Р Е Ш Е Н И Е
№ 261569/8.12.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ХХХІ състав, в публично заседание на десети ноември, две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдия гр.д.№19407/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Е.т.9.“ ЕООД твърди, че с ответното дружество „Д.“ ЕООД се е намирал в търговски отношения по повод договори за превоз, по силата на които той е бил задължен по заявка на длъжника да извършва превоз на товари-международен и в страната със собствени транспортни средства, срещу задължение на ответника за плащане на извършената транспортна услуга, включваща превозната цена. Твърди се, че по заявки на ответника са извършени превоз на стоки със собствения на ищеца товарен автомобил с рег.№**, както следва:
-по заявка от 31.07.2017г. от Девня - България до Букурещ - Румъния, при уговорено възнаграждение 820лв. с вкл.ДДС, за която сума е издадена фактура №79 от 08.08.2017г.;
-по заявка от 04.08.2017г. от Тимишоара - Румъния до Костинброд - България и от Костинброд до Търговище, при уговорено възнаграждение 1680 лева с вкл.ДДС, за която сума е издадена фактура № 81 от 08.08.2017г.;
-по заявка от 06.08.2017г. от Девня - България до Косовени - Румъния, при уговорено възнаграждение 1260лв. с вкл.ДДС, за която сума е издадена фактура №86 от 28.08.2017г.;
-по заявка от 08.08.2017г. от Турцени-Румъния до Монтана - България, при уговорено възнаграждение 474лв. с вкл.ДДС, за която сума е издадена фактура №87 от 28.08.2017г.
Страните са се уговорили, че превозното възнаграждение ще се плаща по банков път, в срок не по-късно от 60 дни от издаване на фактура за сделката, като ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договорите и стоките са били натоварени, превозени, доставени и разтоварени от и до пунктовете, посочени в товарителниците, съобразно договореното. За дължимото превозно възнаграждение по тях са съставени процесиите фактури, които са отразени в счетоводството на представляваното от мен дружество. Въпреки многократните устни и писмени покани по тях не е извършено плащане. Процесните фактури са счетоводно отразени и от ответното дружество, както и по тях е ползван данъчен кредит. Освен процесиите, ищцовото дружество е извършило и други транспортни услуги за превоз на товари по заявка на ответника, които не са оспорени и издадените за тях фактури са платени в срок.
За събиране на вземанията на дружеството срещу ответника е образувано ч.гр.д. №11783/2019г. по описа на Районен съд – Варна, X състав, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №6201 от 09.08.2019г. по чл.410 ГПК. Заповедта за изпълнение е получена от длъжника, който е депозирал възражение.
Поради изложеното дружеството предявява иск за установяване на вземанията си, представляващи дължими възнаграждения за извършен превоз, за които са издадени следните данъчни фактури: фактура №79/08.08.2017г. за сумата от 820лв. с вкл.ДДС; фактура №81/08.08.2017г. за сумата от 1680лв. с вкл.ДДС.; фактура №86/28.08.2017г. за сумата от 1260лв. с вкл.ДДС ; фактура №876/28.08.2017г. за сумата от 474лв. с вкл.ДДС.
Моли се, да се приеме за установено в отношенията между тях, че претенцията, че ответника дължи на ищеца сумата от 4993.60лв., включваща: - сумата в размер на 4234лева, представляваща общия размер на дължими възнаграждения за извършен превоз, за които са издадени следните данъчни фактури: фактура №79 от 08.08.2017г. за сумата от 820лв. с вкл.ДДС; фактура №81 от 08.08.2017г. за сумата от 1680лв. с вкл. ДДС.; фактура №86 от 28.08.2017г. за сумата от 1260лв. с вкл. ДДС; фактура №876 от 28.08.2017г. за сумата от 474лв. с вкл.ДДС; - сумата в размер на 759.60лв., представляваща сбора от обезщетенията за забава за всяко закъсняло плащане, считано от изтичане на 60-дневния срок от издаване на процесиите фактури, както следва: - по фактура №79 от 08.08.2017г. за сумата от 820лв. с вкл. ДДС законна лихва в размер на 148.98лв. за периода 09.10.2017год. до 24.07.2019год.; - по фактура №81 от 08.08.2017г. за сумата от 1680лв. с вкл. ДДС законна лихва в размер на 305.22 лева за периода 09.10.2017год. до 24.07.2019год.; - по фактура № 86 от 28.08.2017г. за сумата от 1260лв. с вкл. ДДС законна лихва в размер на 221.92лв. за периода 29.10.2017год. до 24.07.2019год.; - по фактура № 87 от 28.08.2017г. за сумата от 474лв. с вкл.ДДС законна лихва в размер на 83.48 лева за периода 29.10.2017год. до 24.07.2019год., ведно със законната лихва върху главницата от 4 234лв. с вкл.ДДС, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал възражение в което сочи, че не оспорва обстоятелството, че на 31.07.2017г., 04.08.2017г., 06.08.2017г. и 08.08.2017г. са сключени договори за превоз с ищеца, по силата на които ищцовото дружество е извършило превоз по заявка на ответното дружество. Видно от представените CMR товарителници мястото на приемане на стоката и мястото на доставянето й се намират в две различни държави, от което следва, че е налице договор за международен автомобилен превоз на стоки, уреден от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт на стоки. Конвенцията е ратифицирана с Указ №1143 от 29.07.1972г. /ДВ, бр.61 от 05.08.1977г./ и се прилага за всеки договор за международен автомобилен транспорт. Още повече, че страните по настоящия спор са обективирали сключения между тях договор за превоз в съставената съгласно чл.9 от Конвенцията международна товарителница и по този начин са определили приложимото право към възникналото между тях правоотношение.
Прави изрично възражение за погасяване на претендираните вземания за превозни възнаграждения по давност, предвид предявяването на иска след изтичане на едногодишния давностен срок, предвиден в чл.32, §1 от Конвенцията.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.422 от ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищцовата страна е представила 4бр. фактури от
8.08.2017г. 2бр. и от 28.08.2017г. 2бр. и четирите фактури не са подписани и
подпечатани, но ответната страна в отговора си изрично е посочила, че не
оспорва наличието на договорите към който се относими
те. Спорът се свежда до това има ли извършен международен превоз на стоки към
което правоотношение да е относима Конвенцията за
договора за международен автомобилен транспорт на стоки или е на лице обикновен
договор за превоз подчинен на националното ни законодателство. Ответника за да
изгради защитната си теза за приложимост на Конвенцията се е позовал на
представените с фактурите ЧМР-та, от съдържанието на който се установява, че
той да е страна по описаните в тях договорености. Съдържанието на
товарителниците-дати и номера на превозни средства са достатъчни да се приеме,
че те са именно основанието за издаване на представените фактури. Настоящия
състав приема, че в случая ответника е действал като трето лице спедитор по
смисъла на чл.361 от ТЗ.
От друга страна при съобразяване съдържанието
на представените ЧМР-та съдът приема, че е на лице договор за международен
превоз между ищеца и трети лица, като в настоящото производство се претендират
възнагражденията по договорите за спедиция.
При това положение към правоотношението е относима именно конвенцията включително и с предвидената в
чл.32 от нея кратка едногодишна давност за вземанията, която в настоящия случай
е почнала да тече считано от 1.10.2017г., 5.11.2017г. и 9.11.2017г. и към
датата на подаване от ищеца пред съда на заявлението по чл.410 от ГПК-24.07.2019г. е била изтекла.
Предвид изложеното съставът намира, че
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като на ответника се присъдят
сторените и претедирани разноски в размер на общо
1 250лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца „Е.т.9.“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** срещу ответника „Д.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумите от
820лв. с вкл.ДДС по фактура №79 от 08.08.2017г.;
1680лв. с вкл.ДДС по фактура №81 от 08.08.2017г.;
1260лв. с вкл.ДДС по фактура №86 от 28.08.2017г.;
474лв. с вкл.ДДС по фактура №876 от 28.08.2017г.;
лихви за забава в размери:
148.98лв. за периода 09.10.2017год. до 24.07.2019год. по фактура №79 от 08.08.2017г. за сумата от 820лв. с вкл. ДДС
305.22 лева за периода 09.10.2017год. до 24.07.2019год. по фактура №81 от 08.08.2017г. за сумата от 1680лв. с вкл. ДДС
221.92лв. за периода 29.10.2017год. до 24.07.2019год. по фактура №86 от 28.08.2017г. за сумата от 1260лв. с вкл. ДДС
83.48 лева за периода 29.10.2017год. до 24.07.2019год. по фактура № 87 от 28.08.2017г. за сумата от 474лв. с вкл.ДДС
присъдени по ч.гр.д.№11783/19г. на ВРС, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.т.9.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** сумата от 1 250лв. сторени общо разноски по исковото и заповедното производство, на осн. чл78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :