РЕШЕНИЕ
№ 12886
гр. София, 29.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20211110169221 по описа за 2021 година
при секретаря Радка Христова, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. Г. Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж-к ..., със съдебен адрес: гр. Б.1320, ул. .... чрез адв. Ц. В.
Т. срещу П. Й. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж-к ..., със съдебен адрес: гр.
София, бул. „...... и Т. Й. М. със съдебен адрес: гр. София, бул......, с която се иска съда
да прогласи за нищожен поради липса на съгласие сключеният договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, по силата на
който П. Г., в качеството си на законен представител и настойник на поставения под
пълно запрещение Георги Кънчев е дарила , като е прехвърлила в полза на дъщеря си -
Т. Й. М., с ЕГН ********** правото на собственост върху апартамент самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1376.2059.1.92, находящ се в район „Надежда“,
ж-к....., с площ от 58.48 кв.м., заедно с избено помещение и 0.894 % идеални части от
общите части на сградата и съответното право на строеж върху поземления имот,
обективирани в Нотариален акт № 63, том II, рег. № 14840, дело № 331 от 1999 г. на
нотариус Борис Янков, рег № 258, с район на действие СРС.
При условията на евентуалност се иска съда да прогласи за унищожаем договора
за издръжка и гледане поради невъзможност Г.Й.К. да разбира и ръководи действията
си при сключването на договора на основание чл. 31 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че при сключването на договора волята – съгласие на
прехвърлителя не е законосъобразно изразена.
Поддържа се, че преди момента на своята смърт прехвърлителят е бил поставен
под пълно запрещение и като негов законен представител и настойник е назначен
ответникът П. Й. Г., която е негова сестра.
Твърди се, че е било налице съставено приживе завещание под н.д. 1334/1991 г. в
Службата по вписванията, като предмет на завещателното разпореждане е бил
1
процесния недвижим имот. Посочва се, че към момента на подаване на молба за препис
от завещанието, ищецът е установил неговата отмяна, като не разполага с информация
дали лично наследодателят е извършил това действие или неговия законен
представител.
Сочи се, че след като наследодателят на ищеца бива поставен под пълно
запрещение, ответникът П. Й. Г. през 1999 г. прехвърля чрез договор с клауза за
издръжка и гледане процесния недвижим имот на своята дъщеря ответника Т. Й. М.,
която е поела задължение да полага грижи за прехвърлителя. Твърди се, че ищецът е
узнал за разпоредителната сделка с предмет наследственото имущество на 30.11.2021
г., към който момент подава молба до СО – район Надежда за достъп до досието на
поставения под пълно запрещение наследодател. Твърди се, че сделката е извършена
от страна на ответника П. Й. Г. без да разполага с представителна власт по отношение
на наследодателя, тъй като към момента на сключването, ответника не е част от
настойническия съвет, а на нейно място е поставен вторият ответник Т. Й. М..
Твърди се, че до момента на смъртта на прехвърлителя, преобретателят по
договора не е полагал дължимата грижа и не му е осигурявал необходимата издръжка.
Твърди се, че преди и след сключване на сделката психическото здраве и имуществено
благополучие на прехвърлителя са били в пряка зависимост от неговата сестра –
законен представител и нейната дъщеря, имаща качеството преобретател по договора.
Твърди се, че по своята правна същност съглашението представлява договор за
дарение, който е сключен от законен представител на пълно недееспособно лице и
поради тази причина е нищожен.
Посочва се, че към момента на сключване на договора не е спазена процедурата
по издаване на разрешение от районния съд за разпореждане с права от страна на
прехвърлителя, тъй като не е постановено влязло в сила решение, а определение.
Твърди се, че ответниците са се споразумяли във вреда на поставения под пълно
запрещение, защото са го оставили без свое собствено недвижимо имущество и са го
настанили в психиатрично заведение, като не са полагали за него никакви грижи.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете
се оспорват като недопустими и неоснователни.
Твърди се, че ответникът П. Й. Г. не е пасивно легитимирана да отговаря по
настоящия иск.
Оспорва се твърдението, че посоченият нотариален акт № 63, томII, рег. №
14840, дело № 331 от 1999 г. на нотариус Борис Янов, рег № 258, с район на действие
СРС с клауза за издръжка и гледане съставлява договор за дарение, по силата на който
надареният Т. Й. М. е поела ангажимент да издържа и гледа прехвърлителя Георги
Йосифов Крънчев. Посочва се, че представеният нотариален акт е за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане без в нотариалния акт да е
отразено, че се касае за дарение на недвижим имот.
Твърди се, че договорът е действителен, тъй като е спазена формата за
действителност по чл. 18 от ЗЗД. Твърди се, че за извършване на сделката е дадено
разрешение от районен съд. Оспорва се твърдението, че нотариалният акт е сключен
без волята – съгласие на прехвърлителя, тъй като преди сключване на договора е
дадено разрешение от компетентния съд, което замества волята на прехвърлителя.
Оспорва се твърдението, че съдът е следвало да разреши на настойника да прехвърли
2
имота с решение, а не с определение.
Отправя се възражение, че процесния недвижим имот е придобит по давност от
ответникът Т. Й. М., като е владян от 26.10.2007 г. до образуване на настоящото
исково производство необезпокоявано и несмущавано.
Отправя се възражение, че правото да се предяви иска за унищожаемост се е
погасило, тъй като е изтекъл законоустановеният тригодишен давностен срок по чл. 32
от ЗЗД. Оспорва се твърдението, че ищецът е разбрал за прехвърлителната сделка на
30.11.2021 г., поради оповестителното действие на вписването. Твърди се, че ищецът е
узнал за сделката от момента на вписване на нотариалния акт в Имотен регистър към
Агенция по вписванията на 06.08.1999 г.
Твърди се, че в периода от 1978 г. и от по-рано до 1999 г. за Г.Й. К. е полагал
грижи ответника П. Й. Г., а след това до смъртта на Г. Й. К. през 2007 г. грижи е
полагал ответника Т. Й. М.. Твърди се, че разходите за храна, лекарства и медицински
прегледи и комуналните разходи на Г.Й. К. са били заплащани от ответниците.
Оспорва се твърдението, че ответниците са лишили Г.Й. К. от собственост и след
прехвърлителната сделка са го настанили в психиатрично заведение. Посочва се, че
прехвърлителят е живял в процесния имот до своята смърт.
Твърди се, че не е налице намерение за увреждане у законния представител и
преобретателя, а процесния имот е прехвърлен в интерес на праводателя по договора.
Претендират се разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като
обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото
удостоверение за наследници и препис – извлечение от акт за смърт от 11.12.2012 г. на
Георги Йосифов Крънчев, че е починал на 26.10.2007 г., като е оставил за свой законен
наследник дъщеря си и ищец по делото.
От представения по делото договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 06.08.1999 г., обективиран в нотариален акт № 63,
том II, рег. № 14840, дело № 331/1999 г. на нот. Борис Янков, се установява, че П. Й. Г.,
действаща в качеството на законен представител на поставения под пълно запрещение
свой брат Г.Й. К. и съгласно разрешение от СРС, дадено с определение №
4990/29.06.1999 г., е прехвърлила на Т. Й. М. собствения на Г.Й. К. недвижим имот, а
именно: апартамент № 92, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ж-к Свобода, ....,
с площ от 56.48 кв.м., заедно с избено помещение № 16 и 0.894 % идеални части от
общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото,
който имот съгласно представената по делото схема № 15-203419-25.02.2022 г. на
СГКК – гр. София представлява самостоятелен обект с идентификатор
68134.1376.2059.1.92, който имот се намира в сграда с идентификатор
68134.1376.2059.1, разположена в поземлен имот с идентификатор идентификатор
68134.1376.2059, при съседи: на същия етаж - идентификатор 68134.1376.2059.1.93,
идентификатор 68134.1376.2059.1.91, под обекта – няма, над обекта - идентификатор
68134.1376.2059.1.95. В замяна на което Т. Й. М. е поела задължение да гледа и
издържа прехвърлителя, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил
до сключване на сделката, лично или чрез трети лица. Видно от представената справка,
сделката е била вписана по партидата на Георги Крънчев в Агенция по вписванията на
06.08.1999 г.
Представена е медицинска бележка от 16.10.1985 г. от Градски
психоневрологичен диспансер – София, удостоверяваща, че Георги Йосифов Крънчев
3
се води на учет при диспансера с поставена диагноза: шизофрения.
Представен е спогодителен протокол, видно от който Г.Й. К. е получил в своя
изключителна собственост процесния апартамент.
Представена е молба от ищцата до Служба по вписванията – София от
15.12.2012 г., с която се иска обявяването на саморъчно завещание на Г.Й. К., оставено
за съхранение в Нотариата под н.д. № 1334/1991 г.
По делото е представено решение от 19.05.1978 г. по гр.д. № 1314/1978 г. на
СОС, влязло в сила на 14.06.1978 г., с коетоГ.Й. К. е поставен под пълно запрещение. С
протокол от 04.10.1978 г. по наст.д. № 5/1978 г. Органът по настойничество при
Карловски РНС на основание посоченото решение19.05.1978 г. по гр.д. № 1314/1978 г.
на СОС е определил настойнически съвет на Г.Й. К., като за негов настойник е
назначена сестра му П. Й. Г., за заместник настойник е определен нейния съпруг – Й.
Р.Г., а С. Р. Н.и Н.С. В. са определени за членове на съвета. Издадено е от Орган по
настойничество при Карловски РНС и удостоверение в полза на П. Й. Г. от 01.10.1978
г. и от 29.11.1990 г., легитимиращо я като настойник на Г.Й. К.. От представения по
делото отчет на настойника П. Й. Г. за дейността си през 1979 г. и протокол от
27.02.1980 по наст.д. № 5/1978 г. за приемането му се установява, че през посочения
период Г.Й. К. живее с баща си в апартамент № 92, находящ се в гр. София, бл. ....
Представени са отчет за дейността на настойника за 1980 г. и 1981 г. от 10.02.1982 г. и
протокол от 15.02.1982 г. по наст.д. № 5/1978 г. Органът по настойничество при
Карловски РНС, с който е приет даденият отчет.
С молба от 28.05.1999 г. настойникът П. Й. Г. е поискала да бъде заменена като
настойник на поставения под пълно запрещение Г.Й. К.и на нейно място да бъде
назначена дъщеря й Т. Й. М.. С протокол от 14.06.1999 г. по наст.д. № 5/1978 г.
Органът по настойничество и попечителство е допуснал исканото изменение, като за
настойник на Г.Й. К. е назначена Т. Й. М., а досегашният настойник П. Й. Г. е
изключена от настойническия съвет. В полза на Т. Й. М. е издадено и удостоверение от
20.07.1999 г., удостоверяващо я като настойник на Г.Й. К..
Представено е мнение на съвета по настойничество на Г.Й. К., с което е дадено
съгласие процесният ап. № 92 да бъде прехвърлен на Т. Й. М. срещу поемане на
задължение от последната да осигури спокоен и нормален живот на прехвърлителя,
като за целта е прието да се сключи договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане.
По делото е представено писмо с изх. № 1901/12.07.2023 г. от Център за
психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“, от което се установява, че Г.Й. К. не се
води на диспансерно наблюдение в центъра, няма регистрирани прегледи в спешното
звено на центъра за периода от 01.01.2005 г. до 10.07.2023 г., както и не е настаняван на
лечение в отделенията на центъра за посочения период.
По делото е постъпило писмо от СРС, от което се установява, че книгите,
съхранявани в АС „Архив“ при СРС са азбучник, описна книга и архивна книг, като
нямало регистър на решенията и определенията. Установено е, че след направена
проверка в наличните азбучници в периода 1998 г. – 1999 г. не е открито образувано
производство със страни Г.Й. К. и П. Й. Г..
По делото е представено удостоверение от 28.07.2023 г. от НОИ, ТП – София
град, за размера на изплатените пенсии на Георги Йосифов Крънчев за периода от
01.01.2006 г. до 31.10.2007 г.
Представени са писма от ДПБ „Св. И. Рилски“, „ЦПЗ – София“ ЕООД, от
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и от МБАЛНП „Св. Наум“ ЕАД, от които се
установява, че Г.Й. К. не е лекуван и не се води на диспансерен отчет към посочените
4
заведения.
Представено е и писмо от 30.08.2023 г. от ДПБ – Карлуково, видно от което Г.Й.
К. е бил на лечение в болницата за периода от 03.05.1990 г. до 09.10.1990 г., като му е
била поставена диагноза: шизофрения, параноидна форма, хроничен ход, обостряне,
като е приложена и епикриза.
От показанията на свидетеля К.Ц.Ц., съпруг на ищцата, които съдът цени на
основание чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост, се установява, че е запознат с процесния
апартамент, находящ се в кв. „Надежда“, бл.... Свидетелят се е запознал с Г.Й. К. през
1989 г., като след сватбата често са ходили в апартамента на Г. К. и той също ги
посещавал. Сочи, че Г. К. живеел сам и се справял добре, бил здрав човек. Посещавали
са го на 2-3 месеца с децата за по час и половина - два часа. Когато водили децата при
него, той се вълнувал и се разтрепервал. Знае, че Г.приемал хапчета за успокояване,
когато ги видел, се радвал, като тялото му започвало да трепери, но после се
успокоявал и разговорите продължавали нормално.Когато отишли към края на 1999 г.
да го посетят в апартамента, не го намерили, нямало никого, като вътре било като
склад с вестници и списания, апартаментът бил на първия етаж и през прозореца
видяли, че никой не живее там. След това съпругата му се е обадила на леля , тъй като
веднага след сватбата им, сестра му П. го била изпратила в Карлуково, като ходили да
го посещават там. Тогава П. е взела Г. да живее при нея. После ходили да го виждат
няколко пъти в дома на П.. В един момент тя спряла да ги пуска, казвала, че не може да
го видят, защото той си почива и не се чувства добре. Обаждали се и по телефона на П.,
за да го чуят, но тя отново не им давала. Сочи, че до смъртта си, Г. живеел в
апартамента на сестра си, може би 6-7 г., като свидетелят и съпругата му не са имали
ключ от апартамента на Г. К.. П. от време на време ги посещавала в апартамента им в
„Сухата река“, като последното посещение било през 1998 г., когато тя повдигнала
въпроса, че няма средства да гледа Г.и ги попитала дали искат те да го гледат. Те
отговорили, че предвид двете малки деца, не можели да го гледат, но щели да я
подпомагат със средства за лекарства. П. казала, че ще продължи да бъде настойник и
да го гледа и оттогава спряла да ги посещава. След 1999 г. Георги живеел при сестра му
П.. Когато починала майката на ищцата, тя отишла през 2012 г. да съобщи, че е
починала майка й, тогава и разбрала, че Георги Крънчев е починал. През 2012 г.
свидетелят и съпруга му отишли до П., за да си оправят имуществените и
наследствени отношения, при което П. ги изгонила. Отишли до процесния апартамента
и установили, че имало жена с дете под наем в него. П. се разпореждала с апартамента
през цялото време. Свидетелят е влизал в апартамента, който бил среден, източен,
отсреща била кухнята, вдясно била спалнята и тоалетната, а вляво бил хола. Било е
отдавна, когато Георги е започнал да взима лекарства за успокояване, като според
свидетеля е бил абсолютно адекватен. Сочи, че след като съпругата му разбрала, че
баща й е починал, отишла да провери в съвета, за да види на какво основание е взет
апартамента, при което от общината не са съдействали и кой е записан, като
собственик, казала, че не е нейн апартамента. След 2012 г., съпругата му действала
сама, ходила в общината да търси документи, като за периода от 2012 г. до 2021 г.,
свидетелят работел в чужбина. За този период съпругата му не е водила дела срещу
леля си. Не знае през тези години кой е стопанисвал апартамента. Не е говорил със
съпругата си дали тя знае за тези 10 години какво се случва с апартамента.
От разпита на свидетеля И. Ф. К. се установява, че живее в гр. София, кв.
„Свобода“, бл. ..., познава П. Г., Т. М. и Г. К., като съседи, доколкото живеел в
съседния апартамент на Г. К.. Свидетелят живеел там от дете, оттогава познавал и
Георги, впечатлението му за него било, че е много ерудиран мъж, бил болен от
„паркинсон“, ръката му треперила, като много често му отваряли вратата на входа и на
5
апартамента, като след това отишъл да живее при сестра си в „Надежда“, но свидетелят
не може да посочи точно коя година. Заявява, че Г. имал нужда някой да го гледа,
доколкото не можел вече сам да се обслужва, било му трудно. Т. и П. заедно със
съпрузите им идвали често при него да му помагат, като са оставили телефона си на
свидетеля да им звънне при нужда. Не знае дали Г. е имал деца. Сочи, че след 2007 г. в
апартамента живеели наематели. Заявява, че след като Г. К.отишъл да живее в при
сестра си в ж.к. „Надежда“, веднага имало наематели в апартамента, служители на
фирмата на П.. Не може да каже колко години Т. и П. са гледали Г. Доколкото знае
собственик на апартамента е Т., като след като Георги Крънчев отишъл да живее при
П., тогава прехвърлил апартамента на Т. Когато имало задължения по поддръжката на
общите части на сградата, свидетелят е звънял на двете жени, като П. и Т. са плащали
задълженията по апартамента. Не знае някой да е идвал и да е имал претенции към
апартамента. Заявява, че двете жени и съпрузите им се грижели за Г. К..
От разпита на свидетеля М.Д. М., втори братовчед на Т. М., се установява, че
познава П. Г., която живеела в ж.к. „Надежда“, бл. 216, ходил често при нея, виждали
се по семейни поводи, по празници, в нормални отношения е с нея, не са имали
някакви пречки и разногласия, приятели са поне от 20 години. П. винаги живяла в ж.к.
„Надежда“. Познавал Г.К., който бил вуйчо на Т. и брат на П., направило му
впечатление, че човекът треперел, страдал от деменция, трудно му било да ходи.
Виждал го е в блока в ж.к. „Надежда“, като от 2000 г. – 2001 г. той живеел там, в
малката стая. Заявява, че Г. не е можел да се грижи сам за себе си, треперел и едва се
движел. Виждал е Т. да го обслужва, да го храни, когато се задълбочило заболяването
му. Т. се грижела за него повече от 2-3 г. Знае за процесния апартамент, тъй като след
смъртта на Г., е помагал на съпруга на Т. – С., да постави решетки там, частично
боядисване, ВиК-подмяна на тръби. Собственик на апартамента бил Г., но
впоследствие от С. разбрал, че е преписан на Т., защото тя се е грижила за него,
гледала го е, полагала е грижи за него. Ремонтът бил извършен след смъртта на Г. Не е
чувал да е имало спорове и дела за този апартамент с други лица. Виждал е повече Т.да
е покрай него, като и П. се грижела за него, но не така, както Т.. Т. се преместила при
П., за да го обгрижва, защото Таня живеела далеч.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.2 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 06.08.1999 г., поради липса на съгласие,
доколкото към момента на сключването на договора прехвърлителят не е бил
представляван от назначения му настойник, съдът намира следното:
Договорът е сключен при липса на съгласие, съответно нищожен на основание
чл. 26, ал. 2, предл.2 от ЗЗД ако не са налице две насрещни, противоположни по
съдържание волеизявления, ако те не се отнасят до един и същ предмет и др.
Установи се по делото, че с решение от 19.05.1978 г. по гр.д. № 1314/1978 г. на
СОС, влязло в сила на 14.06.1978 г., Г.Й. К. е бил поставен под пълно запрещение. С
протокол от 04.10.1978 г. по наст.д. № 5/1978 г. Органа по настойничество при
Карловски РНС на основание посоченото решение е определил настойнически съвет на
Г.Й. К., като за негов настойник е била назначена сестра му П. Й. Г., която
впоследсвтие по нейна молба с протокол от 14.06.1999 г. по наст.д. № 5/1978 г. е била
изключена от настойническия съвет, а на нейно място за настойник на Г.Й. К. е била
назначена Т. Й. М..
Установи се, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане от 06.08.1999 г., обективиран в нотариален акт № 63, том II, рег.
6
№ 14840, дело № 331/1999 г. на нот. Б. Я., Г.Й. К. е прехвърлил на Т. Й. М. собствения
си недвижим имот, а именно процесния апартамент № 92, като при изповядване на
сделката е бил представляван от П. Й. Г..
Ккато се посочи по-горе от събраните по делото доказателства се установи, че
към датата на сключване на процесния договор Г.Й. К. е бил поставен под пълно
запрещение. Според разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС непълнолетните и
пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за
своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а според, ал.
3 на цитираната норма за правните действия на лицата по, ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2
от ЗЛС, т.е. вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни
представители - родители или настойници. В този смисъл когато страна по договора е
лице, поставено под пълно запрещение, волеизявлението за сключването му следва да
бъде направено от неговия настойник. От събраните в настоящото производство
доказателства се установи, че за настойник на поставеният под пълно запрещение
Георги Йосифов Крънчев е била назначена Т. Й. М. съгласно протокол от 14.06.1999 г.
по наст.д. № 5/1978 г. При сключване на процесния договор Г.Й. К. е бил
представляван от П. Й. Г., която е била изключена от настойническия съвет с
посочения протокол от 14.06.1999 г. по наст.д. № 5/1978 г. на Органа по
настойничество. Предвид изложеното съдът приема, че липсва волеизявление от страна
на Г.Й. К. за сключване на процесния договор, поради което следва да бъде прогласена
нищожността на същия на основание чл. 26, ал. 2, предл.2 от ЗЗД.
Доколкото главният иск подлежи на уважаване по отношение на ответника Т. Й.
М., съдът не дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност искове.
Съдът намира предявените главен и евентуални искове по отношение на
ответника П. Й. Г. за неоснователни, доколкото се установи, че същата не е страна по
сключения договор, а както се установи не е и представител на Г.Й. К. при изповядване
на сделката.
По възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответницата Т. Й. М.
съдът намира същото за неотносимо, тъй като предявените искове са за установяване
единствено на нищожност, съответно унищожаемост на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а не за собственост или
съдебна делба, където е възможно това възражение да бъде предявено и разгледано.
Извън предмета на настоящото дело е установяване собствеността на недвижимия
имот, предмет на договора, а се обсъжда единствено действителността на договора.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски имат ищеца и ответника П. Й. Г.. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Т. Й. М. следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата в размер на 476,18 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника П. Й. Г. сумата в размер на 1 500 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
7
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от В. Г. Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж-к Суха река, бл. ..., със съдебен адрес: гр. Б. 1320, ул. „...
чрез адв. Ц. В. Т. срещу Т. Й. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„...“ № ...., иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, сключеният между Г.Й. К. и
Т. Й. М. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 06.08.1999 г., обективиран в нотариален акт № 63, том II, рег. № 14840, дело
№ 331/1999 г. на нот. Б. Я., с който Г.Й. К. е прехвърлил на Т. Й. М. недвижим имот, а
именно: апартамент № 92, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ж-к..., с площ от
56.48 кв.м., заедно с избено помещение № 16 и 0.894 % идеални части от общите части
на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, който имот
съгласно представената по делото схема № 15-203419-25.02.2022 г. на СГКК – гр.
София представлява самостоятелен обект с идентификатор 68134.1376.2059.1.92, който
имот се намира в сграда с идентификатор 68134.1376.2059.1, разположена в поземлен
имот с идентификатор идентификатор 68134.1376.2059, при съседи: на същия етаж -
идентификатор 68134.1376.2059.1.93, идентификатор 68134.1376.2059.1.91, под обекта
– няма, над обекта - идентификатор 68134.1376.2059.1.95.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ...., със съдебен адрес: гр. Б..1320, ул. „..... чрез адв. Ц. В. Т. срещу П. Й. Г., с
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж-к .... със съдебен адрес: гр. София, бул. „.....,
искове за прогласяване нищожността поради липса на съгласие сключеният договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане от
06.08.1999 г., обективиран в нотариален акт № 63, том II, рег. № 14840, дело №
331/1999 г. на нот. Борис Янков, евентуално да бъде унищожен договора поради
невъзможност Г.Й. К. да разбира и ръководи действията си при сключването на
договора на основание чл. 31 от ЗЗД, евентуално да бъде обявен за недействителен на
основание чл. 40 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т. Й. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. ....., да
заплати на В. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж-к..., със съдебен
адрес: гр. Б. 1320, ул..... чрез адв. Ц. В. Т., сумата в размер на 476,18 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА В. Г. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж-к ...., със
съдебен адрес: гр. Б. 1320, ул. „Цар .... чрез адв. Ц. В. Т., да заплати на П. Й. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр. София,...., със съдебен адрес: гр. София, бул. „....., сумата в
размер на 1 500 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8