РЕШЕНИЕ

 

Номер 1569                            Година  2018                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

На 08.05                                                                                        Година 2018

В публично заседание на 24.04.2018 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 16568  по описа за   2017         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.150 във връзка с чл.262 от КТ във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС; чл.261 от КТ във връзка с чл.187, ал.2 от КТ във връзка с чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР и чл.19, ал.2 от ЗИНЗС; чл.140, ал.3 от КТ във връзка с чл.23, ал.4 от ЗИНЗС, и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът С. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 1 825, 97 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 316, 70 часа извънреден труд, положен през периода 01.07.2014 г. – 30.06.2017 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 13.10.2017 г. в размер общо на 306, 25 лева; сумата 32 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 128 часа нощен труд, полагани от 22.00 часа до 06.00 часа през периода 01.10.2014 г. – 31.12.2014 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – двадесет и шесто число на съответния месец до 13.10.2017 г. в размер общо на 9, 25 лева; сумата 133, 20 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на левовата равностойност на непредоставената на ищеца полагаема му се безплатна предпазна храна за положените от него 12 и 24-часови дежурства през периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на следващия месец до 13.10.2017 г. в размер общо на 39, 17 лева, заедно със законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски. 

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието – гр. София признава обективно съединените искове по основание, но ги оспорва по размер и моли съдът да ги уважи частично, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът работи като държавен служител от надзорно-охранителния състав на ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните му задължения Затвора в гр. ***, последно на длъжност „***“ в Затвора в гр. *** от 1999 г.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните в съдебното заседание на 09.01.2018 г. свидетели *** и ***, и заключението от 19.03.2018 г. на вещото лице по ССЕ *** и уточнението на вещото лице в съдебното заседание на 24.04.2018 г.,  действително през процесния период ищецът е давал 12-часови дежурства, като официално тези дежурства са започвали в 8 часа сутринта или 20 часа вечерта, но поне 10 минути преди началото на дежурството (а при дежурства на външни охраняеми обекти – болници – поне половин час преди дежурството) служителят е бил длъжен да се яви на работа, като  при застъпване на дежурството на дежурните е бил провеждан развод и инструктаж от дежурния от предната смяна, а след приключване на дежурството а след приключване на дежурството дежурните служители са на разположение на главния надзирател до напускането на затвора, и реално дневните дежурства приключват около 20.30 часа, а нощните – около 8.30 часа, като отчитането на положения труд се отчита веднъж на тримесечие. През посочения период, както се установява от заключението на ССЕ, ищецът е положил общо 316, 70 часа извънреден труд, полагащото му се за които допълнително възнаграждение е в размер общо на 1 825, 97 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 306, 25 лева.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите и заключението на ССЕ, през горепосочения период *** е положил общо 128 часа нощен труд (от 22 часа до 6 часа), за които му се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 32 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 9, 25 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗИНЗС,  за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на служителите се изплащат допълнителни възнаграждения и се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови. В този смисъл, за предоставяне на сочената безплатна храна е налице изрична уредба в ЗИНЗС, поради което и не следва да намира приложение Закона за Министерството на вътрешните работи (по аргумент за противното от разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС). В ал.8 на същия текст на ЗИНЗС е посочено, че размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 7, условията и редът за предоставянето им се определят ежегодно със Заповед на Министъра на правосъдието, като между страните не съществува спор, че такава заповед на Министъра за процесния период не е била издадена, поради което - предвид липсата на Заповед на Министъра на правосъдието относно определяне на основанията за заплащане на допълнително възнаграждение на *** за дейности, свързани с вредни за здравето последици, следва да се търси сходна уредба за определяне на условията за предоставяне на безплатна храна. В Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, чл.2, ал.2, т.2 от същия нормативен акт е уредено, че за работи при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време. Следователно, законодателят е предвидил осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея от работодателя при работен ден от 12 и повече часа, каквато уредба не е била предвидена в предходните подзаконови нормативни актове (Наредба № 8/24.04.1987 г. за безплатната предпазна храна) и сменният режим на работа с продължителност 12 часа и 24 часа създава задължение за работодателя да предоставя безплатна храна и/или добавки към нея, дори в случаите, касаещи работа по трудово правоотношение. Относно *** е посочено, че уредбата следва да се съдържа в Заповед на Министъра на правосъдието, каквато – както вече бе посочено, не е издадена. Предвид близостта на трудовите функции на служителите на МВР и на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, спрямо последните (при липса на правна уредба, а именно - Заповед на Министъра на правосъдието), следва да се приложи нормативната база, касаеща служителите на МВР. Неслучайно, законодателят е уредил субсидиарно приложение именно на ЗМВР в тези случаи. Съгласно разпоредбата на чл.6 от действалата в процесния период Наредба № Iз-1681 от 21.08.2012 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето, и на ободряващи напитки за служителите на МВР, които работят на смени /отм./, безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични условия и рискове за живота и здравето, се осигурява чрез предоставянето на ваучери или пари, с изключение на служителите на МИ - МВР по чл. 2а. В чл.2, т.12 от същата Наредба са определени и предпоставките за получаване на безплатна храна, а именно - посочено е, че за извършване на дейности при специфични условия и рискове за живота и здравето се осигурява безплатна храна на служителите на МВР, които работят на 12- и 24-часови смени при сумарно изчисляване на работното време, с изключение на служителите на МИ - МВР по чл. 2а. Предвид обстоятелство, че ищецът е работил при специфични условия, при субсидиарно приложение на уредбата в ЗМВР, съдът намира, че на *** се е полагала такава безплатна предпазна храна, предвид полагането на труд на 12-часови смени, под формата на дежурства, за охраняване на лишени от свобода и предвид сумарното изчисляване на работното време. Размерът на безплатната храна за процесния период е определен от Министъра на вътрешните работи със Заповед № Із-891/24.04.2014 г., като възлиза на 2,40лв. на ден на служител. Както се установява от показанията на свидетеля ***, събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ, ищецът не е получил нито в натура, нито като парична равностойност, тази полагаща му се безплатна храна, като общо за периода стойността й е в размер на 133, 20 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 39, 17 лева.

 При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 24.04.2018 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ действително дължими размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху трите главници от 17.10.2017 г. – датата на подаване на исковата молба. Предвид обстоятелството, че се касае за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение, макар и отчитането на полагания извънреден и нощен труд да се е извършвало на тримесечие, съдът намира, че забавата за плащането на допълнителните възнаграждения и обезщетението за непредоставена безплатна предпазна храна настъпва с изтичане на сроковете, в които последните е следвало да бъдат заплатени и лихвата се дължи и без покана, поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на мораторна лихва върху главниците, а само на законната такава.

С оглед на изхода от спора и предвид направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение, което – предвид разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира за основателно, предвид общия размер на уважените искове след допуснатото изменение и фактическата и правна сложност на спора, и на основание чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира, че в полза на ищеца следва да се заплатят разноски в размер на 500 лева - адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 323, 04 лева ДТ (73, 04 лева за иска за допълнително възнаграждение за извънреден труд и по 50 лева за всеки един от останалите пет уважени иска) и 70 лева депозит за ССЕ. 

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от *** ***, със съдебен адрес:***, чрез *** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Н.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис № ***, адвокат ***, СУМАТА 1 825, 97 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 316, 70 часа извънреден труд, положен през периода 01.07.2014 г. – 30.06.2017 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 13.10.2017 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 306, 25 лева; СУМАТА 32 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 128 часа нощен труд, полагани от 22.00 часа до 06.00 часа през периода 01.10.2014 г. – 31.12.2014 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – двадесет и шесто число на съответния месец до 13.10.2017 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 9, 25 лева; СУМАТА 133, 20 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на левовата равностойност на непредоставената на ищеца полагаема му се безплатна предпазна храна за положените от него 12 и 24-часови дежурства през периода 01.07.2014 г. – 31.10.2014 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на следващия месец до 13.10.2017 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 39, 17 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху трите главници, НАЧИНАЯ ОТ 17.10.2017 г., ДО окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 323, 04 лева ДТ и 70 лева депозит за ССЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оргинала!

В.Т.