Решение по дело №8273/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  262512/20.09.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 8273 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 250 ГПК, образувано въз основа на дадени задължителни за долустоящата съдебна инстанция указания от страна на въззивния съд.

С Определение № 2489 от 14.07.2020 г. по в.гр.д.№ 1584/2021 г. Варненският окръжен съд, III с-в на ГО, е ПРОГЛАСИЛ нищожността на Определение № 263093 от 25.03.2021 г. по г.р.д. № 8273/2020 г. на ВРС, ОБЕЗСИЛИЛ е издадения на 02.04.2021 г. изпълнителен лист № 262512 от 02.04.2021 г. и е ВЪРНАЛ делото на първоинстанционния съд за администриране /откриване на производство за допълване на непълно решение и връчване на препис от молба с вх.№ 279835 от 23.03.2021 г. на ответника, с указания и определяне на едноседмичен срок за писмено становище/ и постановяване на мотивиран съдебен акт, включително и излагане на мотиви за извършено плащане по сметка на ВРС на сумата от 14 694 лева, което следва да се квалифицира като обезпечение по искането за спиране, но следва да се съобрази и приложимостта към чл. 242, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следната фактическа обстановка:

С  Решение № 260617 от 23.02.2021 г. по делото настоящият състав на съда е осъдил „Ф.Д.“ ЕООД, ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.К., ЕГН **********, сумата от 14 694 лв., представляваща обезщетение поради пенсиониране, на основание чл. 222, ал. 3, вр. ал. 4 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /16.07.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1 000 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Осъдил е също „Ф.Д.“ ЕООД, ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд, сумата от 837,76 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за държавна такса и съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

С молба вх. № 279835/23.03.2021 г. ищцата К.Н.К. е отправила искане към съда на основание чл. 242, ал. 1 ГПК да се допусне предварително изпълнение на съдебното решение.

С Определение № 263093 от 25.03.2021 г. по делото съдът е допуснал предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1, предл. III ГПК.

С молба вх.№ 280910/30.03.2021 г. ищцата К.Н.К. е отправила искане към съда за издаване на изпълнителен лист за присъдените със съдебното решение суми.

С Разпореждане от 31.03.2021 г. съдът е постановил да се издаде изпълнителен лист по отношение на присъдените с невлязлото в сила съдебно решение суми, доколкото е допуснато предварително изпълнение.

С молба вх.№ 280996/31.03.2021 г. ответникът „Ф.Д.“ ЕООД е отправил искане за изменение на решението в частта за разноските, което съдът е оставил без уважение с Определение № 263845 от 22.04.2021 г. по делото.

С молба вх.№ 284658 от 22.04.2021 г. ответникът „Ф.Д.“ ЕООД е отправил искане за спиране на предварителното изпълнение, която съдът е оставил без уважение с Определение № 263848 от 23.04.2021 г. по делото.

Ответникът „Ф.Д.“ ЕООД е подал въззивна жалба срещу Решение № 260617 от 23.02.2021 г. и три частни жалби, съответно срещу Определение № 263093 от 25.03.2021 г., Определение № 263845 от 22.04.2021 г. и Определение № 263848 от 23.04.2021 г., които са администрирани до въззивната инстанция.

Съобразно указанията на въззивната инстанция с Разпореждане № 277170 от 23.07.2021 г. по делото е връчен препис от молба вх. № 279835/23.03.2021 г. на насрещната страна, която в срок е подала писмен отговор вх.№ 296707/23.08.2021 г. В същия се излага, че молбата за допускане на предварително изпълнение е неоснователна, недопустима и незаконосъобразна. Излага съображения за липсата на предпоставките за допускане на предварително изпълнение. Моли за възстановяване на внесената по сметка на ВОС парична гаранция в размер на 14 694 лв.

Съобразно така установеното по делото настоящият състав на съда приема следното:

Съгласно разпоредбите в чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото и́ искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указания за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора. Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

На първо място следва да се отбележи, че в исковата молба, както и в хода на цялото производство до постановяване на съдебното решение, ищцата не е отправяла искане за допускане на предварително изпълнение.

Съобразно задължителните указания на въззивната инстанция подадената от ищцата молба вх. № 279835/23.03.2021 г., с която се иска допускане на предварително изпълнение, съставлява такава, в която се съдържа искане за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК.

Същата е допустима и подадена в срок. Препис от нея е връчен на насрещната страна, която е подала отговор в срок. Настоящият състав не намира за необходимо да призовава страните в открито заседание.

С молбата си ищцата иска от съда да допусне предварително изпълнение на Решение № 260617 от 23.02.2021 г. по делото, която молба се явява основателна, каквато е била и волята на съда в прогласеното за нищожно от въззивната инстанция Определение № 263093 от 25.03.2021 г. по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. В разпоредбата на чл. 243, ал. 1 ГПК е предвидено, че предварително изпълнение не се допуска и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Изречение първо не се прилага за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа. В разпоредбата на чл. 245, ал. 1 ГПК е предвидено, че длъжникът срещу когото е допуснато предварително изпълнение, може, освен в случаите на чл. 242, ал. 1, да спре изпълнението, като представи обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

Съдът е квалифицирал спора и е приел за основателен иска по чл. 222, ал. 3, вр. ал. 4 КТ, според които разпоредби при прекратяване на трудовото правоотношение ако работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване и е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което се изплаща само веднъж.

Систематичното място на разпоредбите е в Глава десета – „Имуществена отговорност и други видове обезщетения“, Раздел III - „Други видове обезщетения“ от Кодекса на труда, като същите са озаглавени – „Обезщетение при уволнение на други основания“. Както беше посочено по-горе в разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК процесуалният закон задължава съда да постанови предварително изпълнение на решението, когато присъжда „обезщетение за работа“.

Основен тълкувателен аргумент в правото е, че „не следва да се разграничава там където законът не го прави“, което в случая води до единствения извод, че когато се касае за „обезщетение за работа“ предварително изпълнение се допуска винаги, независимо за какъв вид обезщетение става въпрос, стига същото да е произтича от трудово правоотношение, какъвто е и настоящия случай. Това, че обезщетението се изплаща при пенсиониране, не променя този извод. Всякакво друго тълкуване, което диференцира видовете обезщетения за работа по такъв начин, че част от тях да се изключват от възможността да се допусне предварително изпълнение, е contra legem. Кодексът на труда и Гражданският процесуален кодекс не правят такова разграничение, поради което и не следва съдът да тълкува закона в този смисъл.

Доводите на ответника за незаконосъобразност на предварителното изпълнение са неоснователни. Неотносими са възраженията му за неприложимост на чл. 242, ал. 2 ГПК, доколкото искането не попада в тази хипотеза, за да се обсъждат предпоставките за допускане по този ред. Що се отнася до внесената парична гаранция, в размер на исковата сума, съдът вече е посочил в Определение № 263848 от 23.04.2021 г., че същата не може да доведе до спиране на предварителното изпълнение, доколкото законът изрично в чл. 245, ал. 1 ГПК изключва тази възможност що се отнася до вземанията по чл. 242, ал. 1 ГПК. Допълнително следва да се посочи по искането на ответника в писмения отговор (за освобождаване на гаранцията), че същото не е предмет на производството по чл. 250 ГПК и не следва да се обсъжда, както и че доколкото гаранцията е внесена по сметка на ВОС, то и този съд е компетентен да се разпореди относно освобождаването и́, а не ВРС, като последният няма правомощия да освобождава внесени парични суми в други съдилища. В тази връзка неясни са указанията на въззивната инстанция по отношение на това „да се изложат мотиви за извършено плащане по сметка на ВРС на сумата от 14 694 лева, което следва да се квалифицира като обезпечение по искането за спиране, но следва да се съобрази и приложимостта към чл. 242, ал. 1 ГПК.“

На първо място сумата не е внесена по сметка на ВРС, а сметка на ВОС /л. 90 от г.р.д. № 8273/2020 г. на ВРС/. На следващо място съдът вече е изложил мотиви с Определение № 263848 от 23.04.2021 г. по делото, че същата не може да служи за обезпечение по чл. 242, ал. 1 ГПК към искането за спиране на изпълнението, доколкото противоречи на закона. Оставено е без уважение искането, като определението на съда е влязло в сила, доколкото частната жалба на ответника е оставена без разглеждане с Определение № 2489 от 14.07.2020 г. по в.гр.д.№ 1584/2021 г. на ВОС.

Неверни и неотносими са останалите доводи в писмения отговор по отношение на това къде и как ответникът е платил исковата сума два пъти. Неотносими са по отношение на производството по чл. 250 ГПК, а неверни, доколкото внасянето на парична гаранция по депозитната сметка в съда не е равнозначно на „плащане“ на задължението. Също така, следва да се отбележи, че издадения от съда изпълнителен лист за тази сума е обезсилен с горецитираното определение на ВОС.

С тези подробни мотиви, с които настоящият състав се надява правораздавателната му воля да е ясна и съдебният акт да не противоречи на КРБ, се постановява настоящото съдебно решение, с което се допълва Решение № 260617 от 23.02.2021 г. по делото, като се допуска предвиденото по закон предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, доколкото „съдът няма право на преценка дали да уважи или отхвърли искането, защото нормата е императивна и съдът е длъжен да постанови предварително изпълнение“.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПЪЛВА Решение № 260617 от 23.02.2021 г., поставено по гр.д. № 8273/2020 г. на ВРС, на основание чл. 250 ГПК, като:

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на Решение № 260617 от 23.02.2021 г., поставено по гр.д. № 8273/2020 г. на ВРС, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, в частта, с която се ОСЪЖДА „Ф.Д.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *“, ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 14 694 лв. /четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и четири лева/, представляваща обезщетение поради пенсиониране, на основание чл. 222, ал. 3, вр. ал. 4 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /16.07.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.

 

ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно делото на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, III с-в, с оглед насроченото на 12.10.2021 г. открито съдебно заседание.

 

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: