РЕШЕНИЕ
№ 4079
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Т.
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Т. Гражданско дело №
20215330118076 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 220, ал. 1
от Кодекса на труда и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът С. Г. К., ЕГН **********, чрез адв. Ц. Т., е предявил срещу “******
” ЕООД, с ЕИК ****** искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1152 лева, представляваща обезщетение за неспазено президвестие от работодателя
при прекратяване на ТПО, както и сумата от 2728,97 лева, съставляваща обезщетение
за общо 46 дни неползван ПГО за 2018, 2019 и 2020 година, законна лихва от
14.04.2020г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е сключил трудов договор с ответника на 04.08.2014 г., по
силата на който и се следват 20 работни дни платен годишен отпуск, като освен това в
чл.6 от договора е бил уговорен и срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия
договор да е един месец.
Излага се, че със заповед от 13.04.2020 г. трудовото правоотношение между
страните било преклатено на осн. член 328, ал. 1, т. 12 КТ без да е спазено
едномесечното предизвестие, с оглед на което работодателят дължи обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на 1 152 лв., ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 14.04.2020 г. до окончателното й изплащане.
Сочи, че за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. ищецът не е ползвал платен годишен
отпуск, с оглед на което претендира обезщетение за 46 дни неползван платен годишен
1
отпуск.
От ответника е постъпил писмен отговор, в който не отрича, че трудовият
договор е прекратен на 13.04.2020 г. на осн. член 328, ал. 1, т. 12 от КТ . Твърди, че на
13.03.2020 г. работодателят е дал предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата, което е било връчено на ищцата с отказ да го получи, за
който факт е поискал свидетели.
Относно иска за заплащане на неползвания платен годишен отпуск се заявява,
че обезщетението за 2018г. и 2019 г. било погасено по давност, а това за 2020 г. е в
размер на 311,04 лв., а не както било посочено от ищцата в размер на 355,94 лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Между страните не се спори и от представените по делото писмени
доказателства – трудов договор и заповед за прекратяване на ТПО се установява, че
между страните е съществувало ТПО, като ищецът е работил в периода 04.08.2014г. до
13.04.2020г. при ответника на длъжност „*******” с уговорено работно време 8 часа и
основно трудово възнаграждение – 565 лева. В трудовия договор е уговорено, че
ищецът има право на 20 дни платен годишен отпуск.
Работодателят представя предизвестие за прекратяване на ТПО с ищцата,
което не е връчено на ищцата срещу подпис, или при нейн отказ да й се връчи,
удостоверено с подпис и трите имена на свидетел на отказа за връчване на
предизвестието. Аргумент за това е разпоредбата на член 326, ал. 1 и ал. 4 от КТ,
която установява писмена форма на предизвестието и получаването му от работника,
доколкото това е обвързано със срока, от който започва да тече това предизвестие и
момента на прекратяване на трудовия договор.
От ответника са представени писмо от ГИТ, ДИТ Пловдив до ищцата с изх.
№ ********от 5.08.2020г., от което се установява, че пред този орган оот работодателя
са били представени 3 броя платежни нареждани за извършен превод на 26.07.2020г.
по банковата сметка на ищцата на сумата от 2373,12 лева обезщетение за неползван
ПГО за 2018 и 2019г., сумата от 355,97 лева обезщетение за 6 дни отпуск за 2020г.,
както и сумата от 1152 лева обезщетение по член 220, ал. 1 КТ. Представени са
съставени три броя преводни нареждания, но от ответника не бяха ангажирани
доказателства за изпълнение по банковата сметка на ищцата по смисъла на член 75, ал.
3 от ЗЗД. Ответникът не е предоставил на вещото лице достъп до счетоводната му
документация, с оглед на което съдът приема за доказан факта на неплащане на
обезщетението за неспазено предизвестие и неговия размер, още повече, че за размера
е налице извънсъдебно признание на ответника, дадено пред Дирекцията по труда
Пловдив.
2
По изложените съображения искът по член 220, ал. 1 от КТ като основателен
и доказан ще се уважи.
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ
е необходимо ищецът също така да установи, че трудовото правоотношение е
прекратено, колко дни неползван ПГО му е останал, и размерът на обезщетението.
Безспорно се установява по делото, че ищецът е имал право на 46 дни
неползван ПГО към прекратяването на ТПО, доколкото работодателят не е представил
съответните за това писмени доказателства, удостоверяващи неговото ползване от
работника. Релерираното от ответника възражение, че обезщетението за неползван
платен годишен отпуск за 2018 и 2019 година било погасено по давност, е
неоснователно, член 176а КТ касае погасяване правото на ползване на платения
годишен отпуск, а не правото на обезщетение за неползван ПГО, като отделно от това
към момента на прекратяване на ТПО март 2020г. правото на ползване на отпуска за
2018 и 2019 не е било погасено.
Видно от писмо с изх. № ******* с издател Дирекция „Инспекция по труда“
град П. адресирано до ищеца, е видно, че във връзка с образуваната проверка
управителят на дружеството е представил на служителите на дирекцията 3 бр.
платежни нареждани от 26.07.2020г. за преведени по банковата сметка на ищцата
суми в размер на 2373,12 лева обезщетение за 20 дни през 2018 и 20 дни през 2019г.,
както и 355,97 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 6 дни за 2020г.
Доколкото ответникът не е оказал съдействие на вещото лице, изразяващо се в
непредоставяне на достъп до счетоводната документация, съдът приема за доказан
факта на неплащане на обезщетението за неспазено предизвестие и неговия размер,
още повече, че за размера му е налице извънсъдебно признание на ответника, дадено
пред Дирекцията по труда П..
По изложените съображения искът за заплащане на обезщетение за
неползван ПГО ще се уважи до размера на 2728,97 лева.
На ищеца следва да се присъди законната лихва върху всички главници, тъй
като вземанията са лихвоносни и такава е претендирана, съгласно разпоредбата на
член 228, ал. 3 от КТ, съграсно който дължимите обезщетения се изплащат не по-късно
от от последния ден на месеца, следващ месеца, през което правоотношението е
прекратено.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски в размер на 650 лева
заплатено адв. възнаграждение, чието плащане в брой е удостоверено в договора на л.
56 от делото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
3
дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на
159,16 лева държавна такса върху уважените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “***** ” ЕООД, с ЕИК ********да заплати на С. Г. К., ЕГН
********** следните суми: 2728,97 лева, представляваща неплатено обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от 46 дни за 2018, 2019 и 2020г., както и сумата от
1152 лева, представляваща обезщетение по член 220, ал. 1 КТ, ведно със законната
лихва върху всяка главница, считано от 14.04.2020г. до окончателното плащане на
дължимите суми, както и сумата от 650 лева разноски за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА “******* ” ЕООД, с ЕИК ******** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 159,16 лева
държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4