РЕШЕНИЕ
Номер 1569 Година 2018 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански състав
На 08.05
Година 2018
В публично заседание на 24.04.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 16568
по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.150 във връзка с чл.262 от КТ във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС; чл.261 от КТ във връзка с чл.187, ал.2 от КТ във
връзка с чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС; чл.140, ал.3 от КТ във връзка с чл.23, ал.4 от ЗИНЗС, и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С. *** моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответната страна да му заплати сумата 1 825, 97 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 316, 70 часа извънреден труд, положен през
периода 01.07.2014 г. – 30.06.2017 г.,
заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на
всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 13.10.2017 г. в размер
общо на 306, 25 лева; сумата 32 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 128 часа нощен труд, полагани от 22.00 часа до 06.00 часа
през периода 01.10.2014 г. – 31.12.2014 г., заедно с мораторна лихва върху тази
сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – двадесет и шесто
число на съответния месец до 13.10.2017 г. в размер общо на 9, 25 лева; сумата
133, 20 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на левовата
равностойност на непредоставената на ищеца полагаема му се безплатна предпазна
храна за положените от него 12 и 24-часови дежурства през периода 01.07.2014 г.
– 31.10.2014 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата
на падежа на всяко едно вземане – първо число на следващия месец до 13.10.2017
г. в размер общо на 39, 17 лева, заедно със законната лихва върху трите
главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.
Ответникът
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието
– гр. София признава обективно съединените искове по основание, но ги оспорва
по размер и моли съдът да ги уважи частично, по изложените в отговора на
исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства се установява, че ищецът работи като държавен служител от
надзорно-охранителния състав на ответната Дирекция, с местоизпълнение на
служебните му задължения Затвора в гр. ***, последно на длъжност „***“ в
Затвора в гр. *** от 1999 г.
Както
се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на
разпитаните в съдебното заседание на 09.01.2018 г. свидетели *** и ***, и
заключението от 19.03.2018 г. на вещото лице по ССЕ *** и уточнението на вещото
лице в съдебното заседание на 24.04.2018 г.,
действително през процесния период ищецът е давал 12-часови дежурства,
като официално тези дежурства са започвали в 8 часа сутринта или 20 часа
вечерта, но поне 10 минути преди началото на дежурството (а при дежурства на
външни охраняеми обекти – болници – поне половин час преди дежурството)
служителят е бил длъжен да се яви на работа, като при застъпване на дежурството на дежурните е
бил провеждан развод и инструктаж от дежурния от предната смяна, а след
приключване на дежурството а след приключване на дежурството дежурните
служители са на разположение на главния надзирател до напускането на затвора, и
реално дневните дежурства приключват около 20.30 часа, а нощните – около 8.30
часа, като отчитането на положения труд се отчита веднъж на тримесечие. През
посочения период, както се установява от заключението на ССЕ, ищецът е положил
общо 316, 70 часа извънреден труд, полагащото му се за които допълнително
възнаграждение е в размер общо на 1 825, 97 лева, а мораторната лихва върху
тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 306, 25 лева.
Както
се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на
свидетелите и заключението на ССЕ, през горепосочения период *** е положил общо
128 часа нощен труд (от 22 часа до 6 часа), за които му се полага допълнително
възнаграждение в размер общо на 32 лева, а мораторната лихва върху тази сума за
посочения в исковата молба период е в размер общо на 9, 25 лева.
Съгласно разпоредбата
на чл.23, ал.4 от ЗИНЗС, за извършване
на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите се
изплащат допълнителни възнаграждения и се осигуряват безплатна предпазна храна
и противоотрови. В този смисъл, за предоставяне на сочената безплатна храна е
налице изрична уредба в ЗИНЗС, поради което и не следва да намира приложение
Закона за Министерството на вътрешните работи (по аргумент за противното от
разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС). В ал.8 на същия текст на ЗИНЗС е
посочено, че размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 7, условията и редът
за предоставянето им се определят ежегодно със Заповед на Министъра на
правосъдието, като между страните не съществува спор, че такава заповед на
Министъра за процесния период не е била издадена, поради което - предвид липсата
на Заповед на Министъра на правосъдието относно определяне на основанията за
заплащане на допълнително възнаграждение на *** за дейности, свързани с вредни
за здравето последици, следва да се търси сходна уредба за определяне на
условията за предоставяне на безплатна храна. В Наредба
№ 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на
безплатна храна и/или добавки към нея, чл.2, ал.2, т.2 от същия нормативен акт
е уредено, че за работи при специфична организация на труда се осигурява
безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които
работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време.
Следователно, законодателят е предвидил осигуряване на безплатна храна и/или
добавки към нея от работодателя при работен ден от 12 и повече часа, каквато
уредба не е била предвидена в предходните подзаконови нормативни актове
(Наредба № 8/24.04.1987 г. за безплатната предпазна храна) и сменният режим на
работа с продължителност 12 часа и 24 часа създава задължение за работодателя
да предоставя безплатна храна и/или добавки към нея, дори в случаите, касаещи
работа по трудово правоотношение. Относно *** е посочено, че уредбата следва да
се съдържа в Заповед на Министъра на правосъдието, каквато – както вече бе
посочено, не е издадена. Предвид близостта на трудовите функции на служителите
на МВР и на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, спрямо
последните (при липса на правна уредба, а именно - Заповед на Министъра на
правосъдието), следва да се приложи нормативната база, касаеща служителите на
МВР. Неслучайно, законодателят е уредил субсидиарно приложение именно на ЗМВР в
тези случаи. Съгласно разпоредбата на чл.6 от действалата в процесния период
Наредба № Iз-1681 от 21.08.2012 г. за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични
условия и рискове за живота и здравето, и на ободряващи напитки за служителите
на МВР, които работят на смени /отм./, безплатна храна за служителите на МВР,
работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето, се осигурява
чрез предоставянето на ваучери или пари, с изключение на служителите на МИ -
МВР по чл. 2а. В чл.2, т.12 от същата Наредба са определени
и предпоставките за получаване на безплатна храна, а именно - посочено е, че за
извършване на дейности при специфични условия и рискове за живота и здравето се
осигурява безплатна храна на служителите на МВР, които работят на 12- и
24-часови смени при сумарно изчисляване на работното време, с изключение на
служителите на МИ - МВР по чл. 2а. Предвид
обстоятелство, че ищецът е работил при специфични условия, при субсидиарно
приложение на уредбата в ЗМВР, съдът намира, че на *** се е полагала такава
безплатна предпазна храна, предвид полагането на труд на 12-часови смени, под
формата на дежурства, за охраняване на лишени от свобода и предвид сумарното
изчисляване на работното време. Размерът на безплатната храна за процесния
период е определен от Министъра на вътрешните работи със Заповед №
Із-891/24.04.2014 г., като възлиза на 2,40лв. на ден на служител. Както се
установява от показанията на свидетеля ***, събраните по делото писмени
доказателства и заключението на ССЕ, ищецът не е получил нито в натура, нито
като парична равностойност, тази полагаща му се безплатна храна, като общо за
периода стойността й е в размер на 133, 20 лева, а мораторната лихва върху тази
сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 39, 17 лева.
При
така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца
размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 24.04.2018 г.
изменение на обективно съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ
действително дължими размери, съдът намира, че обективно съединените искове се
явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно
със законната лихва върху трите главници от 17.10.2017 г. – датата на подаване
на исковата молба. Предвид обстоятелството, че се касае за ежемесечно дължими
суми, платими с трудовото възнаграждение, макар и отчитането на полагания
извънреден и нощен труд да се е извършвало на тримесечие, съдът намира, че
забавата за плащането на допълнителните възнаграждения и обезщетението за
непредоставена безплатна предпазна храна настъпва с изтичане на сроковете, в
които последните е следвало да бъдат заплатени и лихвата се дължи и без покана,
поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за
недължимост на мораторна лихва върху главниците, а само на законната такава.
С
оглед на изхода от спора и предвид направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение, което – предвид разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира за
основателно, предвид общия размер на уважените искове след допуснатото
изменение и фактическата и правна сложност на спора, и на основание чл.78, ал.5
от ГПК съдът намира, че в полза на ищеца следва да се заплатят разноски в
размер на 500 лева - адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда 323, 04 лева ДТ (73, 04 лева за иска за
допълнително възнаграждение за извънреден труд и по 50 лева за всеки един от
останалите пет уважени иска) и 70 лева депозит за ССЕ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21,
представлявана от *** ***, със съдебен
адрес:***, чрез *** ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА С.Н.К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис № ***, адвокат ***, СУМАТА 1 825, 97 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 316, 70 часа извънреден труд,
положен през периода 01.07.2014 г. – 30.06.2017
г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на
всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 13.10.2017 г. В РАЗМЕР
ОБЩО НА 306, 25 лева; СУМАТА 32 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за 128 часа нощен труд, полагани от 22.00 часа до 06.00 часа
през периода 01.10.2014 г. – 31.12.2014 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази
сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – двадесет и шесто
число на съответния месец до 13.10.2017 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 9, 25 лева; СУМАТА
133, 20 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на левовата
равностойност на непредоставената на ищеца полагаема му се безплатна предпазна
храна за положените от него 12 и 24-часови дежурства през периода 01.07.2014 г.
– 31.10.2014 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата
на падежа на всяко едно вземане – първо число на следващия месец до 13.10.2017
г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 39, 17 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху трите
главници, НАЧИНАЯ ОТ 17.10.2017 г., ДО окончателното им изплащане, КАКТО И
направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив –
323, 04 лева ДТ и 70 лева депозит за ССЕ.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно
с оргинала!
В.Т.