МОТИВИ към присъдата по НОХД № 5490/2018г.
по описа на ВРС ІV състав
Против
подс. В.А.Ж., ВРП е възвела обвинение по чл. 183 ал.1
от НК, за това, че през периода 15.03.2016 г. до месец юни 2018 г.
/включително/ в гр. София и в гр. Варна, след като е бил осъден с Решение
№3918/12.10.2015 г. по гр.дело №12595/2014 г. по описа на Районен съд - Варна,
VII състав, влязло в законна сила на 15.03.2016 г., да издържа свой низходящ -
сина си В. В. Ж. /роден на *** г./, в размер на 150 лева месечно, чрез неговата
майка и законен представител Д. С. Д., съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски - 28 месечни вноски на обща
стойност 4200 лева.
Пред съда подсъдимия Ж. признава вината
си. Признава изцяло фактите изложени в обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства в тази насока.
Съдът с определение е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, по реда на предварителното изслушване.
В пледоарията си по съществото на
делото представителят на ВРП поддържа възведеното обвинение. Счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, такава, каквато е описана в обвинителния акт. Моли съда да
наказание на подсъдимия Ж. от вида „пробация“,
включваща както двете задължителни пробационни мерки
, така и мярка „включване в програма за обществЕно въздействие“ със срок от по шест месеца.
Защитника на подс.
Ж. изтъква установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства.
Счита, че по отношение на подсъдимия следва да бъдат наложени задължителните пробационни мерки.
В последната си дума подс. Ж. моли да му бъде дадена възможност да работи, за да
заплаща в бъдеще издръжката на детето си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна изложеното в обвинителния акт, а именно:
Св. Д. и подс. Ж. за
определен период от време живели на съпружески начала, като от съвместното им
съжителство се родил синът им - В. В. Ж., роден на *** г. Междувременно
отношенията между подс. Ж. и св. Д. се влошили,
вследствие на което двамата се разделили окончателно.
След раздялата, детето останало да живее със
св. Д. в гр. София. С Решение №3918 от 12.10.2015 г., постановено по гр. дело
№12595/2014г. на ВРС, VII състав, подс. В.Ж. бил осъден
да заплаща в полза на детето В. В. Ж., чрез неговата майка и законна
представителка Д. С. Д., с адрес гр. София, район Лозенец, ул. „Кричим"
№31, вх.Б, ет.1, ап.14, месечна издръжка в размер на 150лв. /сто и петдесет
лева/ считано от 08.10.2014 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване, на основание чл.143 от СК.
Решението влязло в сила на 15.03.2016 г.
През месец май 2017 г. св. Д. и детето се
преместили да живеят в гр. Варна, като се регистрирали на адрес ул. „Гоце
Делчев" №13, ет.4, ап.9 на 11.10.2017 г. През месец септември 2017 г., В. Ж.
бил записан да учи в СОУ „Йордан Йовков"., като това било известно на подс. Ж., който посетил сина си в гр. Варна на 15.09.2017
г.
Въпреки,
че бил осъден да заплаща издръжка за сина си и въпреки, че работел и притежавал
МПС, подс. Ж. не изплащал ежемесечно определената му
издръжка.
За
периода от 15.03.2016 г. до месец юни 2018 г. /включително/ в гр. София и в гр.
Варна, подс. Ж. съзнателно не изпълнил задължението
си за заплащане на издръжка на сина си В. Ж., чрез неговата майка и законна
представителка в размер на повече от две месечни вноски или общо 28, в размер
от по 150 лв. или общо 4200 лева.
Образувано
било изпълнително дело №4015/18.01.2018 г. на ДСИ В. Георгиева с район на
действие ОС - Варна, per. №311, по което от подс. Ж. не са постъпвали вноски.
Подс.
Ж. е бил регистриран в „Бюро по
труда" -Варна от 07.02.2011 г. до 20.01.2012 г. Не е получавал социални
помощи от Д „СП" - Варна.
Видно
от справка от ТД НАП - Варна, за периода от 15.03.2016 г. до месец юни 2018 г.
обвиняемият е работил.
През
инкриминирания период подс. Ж. е притежавал МПС.
Подс.
Ж. е осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, което и на основание
чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години. Присъдата е
влязла в сила на 21.09.2016 г.
Изложените
обстоятелства съдът счита за установени въз основа на цялостния доказателствен
материал по делото, приобщен по реда на чл.373 ал.2 от НПК – самопризнанията на
подсъдимия ; обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели, Решение от 12.10.2015 г. по гр. дело
№3918/2015 г. на ВРС, свидетелство за съдимост, писмо на сектор „Пътна Полиция“
и други, като всички те са
непротиворечиви и се допълват взаимно, поради което съдът ги кредитира изцяло.
С
оглед на така установеното съдът прие, че подсъдимия В. Алекандрович Ж.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
183, ал.1 от НК, тъй като през периода 15.03.2016 г. до месец юни 2018 г.
/включително/ в гр. София и в гр. Варна, след като е бил осъден с Решение
№3918/12.10.2015 г. по гр.дело №12595/2014 г. по описа на Районен съд - Варна,
VII състав, влязло в законна сила на 15.03.2016 г., да издържа свой низходящ -
сина си В. В. Ж. /роден на *** г./, в размер на 150 лева месечно, чрез неговата
майка и законен представител Д. С. Д., съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски - 28 месечни вноски на обща
стойност 4200 лева.
Деянието
е извършено умишлено. Подс. Ж. е съзнавал, че с
решението на съда за определяне на месечна издръжка е задължен да издържа свой
низходящ – син, съзнавал е обществено опасните последици от неизпълнението на
това свое задължение, но въпреки всичко не е насочил действията си към
изпълнение на това свое задължение. Бездействието на подс.
Ж. е в пряка причинно следствена връзка със съставомерния
резултат.
Причини
за извършване- несъзнателно и безотговорно отношение към родителските
задължения.
При
определяне наказанието на подсъдимия Ж. съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, която прецени под средния размер, предвид на
факта, че се касае за неизпълнение на задължението за издръжка спрямо детето в
сравнително дълъг период от време, като неизплатената издръжка за периода е с
общ размер с висока стойност.
От
друга страна съдът съобрази степента на обществена опасност на дееца и взе
предвид, че по делото са установени смекчаващи отговорността обстоятелства –
съдействие за разкриване на обективната истина и сформирано критично отношение
към извършеното.
Съдът
не констатира наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид горното, в хипотезата на чл.54
от НК, съдът намери, че следва да определи наказание “Пробация” в рамките на задължителните мерки по чл.42а
ал.2 т.1 и чл.42а ал.2 т.2 от НК.
Съдът намери, че с определяне на тези
мерки със срок около минимално предвидения в закона би се въздействало
предупредително и възпиращо върху подсъдимия.
Водим от горното съдът определи
следните пробационни мерки:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА с периодичност на срещите с пробационен
служител два пъти седмично
И
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПАРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на
генералната и специална превенция.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: