О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ …………..
гр. Варна, 29.06.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа докладваната от съдия Таня Димитрова молба по адм. дело № 792/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК).
С молба от Н.А.Н. се прави искане съдът да измени Определение № 1377 от 08.06.2021 г. по адм. дело № 792/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските, като се осъди Директорът на СДВР да заплати: 10 лв. на бюджета на АдмС – Варна на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 144 и чл. 143 АПК; 200 лв. на бюджета на Националното бюро за правна помощ на основание чл. 78, ал. 7 ГПК, във вр. с чл. 144 и чл. 143 АПК.
На Директора на СДВР е изпратен препис от молбата на Н. и е дадена възможност за писмен отговор, но в определения срок, отговор не е постъпил в съда.
Молбата за изменение на определението на съда в частта за разноските е процесуално допустима като подадена от надлежна страна – участник в производството по делото и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (молбата на Н. е подадена в деня на постановяване на определението – 08.06.2021 г.)
С Определение № 1377 от 08.06.2021 г. по адм. дело № 792/2021 г. на АдмС – Варна е оставена без уважение молбата на адв. А.В.А., с която се иска съдът да направи искане за замяната й с друг процесуален представител на оспорващия по настоящия спор - Н.А.Н., оставена е без разглеждане жалбата на Н.А.Н. *** срещу мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт по заявление на Н. до Директора на СДВР с вх. № 489700-131/13.01.2021 г. за изтриване на лични данни по ЗМ № 15148/29.07.2019 г. на 05 РУ СДВР и е прекратено производството по АД № 792/2021 г. на АдмС-Варна.
Съдът е посочил в мотивите на определението, че доколкото оспорващият е лице, освободено от съда от държавна такса и с предоставена правна помощ, а и ОД на МВР Варна не е страна по делото, не следва да се уважава и искането на Н. *** за заплащане на посочените в молбата му от 07.06.2021 г. суми (сумите са идентични с посочените в молбата за изменение на определението в частта за разноските).
При разглеждане на настоящата молба за изменение на определението в частта на разноските, съдът не намира основание за допълване на съдебния акт.
При прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 8 АПК – поради оттегляне на оспорването, както е в случая, по принцип ответникът има право на разноски – чл. 143, ал. 3 АПК. Нормите на АПК по отношение отговорността за разноски се явяват специални спрямо ГПК и ГПК е приложим по изключение, единствено в случаите, когато липсва регламентация в АПК.
Несъстоятелно е позоваването на Н. на разпоредбите на чл. 78, ал. 6 и ал. 7 ГПК. Тези норми не са приложими в случая. Прекратяването на съдебното производство поради оттегляне на жалбата от оспорващия не е равнозначно на решаване на делото в полза на Н., който е освободен от държавна такса и на наличие на осъдено лице, което да е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски в полза на съда. Не е налице и хипотезата на уважаване на претенцията на Н., която хипотеза да изисква присъждане на изплатеното адвокатско възнаграждение в полза на Националното бюро за правна помощ.
От друга страна, искането за осъждане именно на Директора на СДВР за разноски е направено едва с молбата за изменение на определението в частта за разноските. Към момента на произнасянето на съда с Определение № 1377 от 08.06.2021 г. по адм. дело № 792/2021 г. на АдмС – Варна искането на Н. е за осъждане за разноски на Директора на ОД на МВР Варна, който не е страна по адм. дело № 792/2021 г. на АдмС – Варна.
На следващо място, следва да се съобрази, че правото и възможността за подаване на искане за изменение на съдебен акт в частта за разноските, по принцип принадлежи на страната, която е осъдена за разноски или в полза, на която съдът не е присъдил искания размер на разноски. Н. не е сред тези лица.
Предвид изложеното не е налице основание за изменение на определението в частта за разноските, като се осъди Директорът на СДВР за разноски в полза, както на съда, така и на Националното бюро за правна помощ.
На основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.А.Н. с искане за изменение на Определение № 1377 от 08.06.2021 г. по адм. дело № 792/2021 г. на АдмС – Варна в частта за разноските, като се осъди Директорът на СДВР да заплати: 10 лв. на бюджета на АдмС – Варна на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 144 и чл. 143 АПК; 200 лв. на бюджета на Националното бюро за правна помощ на основание чл. 78, ал. 7 ГПК, във вр. с чл. 144 и чл. 143 АПК.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му пред ВАС.
СЪДИЯ: