РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Враца, 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 19.01.2021
г. /деветнадесети януари две хиляди
двадесет и първа година/ в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря
Даниела Ванчикова и с участието на прокурора Веселин Вътов, като
разгледа докладваното от съдия Коцева КАН
дело № 527 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на РД „Автомобилна администрация“
– Враца, предявена чрез директора, против Решение № 265/16.07.2020 г.
постановено по АНД № 371/2020 г. по описа на
Районен съд – Враца, с което е отменено издаденото от касатора НП № 26-0000066/18.02.2020
г. В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния
закон, немотивираност и несъответствие с установената фактическа обстановка. Твърди
се, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са нарушили правото на защита на наказаното лице и същото е можело да
реализира защитата си в пълен обем. Иска се отмяна на решението, като
неправилно и незаконосъобразно и при решаване на делото по същество, настоящата
инстанция да потвърди наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Ответникът – Л.С.,
чрез депозиран писмен отговор по касационната жалба от процесуалния си
представител * С.А., счита решението за правилно, обосновано и законосъобразно
и моли за неговото потвърждаване по доводите и съображенията изложени в
решението.
Участващият по делото
прокурор от ОП-Враца дава заключение за основателност на касационната жалба и
моли да бъде уважена.
По делото не са представени
нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.
Административен съд Враца, в настоящия касационен състав, след преценка
на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че
касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационен
контрол е Решение № 265/16.07.2020г. постановено по АНД № 371/2020 г. по описа
на Районен съд – Враца, с което е отменено издаденото от Директора на РД „АА“ –
Враца НП № 26-0000066/18.02.2020 г., като със същото за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент №165/2014 на основание чл. 93в,
ал. 11 ЗАвтП на Л.И.С. *** е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева.
За да постанови този
резултат, въззивният съд е приел в оспореното решение, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи основание за отмяна на обжалвания санкционния акт. След
анализ на приобщените към делото писмени и гласни доказателства, в съответствие
с приложимите материално правни норми, съдът е установил липса на конкретизация
на вмененото нарушение и противоречие между посочената като нарушена разпоредба
на приложимия регламент и отправеното фактическо обвинение. Констатираните
пропуски и несъответствия в съдържанието на АУАН и НП са приети за съществени,
тъй като от една страна пряко засягат правото на защита на жалбоподателя,
лишавайки го от възможността да разбере какво по точно нарушение му е вменено,
за да реализира в пълен обем защитата си, а от друга предпоставят пълна
невъзможност за адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
НП и разглеждане на спора по същество.
Решението е правилно.
Настоящият касационен съдебен състав изцяло споделя изводите на въззивния съд
за отмяна на НП, които са
обосновани и правилни и се подкрепят от
доказателствата по делото. Посочената в АУАН и последвалото го НП за нарушена
разпоредба на чл. 34, §3 от Регламент (ЕС)
№165/2014
включва две групи хипотези, съответно тези по б.“а“ и
тези по б.“б“. Това означава, че административно наказание може да
се наложи за няколко самостоятелни и различни фактически състави. Липсата на конкретно
посочване какви точно данни от визираните в по-горните хипотези не са били
въведени, прави невъзможна преценката извършено ли е нарушение от вида на вмененото. Отсъствието на фактически
обстоятелства по отношение на съставомерни признаци на деянието, касаещи
задълженията на водача, като елементи от обективната и субективна страна на
нарушението, води до невъзможността деянието да бъде установено по един
несъмнен начин и същевременно препятства правилната му квалификация. В АУАН
липсва единство между текстовото и цифрово формулиране на „административното
обвинение“, като текстово е посочен фактическия състав на нарушение по чл.34,
§3, б.„а“ от цитирания Регламент, а цифрово е посочена квалификацията на
задължението на водача по б. „б“ от същия член.
Допуснатото нарушение
не би било от категорията на съществените, ако не беше пренесено и в
санкционния акт на АНО. Последният е проявил процесуално бездействие като не се
е възползвал от възможността по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да отстрани нарушението с
посочване на действително нарушената правна норма или прецизира правната
квалификация, придържайки се към фактите и обстоятелствата, при които е прието
за извършено административното нарушение. Констатираният порок на санкционния
акт, доколкото за АНО съществува задължение да даде правна квалификация на
административното нарушение, разкрива и допуснато процесуално нарушение, което
е особено съществено, защото в случая е довел до нарушаване на основен принцип
в административнонаказателния процес – този за законоустановеност на
наказанието. С оглед това налице е недостатък във формата на НП, което не удовлетворява процесуалното
изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Визираният реквизит не предполага
посочване на произволна законова разпоредба, а такава относима към описаното
нарушение. Недопустимо е изводите на решаващия орган относно извършеното
нарушение, правната му квалификация и волята му да приложи съответната
санкционна норма, да се извеждат по тълкувателен път, а още по-малко да почиват
на предположения.
Предвид
изложеното настоящият касационен състав споделя изводите на въззивния съд, че
допуснатите нарушения в административнонаказателното производство са съществени
и освен, че ограничават правото на защита на наказаното лице, правят невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност и правилност на НП,
доколкото в съдебната фаза на производството следва да бъде установено именно
съответствието на твърденията, обективирани в НП, с обективната действителност
и доказателствената съвкупност, налична по преписката.
При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.
Касационната жалба е неоснователна и следа да се остави без уважение.
От страните в
настоящото производство не са предявени претенции за присъждане на разноски по
делото, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Враца, в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 265/16.07.2020 г.,
постановено по АНД № 371/2020 г. по
описа на Районен съд – Враца, с което е отменено издаденото от Директора на РД
„АА“ – Враца НП № 26-0000066/18.02.2020 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.