№ 11139
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110137654 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване следните
осъдителни искове : чл.233,ал.1,изр.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Райд Шеър България“ ЕАД твърди, че на 13.5.2020г., сключили с ответната
страна договор за наем на превозни средства и предоставяне на услужи, съставляващ
„договор от разстояние“ по смисъла на чл.45 ЗЗП,. Ищецът твърди, че оперира под
търговското наименование Спарк, като се твърди, че ответницата И. Р. С. се е регистрирала в
мобилно приложение https://spark.bg, като при регистрацията си сочи, че потребителите
сключват по електронен път договор за наем на електрическо превозно средство, като се
съгласява с ОУ. Твърди, че подписването на договора се извършва чрез маркиране на
обозначено поле за изявяване на обвързващо съгласие, като при регистрация, потребителят
въвежда данни за самоличност, контакт, копие от СУМПС, като заплащането на услугите се
извършва с банкова карта. Сочи се, че всяко превозно средство има GPS система за
дистанционно наблюдение. При стартиране на сесия чрез потребителско име и парола, се
сочи, че по непротиворечив начин може да се установи кой потребител е стартирал
управлението на ППС, за какъв период. Ищецът твърди, че ППС, които отдава под наем, са
собственост на различни търговски дружества, които се ползват от него по договори за
лизинг. Ищецът сочи, че регистрацията на ответната страна е извършена на 13.5.2020г., с
което е сключен договор за наем и е заявено съгласие с ОУ. Твърди се, че на 12.3.2022г. в
19,52 часа ответницата е резервирала чрез мобилно приложение л.а. Хюндай Кона с рег. № *,
предоставен за ползване на ищеца от „Уникредит Лизинг“ ЕАД, като в 20,04 часа е
стартирала управлението на л.а. Сочи се, че времето и посоката на движение на л.а. са
установени от системата за електронно наблюдение. Твърди се, че по време на сесията
ответницата е катастрофирала, за което не е подала сигнал до МВР, нито е уведомила
1
наемодателя, като пътуването е завършено в 22,11 часа, след което наемателят е изоставил
л.а. Твърди се, че за произшествието ищецът е научил от сигнал в информационната система,
подаден автоматично от GPS системата на автомобила, която реагира при удар. Твърди се,
че на следващия ден л.а. е открит чрез тази система на адрес в ж.к. Гоце Делчев 53 Е, Б.
Служител на неговия мобилен екип е извършил оглед, подал е уведомление за инцидент в
мобилното приложение, придружен с изготвен снимков материал на място, като според
данните, уврежданията били в предна част на л.а., в областта на бронята. Сочи се, че във
връзка с ПТП, ищецът е предявил пред ДЗИ Общо застраховане АД, застраховател по
застраховка „автокаско +“ за л.а. претенция за заплащане на обезщетение, била образувана
преписка № 44012132206547/16.3.2022г., по която е изготвен на същия ден опис –
заключение, в което са посочени увредени елементи и необходими ремонтни дейности. С
писмо от 18.8.2022г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение, поради липса на
документи за установяване на събитието – контролен талон към СУМПС или АУАН и
обяснения от водача. Описът е базиран на първи оглед.
Сочи се, че предвид на обстоятелството, че л.а. е лизингов, рискът е за него, като се
твърди, че вследствие на ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди – разходите за
ремонт на л.а. по фактура от 28.4.2022г. в размер 4939,96 лева, която се сочи, че е платена на
16.6.2022г.
Ищецът твърди, че с разпоредбата на чл4,1 от договора за наем, ответната страна е
поела задължението да носи отговорност за л.а. по време на използването му, като на
основание чл.3,1 следва да го използва като разумен и добросъвестен водач. Съгласно чл.4,3
от договора, ако по време на ползването на л.а. той бъде увреден, наемателят се задължава
да възстанови всички преки щети, които не са възстановени от застрахователното
дружество, застраховало ППС. Ищецът счита, че разпоредбата въвежда задължение на
ответника да възстанови разходите, за които е налице отказ, без значение причината на
отказа, доколкото същите са непризнати, в което се изразява претенция за обезщетение за
имуществени вреди. Сочи се, че съгласно т.8 от списък на неустойките, представляващи
приложение 1 към договора за наем, ответницата му дължи и сумата 600 лева неустойка
затова, че не е информирала наемодателя и МВР за настъпилия инцидент, което задължение
било предвидено в чл.3,3 от договора за наем. Сочи се,че ответницата е поканена да плати,
но плащане не последвало. Предявяват се осъдителни искове за: сумата 4939,96 лева –
обезщетение за имуществени вреди, които се твърди да са дължими на основание чл.4,3 от
договора за наем, сумата от 600 лева – неустойка по т.8 от списъка на неустойките, заедно
със законната лихва от предявяване на иска. С уточнителна молба от 12.7.2024г.-, ищецът
сочи конкретните ремонтни дейности, за които твърди, че е платил сумата 4939,96 лева.
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, оспорва допустимостта на иска, с
довод, че ищецът не твърди да е собственик на л.а., нито представя доказателства за право
на собственост, възникнало в негова полза. Сочи се, че ищецът не представя и договор за
лизинг, от които да е видно какви права има и дали има правото да упражнява права по
отношение на л.а.
2
Сочи се, че се оспорва валидността на договора за наем, като се твърди, че ищецът
няма правото да отдава под наем л.а, както и валидното сключване на договор за наем на
13.5.2020г., като се твърди,че ответницата не е страна по този договор, като не е подписала,
нито са представени доказателства как е постигнато съгласието по него.
Твърди се, че никога не е правила регистрация в платформата, и че не е сключвала
договор за наем на 13.5.2020г. Оспорва се твърдението, че л.а. е бил в добро състояние на
12.3.2022г. и че към тази дата не е имал щети. Твърди се, че ремонтираните детайли са били
налични към сочената дата, както и същите са настъпили след края на сесията на 12.3.2022г.
Оспорва се твърдението, че вредите са настъпили по време на тази сесия. Оспорва се
настъпването на ПТП, както и че ответната страна е виновна за него. Сочи се, че не са
ангажирани доказателства за механизма, време, място, участници. Сочи се, че ищецът не е
положил грижата на добрия стопанин, като не е уведомил МВР за настъпването му, които,
евентуално да съставят акт на виновния водач. Сочи се, че огледът на л.а. е извършен на
деня, следващ сочената дата, в тъмната част на денонощието, като липсват снимки от огледа,
ищецът е уведомил застрахователя 3 дни след датата на огледа, поради което и се твърди, че
ищецът не е положи рижа за закрепване на вредите, както и че същите е възможно да са
настъпили по друго време и час , след приключване на сесията. Не са представени
доказателства, че след сочения час л.а. не е бил отдаван под наем, нито къде е съхраняван
след това. Твърди се, че отказът на застрахователя е поради неполагане на дължимата грижа
от ищеца, като след отказа е поискано обяснения от ответника. Сочи се, че ищецът е
следвало да предяви пряк иск против застрахователя. Оспорва се твърдението за причинна
връзка, като се сочи, че към момента на ползване на л.а. вредите са били налични. Оспорва
се твърдението, че ПТП е причинено при управление на л.а. от ответницата. Евентуално, във
връзка с това възражение, се твърди, че на 12.3.2022г. Й. В. Ф. , използвайки неправомерно
придобити данни на ответницата, е резервирал л.а., като при управлението от него е
настъпило ПТП. Твърди се, че акаунтът е изтрит на 14.1.2022г., а не два дни след инцидента,
както твърди ищецът. По размера на претенцията, ответникът счита, че стойността е по –
ниска, като с оглед възрастта на л.а. същият не е следвало да бъде ремонтиран в официален
сервиз, а детайлите е следвало да се ремонтират, а не подменят с нови. Претенцията за
неустойка се оспорва като неиндивидуално уговорена, неравноправна на основание чл.143
ЗЗП, поради което и нищожна. Ответната страна счита, че не е имала задължението да
уведоми органите на МВР, като ако такова задължение е възникнало, то и същото е можел да
стори ищецът. Оспорва основанието за отказ на застрахователя да плати.
С определението по чл.140 ГПК СРС конституира като трети лица - помагачи на
страна на ответницата: ДЗИ ОБЩО Застраховане ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление град София, бул. Витоша № 89Б и Й. Ф. В. ЕГН ********** с адрес *.
ДЗИ ОБЩО Застраховане ЕАД в открито съдебно заседание на 13.2.2025г. оспорва
предявения иск, като сочи, че претендираната неустойка е неотносима към договора за
застраховка. Сочи се, че не се оспорва твърдението за валидно застрахователно
правоотношение относно автомобила, като оспорва да са налице доказателства,
3
обосноваващи основание за застрахователно покритие на вредите, не е установено какво
събитие е настъпило, което е послужило за отказа на застрахователя. Оспорва се
претенцията и по размер – същата не е съотносима към средните пазарни цени на ремонта,
като се сочи, че л.а. е бил извън гаранция. Ако трето лице е водачът на л.а., то и
застрахователят би следвало да има регресни права против него, ако се установи, че той е
бил ползвателят на л.а. , като това би било основание да се откаже заплащането на
обезщетение, в случай, че лицето не е било упълномощено, и е налице престъпление.
Й. Ф. В. не взема становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 233, ал.1,изр.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
между страните по делото е бил сключен процесния договор за наем, причинените вреди на
наетата вещ и техния размер. Приложена към исковата молба е разпечатка на хартиен
носител на сключен договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от
13.5.2020г. и ОУ на ищеца. Договорът за наем на МПС е неформална сделка, поради което
същата може да бъде сключена по електронен път, чрез подписването й с обикновен
електронен подпис, като с оглед правилото на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма следва
да се счита за спазена. Съгласно легалната дефиниция в чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.10
от Регламент ЕС) №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2014г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на
вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен подпис представлява
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са
логически свързани с тях и които титулярът на електронния подпис използва, за да се
подписва. Гореизложеното води до извод, че като електронният подпис следва да бъде
приета всяка информация в електронна форма, която позволява еднозначно установяване на
авторството на изявлението от страна на адресата. Законодателната уредба в тази й част не
отчита технологичната сигурност по отношение на установяването на автора на
волеизявлението. Съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и
на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис,
когато това е уговорено между страните. В представената от ищеца на хартиен носител
разпечатка на сключения договор, е налице клауза в чл.2.4, с която страните заявяват
изрично, че сключването на настоящия договор и потвърждаването на ОУ по електронен път
има същите правни последици като саморъчен подпис. От неоспорената от страните и
приета от СРС съдебно – компютърна експертиза, изготвена от вещото лице Н. С. К., се
установява, че в информационната система на ищеца има регистриран потребител с имена –
ответницата ,и идентификатор 127031, като за този потребител са вписани данни – три
имена, номер на СУПМС и дата, до която то е валидно, мобилен телефон, електронна поща,
адрес. В приложението е интегрирана външна услуга за проверка на самоличността –
платформата Jumio, чрез която автоматично се проверява СУМПС и съответствието му с
биометричните данни, включително лице, качени в приложението. Регистрацията на
4
потребител в приложението не изисква, на този етап, проверка за документи и биометрична
регистрация, които се изискват на по – късен етап- за валидиране на профила и преди
извършване на първа резервация на автомобил, като всяка следваща резервация става без
допълнителни валидации и без идентификация на ползвателя на приложението.
Когато потребителят достигне до етап на валидация на профила, системата Спарк
предава на Jumio данните – снимка на лицева и гърбова част от шофьорска книжка и видео с
лицето на потребителя, за да се извърши лицева идентификация и проверка на валидността
на СУМПС с цел да се потвърди, че потребителят притежава валидно СУМПС, както и че
лицето на кандидата съвпада с това на документа . Същата система – Jumio извършва
проверка на представената шофьорска книжка. Потребителят е подканен чрез приложението
да заснеме качествено изображение на документа, лицева и гърбова част, системата използва
оптично разпознаване на символи и други алгоритми, за да извлече данните от снимката и
ги анализира за автентичност / например – имена, дата на раждане, номер и дата на
валидност на документа/, като автоматично сравнява характеристиките на документа с
шаблони на автентични официални документи и проверява за наличие на всички защитни
елементи / холограми, водни знаци, специфични шрифтове/, като по този начин се
установява дали документът е истински и валиден. Когато липсват реквизити, или
документът изглежда подозрителен, проверката не е успешна. Проверява се и дали
кандидатът има поне 1 година шофьорски стаж. Заедно с проверката на документа,
системата автоматично извършва биометрична идентификация на лицето на потребителя.
След като снимките на шофьорската книжка са изпратени, приложението изисква
потребителят да си направи „селфи“ – да извърши своя снимка, в реално време, чрез
камерата на устройството, с цел да се установи дали човекът, с който се идентифицира, е
същият, чийто образ фигурира върху личния документ. Системата сравнява биометричните
черти на лицето от селфито, с тези от снимката на документа, като използва
усъвършенствани алгоритми за лицево разпознаване – такива с точност, по – голяма от
човешка проверка. Ако двата образа не съвпадат, валидацията пропада и потребителят не е
одобрен. Прави се проверка „за живост“ – системата удостоверява дали селфито е направено
от жив, присъстващ човек, а не е снимка от друга снимка или предварително записано видео,
като технологията засича признаци за живо лице, за да потвърди дали пред камерата стои
истински човек. След приключване на проверката, системата генерира резултат,
включително „удостоверен потребител“ като в профила е отбелязано, че профилът е
проверен и активен, което позволява на потребителя да направи първата си резервация на
автомобила- При отказ, регистрацията остава непотвърдена и потребителят не може да
използва услугата.
Вещото лице К. сочи, че на 14.1.2022г. в 19,29 часа, е инициирана проверка на
шофьорска книжка и последваща лицева идентификация на потребителя, извършена чрез
тази система за потребител 127031 с имена на ответницата. В 19,32,09 верификацията и
лицевата идентификация са приключили със статус „одобрена и верифицирана“, като в
експертното заключение е инкорпорирана екранна снимка от идентификационната система
5
Jumio на този профил, от която е видно, че в нея са съхранени кадри за проверката за
„живост“, посочена по – горе.
Според заключението, самата регистрация не изисква биометрична идентификация,
като такава, посочена по – горе, се изисква за валидиране на профила и задължително преди
първата резервация на автомобил. След направена регистрация, в профила може да се влезе
от друго устройство, като за достъп ще се изиска потребителско име и парола, използвани
при регистрацията, като не се изисква нова валидация на книжка или ново лицево
разпознаване. Приложението може да се използва паралелно на повече от едно устройства,
но въпреки това, в даден момент може да бъде активна само една резервация на автомобил,
независимо от броя устройства, от които се достъпва до профила. За да се влезе в
регистриран профил от друго устройство, различно от устройството за първоначална
регистрация, е необходимо потребителят да въведе данни за вход / имейл и парола/ в
приложението Спарк, като в зависимост от мерките за сигурност на платформата, може да се
изисква и допълнителна верификация – потвърждение чрез код, изпратен по СМС на
телефонния номер по регистрация. В приложението има предвидена възможност за
активиране на двуфакторна идентификация чрез изпращане на СМС и автоматично
известяване при влизане от ново устройство, като в о.с.з. вещото лице сочи, че към момента,
към който е правена регистрацията за този профил, тази двуфакторна идентификация не е
била задължителна, а е била по избор на потребителя.
В същото о.с.з, вещото лице сочи, че достъп до данните има всяко лице с валидно
потребителско име и администраторски достъп до системата. Системата не известява ищеца
за ПТП с автомобила. За влизане в автомобил, нает чрез приложението, в автомобила има
софтуер –с QR код или друг подобен механизъм, няма лицево разпознаване на самия
автомобил.
Следва да се добави, че при изслушване на експертизата, ответната страна не е навела
твърдение, че данните в профила не съвпадат с нейните.
В случая регистрацията в мобилното приложение на ищеца представлява електронно
изявление (доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез
общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията - интернет), с
възможност за тяхното възпроизвеждане, тоест сключеният по описания начин договор за
наемане на превозни средства представлява електронен документ, съдържащ електронно
изявление. Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ във вр. с 3,
т. 11 и 12 от Регламент (ЕС) №910/2014 г., следва да се приеме, че документът е подписан с
обикновен електронен подпис - съдържанието му включва посочване на страните по
договора като автори на документа с данни за тяхната самоличност, данни за контакт.
Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато
това е уговорено между страните. Ищецът в настоящото производство е предоставил
хартиен носител на договора, от който е видно (клауза 2.4.), че страните заявяват изрично, че
6
сключването на настоящия договор и потвърждаването на общите условия по електронен
път има същите правни последици като саморъчен подпис. Видно от съдържанието на
договора е, с попълването на лични данни в рамките на приложението – заявление, в което
са посочени, три имена, адрес, ел. поща, тел. Номер, номер на СУМПС, както и
извършеното впоследствие, на 14.1.2022г потвърждаване на профила чрез: качване на
снимки на СУМПС, и изготвяне на снимки на лице, за които, при изслушване на
експертизата, ответната страна не е навела твърдение, че не съвпадат с нейните, водят на
извод, че ответницата е станала страна по правоотношение от разстояние по смисъла на
ЗПФУР, с предмет: отдаване под наем на електрическо превозно средство, поради което и
възражението й в обратния смисъл е неоснователно. Неоснователно е и възражението,
изложено в писмените бележки, че акаунтът е деактивиран именно на 14.1.2022г. –
обратното обстоятелство се установява от неоспорената от страните компютърна експертиза,
от която е видно, че на сочената дата, акаунтът е валидиран, включително чрез качване на
снимка на СУМПС на ответницата, и изготвяне на селфи, въз основа на което е
удостоверено чрез посочената външна система първо, че лицето е истински човек, второ, че
снимката на документа за правоуправление на МПС е на лицето, извършващо селфито,
респективно – верификацията на акаунта. Ето защо, налага се извода за валидно сключен
договор за наем на МПС и тежестта на доказване е обратна – тя е на ответницата, която да
установи, че друго лице е злоупотребило с данните й, като е използвало потребителско име и
парола за този акаунт. Такива доказателства не се събраха по делото. Не се събраха и
доказателства за евентуално наведеното твърдение, че третото лице помагач Й. В. е
използвал устройството, от което е извършена регистрацията – самото обстоятелство, че към
онзи момент В. е посещавал апартамента, в който ответницата живее, не води до този извод.
По доводите на страните относно лицето, което действително е употребило л.а.
Хюндай Кона на 12.3.2022г. – датата, на която се твърди, че на автомобила са нанесени
вреди, за които се претендира обезщетение.
От разпечатаните на хартиен носител и представени от ищеца документи, и
запазените записи в профила на ответницата за направени резервации на автомобили чрез
приложението се установява, че от електронния профил на ответницата са резервирани, чрез
мобилното приложение : още на 14.1.2022г / датата на потвърждение на потребителския
профил, съгласно посоченото по – горе/, две сесии, с един и същи л.а., след което са
използвани автомобили през 2.2022г., 3.2022г.
Сесията на 14.1.2022г.,видно от представената на лист 236 от делото справка, е
платена с банкова карта на *., сесията на 23.2.2022г. с банкова карта на Й. В. / вписано е
„фалшива“/, а сесиите на 1.3.2022г., и 11.3.2022г. са платени с банкови карти, съответно на:
* и * /последната – фалшива, след което вписано - истинска/. По данни на ищцовата страна в
о.с.з. на 27.3.2025г. вписването „фалшив“ на английски език означава неуспешна
регистрация в приложението, а „истински“ на английски език означава успешна регистрация
в приложението на съответния платежен документ. Представителят на ищеца сочи, че в
приложението на този профил са регистрирани само сочените пет карти. Видно от самата
7
справка, в приложението няма регистриран платежен документ на името на ответницата. По
данни на свидетеля Попеску, * е майка на Й. В.. Страните не уточниха, нито от
доказателствата става ясно кой е * и каква е връзката му с ответницата, или останалите
участници в процеса.
На 12.3.2022г.чрез профила в мобилното приложение в 19.52ч е направена резервация
на л.а.с рег. Хюндай Кона № *, като началото на сесията е било в 20,04 часа, и краят – 22,11
часа. Съответно на справката за регистрирани банкови карти в профила, предоставена от
страна на ищеца , на лист 236 от делото, на 11.3.2022г. след опит, регистриран като
неуспешен, в профила на ответницата е въведена банкова карта с последни четири цифри
9746, с титуляр *.
От представените от СДВР справки, Й. В. е придобил правоуправление – право да
управлява МПС, категория В, с протокол от 23.3.22г., и му е издадено СУМПС със срок на
валидност 7.4.2022г.- 7.4.2032г. Представена е справка от СДВР за наложени наказания за
нарушения на ЗДвП, които са неотносими към 12.3.2022г., защото не се установява наложено
наказание за деяние или простъпка към тази дата.
Свидетелят Попеску, който живее на семейни начала с ответницата И. С., сочи, че към
2022 г. е живеел с нея, като сочи, че през 2020г. баща му подарил автомобил на ответницата,
който допреди една година тя управлявала. Свидетелят сочи, че не знае И. да е наемала
автомобил през приложението Спарк, тя има личен автомобил. Свидетелят сочи, че във
връзка с предявения против приятелката му иск, направил проверка в приложение на
мобилния си телефон, като установил, че на деня 12.3.2022г. през целия ден били заедно, тя
не е управлявала л.а., нито е имала ПТП. Свидетелят сочи, че познава Й. В., който е бивш
приятел на сестрата на ответницата, като не си спомня да е идвал у тях. Свидетелят сочи, че
не си спомня дали И. има регистрация в приложението. И. не била особено близка със
сестра си, за периода, за който били заедно, не се е случвало да се виждат.
Свидетелят *., сестра на ответницата, сочи, че със сестра й са доста близки, доста
често се чуват по телефона, поне един, два пъти месечно успяват да се видят. Към 2022г.
работели на едно място, виждали се почти всеки ден, като едната отивала на гости у другата,
всеки ден се чували заради работата. Свидетелят сочи,че знае сестра й да е причинила ПТП,
не е наемала коли, защото тогава и към момента на разпита, притежава л.а., не си е налагало
да тегли приложения.
Свидетелят сочи, че не притежава шофьорска книжка, не шофира. Няма
приложението, но се е возила в автомобили Спарк, които били наемани от тогавашния й
приятел –Й. В., с неговия телефон, за период от 1. До 2.2022г., имал приложение на
телефона си, като свидетелката няма достъп до устройството, не знаела паролата.
Разделили се през м.4.2022г., и свидетелката разбрала, че той тепърва е изкарал
книжка, което я изненадало. В началото на 2023г. той причинил тежко ПТП. Свидетелката
сочи, че Й. имал постоянен физически достъп до документи и лични вещи на сестра й,
защото свидетелката живеела с Й. В., а сестра й и приятеля на сестра й доста често идвали у
8
тях на гости, свидетелката и нейния приятел също ги посещавали, случвало се е да изкарат
съботите заедно.
Сестра й имала л.а. Опел, модел Корса и докато работели заедно, всеки ден я возела
до работа и обратно.
Свидетелката сочи, че когато сестра й разбрала за делото, била в шок, защото никога
не е управлявала Спарк, научила за ПТП – то от призовката за делото. Й. бил единственият
близък до двете човек, който ползва такива коли.
С представения по делото договор, чл.1.1, е предвидено, че „наемател“ – страна по
договора, при регистрация в сайта и всеки път, когато регистрира в неговия акаунт в
уебсайта, безусловно потвърждава, че е съглА. и има право да използва ППС при посочените
в договора и ОУ условия. С разпоредбите на чл.2 е предвидено сключване на договора чрез
регистриране в приложението, запазване на сесия на л.а. чрез него.
С разпоредбата на чл.3,4 е предвидена забрана наемателят да преотдава под наем
превозното средство, да прехвърля или предоставя права на друго лице да ползва същото,
като при неизпълнение на това задължение, наемателят дължи неустойка съгласно
приложение 1.
Ето защо, СРС намира възражението на ответницата, че не тя, а друго лице – Й. В., е
наел и управлявал л.а. , за неотносимо- от ответницата се търси договорна отговорност, за
имуществени вреди. Възражението е относимо към неговата евентуална отговорност, която е
деликтна – Й. В. не е страна по възникналото с ищеца правоотношение.
На следващо място, съдът намира, че макар по делото да не се установява пълно и
главно ответницата да е виновна за настъпилите вреди, то същата дължи на ищеца
обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД наемателят дължи
обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че
те се дължат на причина, за която той не отговаря. Следователно вината на наемателя се
предполага, като от страна на ответника следва да се проведе обратно доказване, с цел
оборване на презумпцията за вина.
По делото не е било проведено обратно доказване – индиция, че автомобилът може
да е бил използван от друго лице, а не от наемателя, е представената справка от ищеца за
регистрирани платежни средства в рамките на приложението. От тази справка е видно, че на
11.3.2022г /ПТП се твърди да се е случило на следващия ден/ е регистрирана карта с титуляр
*. От извлечение, на листове 183-187 от профила, представено от ищеца е видно, че има
такава регистрирана карта. Не се събраха никакви доказателства други лица, различни от
ответницата, да са управлявали МПС на сочения ден, поради което и съдът не може да
кредитира изложеното в показанията на свидетеля *., че ищцата не ползва Спарк /
свидетелят сочи, че не знае тя да е ползвала услугите на ищеца/, че има собствен автомобил
и изложеното от свидетеля Попеску / свидетелят сочи, че през този ден е бил с И., но л.а. е
нает вечерта, за който момент няма събрани доказателства ответницата да е била на място,
правещо невъзможно ползването на л.а./.
9
Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест съдът приема, че към 12.3.2022г. приложимо е
общото правило на чл.233,ал.1 ЗЗД и презумпцията не е оборена. Отговорността на
наемателя за вредите, причинени през време на ползването на вещта, почива на една
презумпция за виновно причиняване на същите от него, която презумпция е оборима чрез
доказване, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря. Настоящият съдебен
състав, анализирайки доказателствената съвкупност в цялост, намира, че показанията на
свидетелите, заедно със събраните, посочени по-горе писмени документи и извлечение от
приложение на свидетеля Попеску, не са в състояние да оборят презумпцията, доколкото
нито един от свидетелите, нито останалите доказателства не сочат данни към 20,04 часа,
когато сесията с автомобила е започнала.
Относно нанесените вреди на л.а. На 16.3.2022г. при ДЗИ Общо застраховане АД е
заведено уведомление за имуществени вреди, в което вписаните вреди са на предна броня.
Застрахователят – помагач на ответницата, е представил по делото застрахователна полица
Каско +, сключена с „Уникредит Лизинг „ ЕАД, с период на покритие 6.2.2022г.- 5.2.2023г.,
както и документите от образуваната преписка по уведомлението, към което, са приложени
копия на голям и малък талон на л.а., СУМПС на ответницата, като са изготвени
фотоснимки, представени в копие, с печат на тях за дата на изготвянето им 23.3.2022г.
На 29.4.2022г. е изготвена калкулация по щета, придружена с опис – заключение по
нея.
Видно от изложеното от третото лице, както и представената преписка, действието на
застрахователния договор е прекратено, с искане от 5.11.2022г., поради продажба на л.а.
По делото е представена фактура от 28.4.2022г., издадена от „Индустриал Комерс“
ЕАД, за извършен ремонт на л.а. на стойност 4939,956 лева.
В приложението на ищеца от негов служител на 13.3.2022г. около 23,26 часа са
качени снимки на л.а., с вписване, че същият е ударен отпред, ляво, счупена броня, както и е
приложено извлечение от карта къде е намерен автомобилът.
Представени са доказателства, че на 5.10.2023г. ищецът е заплатил сумата по фактура
на сервиза.
Според приетата по делото САТЕ, към датата на ПТП л.а. е бил на 3 години, 1 месец и
1 ден, считано от датата на първа регистрация, като стойността, необходима за
възстановяване на л.а. по средна пазарна цена, възлиза на 4884,88 лева, като според
изложеното от вещото лице, описаните в опис - заключение щети се намират в предна лява
част, поради което е възможно да са от едно ПТП. Възможно е горната част на увредата в
областта на левия фар да е от друго ПТП. Като вид и характер, уврежданията отговарят като
да са получени при движение на МПС и удар в твърд предмет на височина около 30 см., като
при удар в друг л.а. не могат да се получат разкъсванията на предна броня в долната част, в
областта на спойлера, тъй като същите са на значително по – малка височина от височината
на най- изпъкналата част на л.а.
10
В о.с.з. вещото лице сочи, че повечето увредени детайли, са ПВЦ и не може с точност
да се установи давността на увредата, както е възможно това да се направи на детайли като
фарове / по кондензацията/.
В о.с.з. вещото лице сочи, че за този автомобил, алтернативи на увредените детайли
не се предлагат, като разликата между официален и други сервизи, е само стойността на
труда.
Ищецът е представил извлечение, съдържащо сесиите на л.а. Хюндай. От него е
видно, че на предишния ден, посочен в исковата молба – 11.3.2022г., л.а. е използван от
седем потребителя, на 12.3.2022г., преди сесията на профила на ответницата, от трима. След
сесията на ответницата, приключила в 22,11 часа, е имало опити автомобилът да се
резервира, но същите не са реализирани – в представената от ищеца справка е вписано, че са
отказани. Тези сесии са резервирани, съответно – в 2,27ч на 12.3.2022г., като данните в
профила, въведени от служител на ищеца, са били въведени на 12.3.2022г.- в 23,26 часа до
1,23 часа. Следващите резервации са от 12.3.2022г. в 11,49 и 12,21 часа и отново са отказани.
Ето защо, налага се извод, при съдържащото се в договора задължение на наемателя преди
започване на сесията да огледа автомобила, че вредите са нанесени по времето на сесията,
заявена и платена чрез профила на ответницата.
Относно възражението, че неустановен остана механизмът на ПТП, както и че
вредите са били налични към 12.3.2022г.
По искане на ответната страна й е издадено съдебно удостоверение, въз основа на
което съдебно удостоверение, се е снабдила с информация от СДВР – Сектор ПП, за издаден
протокол за ПТП № 1807581/22.12.2021г., който се приложи по делото в препис, по искане
на ответната страна. СРС намира протоколът за неотносим към спора, защото уврежданията,
описани в него, са в предна дясна част на автомобила, а други доказателства за увреждания
на л.а. преди сесията от 12.3.2022г. не са събрани.
По делото е представен договор за финансов лизинг, сключен между Уникредит
лизинг ЕАД и ищеца, който, заедно с доказателствата за заплатена стойност на ремонта на
л.а., обосновава материалната легитимация на ищеца по претенцията и води до
неоснователност на възражението на ответника в обратния смисъл.
Ето защо, съдът намира, че претенцията по чл.233,ал.1,изр.2 ЗЗД е установена в
своето основание, като по делото не са налице факти и обстоятелства, обуславящи отпадане
на отговорността на ответника, както и доказателства за различен от твърдения от ищеца
обем на необходимите ремонтни работи, като в тази връзка следва бъдат съобразени
естеството на уврежданията, които обосновават извършването на претендираните ремонтни
дейности, както и обстоятелството, че наетата вещ следва да бъде върната в добро
състояние, респ. в състоянието, в което е била предадена /при отчитане на онези
похабявания, които следват от нормалното ползване/ – виж и чл. 51, ал. 1 ЗЗД. По отношение
на размера на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че законът се интересува от
стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им.
11
Обемът на отговорността при неизпълнение на договорно задължение се определя от закона
– той е в размер на действително причинените вреди /чл. 82 ЗЗД/, а обезщетението трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени, по които това
възстановяване може да се извърши. В частност ищецът се явява кредитор на
претендираното вземане по чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД в размер на 4884,88 лева – средната
пазарна стойност на вредата, съгласно неоспореното от страните и прието от СРС
заключение на САТЕ. Ищецът не доказа основанието си да претендира заплащане на
стойност, по – висока от средната пазарна.
Утвърдената практика, че ако застрахованият по застраховка “Каско на МПС” да
представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на
застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното
поправяне, в който случай застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят
уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по
смисъла на чл.203, ал.3 КЗ, е неприложима в настоящия случай, първо защото
правоотношението, респективно отговорността на ответната страна е по наемното
правоотношение, и второ, защото КЗ е неприложим- имуществените вреди са заплатени от
наемодателя, а не от застрахователното дружество.
Във връзка с доводите на ответната страна за недължимост на вредите, защото ищецът
е следвало да получи заплащане от застрахователя, следва да се посочи, че наемателят не
разполага с възражение за поредност при наличие на сключен договор за имуществено
застраховане с предмет наетата вещ /процесното превозно средство/. Ищецът има право на
избор срещу кое от задължените за обезвреда лица да отправи претенцията си, т.е. наличието
на договор за застраховка „Каско“ не изключва възможността ищецът да предяви срещу
наемателя претенцията си по чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – виж и чл. 4.3 от договора за наем.
Ето защо, искът на соченото основание, следва да се уважи за сумата от 4884,88 лева, а за
горницата да се отхвърли, като неоснователен.
По претенцията за заплащане на сумата 600 лева, с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Неустойката, която се претендира, се сочи, че се следва по т.8 от списък на
неустойките, за неизпълнение на задължението на наемателя да информира наемодателя и
контролните органи за инцидента, което задължение се сочи да е уредено в разпоредбата на
чл.3,3 от договора за наем. Ищецът счита, че изложеното задължение е заедно със
задължението на водача да остане на място на произшествието до пристигане на
представител на МВР, както и че неуведомяването на КАТ е една от причините за отказ на
застрахователя да заплати обезщетение.
Разпоредбата на чл.3,3 от договора предвижда задължение на наемателя незабавно за
информира съответния държавен орган и застрахователно дружество, органи на МВР,
служба пожарна безопасност, в случай, че ППС е загубено, отнето, унищожено, повредено
или негодно за управление, или не е годно да се използва съгласно предназначението му,
12
както и ако възникнат обстоятелства от различен характер, които препятстват
притежаването и използването на ППС и/ или осигуряване на нормални експлоатационни
условия-. При възникване на подобни обстоятелства, наемателят е длъжен да остане на
местопроизшествието, до пристигане на съответните държавни органи и служители от
мобилните екипи на наемодателя, в противен случай дължи неустойка по приложението./
…/ С изречение последно на същата разпоредба е предвидено, че при неуведомяване,
наемателят ще бъде отговорен за всички настъпили вреди / загуби и пропуснати ползи/ в
резултат на неизпълнението на задълженията, като заедно с това, ще дължи неустойка.
С приложение 1, предвиждащ определени неустойки, в съответствие с
„нарушенията“, т. 8, цитирана от ищеца, е предвидено, че за неинформиране или
несвоевременно информиране на наемодателя и/ или компетентните органи при инцидент,
или напускането на местопроизшествието след осъществен инцидент, се следва 600 лева
неустойка.
Неизпълнението на задължението за известяване на органите на МВР в посочените в
ЗДвП случаи /какъвто впрочем не е разглежданият – очевидно е, произшествието е с един
участник, предвид изложения от инженер Й. механизъм, че е невъзможно ПТП да се случи
от сблъсък с друго ППС, предвид уврежданията, и че от техническа гледна точка вредите са
причинени от удар в твърд предмет на около 30 см.височина, най – вероятно бордюр, камък,
скала / така, в о.с.з/.
Няма данни за репатриране на л.а., поради което се налага извод, че процесният
автомобил е можел да се движи на собствен ход. Задължението на наемателя, не изключва
задължението на собственика, респективно - на ползвателя на превозното средство, узнал
своевременно за настъпилото произшествие, да положи обичайната дължима грижа за
собствените работи като сам уведоми органите на МВР, за да бъде съставен протокол за
ПТП и съответно да обоснове застрахователната си претенция. Същевременно, липсата на
протокол за ПТП не може да бъде пречка за реализиране на отговорността по чл. 233, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, предвид установената в посочената норма оборима презумпция за вина на
наемателя, за която съдът взе становище по- горе.
Относно сочената неустойка, СРС намира следното.
Наемателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е
предоставено ползването на електрическо превозно средство, което не е предназначено за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно наемодателят
„Райд Шеър България“ ЕАД е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. В случая
горепосочените клаузи са приложими директно спрямо потребителя /ответника/ чрез
изразяване на съгласие по електронен път чрез мобилно приложение, което изцяло изключва
възможността същите да са били уговорени индивидуално – те са част от стандартни,
изготвени предварително и типови условия на наемодателя. Отделно от това, следва да се
посочи, че по делото липсват и данни, че включването на спорните клаузи в договора е в
13
резултат на изричното им предварително обсъждане и съгласие на потребителя по
отношение на тяхното съдържание, а доказателствената тежест в тази насока е била на
ищеца с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В този смисъл ответникът /наемателят/ може
да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП обявява,
че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
законодателят установява различни хипотези, без изброяването да е изчерпателно. СРС
намира, че неустоечните клаузи са неравноправни, поради което и нищожни – чл. 146, ал. 1
ЗЗП и релевираните претенции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, поради
следните съображения: както се посочи по – горе, с разпоредбата на чл.3,3 от договора
изцяло се прехвърля в отговорност на наемателя /потребителя/ за всички вреди, и за
неустойка. Делинквентът има задължението да остане на местопроизшествието при
определени хипотези, нито една от които не се е случила. Същото се отнася до задължението
на делинквента да уведоми органите на КАТ за ПТП – такова задължение делинквентът
няма, защото ПТП е станало само с участието на автомобила. Неуведомяването на
наемодателя би могло да препятства установяването на делинквента, при условие, че
автомобилът е бил нает от друго лице впоследствие, както и да препятства евентуалното
получаване на застрахователно обезщетение от наемодателя. По делото се установява,
първо, че посещението на органите на реда на местопроизшествието, не е задължително,
второ, че самият наемодател е уведомил застрахователя за инцидента. Отказът на
застрахователя да заплати обезщетението се основава на непредставяне на контролен талон
СУМПС /като липсата на този документ е можело да бъде преодоляна по искане на ищеца
до ответницата/ и липса на обяснения от страна на ответницата или АУАН. Обяснения от
ответницата са били искани едва след отказа, като наемодателят е можел да инициира
производство за ангажиране на отговорността на ответницата по ЗДвП, със сигнал, още при
установяване на вредите на МПС, което не е сторено.
При изложеното, съдът намира, че клаузата за неустойка противоречи на
разпоредбата на чл.143,ал.2,т. 5 ЗЗП и чл.143,ал.2,т.15 ЗЗП, поради което и на основание
чл.146 ЗЗП, при липсата на доказателства за индивидуалното й уговаряне с ответницата,
същата е нищожна и неустойката не се следва, като искът за заплащането й следва да се
отхвърли.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира заплащането на: сумата от 247,60 лева държавна такса, 400 лева
депозити за експертизи, 512,40 лева адвокатско възнаграждение – общата сума 1160 лева, от
които, съразмерно на основателната част на исковете, се следва сумата от 1022,83 лева.
Ответната страна претендира сумата от : 10 лева такса за издаване на СУ, сумата от
14
700 лева за експертизи, сумата от 100 лева депозит за свидетел, както и сумата 1500 лева
адвокатско възнаграждение, срещу размера на което ищецът възрази, за прекомерност.
При съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че защитата е една и съща по двата иска, но същата защита е изисквала
множество процесуални действия, както и защита по множество доводи, проведени са
повече от две открити съдебни заседания, в които са изслушани и свидетелски показания,
експертни заключения, събирани са множество писмени доказателства, то и следва да се
определи възнаграждение, въз основа интереса, от 1453,99 лева / включително, при
съобразяване на разпоредбата на чл.7, 7 от Наредбата/. СРС намира, че по този начин се
спазва Решение по съединени дела C-427/16 и C428/16 ЧЕЗ Електро България и Решение по
дело C‑438/22 , че съдът не е обвързан с минималния размер в Наредбата, а
възнаграждението се определя с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Платеното възнаграждение от 1500 лева - трудът на адвоката не е „съществено
надценен“, поради което и не е прекомерно, с оглед определеното минимално, по посочения
начин, съответно на труда.
От сторените разноски, в общ размер 2310 лева, съразмерно на неоснователната част
на иска, на ответницата се следва сумата от 273,15 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Р. С. ЕГН ********** с адрес *, да заплати, на основание чл.233,ал.1,изр.2
ЗЗД на „Райд Шеър България“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София, улица Юнак № 11-13, етаж 4, сумата от 4884,88 лева – имуществени вреди на
нает л.а. Хюндай Кона, с рег. № *, от ПТП, настъпило на 12.3.2022г. между 20,04 часа, до
22,11 часа, заедно със законната лихва от предявяване на иска – 21.6.2024г. до плащането и
сторените разноски от 1022,83 лева.
СУМАТА е платима от ответницата по банкова сметка: BG79STSA93001528052763.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Райд Шеър България“ ЕАД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град София, улица Юнак № 11-13, етаж 4 против И. Р. С. ЕГН
********** с адрес *, иск с правно основание чл.233,ал.1,изр.2 ЗЗД за горницата над
уважения размер от 4884,88 лева до пълния му предявен размер от 4939,96 лева, както и
иска с правно основание чл.92 ЗЗД във връзка с т.8 от списък за неустойки към договор за
наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 13.5.2020г. за сумата от 600 лева.
ОСЪЖДА Райд Шеър България“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, улица Юнак № 11-13, етаж 4 да заплати на И. Р. С. ЕГН **********
с адрес * сторените по делото разноски от 273,15 лева.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на И. Р.
С. : : ДЗИ ОБЩО Застраховане ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
15
град София, бул. Витоша № 89Б и Й. Ф. В. ЕГН ********** с адрес *
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, с
въззивна жалба, пред СГС.
Препис да се изпрати на страните, на основание чл.7,ал.2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16