№ 12515
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110115300 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Подадена е молба от Е. С. Х., ЕГН ********** срещу Р. Д. П., ЕГН **********, в
която се твърди, че ответникът е осъществил спрямо молителката акт на домашно насилие
на 21.03.2023 г., съобразно уточнението, направено в открито съдебно заседание.
Претендират се разноски.
Ответникът оспорва изцяло молбата. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ответникът и молителката са били във фактическо
съпружеско съжителство и имат две малолетни деца, поради, което и ответникът попада
сред кръга от лицата посочени в чл. 3, т. 2, предл. 2 и т. 3 ЗЗДН. Описаният в молбата акт
представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение
за осъществено психическо и емоционално насилие спрямо молителката.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
направи следните правни изводи:
В хода на производството не бяха ангажирани доказателства, от които да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника
на процесната дата.
1
Съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че на 21.03.2023 г. около 10:00 часа
вечерта ответникът е бил пред входната врата на молителката, както и че страните имат две
малолетни деца, като във въпросното време синът на страните е бил при бащата г-н П., а
дъщерята на страните е била при майка си г-жа Х. (л. 49 от делото).
Вярно е, че към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 6 от делото),
която обаче не следва да се ползва с формалната доказателствена стойност, придадена й от
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Това е така, тъй като същата не се явява годно доказателствено средство
за изложените в нея обстоятелства, доколкото декларацията не индивидуализира твърдените
актове на домашно насилие по време и начин извършване. Същата е непълна, като
посочената в нея дата, на която се твърди да е осъществен акта на домашно насилие, не
кореспондира с уточнението, направено от молителката в о.с.з, проведено на 12.04.2023 г.
Предвид това разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е неприложима в процесната хипотеза.
Доколкото декларацията се явява негодно доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал.
3 ЗЗДН, същата не може да породи последиците, които законът свързва с нейното
представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за
защита на пострадалото от домашно насилие лице.
Показанията на разпитания в хода на делото св. Виктор Лозев съдът не цени, доколкото
същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Следва да се има
предвид и че от същите не може да се установи участието на ответника (авторството) в
твърдения акт на домашно насилие – свидетелят посочва, че на процесната дата е чул
блъскане по входната врата на сградата, стъпки и тичане по етажите, крясъци, викове, но не
посочва конкретни лица и в какво точно се изразявали тези викове и крясъци. В разговор по
телефона с Е. чул обиди, нецензурни думи и блъскане по вратата, отправени към
молителката. Бил на линия на видеоразговора до момента, в който дошла полиция. През
цялото време, докато водили видеоразговора входната врата на апартамента била затворена
(л. 77 от делото).
По делото е постъпило писмо от 07 РУ СДВР-гр. София, от което се установява, че на
21.03.2023 г. около 23:10 часа по сигнал в гр. София, ж.к. Студентски град, ул. „Акад. Борис
Стефанов“ № 1, вх. Б, ет. 2, ап. 15 са изпратени АП 164, като на място не се потвърждават
данните, подадени в сигнала, като на адреса е установена Е. С. Х. (л. 70 от делото). В същия
смисъл са и показанията на св. Веселин П., от които се установява, че на процесната дата
ответникът е бил поканен от молителката да отиде да види дъщеря им Анна, като към 22:00
часа брат му тръгнал от кв. „Горна баня“, за да види дъщеря си. Около 23:00 часа брат му се
обадил, че е пред вратата на Е., почукал на вратата, но Е. не му отваряла и ответникът казал,
че си тръгва. В последствие дошли и полицаи, които го върнали на адреса на Е. и им
поискали лични карти. През цялото време свидетелят и брат му разговаряли по телефона (л.
78 от делото). Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ги прецени по реда на чл. 172
ГПК, като логични и кореспондиращи с писмото от 07 РУ СДВР-гр. София.
По делото е изготвена СПЕ, която е оспорена от ответника. Назначена е повторна
такава, като съдът е задължил молителката да съдейства на вещото лице за изготвяне на
2
допуснатата СПЕ, като й е указал и неблагоприятните последици при създаване на пречки за
събиране на допуснато доказателство по чл. 161 ГПК (л. 108 от делото). Молителката, чрез
процесуалния си представител, е уведомена за указанията на съда и последиците по чл. 161
ГПК на 27.02.2024 г. (л. 110 от делото)
Горното налага като единствено възможен извода, че твърденията на молителката за
осъществяването на процесните актове на домашно насилие са недоказани. Недоказаният
факт е неосъществил се, несъществуващ факт, поради което не могат да възникнат и
неговите правни последици.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита в
случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно
насилие. Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и
законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително
внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с тежестта на
доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за защита.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски има от двете страни. С оглед изхода на делото и
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителката следва да заплати на ответника разноски в общ
размер на 2100,00 лева, от които 1500,00 лева за адвокатско възнаграждение (л. 47 от делото)
и 600,00 лева-възнаграждения на вещите лица по допуснатите СПЕ (л. 64 и л. 93 от делото).
При този изход на делото молителката, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), както и разликата между заплатеното
от ответника и претендирано от вещото лице по повторната СПЕ възнаграждение в размер
на 63,87 лева, платено от бюджета на съда.
-ри
Така мотивиран, Софийският районен съд, 92 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. С. Х., ЕГН **********, за издаване на
заповед за съдебна защита срещу Р. Д. П., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника
да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА Е. С. Х., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски районен съд,
сумата в общ размер на 88,87 лева, представляваща държавна такса за производството и
3
разликата между заплатеното от ответника и претендирано от вещото лице по повторната
СПЕ възнаграждение в размер на 63,87 лева, платено от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Е. С. Х., ЕГН ********** да заплати на Р. Д. П., ЕГН **********, сумата в
общ размер на 2100,00 лева, от които 1500,00 лева за адвокатско възнаграждение и 600,00
лева - възнаграждения на вещите лица по допуснатите СПЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4