О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
955 Година 2019,27.05. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и седми май
Година две хиляди и деветнадесета
В закрито
заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове:…………………………………………
Съдебни
заседатели:………………………………………...
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 1655 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът „Национален статистически институт“ гр. София с
БУЛСТАТ *********, чрез пълномощника адв. Венцислав Й. с адрес *** е предявил
обективно съединени при условията на евентуалност искове против Община Приморско, като претендира да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор
37023.501.62, с административен адрес: гр. Китен, ул. 12-та, вид на
територията:урбанизирана, отреден за къмпинг и мотел, с площ от 2 541 кв.
м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 37023.501.535, 37023.501.55,
37023.501.60, 37023.501.61 и 37023.501.63 е държавна собственост по силата на
закона,евентуално на основание давностно владение.
Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане
на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от
Дял Първи на Част Втора на ГПК
следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст.
При проверка на редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове съгласно чл. 140 от ГПК, ал.1 от ГПК, съдът констатира
следното: За разглеждането на настоящите искове
с оглед предмета им - положителен установителен иск за право на
собственост върху недвижим имот с въведени две придобивни основания , не е
въведено нарочно особено исково производство
и следователно те следва да се
разглеждат по правилата на общия исков
процес на ГПК. Исковата молба, станала
редовна след отстраняване на недостатъци , е приета за разглеждане , преписи
от нея с приложенията са връчени на ответника, който в законния срок е подал писмен отговор. Искът
е предявен съобразно правилата за родова
и местна подсъдност на чл.104, т. 3 и
чл. 109, изр.1 от ГПК, а именно пред
Бургаски окръжен съд като първа инстанция,
с оглед цената на исковете , определяема въз основа на данъчната оценка на
недвижимия имот с размер 64 033,20 лв. и като съд по
местонахождението на недвижимия имот.Исковете са заведени от активно
легитимирано лице, което твърди, че държавата му е предоставила право на строеж
и ползването на недвижимия имот,върху който е придобил право да
строи,както и че упражнява фактическа
власт върху имота от името на държавата. Искът е насочен срещу лицето, за което
се твърди, че претендира за себе си собствеността върху същия имот, ползван
понастоящем от ищеца. Правният интерес е
обоснован с твърдения, че въпреки,че ищеца упражнява фактическа власт върху имота,ответникът
заявяват самостоятелни права върху него,които
са обективирани в официални документи,
като по този начин е налице несигурност в правния мир и в правната сфера на НСИ относно
собствеността му върху имота.
Ответникът е направил възражение за недопустимост на
исковете, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца.Възражението
съдът намира за неоснователно. Процесуалната легитимация се свързва с
принадлежността на правото на иск и тя следва от правното твърдение на ищеца, за
разлика от материалноправната, която изразява принадлежността на субективното
материално право и подлежи на доказване. Затова легитимирани страни в исковия
процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права
засегнати от правния спор, предмет на процеса. Всеки, който претендира, че е
носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск и
да стане ищец по дело, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник.
Процесуалната легитимация се обуславя само от правното твърдение на ищеца,
заявено с иска. Съгласно трайната
съдебна практика, процесуалната
легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното
материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато
процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то
материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за
титулярството на гражданското правоотношение. Поради това, че процесуалната
легитимация на страните следва не от някакви обективни факти, които подлежат на
доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали
искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото,
което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество,
който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и
допустимостта на иска. В настоящия
случай, ищецът твърди, че държавата е собственик на процесния имот,като с
отстъпване право на строеж върху него ,му е предоставила и ползването на самия
недвижим имот,както и че той фактически го ползва. Не е спорно,а това е видно и
от разпоредбата на чл.6,ал.2 от Закона за статистиката,че ищецът е юридическо
лице на бюджетна издръжка,като
заявява,че упражнява
правото на държавна собственост,което включва правомощията по чл. 14, ал. 3 от
Закона за държавната собственост.Дали това е така и дали
за упражняването е необходимо да има нарочен акт,са все въпроси по съществото на спора,на които
отговор следва да бъде даден в съдебното решение след събиране и изследване на
доказателства.За допустимостта на производството по делото,обаче, е достатъчно правното
твърдение на ищеца ,от което следва да се направи извод,че НСИ се заявява като процесуален субституент на държавата и на основание
чл.14,ал.3 от ЗДС може да защитава правото на държавата чрез собственически иск,тъй
като от съществуването на това право зависи възникването и съществуването
на неговите правомощия да
владее и ползва за своя сметка този имот. В исковата молба се съдържат твърдения за
всички релевантни за горните материални правоотношения факти и обстоятелства,обуславящи
допустимостта на предявените искове на това основание.
До настоящия момент ответникът не е заявил с
възражения други обстоятелства, а и на съда
не са станали служебно известни факти,
които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки,
водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение книжата по
настоящото дело до този момент са съставени и разменени редовно и предявените искове
са допустими.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва
да пристъпи към насрочване на делото в
открито съдебно заседание, на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.
Съдът
намира,че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по
делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени
от страните.
Проект
за доклад:
Ищецът „Национален
статистически институт“ гр. София с БУЛСТАТ ********* чрез пълномощника адв.
Венцислав Й. с адрес ***,твърди,че е правоприемник
на ЦСУ и като процесуален субституент на
държавата е предявил иск против Община
Приморско, с който претендира да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор
37023.501.62, с административен адрес: гр. Китен, ул. 12-та, вид на
територията: урбанизирана, отреден за къмпинг и мотел, с площ от 2 541 кв.
м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 37023.501.535, 37023.501.55,
37023.501.60, 37023.501.61 и 37023.501.63 е изцяло държавна собственост.Заявява,
че към 1965 г., недвижимият имот е бил държавна собственост по силата на
закона,като с решение от 28.04.1965 г. на ИК на Окръжен
народен съвет гр. Бургас на праводателя
му е било отстъпено право на строеж, върху
строително петно № 27а от комплекса „Атлиман“, край с. Китен, за изграждане на
почивна база.Сочи,че в последствие му е било
предоставено и право на ползване на основание чл. 16, ал. 1 Закона за горите /
отм./, върху строително петно с площ от 2,55 дка, представляващо отдел 21,
подотдел 5,тъй като имотът е част от Държавен горски фонд-лесопарк
„Китен“.Горните обстоятелства твърди ,че
се установяват към 2001 год. от представени писмени доказателства.Заявява,че в посочения имот е била изградена почивна база за летен отдих на
служителите на ищеца. Твърди, че и към
настоящия момент имота се владее от него
и се ползва като почивна база на служителите му.Посочва, че първоначално през
2002 г. е бил одобрен ПУП от кмета на община Приморско, по силата на който за
процесния имот е отреден парцел II, за
имот пл. № 311, в кв. 55 по плана на с. Китен. Впоследствие ,заявява,че със Заповед № РД-18-94/21.12.2007 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, имота е бил
заснет с идентификатор 37023.501.62,като
е бил съставен акт за частна общинска собственост. През 2010 г. твърди,че е получил отказ от
кмета на община Приморско да обработи подадена
от него данъчна декларация, а през 2017 г. му било отказано издаването на
разрешение за монтиране и подмяна на съществуващо бунгало.Намира,че с тези си действия ответникът оспорва собствеността на държавата и не
позволява на ищеца да владее имота в пълен обем. Твърди, че процесният имот
винаги е бил държавен, тъй като от 1965
г. до сега се стопанисва и ползва от него и негови праводатели , които го
владеят за държавата. При условията на евентуалност
претендира, че имотът е частна държавна
собственост по силата на изтекла в полза на държавата придобивна давност, тъй
като ищецът, в качеството си на държавен орган, го владее за нея повече от 40
години. Уточнява, че за имота няма издаден акт за държавна собственост.Моли да
бъде привлечена държавата като трето
лице помагач на негова страна. Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове
са положителни установителни за
право на собственост и са с правно основание в чл.124,ал.1 от ГПК.
Ответникът Община Приморско оспорва основателността на
предявените искове .Твърди,че ищецът няма годно правно основание да държи процесния имот,нито частта,заета от
поставените бунгала въз основа на
издаденото му решение по протокол № 8 от 28.04.1965 год. на ИК на Окръжен
народен съвет-гр.Бургас.Счита,че правото на строеж не е реализирано и е
погасено по давност с изтичане на срока по чл.38 от ПДИ и чл.67 от
ЗС.Намира,че приложените протокол на
приемателна комисия и акт за отстраняване на недостатъци се отнасят до друг обект, като въпреки това смята,че потвърждават признанието на ищеца,че
строителство на почивна станция не е реализирано.Сочи,че неизграждането на обекта,за който е учредено
право на строеж , се потвърждава и от други представени от ищеца книжа. Заявява,
че поземленият имот е частна общинска
собственост на основание чл.2,ал.1,т.7 от ЗОбС във вр. с чл.
2а от същия закон и чл. 34, ал. 1, предл. трето ЗОбС,като е преминал в негова собственост във връзка с Решение №
248 на МС от 12.03.2001 г. за административно – териториални промени в границите
на общините Приморско и Царево, с което с. Китен и неговото землище преминават
към територията на община Приморско. Ответникът счита, че индиция за липсата на
държавна собственост по отношение на процесния имот е начина на
учредяване на правото на строеж,което е станало в разрез с
приложимия за това ред. В тази връзка посочва, че към него момент съгласно чл.
38 от ПДИ, правото на построяване на сгради върху държавна земя се е отстъпвало
само на кооперации, други обществени организации и частни лица,а предоставянето
на имоти на учреждения, се е извършвало
от прекия ръководител – Министерски съвет, тъй като държавата не е могла да учредява право на строеж на себе си.
Твърди, че съгласно първия регулационен план от 1970 год., зоната в която попада процесния имот била устроена
като озеленена площ за широко обществено ползване, както и за битово, спортно и
комунално обслужване на населението.Позовава се на §6 от ПЗР на Закона за горите,съгласно който при
посочените там предпоставки горски
територии се смятат с променено предназначение,а функционалното им
предназначение се определя от регулационния план.Посочва, че с приемането на §
7 ПЗР ЗМСМА, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване са преминали в собственост на общините, като именно по силата на
разпоредбата на §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР ЗМСМА, спорния терен е станал
собственост на общината. В тази връзка прави преглед на законодателните промени
по отношение на разделянето на държавната собственост и общинската, като сочи,
че общината е собственик на имотаи на
основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Твърди,че процесният имот е попадал в
терен предвиден по ЗРП на с.Китен от 1962 год. като „Свободна площ“,а по плана
от 1970 год. за „зелени площи“,като именно регулационния план определя това й
предназначение. Акцентира, че с плана от 1970 г. е одобрена само уличната
регулация,без одобряване на дворищнорегулационни парцели,отредени за почивни
бази. Посочва,че съгласно този план цялата зона около почивните бази в гр.
Китен е устроена като улици, алеи и зелени площи за обществено ползване, както
и за битово, спортно и комунално обслужване на населението. По смисъла на §
208,т.1 от ППЗПИНМ/отм./ От изложеното прави извода, че общината е придобила
процесния терен по силата на закона и държавата не е могла валидно да се
разпорежда с него, включително и чрез включването му в патримониума на държавна
фирма.Сочи като пхридобивно основание §7,ал.1,т.4 от ПЗР на ЗМСМА ,евентуално
§42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС. Изтъква обстоятелството, че бунгалата по своята
същност не представляват строежи и/или недвижими имоти. Те са незаконно
изградени, без строителни книжа, без да е било отстъпено право на строеж. На следващо място оспорва валидно учредяване на право на
строеж, тъй като липсват доказателства праводателя на ищеца да е бил
правосубектно лице. Оспорва придобиването
на право на собственост и по давност. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
В исковата молба е отправено искане за конституиране
на държавата в качеството на трето лице помагач на ищеца.Искането е
основателно. Ищецът защитава правото на
собственост на държавата върху процесния имот,тъй като именно в качеството си на юридическо лице на
бюджетна издръжка съгласно разпоредбата
на чл.14,ал.3 от ЗДС би могъл да има правомощието на ползване върху него,ако той е държавен. При
липсата на съставени официални документи относно правата на държавата, с привличането й в производството по настоящото
дело като трето лице негов помагач,ищецът цели тя да го подпомогне в
доказването на правото си,производно от
което е възможността на упражнява фактическа власт.С отмяната на ГПК от 1952
год. отпадна участието на държавата при
спорове с предмет правото й на
собственост върху имоти като контролираща страна.При това положение приложимия
процесуален ред за включването й във висящ процес при твърдения за наличие на
материалните предпоставки на чл.14,ал.3 от ЗДС е именно като трето лице
помагач.Налице са следователно предпоставките на чл.219 от ГПК за конституиране
на държавата в качеството на такава допълнителна страна.На основание чл.31,ал.2
от ГПК след конституирането й ,тя следва да бъде призована за участие чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
По делото не е налице признание на права и няма обстоятелства,
за които да съществува установено от закон предположение, да са служебно или
общоизвестни, поради което да се явяват
ненуждаещи се от доказване.
Ищецът носи
тежестта да установи при условията на
пълно и главно доказване,следните обстоятелства:1. поземлен имот с идентификатор 37023.501.62, е идентичен със следните имоти:
а/.имота,описан в протокол № 8 от
28.04.1965 год. на ИК на ОНС гр.Бургас като
строително петно № 27а от комплекс „Атлиман“ край с.Китен; б/.строително
петно с площ от 2,55 дка,представляващо отдел 21,подотдел 5 от лесопарк
„Китен“;в/.имот планоснимачен № 311,за който е бил отреден парцел ІІ в кв.55 от
ПУП,одобрен със заповед № 496 от 25.10.2002 год. на кмета на Община
Приморско;г/. Имота,описан в акт за частна общинска собственост № 214 от
01.06.2005 год.;2.да посочи точния законов
текст,от който е видно твърдението му ,че „държавна собственост са
всички имоти,които не са „кооперативна“ и „лична“,включително горите,плажовете
и други“-края на т.1 от молбата му вх. № 16845 от 23.11.2018 год.,3.да посочи
по силата на кой закон държавата е била собственик на процесния имот към 1965
год.,тъй като чл.6,предл. 1 от Закона за
собствеността в редакцията му към бр.99
от 1963 год. гласи: „Държавни стават и
имотите, които държавата придобива съгласно законите“ ;4.да посочи по силата на
кщой законов текст към 2001 год. имотът е
представлявал изключителна държавна собственост;5. упражнявал е непрекъсната и несмущавана фактическа власт върху процесния имот като го е владял за държавата от 1965 год. до
настоящия момент от нейно име с намерение да бъде придобит в нейна собственост.
Ответникът
носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, че са осъществени фактите,описани в § 7, ал. 1,
т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ЗИД на ЗОбС,а именно:че процесния имот
фактически е изпълнявал функцията зелена площ за обществено ползване и
момента,от който е изпълнявал тази функция,както и момента от който е бил отреден
по регулационен или подробен устройствен
план за зелени площи,ако такова отреждане е било извършено.
Съдът намира
направените от страните доказателствени
искания – за приемане на представени от тях при предварителната размяна на
книжа писмени доказателства за относими към предмета на делото, тъй като посредством
тях те заявяват, че ще установяват твърдените от тях факти, за които носят доказателствена тежест.
Не следва да се уважи направеното от ответника
искане, да бъде задължен ищеца да представи в оригинал, представените с
исковата молба официални и частни документи, посочени в т. 1.1 до т. 1.5
включително от отговора на исковата молба.Ищецът не е съставител,нито е автор
на тези книжа,нито има данни да е участвал в съставянето им чрез свой
представител. Видно от съдържанието на тези документи ,те обективират дейност
на държавни органи и са съставени във връзка с нея ,поради което ищецът няма как нито да разполага с
оригиналите,нито те могат да му бъдат предоставени,за да ги
приложи по делото.Задължението по чл.183 от ГПК за представяне на оригинал може да бъде възложено само на лице,което
като автор или участик в изготвянето на даден документ,обективно е в състояние да притежава оригинала му или
екземпляр от него/ако документът е съставен в няколко такива за всеки участник/.Както
вече бе посочено и по-горе,ищецът юридическо лице на бюджетна издръжка,различно
от съставителите и авторите на документите ,посочени в т.1.1 до т.1.5 вкл.
Ще
следва да се уважи искането на
ищцовата страна за допускане на съдебно – техническа експертиза,
която да отговори на въпросите поставени
в исковата молба и в молба вх. № 16845/23.11.2018 г., като се даде възможност и
на ответника,в указан от съда срок, да формулира свои задачи към експертизата,така както е
поискал в писмения си отговор.Формурираните въпроси са относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа страна и за тях ищецът носи доказателствена
тежест, като за отговора им на съда
са нужни специални знания,с каквито той не разполага.
Ще следва да бъдат допуснати до разпит
поисканите от ищеца двама свидетели,с оглед въведеното евентуално основание за
право на собственост на държавата върху процесния имот,налагащо установяване и
упражняване в продължителен период от време на необезпокоявана и несмущавана
фактическа власт.
Допустимо и относимо е искането за задължаване на ответника да
представи цялата преписка по съставяне на акт за частна общинска собственост №
214/01.06.2005 год.От нея,от една страна,ще се установят фактическите основания
за правното твърдение за собственост на ответната община върху процесния имот,а
от друга, прилагането ще осигури възможност на ищеца да се запознае с документите и фактите ,въз
основа на които общината претендира право на собственост по отношение на
процесния имот,както и да оспори фактическите й и правни твърдения в тази
насока,ако желае да стори това.
Направеното от ответника искане да бъде
задължен ищеца да представи всички строителни книжа за изграждане на
постройките в процесния имот, следва да бъде оставено без уважение. Съобразна
заявената от ищеца претенция, предмет на делото е правото на собственост върху
поземления имот,а не върху изградените върху него постройки. Само за пълнота
следва да се отбележи, че не съществува пречка да бъде предмет на установяване правото
на собственост и върху незаконен строеж.
По изложените съображения, на основание чл.140, ал. 1
във вр. с чл. 146 от ГПК и по
доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника Община Приморско за
недопустимост на предявения иск.
КОНСТИТУИРА
като трето лице помагач на ищеца по
делото държавата,която следва да участва в настоящия процес чрез представителя си Министъра на регионалното развитие и
благоустройството с адрес: гр. София,
ул. „Св. Св. Кирил и Методий 17 – 19.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание за 08.07.2019 год. от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните,както и конституираното трето лице-помагач на ищеца-държавата чрез представителя си Министъра на
регионалното развитие и благоустройството ,като им се връчи препис от
настоящото определение, съдържащо и проект за доклад. На ищеца да се
връчи и препис от писмения отговор на исковата молба,подаден от ответника с
приложение.На третото лице помагач да се връчат преписи от искова молба с
приложения,от молба вх. № 16845 от 23.11.2018 год. и от писмения отговор с
приложение.
УКАЗВА на третото лице помагач най-късно до
приключване на насроченото първо по
делото заседание да изрази писмено становище по фактическите и правни твърдения
на главните страни по настоящото дело,съдържащи се исковата молба,в молбата и писмения отговор
,както и в същия срок да направи свои доказателствени искания и да представи
писмени доказателства.Писменото становище и доказателствата да се депозират с
два преписа.
ПРИЕМА
всички представени от страните при предварителната
размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищцовата страна за
установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства.Разпитът на
свидетелите да се осъществи в насроченото по делото открито съдебно заседание
при довеждането им от ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА ответника най-късно до една седмица преди
датата на насроченото открито съдебно заседание да представи папка със заверени копия от
всички книжа,съдържащи се преписката
по издаване на акт за частна общинска собственост №214/01.06.2005 г.
ДОПУСКА
извършването на
съдебно-техническа експертиза,която да отговори на поставените в исковата молба
и в молба вх. № 16845/23.11.2018 г., въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Мирчо Петров Мавродиев .
Определя депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв., платими
от ищеца в двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение
по депозитната сметка на настоящия съд.
УКАЗВА
на ответника възможността да
постави допълнителни въпроси към вещото лице в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение с писмена молба с преписи за ищеца и
третото лице помагач.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ответника за
задължаване на ищеца да представи в оригинал приложените от него към исковата
молба в заверени ксерокопия официални и частни документи.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ответника за
задължаване на ищеца да представи всички строителни книжа за изграждане на постройките в процесния
имот.
Определението е
окончателно.
СЪДИЯ: