РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. ХАСКОВО, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
в присъствието на прокурора П. Й. Ж.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245600600013 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 9/08.02.2023 г., постановена по нохд № 526/2021 г.
Районен съд-Харманли е признал подсъдимия Х. А. Ж. от гр.С. за виновен в
това, че на неустановени дати през месец февруари 2020 г. в гр.С. при
условията на продължавано престъпление извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило **-годишна възраст – Ж. К. С., ЕГН **********, от гр.С.,
като деянието е извършено чрез употреба на сила и заплашване и деецът,
макар и *********, е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, поради което и на основание
чл.149 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК му
е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което на
1
основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от две
години. Със същата присъда подсъдимият Х. А. Ж. е бил признат за виновен
и в това, че на неустановени дати през месец февруари и месец март на 2020
година в гр.С. при условията на продължавано престъпление създал и
разпространил чрез информационна или съобщителна технология – мобилно
приложение „Месинджър“ към „Фейсбук“, порнографски материали, като за
създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило **-
годишна възраст – Ж. К. С., ЕГН ********** от гр.С. и деецът, макар и
********, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.159 ал.4 т.1 вр. ал.2
предл.1-во вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 и чл.54 от НК му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, чието изтърпяване
на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от
две години, както и наказание „обществено порицание“. По първоначално
предявеното обвинение - за това, че е разпространил порнографски материали
на лица, ненавършили **-годишна възраст (Г. В. Г., ЕГН ********** и А. М.
А., ЕГН **********, двамата от гр.С.) и по квалификацията по чл.159 ал.3 от
НК подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан. На основание чл.23
ал.1 от НК съдът е определил едно общо измежду двете наложени наказания,
а именно „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, което също на
основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от две
години, а към него на основание чл.23 ал.2 от НК е присъединил наказанието
„обществено порицание“, което е постановил да се изпълни чрез обявяване на
присъдата на видно място в сградата на Община С. Подсъдимият Х. А. Ж. е
бил осъден да заплати направените по делото разноски от бюджета на ОД на
МВР-Хасково и от бюджета на Районен съд-Харманли. Относно
веществените доказателства – оптичен иск, е постановено да останат към
материалите от делото. Частично е бил уважен предявеният от пострадалата
Ж. К. С. против подсъдимия Х. А. Ж. граждански иск, като присъденото
обезщетение за претърпени от първата неимуществени вреди, настъпили в
резултат на извършените престъпления, се равнява на 5 000 лева, а в
останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 лева искът е бил
отхвърлен. Подсъдимият е осъден да заплати и мораторна лихва върху сумата
от 5 000 лева, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените от гражданския ищец
2
разноски, произтичащи от заплатен адвокатски хонорар, както и дължимата
към бюджета на съда държавна такса върху уважения размер на гражданската
претенция.
Въззивна жалба против присъдата е депозирал само подсъдимият.
Жалбата е бланкетна, а поддържаните в нея доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт не са подкрепени с конкретни твърдения,
въпреки изрично дадените указания за възможността от допълнителни
изложения в тази насока до даване ход на делото пред въззивния съд.
Оплакванията се конкретизират в съдебното заседание и при провеждането на
съдебните прения и техният фокус е обвинението за разпространение на
порнографски материали. Заявената позиция на участвалия във въззивното
производство защитник е за недоказаност на това обвинение, поради
отсъствието на категорични и убедителни доказателства, сочещи именно
подсъдимия като автор на действията, направили тези материали достъпни за
широк кръг от лица. В тази връзка се счита, че логическият анализ на
набавената доказателствена съвкупност не изключва съмнението
разпространението да е било осъществено от трето и различно от подсъдимия
лице, което съмнение принципно следвало да бъде третирано в полза на
подсъдимия - като фактор, изключващ безспорната доказаност на
обвинителната теза, както и възможността за постановяването на осъдителен
акт. Формулираното от защитника искане е за отмяна на присъдата и
постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и
по двете предявени против него обвинения.
Подсъдимият поддържа изцяло доводите на защитника. Собствената
му защитна реакция се състои в твърдението за доброволност и взаимност на
осъщественото с пострадалата полово общуване, както и наличието на общо
съгласие за неговото заснемане с мобилен телефон, последвано от
съхраняване на два видео-файла, чието разпространение категорично отрича.
С тези аргументи Ж. се присъединява към отправеното от защитника искане
за цялостното му оправдаване.
Гражданският ищец Ж. К. С., както и нейният повереник, не вземат
становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Хасково намира присъдата за
правилна, обоснована и справедлива. Заявява, че фактическата обстановка е
3
била изяснена, а установените факти са намерили своята вярна правна оценка
в подробно и изчерпателно обоснования първоинстанционен акт, в който
наказанието също било правилно отмерено и затова ненуждаещо се от
ревизия. Искането на прокурора е обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Хасковският окръжен съд, след като провери правилността на
обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и
извърши служебна проверка на същата, констатира следното:
Съдебното производство по НОХД № 526/2021 г. по описа на
Районен съд-Харманли е образувано по обвинителен акт на прокурора от РП -
Хасково, ТО - Харманли, с който против подсъдимия Х. А. Ж. са повдигнати
обвинения за две престъпления, извършени при условията на чл.26 ал.1 от НК
– за престъпление по чл.149 ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК и за престъпление по
чл.159 ал.4 т.1 вр. ал.3 вр. ал.2 предл.1-во вр. ал.1 от НК, като непълнолетието
на подсъдимия към инкриминираните периоди на продължаваната дейност е
предопределило и обвързаността на обвинението със специалните правила в
чл.63 ал.1 от НК за редукция на наказанието. Съответствието на
обвинителния акт с поставените към него - нормативно установени в
разпоредбата на чл.246 от НПК и възприети в ТР № 2/2002 г. стандарти, е
било проверено при осъществения контрол на определението по чл.249 ал.3
от НПК, с което е било прекратено първото образувано по този акт съдебно
производство (НОХД № 128/2021 г.), а делото е било върнато на прокурора,
за да отстрани единственото констатирано от въззивния съд нарушение,
ограничило правото на защита на подсъдимия – допуснатата непрецизност
при изписването на съставомерните признаци на престъплението по чл.159
ал.4 вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. В този смисъл самостоятелен коментар
върху фактическата и правна обоснованост на предложената от прокурора
обстоятелствена рамка е безпредметен, но не и некоректен, доколкото не би
се оказал в противоречие с горепосоченото въззивно решение, произнасянето
по което както се каза, касае друг прокурорски документ. Независимо от това,
а и заради осъществената вече въззивна проверка в производството по чл.249
ал.3 от НПК (на която страните, а и съдът са се позовали), констатираните от
настоящия съд несъвършенства на обвинителния документ следва да бъдат
разгледани единствено на плоскостта на рефлектиращите върху правилността
на присъдата фактори и в тази връзка е необхоД. да се посочи, че именно
използваните от прокурора лексикални похвати и липсващият разбор на
4
правно-значимите за съставомерността на поведението фактически елементи
(независимо от принципно незадължителния доказателствен анализ) са
довели до допуснатите в проверявания акт нарушения, въпреки
законосъобразно проведената доказателствена дейност, отличаваща се с
изключителна задълбоченост и всестранност при изследването на относимото
към предмета на делото. В подкрепа на това е следното: Прегледът върху
обстоятелствената част на обвинителния акт /стр.3 от него/ сочи, че в него са
описани три събития, изразяващи осъществени от подсъдимия посегателства
върху половата неприкосновеност на пострадалата С.: Първото, извършено на
неустановена дата през месец февруари на 2020 г. в дома на Ж., който
примамвайки малолетната с подарък, а след това и чрез нанесени удари, я
убедил да го придружи до жилището на родителите му, а след това отново
принудително /чрез шамари и заключване на вратата/ я мотивирал към орален
полов контакт; второто – случило се няколко дни по-късно отново през същия
месец и пак в същото жилище, където С. доброволно, но след поискване от
подсъдимия, пристъпила към същия вид сексуално общуване, масажирайки с
устни половия член на Ж., който подобно и на първия път, заснел с
телефонния си апарат тези действия; и третото – още няколко дни след това
(не се сочи от обвинението месец на това събитие) Ж. настоятелно искал от С.
анален секс, на което тя се възпротивила, но за втори път принудена /чрез
насилствено сваляне на дрехите/ била подтикната към такъв контакт, при
който подсъдимият проникнал с члена си в аналния й отвор. Това изложение
на трите полови съприкосновения между двамата е последвано от факти,
касаещи разпространението на заснетия видео-материал, а обобщителната му
правна оценка е поставена на стр.4 от обвинителния акт, където е посочено:
„така със стореното от обективна и субективна страна, обвиняемият Х. А. Ж.
е осъществил състава на престъплението по чл.149 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1
т.3 вр. чл.26 ал.1 от НК, след като на неустановени дати през месец февруари
2020 година в гр.С. при условията на продължавано престъпление извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило **-годишна възраст – Ж. К. С., като
деянието е извършено чрез употреба на сила и заплашване и деецът макар и
непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си“. Цифрово предложената от прокурора
квалификация на така представените от него фактически елементи е - чл.149
5
ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Фактическото съдържание на
престъпната дейност и нейната правна оценка са пренесени в горепосочения
вид и в диспозитивната част на обвинителния акт, като нито в нея, нито в
предхождащото я обобщително изложение на инкриминираните
обстоятелства е било отбелязано колко на брой отделни престъпни прояви са
били включени в продължаваната престъпна дейност. А това безспорно е
било необхоД. – първо, защото според уличаващата фактология само две от
деянията (принудителният и доброволният орален контакт) са били
осъществени през месец февруари на 2020 година и именно това е белегът,
обозначаващ инкриминирания период, /доколкото за аналния полов акт не е
посочено да попада в същия времеви отрязък/ и второ – защото само при две
от деянията е била използвана принуда, която пък е обусловила по-тежката
спрямо основния състав на престъпното блудство правна квалификация. В
тази връзка следва да се имат предвид някои принципни положения:
Уреденото в нормата на чл.149 ал.1 от НК престъпление има за свой
непосредствен обект половата неприкосновеност и нормалното, т.е.
съобразеното с физиологията на индивида, полово съзряване, като защитата
от посегателство срещу тези ценности обхваща определен кръг от лица –
ненавършилите **-годишна възраст. За престъпното блудство по чл.149 ал.1
от НК е достатъчно деецът да осъществи действие, целящо да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на малолетния,
като без значение за съставомерността са както постигането на тази цел, така
и наличието или отсъствието на съгласие от страна на самия пострадал,
доколкото доброволността на блудствения акт не изключва увредената на
охранените от нормата обществени отношения. В този смисъл описания от
прокурора като по втори по ред орален полов контакт, осъществен според
описаното в обвинителния акт няколко дни след първия и в същото време
попадащ в инкриминирания период /месец февруари/ несъмнено изпълнява
обективните, а и субективните съставомерни признаци на престъплението по
чл.149 ал.1 от НК. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 от
НК при продължавано престъпление деецът се наказва съобразно включените
в него деяния, взети в тяхната съвкупност и съобразно причинения от тях общ
престъпен резултат, а според ал.3 на същата разпоредба – когато отделните
деяния осъществяват различни състави /има се предвид на едно и също
престъпление/, продължаваното престъпление се наказва /съответно
6
квалифицира/ по по-тежкия от тях, като се отчита значението на деянията,
извършени при квалифициращи обстоятелства, както и самите
квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност. Анализът на
горепосочените разпоредби обосновава извода, че – от една страна, вторият
описан от прокурора полов акт /орален/ според обвинителното изложение
реализира признаците по основания състав на престъпното блудство по
чл.149 ал.1 от НК, а от друга - че не е съществувала принципна пречка за
неговото включване в състава на продължаваната престъпна дейност,
независимо че последната е била оценена като наказуема по квалифицирания
текст на чл.149 ал.2 т.1 от НК, предвид използваната принуда за сломяване на
оказаната от С. съпротива при останалите две инкриминирани действия –
първият орален и третия по поредност /анален/ акт. Многократният и в
същото време задълбочен прочит на обвинителния акт налага извода, че
инкриминирани са били именно три престъпни посегателства, макар както
вече се каза, липсващият анализ на всяка една проява и спестената от
прокурора конкретизация на фактическата рамка, обуславяща
продължаваната престъпна деятелност, както и отсъстващия коментар на
значимите за правната квалификация признаци, и не на последно място –
непосоченото време на третото по ред събитие, създават немалки затруднения
за извеждане на категорично заключение относно броя, съдържанието и
оценката на отделните деяния, формиращи обема на инкриминираното
продължавано престъпление. Вероятно точно тези фактически дефицити на
прокурорското изложение са предизвикали и допуснатото от съда нарушение,
изразяващо се в непроизнасяне по целия предмет на обвинението, с който той
е бил сезиран. Вижда се от диспозитивната част на присъдата, че
подсъдимият Ж. е бил признат за виновен в извършване на престъплението по
чл.149 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като съставомерните му признаци
са изписани по начин, идентичен с предложения от прокурора, а той
съобразно систематичното тълкуване на обвинителния акт съдържа три
деяния като самостоятелни елементи на единното продължавано
престъпление. Така постановена, присъдата не би се оказала в противоречие
със задължителните изисквания към нейното съдържание, ако изложените
към нея мотиви не сочеха, че наказателната отговорност на Ж. е била
ангажирана само за първия визиран от обвинението орален полов контакт и
за аналния акт, докато за условно нареченото „доброволно“ сексуално
7
общуване изобщо не е налице произнасяне. Последното не е било описано в
мотивационната част, обхващаща приетите от съда фактически положени и
това само по себе си разбира се не би могло да бъде окачествено като
пропуск, ако съдът бе приел, че този компонент от уличаващата фактология
не е бил доказан. Такова заключение обаче не следва от извършения в
мотивите доказателствен, а след това и правен анализ, в които въпросният
полов контакт не е обсъждан нито като предмет на обвинението, нито дори в
контекста на достоверността на дадените от Ж. С. показания, в които тя
променливо в хода на досъдебното и съдебно производство е изтъквала и
отричала неговото съществуване. Освен това, в заключителните си изводи
относно фактическото и правно естество на престъплението „блудство“ и
неговият продължаван характер съдът изрично е отбелязал, че то е било
осъществено чрез две деяния – орално и анално сношение, извършени на
неустановени дати през месец февруари на 2020 година, с което окончателно
е била потвърдена липсата на отношение към стоящата в промеждутъка на
тези прояви дейност и то въпреки напълно вярната констатация (на стр.27 от
мотивите, а и още в хода на разпоредителното заседание), че за
съставомерността по основния състав на престъплението е ирелевантно
наличието на съгласие от страна на пострадалата. Действителната причина,
предизвикала този сериозен недостатък на съдебния акт вероятно има своите
корени в аналитичната пестеливост на обвинителното изложение, но това е
било повод за упражняване на правомощията по чл.249 ал.3 от НПК, още
повече че извършената по ВНЧД № 332/2021 г. въззивна проверка е била на
друг, различен от сега разглеждания сезиращ документ. А след като е приел,
че прокурорският акт е годен да постави началото на съдебното
производство, защото по ясен, недвусмислен и достъпен за страните начин
лимитира предмета на доказване, то съдът е нямало как да не установи, че
инкорпорираните в продължаваното престъпление прояви са три, както и че
това изисква решаване на записаните в текста на чл.301 ал.1 т.1 и т.2 от НПК
въпроси спрямо всяка една от тях, защото макар и единно, продължаваното
престъпление представлява комплекс от отделни деяния, чието изследване е
неизменна задача на провежданата в съдебното производство доказателствена
дейност, а отговорът за доказателствената им обезпеченост или отсъствието
на такава е задължително условие за законосъобразността на окончателния
акт. Обсъждайки в мотивите само две от трите включени от прокурора
8
деяния в продължаваното престъпление, съдът е създал и недопустима от
гледна точка на посочените изисквания неяснота относно фактическия обем,
за който е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, тъй
като произнасянето в диспозитива по цялостната уличаваща съвкупност явно
не кореспондира с приетите в съобразителната част на присъдата рамки.
Нарушено е било както изискването за произнасяне по цялото обвинение,
така и нужното единство между двата раздела на съдебния акт в степен,
ограничаваща правото на подсъдимия да узнае фактическите и юридически
основания, въз основа на които е бил признат за виновен. Това нарушение
няма как да не бъде окачествено като съществено, защото правото на
информираност в посочените сфери на наказателния процес представлява
една от основните гаранции за справедливостта на този процес, а
накърняването на това право опорочава съдебен акт до нивото, налагащо
неговата отмяна.
Не може да не бъде отбелязано, че подобно /но не и идентично/ на
вече коментираното нарушение е било допуснато и относно второто
продължавано престъпление, предмет на обвинението – това по чл.159 ал.4
т.1 вр. ал.3 вр. ал.2 предл.1-во вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. По това
обвинение съдът е признал подсъдимия за виновен, като единствено го е
оправдал по фактите, отнасящи се до разпространението, насочено към
ненавършилите **-годишна възраст Г. В. Г. и А. М. А. и произтичащото от
това преквалифициране на престъплението чрез отпадане на
съставомерността по чл.159 ал.3 от НК. За да направи този принципно верен
и съответстващ на събраните по делото доказателства извод, тъй като
последните действително не са подкрепили възприетите от прокурора факти
относно механизма за разпространение на създадените два видео-файла,
съдът е приел, че свидетелите Г. Г. и А. А. са получили достъп до
порнографското съдържание по начин, изключващ пряката причинно-
следствена връзка между поведението на подсъдимия и постигането на този
резултат. Прието е на следващо място, че заснетите от Ж. порнографски
кадри действително са били изпратени от него, но на друго, непосочено от
обвинението лице – на свидетелката М. С., на която записите били предадени
по съобщителен път чрез мобилното приложение „Месинджър“. Както се
посочи, прегледът на обвинителния акт показва, че обвинение за
разпространение на порнографския материал чрез мобилна кореспонденция
9
със свидетелката М. С. отсъства, както и че заявката на прокурора относно
механизма, по който е била реализирана тази част от престъпната дейност, е
доста категорична – изрично е подчертано, „че в неустановени дни от края на
месец февруари и в първите десет дни на месец март през 2020 година Ж. е
изпратил снимания от него видеоклип на свидетелите Г. В. Г. и А. М. А., като
това станало чрез мобилното приложение „Месинджър“ към „Фейсбук“, а
след като тези двама свидетели се запознали с клипа, самите те го
разпространили на лица от ****** общност на гр.С.“. Така записаните от
прокурора факти изцяло кореспондират и с диспозитивната част на
обвинителния акт, според която „на неустановени дати през месец февруари и
месец март 2020 година в гр.С. при условията на продължавано престъпление
подсъдимият създал и разпространил чрез информационна или съобщителна
технология - мобилно приложение „Месинджър“ към „Фейсбук“
порнографски материали на лица, ненавършили **-годишна възраст – Г. В. Г.,
ЕГН ********** и А. М. А., ЕГН **********, двамата от гр.С., като за
създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило **-
годишна възраст – Ж. К. С., ЕГН ********** от гр.С.….“. Съпоставката
между двата раздела на обвинителния акт недвусмислено сочи, че
инкриминираният способ за разпространение на порнографските кадри е чрез
тяхното изпращане на двамата непълнолетни и още – че това е станало чрез
информационна или съобщителна технология. Всъщност използването на
съюза „или“ между двете прилагателни (информационна и съобщителна) е
било достатъчно видим недостатък на прокурорския акт, доколкото
обвинение в условия на алтернативност е принципно недопустимо, поради
произтичащата от него неяснота по коя именно от двете отбелязани
предложения се повдига обвинение. Пренесен в присъдата, този порок на
обвинението е бил мултиплициран и самостоятелно е рефлектирал върху
законосъобразността на съдебното произнасяне. От страна на прокурора не е
било съобразено и друго: По-тежката спрямо основания състав наказуемост
на деянието по чл.159 ал.2 от НК е обусловена от опасността
разпространението чрез съобщителна, информационна или друга подобна
технология да позволи неприемливото от гледна точна на морала съдържание
да стане достояние на широк и неограничен кръг от лица. По-тежката
квалификация пък по чл.159 ал.3 от НК пък е свързана с по-голямата
уязвимост на получателите на порнографските материали, които поради
10
своята незрялост биват засегнати в сферата на нормалното им социално и
нравствено израстване. Следователно посочените два квалифицирани състава
имат различен и нееднороден непосредствена обект на защита и именно това
следва да бъде отчитано при „кумулативното“ им съчетание във
фактическото и юридическо обвинение. А прочитът на настоящото сочи, че
Ж. е бил обвинен за това, че чрез мобилното приложение „Месинджър“ е
изпратил на двамата ненавършили ** години Г. и А. създадения от него
видео-клип, при което далеч не е ясно имал ли е предвид прокурорът, че
порнографският материал би могъл да достигне до неограничен брой лица, за
да квалифицира престъплението по ал.2 на чл.159 от НК, или пък е
акцентирал само върху способа, по който двата файла са достигнали да
непълнолетните, бивайки те единствени адресати на видео-пратката, заради
което пък е поддържана квалификацията по чл.159 ал.3 от НК. Лексикалният
и семантичен анализ на описаните в обвинителния акт обстоятелства, както и
текстът на т.нар. „фактическото обвинение“ не дава еднозначен отговор на
този въпрос, а той е бил съществен за яснотата на обвинителната позиция,
защото както историческото тълкуване на нормата в чл.159 ал.2 от НК /в
която с изменението в ДВ бр.74/2015 г. терминът „нтернет“ е заменен с
„информационна или съобщителна технология“/, така и логическото такова
на разпоредбите в ал.2 и ал.3 от НК сочи, че тези два състава съдържат
различни фактически и субективни измерения на престъпната дейност, а те
следва да бъдат идентифицирани от обвинението по начин, който не буди
съмнение в действителните основания, които е имал предвид прокурорът, за
да поддържа обвинение по всеки един от тях. И ако в случая прокурорът е
поддържал, че адресати на заснетото са били единствено Г. и А., а не
неограничен кръг от потребители, тъй като именно това е извоД. от
изложените в обвинителния акт обстоятелства, доколкото между изразите „…
разпространил чрез информационна или съобщителна технология..“ и „лица,
ненавършили **-годишна възраст“ не е поставен съюзът „и“, а предлогът
„на“, то няма как да не възникне въпросът – допустимо ли е било от гледна
точка на правото на защита съдът да приеме различен от посочения в
обвинителния акт комуникативен способ за разпространение /изпращане на
материала на свидетелката М. С./, по който подсъдимият не се е защитавал,
независимо от оправдаването му за квалификацията по чл.159 ал.3 от НК, т.е.
приемайки за първи път в мотивите си, че клиповете са били изпратени не на
11
Г. и А., а на С. съдът очевидно е изправил подсъдимия пред факти, които до
този момент не са му били известни и по които е нямало как да представи
своите аргументи, респ. да организира противостояща на обвинителната
доказателствена дейност. Всъщност мотивите не са единни и относно периода
на разпространението. Докато на стр.8 от тях е посочено, че чрез
приложението „Месинджър“ Ж. е изпратил на С. направените от него два
видео-файла и това станало на неустановена дата в периода края на месец
февруари – началото на месец март на 2020 година, то от коментара на
дадените от свидетелката С. показания (стр.21) следва, че действието
„изпращане“ е било извършено на 28.02.2020 г., когато бил празнуван
рождения ден на приятелка с име „З.“ и в същия този ден между Ж. и С.
възникнал конфликт, провокирал „тогава“ (цитат) оповестяването на
интимните кадри. Безспорно яснотата за момента на изпълнителната дейност
по чл.159 ал.1 от НК е също съществена и затова тя следва да бъде
недвусмислено заявено в съдебния акт, дължащ отговор на въпроса
реализирани ли са и какви по характер и съдържание действия в началото на
месец март и какво е било участието на подсъдимия в тях, за да бъде
ангажирана отговорността му за целия рамкиран от обвинението период.
Отделен е въпросът дали създаването и еднократното разпространение на
порнографски материал биха могли да осъществят различни състави на едно и
също престъпление и така да бъдат третирани като самостоятелни деяния в
продължавана дейност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, предвид избраната от
законодателя техника и нейното тълкуване в съдебната практика (вж.
Решение № 13/26.07.2013 г. на ВКС по н.д. 2137/20212 г. на първо н.о.).
Невъзможно е да не се отбележат и процесуалните неблагополучия,
съпътстващи предявения от пострадалата граждански иск. Молбата за
неговото съвместно разглеждане в наказателния процес е постъпила на
10.01.2022 г. и в нея, макар описани като правопораждащи деликтната
отговорност факти да са посочени и двете инкриминирани деяния, е поискано
присъждане на едно общо обезщетение с равностойност от 10 000 лева, върху
което е претендирана и законна лихва, „считано от момента на увреждането“.
Така заявена репариращата претенция се е нуждаела от уточнение, защото
всяко едно противоправно действие поражда различни по характер вредни
последици, които първо от ищеца, а след това от съда следва да получат
съответното им – заявено, съответно присъдено, стойностно изражение. До
12
такова уточнение обаче не се е стигнало. В проведеното на 02.02.2022 г.
разпоредително заседание искът е бил приет така, както е бил предявен – за
сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на престъпленията, така както са описани в обвинителния акт.
Нередовността на иска вероятно е била съзряна от съда, но едва при
излагането на съобразителната част към присъдата, в която препращането към
дадените в ТР № 3/2004 г. на ОСГК разрешения е било неудачно, тъй като
възприетото в него т.нар. „глобално“ обезщетение е базирано на виждането за
единност на увреждащия неимуществената сфера акт (повдигане на
незаконно обвинение), макар и изграден от отделни действия при привличане
за повече от едно престъпления. Извън тези несъотносими към разглежданата
проблематика положения, следва да се има предвид, че в случая увреждащите
факти, изводими от повдигнатите престъпления, имат различна същност, а
следователно и нееднороден неблагоприятен рефлекс върху емоционалното
битие на пострадалата, а от друга страна – неидентични по естеството си
действия на подсъдимия са поставили началото на причинно-следствения
процес, предизвикал нематериалната увреда. Именно заради това,
стойностното разграничаване на търпените от всеки един деликт вреди е било
безусловно нужно за постановяването на законосъобразен съдебен акт, в
който не би присъствал и пропускът да бъде отбелязан точният начален
момент на присъдената законна лихва и не биха възникнали сега наличните
затруднения при изпълнението на присъдата в гражданския й част относно
акцесорното вземане.
Изложеното налага извода, че процесуални нарушения са допуснати
както в наказателно-осъдителната, така и в гражданско-осъдителната част на
атакуваната присъда. Тези нарушения са съществени, защото са ограничили
правото на информираност на подсъдимия относно фактическия обем, върху
който е основано осъждането му, накърнили са и правото му на защита както
срещу установените в присъдата, но непредявени му фактически положения,
така и срещу редовна и отговаряща на изискванията в чл.85 от НПК
гражданска претенция. Тези нарушения не биха могли да бъдат отстранени от
въззивния съд, защото това би лишило страните от ефективен инстанционен
контрол. Затова се налага присъдата да бъде отменена, а делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав на същия съд, който в светлината на
описаното по-горе следва да обмисли пълноценното излагане на
13
обвинителната теза и се придържа към съобразяването на своя акт с нейното
действително съдържание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 9/08.02.2023 г., постановена по НОХД №
526/2021 г. по описа на Районен съд-Харманли.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14