
длъжностно лице: мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР – Д. Н. Н., в
2
присъствието на един свидетел-очевидец, присъствал при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, против Д. АС. СЛ., за това, че:
На 22.04.2021 г., в 15:09 чса, в гр.София, бул.“Симеоновско шосе“, с
посока от бул.“Г.М. Димитров“ към ул.“Стоян Михайловски“, на входа на
ресторант „Виктория“, управлява лек автомобил „М“, с рег.№, собственост на
А Д С., ЕГН **********, при подаден ясен сигнал със стоп-палка по образец
МВР, водачът не спира, а продължава движението си, като на кръстовището с
бул.“Симеоновско шосе“ и ул.“Никола Габровски“ навлиза и преминава на
червен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален
режим. Водачът спрян на ул.“Никола Габровски“, преди кръстовището с
ул.“Тинтява“. От проверката се установи, че водачът управлява МПС с
невалидно СУМПС /откраднато/.
Актосъставителят посочил като виновно нарушени от водача
разпоредбите на чл.103, чл.6, т.1 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП, както и че, като
доказателство за извършеното нарушение са иззети данните от лична карта
№64967122.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу
подпис, на датата на неговото съставяне – 22.04.2021 г., без възражения по
направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от
правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил писмени възражение пред
наказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно
длъжностно лице: Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното
НП, с което наложил на жалбоподателя административни наказания за три
нарушения, както следва:
-на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му наложил кумулативно две
административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП;
-на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП му наложил административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП;
-и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му наложил административно
наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
3
по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля Н.; от
приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП;
справка картон на водач Д. АС. СЛ.; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. и
Заповед №8121к-13140/23.10.2019 г., издадени от министъра на вътрешните
работи, ведно с акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. на наказващия
орган.
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него
НП, са издадени от компетентни длъжностни лица, съобразно заеманата от
тях длъжност, съгласно приложените два броя заповеди и акт за встъпване в
длъжност, в кръга на техните функции, по предвидените в закона форма и
ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, съдът намира следното:
Изложената фактическа обстановка по отношение на първото вменено
нарушение се установява от събраните по делото доказателства.
Жалбоподателят не оспорва факта, че е управлявал процесното МПС на
посочените дата, час и място, т.е. не оспорва авторството на деянието.
Същият оспорва неговото извършване, като се навеждат доводи, че не е видял
подадения сигнал за спиране.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, вменява в задължение на водача на
ППС, при подаден сигнал от контролните органи, да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От показанията
на свидетеля Н. се установява по безспорен и несъмнен начин, че на
посочените в АУАН дата, час и място, при изпълнение на служебните си
задължения, съвместно с колегата си Н И Н, подали сигнал за спиране със
стоп-палка образец МВР на водача на процесния лек автомобил, на който
последният не се подчинил – не спрял, а продължил движението си в посока
към ул.“Стоян Михайловски“. Категоричен е още, че водачът на МПС-то ясно
е възприел, както подадения сигнал за спирне със стоп-палка, така и че
същият се отнася за него, защото след като видял, че патрулният автомобил
тръгва след неговия и с риск да предизвика ПТП, направил десен завой по
ул.“Никола Габровски“, преминавайки на червен сигнал на светофарната
уредба. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Н., като
4
обективни, последователни и кореспондиращи на направените констатации в
съставения АУАН. Освен това, по делото няма данни, които да дават
основание на съда да приеме, че свидетелят Н. е предубен пряко или косвено
от изхода на делото, съответно за негово неправомерно поведение, в каквото
и да се изразява то.
Елемент от фактическия състав на нарушението е фактът на подаване на
сигнал от контролен орган, а че в случая е бил подаден сигнал, е несъмнено
установено. Недопустимо е при подаден сигнал водачът да преценява какво
поведение да следва. Законовото му задължение е да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Във всички
случаи, докато участва във движението, водачът дължи и необходимото
внимание към всички обстоятелства на и около пътя, и поради това за да се
приеме, че за него не е възникнало задължението по чл.103 от ЗДвП, е
необходимо безсъмнено доказателство, че водачът не е могъл да види сигнала
на контролния орган, каквото доказателство в случая не е налице. Напротив,
налични са доказателства за такова поведение на жалбоподателя /предприел е
бягство/, което недвусмислено сочи на съзнателно взето решение за
неподчинение, и то непосредствено, след възприемане на сигнала. С оглед на
горното, съдът намира за голословни и взаимноизключващи се двете
направени възражения: в жалбата, че не е видял попадения сигнал за спиране,
защото полицая се е скрил зад храсти, и направеното такова от процесуалния
представител на жалбоподателя, че последният не е разбрал, че сигнала се
отнася за него, поради изключително интензивното движение в този пътен
участък по това време. Неоснователно се явява и направеното възражение от
процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, че
последният не е имал причина да не се подчини на подадения сигнал. От
описаната фактическа обстановка в АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е
управлявал процесния автомобил без СУМПС, тъй като го е обявил за
откраднато. Липсата на валидно СУМПС е достатъчна причина за избягване
на проверката, доколкото на жалбоподателя е било добре известно, че няма
право да управлява МПС, без такова, независимо от факта, че не е установено
да е употребил алкохол и/или наркотични вещества, а другите му документи
са били редовни.
5
Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.4 от
ЗДвП, която предвижда налагане на наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева на водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя в максимален
размер двете кумулативно предвидени в закона административни наказания,
при вземане предвид данните от справката картон, че същият е
правоспособен водач, но и състемен нарушител на установените в закона
правила за движение по пътищата. Съобразил е и по-виската степен на
обществена опасност на дееца, с оглед предприетото от него поведение след
възприемане на сигнала за спиране, а именно: преминал на червен сигнал на
светофарната уредба, с риск да причини ПТП, в опита си да избяга от
контолните органи и да предотврати извършване на проверката. С оглед на
гореизложеното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено в тази му част,
като правилно и законосъобразно издадено.
По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, съдът намира следното:
Жалбоподателят не оспорва извършването на така вмененото му второ
нарушение, а изложената фактическа обстановка по отношение на него се
установява от събраните по делото доказателства. Непротиворечиви,
последователни и логични са показанията на свидетеля Н., относно
непосредствените си възприятия от служебния автомобил, че при
продължаване на движението си и при навлизане на кръстовището на
бул.“Симеоновско шосе“ и ул.“Никола Габровски“, жалбоподателят е
преминал на червен сигнал на светофарната уредба за десен завой по
ул.“Никола Габровски“, с риск да предизвика ПТП. Показанията на свидетеля
Н. изцяло съответстват на отразените констатации в съставения АУАН против
жалбоподателя, поради което съдът ги кредитира с доверие и в тази им част.
Съдът констатира, че правилно е приложен материалния закон.
Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето
поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка,
а според чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева водач, който
преминава на сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
Съгласно чл.30, ал.1 от ППЗДвП, пътните светофари се използват за
6
регулиране движението на ППС и на пешеходците. Те имат светещи полета, с
определени разположения, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите
полета към участниците в движението се подават светлинни сигнали с
определено значение. Забранителният характер на червената светлина е
регламентиран както в ППЗДвП, така и в Наредба №17/23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, в сила от
18.05.2015 г., която в чл.7 сочи: „За регулиране на движението на ППС се
използват видовете светлинни сигнали – със зелен цвят, значението на който е
съгласно чл.31, ал.7, т.3 на ППЗДвП; с червен цвят, значението на който е
съгласно чл.31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, която разпоредба от своя страна сочи, че
червената светлина означава „Преминаването е забранено“. Водачите на ППС
не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават
линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в
средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или
на пешеходната пътека.
С оглед на изложеното, съдът намира за безспорно доказано от
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е нарушил
императивно установеното задължение за непреминаване при сигнал на
светофара, който не разрешава това, какъвто е червения сигнал. Съдът намира
за необходимо да посочи и това, че това нарушение е извършено в 15:09 часа
– в светлата част на денонощието и по време, когато трафикът не е бил
толкова засилен. При тези фактически констатации, съдът намира, че не само
цветовете на подаваните светлинни сигнали от светофарната уредба, но и
преминаващите през кръстовището автомобили, са ясно различими. Деянието
по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е обявено за наказуемо, като е без значение дали
същото се дължи на проявено невнимание или на умисъл в действията или
бездействията, доколкото съгласно чл.7 от ЗАНН деянието е виновно, когато
е извършено умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. Предвиденото
административно наказание за извършеното нарушение е във фиксиран
размер, което в случая е съобразено от наказващия орган с налагане на глоба
на жалбоподателя в размер на 100 лева. С оглед на горуизложеното,
обжалваното НП следва да бъде потвърдено и в тази му част, като правилно и
законосъобразно издадено.
7
По отношение на третото вменено на жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, съдът намира следното:
Жалбоподателят не оспорва извършването на така вмененото му трето
нарушение, а изложената фактическа обстановка по отношение на него в
АУАН и НП се установява от събраните по делото доказателства по
безспорен начин. Непротиворечиви, последователни и логични са
показанията на свидетеля Н., относно причината, поради която
жалбоподателят не е представил СУМПС в хода на извършената му
полицейска проверка, чрез справка в служебния таблет и ОДЧ, а именно:
СУМПС е невалидно, тъй като е обявено за откраднато.
Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му административно нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, за да управлява МПС, водачът трябва да
притежава СУМПС, което не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. Видно от справката картон на водача е, че към
датата на извършване на нарушението – 22.04.2021 г., жалбоподателят е бил
правоспособен водач за категорията, към която спада управляваното от него
МПС. След като жалбоподателят е бил правоспосочен водач на датата на
извършената проверка, но актосъставителят е установил, че към този момент
временно му е било забранено да упражнява правото да управлява МПС - до
издаване на дубликат на СУМПС, поради това, че същото е обявено за
открадното, съдът намира, че правилно нарушението е квалифицирано в
АУАН и НП, като такова по чл.150А, ал.1 от ЗДвП. От субективна страна
нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл,
доколкото водачът е съзнавал, че управлява МПС с обявено за невалидно
СУМПС, тъй като е откраднато. Нарушението е формално, на просто
извършване, поради което настъпването, респективно предвиждането в
съзнанието му на вредни последици, не се изисква.
Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда за процесното
нарушение на виновния водач да се налага глоба от 100 до 300 лева.
Наложената на жалбоподателя глоба е индивидуализирана в максималния
размер от 300 лева, който в случая се явява справедлив и обоснован. Видно от
справката картон на С. е, че същият е наказван неколкократно за предходни, и
8
то аналогични нарушения, което сочи на трайно незачитане на правилата за
движение по пътищата от негова страна. С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено и в тази му част, като
правилно и законосъобразно.
Макар че не са наведени такива доводи от страна на жалбоподателя,
съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН, доколкото обществената опасност на извършените три
административни нарушения се отличава с достатъчен интензитет, който не
позволява на съда да приеме, че всяко от осъществените деяния представлява
маловажен случай. С настоящото НП на жалбоподателя са наложени
административни наказания за три нарушения на ЗДвП, което говори за
значително завишава обществената опасност, както на дееца, така и на
деянията. Безспорно е установено по делото, че с поведението си на
посочените дата, час и място, жалбоподателят е създал потенциален риск от
поставяне в опасност и засягане живота и здравето на останалите участници в
движението.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП, следва да
бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, ответната
страна има право на присъждане на разноски. Правоимащата страна не се
представлява в настоящото производство, не претендира присъждане на
такива, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№21-4332-009628/19.05.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР,
ОПП-СДВР, с което на Д. АС. СЛ., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.“Л Т“
№, ет., ап., на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени кумулативно
две административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.103 от
9
ЗДвП; на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП;
и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП,
като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10