О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II- 1330 26.05.2020
година град Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав,
в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ РУСЕВА- МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова гр. д. № 2060 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от адвокат Т.И., процесуален
представител на въззивницата –ищца В.Н.М. ,с искане за изменение на решение №II-12/14.02.2020г
по настоящото дело в частта за
разноските,като бъде осъден въззивника - ответник З.И. да заплати направените
разноски във въззивното производство в размер на 300лв.В молбата се твърди,че към насрещната въззивна жалба е бил приложен
договор за правна защита и съдействие, който е доказателство за извършено
плащане на разноските от страна на молителката.Според нея договорът вероятно е
изпратен на насрещната страна.Към молбата е приложено копие от договор за
правна защита и съдействие №*********.
По делото е постъпило възражение от
адв.К.Я. ,процесуален представител на ответника
З.И. ,в което е оспорена молбата като неоснователна.
Молбата за допълване на решението в
частта за разноските/а не за изменение ,както е посочено в молбата, тъй като
липсва произнасяне в диспозитива на решението по този въпрос/ е подадена в
рамките на едномесечния срок по чл.248,ал.1 ГПК – решението, чието допълване се
иска е окончателно, постановено на 14.02.2020г, а молбата е подадена на
19.02.2020г.Поради това съдът счита,че тя е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
В мотивите на решението, чието допълване в
частта за разноските се претендира, е посочено, че липсват доказателства за
реално заплатена сума от 300лв, представляваща адвокатско възнаграждение от
страна на въззивницата –ищца. Фактът
,че по делото липсва доказателство за
направени разноски за адв.възнаграждение не се оспорва от страна на молителката.Тя обаче твърди,че към
насрещната въззивна жалба е бил приложен договор за адвокатска защита и
съдействие,защото такъв е описан като приложение към нея.Аргумент в тази насока
според молителката е и фактът ,че съдът в доклада си е приел,че насрещната въззивна жалба е
подадена от надлежно упълномощено лице.Последното не се споделя от настоящия
състав- действително, съдът в определението си от 08.01.2020г не е констатирал липса на представителна власт за адв.И. ,но
това е по причина, че в пълномощното ,с което е учредена представителната власт
на л.17 от първоинстанционното дело изрично е посочено ,че тя е учредена за
всички инстанции.Липсват доказателства
за твърденията, че договорът за правна защита и съдействие, приложен в копие
към молбата по чл.248 ГПК, е бил представен от
въззивницата с насрещната жалба. Без значение е, че той има дата ,която
съвпада в датата на подаване на насрещната въззивна жалба – това
установява само датата на сключване на
договора, но не и фактът, че той е бил представен по делото. Съобразно
разрешението в ТР № 6/2013г по т.д.№6/2012г на ОСГТК на ВКС, т.11, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде
заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция. Събирането на
доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с
което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора.
Следователно, след този момент събирането на доказателства/включително и за
направени разноски/ вече е приключило.Поради това ,макар искане за присъждане на разноски да е направено в
рамките на процесуалните срокове, доказателство за направени такива е
представено едва в производството по чл.248 ГПК,т.е. след крайния момент,в който това е допустимо.
С оглед на гореизложеното съдът
намира молбата на въззивницата - ищца за допълване на решение №II-12/14.02.2020г,в
частта за разноските е неоснователна.
Разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК предвижда, че определението,с което съдът се произнася по молбата за
допълване или изменение на решението ,в частта за разноските се обжалва по
реда,по който подлежи на обжалване решението.Тъй като решението по настоящото
дело е окончателно, то определението по чл.248 ГПК също не подлежи на
обжалване/в този смисъл определение
№527/26.10.2017г по т.д.№1776/2017г на I т.о. на ВКС/.
Мотивиран от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
адвокат Т.И., процесуален представител на въззивницата –ищца В.Н.М.,с правно
основание чл.248 ГПК за допълване на
решение № II-12/14.02.2020г по гр.д.№2060/2019г в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: