№ 163
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500350 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на И. Т. И. от гр.Варна, обл.Варна срещу решение №
178/12.05.2022 г. по т.д.№ 561/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е
отхвърлен предявеният срещу Гаранционен фонд – София иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от
ПТП на 09.09.2020 г., за сумата от 50000 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.10.2020 г. до окончателното й изплащане,
при участието на трето лице-помагач М. А.. Оплакванията са за неправилност
поради нарушение на закона и необоснованост, с молба за отмяна и за
уважаване на иска в предявения размер.
В подаден писмен отговор пълномощникът на Гаранционен фонд –
София оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на
решението.
Третото лице-помагач на страната на ответника оспорва въззивната
жалба и изразява становище за правилност на решението.
1
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ вр.
чл.45 и чл.86 от ЗЗД от И. Т. И., действащ със съгласието на майка си Т. С. И.,
двамата от гр.Варна, срещу Гаранционен фонд-София, за заплащане на сумата
от 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП на 09.09.2020 г. с МПС "Хонда", модел "Акорд", peг. № В 7345
PC, управлявано от М. Н. А., ведно със законна лихва върху главницата от
50000 лева, считано от 02.10.2020 г., до окончателното й изплащане.
Оспорвайки изцяло иска по основание и по размер, Гаранционен фонд-
София оспорва механизма на настъпване на ПТП и твърдението, че
уврежданията са настъпили в резултат от него; твърди, че вина за ПТП има
единствено ищеца, който не е осигурил безопасността си, а ПТП е случайно
събитие за водача, който не е могъл да го предотврати; прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат и относно размера на претенцията за
неимуществени вреди и за лихва.
Третото лице-помагач на страната на ответника - М. Н. А. изразява
становище за неонователност на иска, тъй като единствено действията на
ищеца са довели до настъпване на ПТП.
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени
доказателства, че на 09.09.2020 г. в гр.Варна е настъпило ПТП между л.а.
"Хонда", модел "Акорд", peг. № В 7345 PC, управлявано от М. Н. А., и ищеца
пешеходец.
По делото са приети първоначална и повторна САТЕ. Заключението на
в.л..Й.Михайлов, частично кредитирано от съда установява, че причина за
настъпилото ПТП е както движението на автомобила със скорост, близка до
максимално позволената, но несъобразена с особеностите на пътния участък,
така и пресичането на пътното платно от ищеца на несигнализирано за това
място.
Заключението на повторната САТЕ, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено установява, че произшествието е настъпило
поради навлизане на пешеходец на пътното платно в рамките на опасната
2
зона за спиране на движещ се автомобил.
Първоначалната и повторната СМЕ установяват, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е получил увреждания: охлузване на дясното рамо,
фрактура на черепа в лява париетална област и мозъчна контузия лека степен
и е търпял болки и страдания главно поради черепно-мозъчната травма,
изразяващи се в силно главоболие, обърканост, психомоторна възбуда,
повръщане.Констатирана е ретроградна и конградна амнезия. Интензитетът
на болките и страданията в началото на травмата е бил силен, но постепенно е
отслабнал в резултат на приложеното лечение. Настоящото състояние на И.
И. е много добро.
Заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза установява, че ищецът е с диагноза лека умствена
изостаналост и педагогическа занемареност; към момент е със страхови
преживявания и фиксации, тревожност и Разстройство в адаптацията. В
резултат от ПТП е получил Остра стресова реакция и Разстройство в
адаптацията. Не е провеждано лечение по повод психично страдание, а
болките и страданията му продължават до момента. Заключението
установява, че ищецът би могъл да изпълнява трудови задължения; отказът да
посещава училище и/или да полага труд не са последица от ПТП-то.
За установяване на вида и характера на болките и страданията на ищеца
са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т. И. и И. Т.,
чиито показания съдът е възприел частично и при съобразяване с
разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ признава право на иск в
полза на пострадалото лице срещу Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания от
МПС, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, но при кумулативно наличие на всички
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД: настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на водача на МПС,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
Безспорно е установено от всички доказателства по делото факта на
претърпяване от страна на ищеца на увреждания в резултат на ПТП. Спорно е
3
наличието на вина на водача за настъпването на ПТП.
С разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД е предвидена презумпция за вина,
чието оборване е в тежест на ответната страна. Безспорно е, че съобразно
разпоредбите на ЗДвП водачът на МПС е длъжен да бъде внимателен към
уязвимите участници в движението, а скоростта му на движение да бъде
съобразена и осигуряваща възможност да спре при възникване на опасност.
Заключенията на двете САТЕ установяват, че водачът се е движел със
скорост от около 45 км/ч, която е в рамките на разрешената за този участък.
Безспорно е, че пешеходецът не е пресичал на обозначено за целта място, с
което е нарушил чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Не са представени доказателства поведението на водача на лекия
автомобил да е противоправно и виновно предвид факта, че той се е движил
със скорост под допустимата. С оглед това, че ищецът е пресичал на място,
където не е предвидена възможност да се движат пешеходци, водачът не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди евентуалната възможност за пресичане на
пътното платно от пешеходци.
Заключението на повторната САТЕ установява, че причина за сблъсъка
е единствено внезапното навлизане на пътното платно от страна на
пешеходеца и при несъобразяване с изискването на чл.113, ал.1 от ЗДвП.
С оглед горното, следва извод, че презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД е
оборена и не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на водача на лекия автомобил. Исковата претенция е
неоснователна, предвид липсата на основание за ангажиране на
отговорността на Гаранционен фонд – не е налице противоправно и виновно
поведение на водач на лек автомобил, в причинна връзка с което да е
настъпило ПТП.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, поради което
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178/12.05.2022 г. по т.д.№ 561/2021 г.
на Окръжен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на М. Н. А., ЕГН
4
**********, от гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ 19, вх.5, ет.2, ап.102, като трето
лице – помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5