№ 878
гр. Шумен, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Х.а
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20223630100401 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове, с
правно основание чл.50, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба до съда, ищците Г. Г. Н., ЕГН **********, с адрес:
*** и Л. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.
С. Т. от ШАК, излагат, че на 07.10.2021 г. около 16.20 ч., ищецът Л. К. се
прибирал от паша със собствените на ищците овце, които отглеждали в
животновъден обект №9807, регистриран на името на първата ищца, находящ
се в с. Радко Димитриево. На около 200 метра от дома им ищецът видял две
големи кучета, порода немска овчарка, собственост на ответника С. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: с. Радко Димитриево, общ. Шумен, ***. Едното куче се
движело свободно, а другото вървяло по-назад със собственика си, ответника,
който го водил на повод. Двете кучета нямали намордници. Внезапно и без
някаква причина свободно пуснатото куче подгонило едно от шилетата на
ищеца. Настигнал го и го захапал за десния хълбок, но шилето успяло да
избяга. Другите овце побягнали към обора. След това кучето подгонило
овцете и захапало още една-първо за десния хълбок, а след това – в
междуребрената част. Ищецът се уплашил. Извикал на собственика да си
прибере кучето, но той си държал другото куче и не предприел някакви
действия. Овцете успели да влязат в обора, но една овца не успяла и кучето я
захапало за врата, а след като я повалило на земята я захапало и за стомаха и
1
започнало да я дърпа. Овцата стенела от болка. С риск за живота си ищецът
отишъл при животните, като се опитал да избута с ръце кучето, но то не
пускало овцата, докато не я разкъсало. Ответникът дори не попитал дали имат
нужда от нещо. Ищецът потърсил помощ от сина си, като извикал и
ветеринарен лекар. Лекарят констатирал нараняванията по животните. По
отношение на овца с идентификационен №100034000253125 установил, че е с
разкъсана коремна празнина, масирани кръвоизливи, черва, търбух и части от
далака и черния дроб били изпаднали навън. Дълбоки ухапни рани в областта
на шията и гръдния кош. Наличие на загнивни процеси по вътрешните
органи. При тези увреждания – изходът на животното бил летален. Същото
починало след няколко часа, като трупът е предаден на фирма за
обезвреждане. На другите две животни - овца с идентификационен
№100034000253117 и шиле на около 4 месеца били извършени оперативни
интервенции по отстраняване на мъртвата тъкан, зашиване целостта на
мускулатурата, опресняване на цялата тъкан, зашиване на разкъсаните
феморални мускули и тези в междуребреното пространство. Била извършена
и пластика на кожата, поради липса на части от нея в областта на задния десен
крайник. Интравенозно и мускулно били приложени електролитни разтвори,
глюкоза, дуфалаид, антибиотици, а външно- дезинфектанти и
противовъзпалителни медикаменти. Терапията продължила седем дни до
постигане на задоволителен резултат и подобряване общия статус на
животните. В заключение ветеринарният лекар е посочил, че с категоричност
и при трите животни настъпилите изменения в организма и нанесените
разкъсни рани по телата са причинени от ухапвания от куче. От преживения
стрес от описаното събитие Л. К. Н. в продължение на месец не можел да спи.
Наложило се да му изпишат медикаменти- успокоителни и за сън. Дори и към
датата на подаване на молбата изпитвал страх, когато излизал на паша с
животните при възможността да се срещне с кучетата на ответника.
Поради изложеното, молят съда да постанови решение, по силата на
което да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата Г. Г. Н., сума в размер
на 538,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, от които 250.00
лева- пазарната стойност на овца с идентификационен №100034000253125,
умряла в следствие ухапвания, несъвместими с живота от куче, собственост
на ответника, и 288.00 лева - разходи за лечение на овца с идентификационен
2
№100034000253117 и шиле на около 4 месеца, изразяващи се в извършването
на прегледи, зашиване на разкъсаните феморални мускули и тези в
междуребреното пространство; пластика на кожата, поради липса на части от
нея в областта на задния десен крайник; интравенозна и мускулна терапия,
необходими, предвид ухапвания от куче, собственост на ответника. В
исковата молба се съдържа и искане да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца Л. К. Н. сумата от 1 200,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на преживения стрес
и ужас от инцидент на 07.10.2021 г. в с. Радко Димитриево, общ. Шумен,
описан подробно в молбата, довел до смърт на една овца и ухапване на една
овца, и едно шиле от куче порода немска овчарка, собственост на С. С..
Претендира се и законна лихва върху сумите, от датата на инцидента -
07.10.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендират и разноски.
В хода на делото, поради настъпилата смърт на ищеца Л. К. Н.,
последният е заличен като страна в производството и на неговото място са
конституирани правоприемниците му Г. Г. Н., ЕГН **********- съпруга, К.
Л. К., ЕГН **********-син и Г. Л. К., ЕГН **********- дъщеря.
Същите поддържат претенцията на техния праводател. Ищецът Г. Г. Н.
също поддържа предявените от нея искове.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, чрез процесуален представител депозира отговор, в който
излага становище за неоснователност на исковете. Оспорва исковете по
основание и размер, излагайки правни и фактически доводи и възражения.
Въвежда възражение за поведение на Л. К. Н., допринесло за настъпване на
вредите, т.е. възражение за съпричиняване от страна на починалия в хода на
делото ищец.
В хода на производството поддържа изложените в отговора доводи и
възражения.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
и гласни доказателства, кореспондиращи по между си, че на 07.10.2021 г.
около 16.20 ч., куче, порода немска овчарка, собственост на ответника и
намиращо се под надзора на ответника, напада собствени на ищците овце,
3
като причинява наранявания на две от животните и смъртта на трето. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че на
горепосочения ден куче, порода немска овчарка, придружавано от ответника,
без повод, напада стадо овце, водени от починалия в хода на делото Л. К.,
като причинява наранявания по животните, както следва: Овца с
идентификационен №100034000253125 била с разкъсана коремна празнина,
масирани кръвоизливи, черва, търбух и части от далака и черния дроб са
изпаднали навън. Дълбоки ухапни рани в областта на шията и гръдния кош.
Наличие на загнивни процеси по вътрешните органи. При тези увреждания –
изходът на животното бил летален. Овцата починала няколко часа след
прегледа от ветеринарния лекар. На другите две животни - овца с
идентификационен №100034000253117 и шиле на около 4 месеца са
извършени медицински манипулации по отстраняване на мъртвата тъкан,
зашиване целостта на мускулатурата, опресняване на цялата тъкан, зашиване
на разкъсаните феморални мускули и тези в междуребреното пространство.
Извършена и пластика на кожата, поради липса на части от нея в областта на
задния десен крайник. Интравенозно и мускулно са приложени електролитни
разтвори, глюкоза, дуфалаид, антибиотици, а външно- дезинфектанти и
противовъзпалителни медикаменти. Терапията продължила седем дни до
постигане на задоволителен резултат и подобряване общия статус на
животните. Ответникът признава, че кучето е негова собственост, респ. че на
процесния ден е било под негов надзор. Признава и факта, че неговото куче е
наранило овцете, респ. е разкъсало едно от животните на ищцата. От
показанията на разпитаните по искане на ищците свидетели и от
приобщеното по делото заключение по извършената СПЕ, се установи, че в
следствие на инцидента Л. К. е преживял остър стрес, който е предизвикал
повишена тревожност, усещане за несигурност, емоционална напрегнатост,
общо безпокойство, повишаване стойностите на кръвното налягане, влошена
концентрация на вниманието, леки трудности в организирането и справянето
с ежедневните и битови задължения. Свидетелят Н.Ц., трето,
незаинтересовано от изхода на делото лице заяви, че след инцидента ищецът
се променил, станал по-мълчалив и угрижен- „Почна да е по-мълчалив,
угрижен, затвори се в себе си след тази трагедия с животните. Пак се
събирахме, но не беше както преди“. Съдът дава вяра на гласните
доказателства, събрани по искане на ищеца, тъй като същите са ясни,
4
конкретни, взаимно и вътрешно непротиворечиви, а на следващо място са в
синхрон и с останалия, събран доказателствен материал.
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вреди, причинени от
животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се
намират. По смисъла на сочената разпоредба, отговорността е обективна/ без
виновна/. Тя е от категорията на т. нар. гаранционна отговорност.
Предпоставките за ангажирането й са следните: причинени вреди от вещ или
животно; вещта или животното да е собствена на лицето, чиято отговорност
се търси, респективно под чийто надзор се намира, причинна връзка, пряка и
непосредствена, между вредите и вещта /поведението на животното/.
В разглеждания казус, съдът приема за безспорно установено, че
кучето, нападнало животните, собственост на ищцата към датата на
инцидента е било под надзора на ответника, който е и негов собственик.
Събраните в тази насока както писмени, така и гласни доказателства са ясни и
категорични. На следващо място този факт се признава и от ответника. Ето
защо и с оглед ясната разпоредба на чл.50 от ЗЗД, счита, че в случая
отговорност за поведението на кучето носи ответникът.
С оглед изнесената по- горе фактическа обстановка, съдът приема и за
безспорно установено, че на 07.10.2021 г. около 16.20 ч., куче, порода немска
овчарка, собственост на ответника и намиращо се под надзора на ответника,
напада собствени на ищците овце, като причинява наранявания на две от
животните и смъртта на трето, описани по- горе, т.е. приема, че е доказан
механизма на увреждането. Безспорно, в следствие причинените травматични
увреждания, на починалия в хода на делото Л. К. са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян остър стрес, уплаха,
тревожност, негативни емоционални изживявания и страх от извършване на
обичайна ежедневна дейност по извеждане на животните на паша. По
отношение претенцията за репариране на претърпени от Л. К. неимуществени
вреди, от правна страна, съобрази следното: Касателно размера на вредите,
чл.52 от ЗЗД указва на съда да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. Понятието “справедливост” по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне размер на обезщетението, а именно – характерът на
увреждането, /което в настоящия случай е свързано с психическото състояние
5
на Л. К., начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, причинените морални страдания, /безспорно, предвид начина, по
който са извършени нараняванията по животните, конкретните наранявания,
както и осъзнаване на починалия в хода на делото ищец невъзможността му
да предотврати случващото се, т.е. собственото му безсилие при възникналата
ситуация, дават основание да се направи извод, че емоционалните страдания
при починалия ищец могат да протекат през по- дълъг период от време- в
случая- до кончината му/. При определяне размера на обезщетението следва
да бъде съобразено и икономическото състояние в страната към датата на
увреждането. На следващо място, по делото не се установи да е налице
съпричиняване на вредите, а именно не се ангажираха някакви надлежни
доказателства, сочещи, че при настъпване на вредите е осъществено и от Л. К.
някакво противоправно поведение. Не се доказаха твърденията на ответника,
че К. по някакъв начин е провокирал кучето да прояви агресия спрямо овцете.
Не се установиха тези твърдения и от събраните по искане на ответника
гласни доказателства. Показанията на свидетеля К.Л., лице, живеещо на
съпружески начала с ответника, са неясни, уклончиви и вътрешно
противоречиви. Свидетелят не е бил очевидец на събитието или части от
него, дава неясни сведения относно евентуални наранявания и на кучето,
нападнало животните на ищците, които изявления противоречат на
показанията на другия, разпитан по искане на ответника свидетел- „…кучето
беше пребито, влачеше си крака…Не сме го водили на ветеринар…Доколкото
знам навънка е било нападнато…Може би, когато е влязло в обора, тогава е
било бито“- са показания на Св. Л.; „След инцидента ги видях кучетата. Този
инцидент беше октомври месец…След три-четири дни отидох и видях
кучетата. Спокойни изглеждаха кучетата. Не съм забелязала нищо по
кучетата. Същите си бяха.“- са изявления на другия, воден от ответника
свидетел- Ж.Г. Съобразявайки се с изложеното относно начина и характера на
увреждането, претърпените страдания, както и с трайните последици от
увреждането за емоционалното състояние на починалия ищец, заключава, че
предявеният иск за неимуществени вреди е изцяло основателен, т.е. за сума от
1 200.00 лева. Това обезщетение следва да се присъди на правоприемниците
на починалия в хода на делото ищеца, ведно с обезщетение за забава, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
/07.10.2021 г./ до окончателното изплащане на задълженията /арг. от текста на
6
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД/.
По отношение претенцията на ищцата Г. Г. Н. за репариране на
причинените й имуществени вреди, в общ размер на 538.00 лева, съобрази
следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства и заключение по
СВМЕ, като последното съдът възприема като обективно и компетентно
дадено, се установи, че общата пазарна стойност на манипулациите,
приложените медикаменти и консумативи за двете наранени животни се
равнява на сума от 332.00 лева, а пазарната стойност на починалата овца
възлиза на сума от 182, 56 лева. По делото ищците представят писмен
документ, служебна бележка, издадена от лекуващия животните на ищцата
лекар д-р Д., от която се установи, че ищцата е заплатила на лекаря общо
сума за лечение на наранените животни в размер на 288.00 лева. Ето защо
приема, че имуществените вреди, които е претърпяла ищцата за лечение на
животните се равняват на сума от 288.00 лева. Съдът счита за неоснователно
възражението на ответника, че не е доказан размерът на претендираните от
ищцата имуществени вреди, тъй като в случая законът не ограничава
доказването на тези факти с конкретно и изрично определени доказателства.
За размера на тези вреди, освен документът, издаден от лекуващия
ветеринарен лекар, по делото е прието и заключение, което дава отговор на
въпроса относно стойността на разходите за лечение на наранените животни.
Заключението е прието от съда без възражения от страните, като същото е в
синхрон с останалите, събрани по делото доказателства. Ето защо счита, че
този иск е основателен за сума от 470, 56 лева, като до този размер следва да
се уважи, като за остатъка, до пълния предявен размер, се отхвърли, поради
неоснователност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците Г. Г. Н., К. Л. К. и Г. Л. К.,
в качеството им на правоприемници на починалия в хода на делото Л. К.
следва да се присъдят и извършените по делото разноски, съразмерно
уважената част от иска за присъждане на обезщетение за претърпените от Л.
К. неимуществени вреди в общ размер на 650.00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата Г. Г. Н. следва да се
присъдят и извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от
иска за присъждане на обезщетение за претърпените от нея имуществени
вреди, в размер на 568, 52 лева.
7
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят и
извършените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от иска за
присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, в
размер на 54, 35 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: с. Радко Димитриево,
общ. Шумен, ***, да заплати на Г. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, К. Л.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, *** и Г. Л. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Стара Загора, ***, правоприемници /наследници/ на починалия в
хода на делото ищец Л. К. Н., ЕГН **********, сумата от 1 200.00 лева
/хиляда и двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени от Л. К.
неимуществени вреди, настъпили в резултат на преживян стрес и ужас от
инцидент на 07.10.2021 г. в с. Радко Димитриево, общ. Шумен, довел до
смърт на една овца и ухапване на една овца, и едно шиле от куче порода
немска овчарка, собственост на С. С., ведно с дължимата законна лихва от
датата на увреждането -07.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и да им заплати сумата от 650.00 лева /шестстотин и петдесет лева/,
представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: с. Радко Димитриево,
общ. Шумен, ***, да заплати на Г. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 470, 56 лева /четиристотин и седемдесет лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени
вреди, от категорията на претърпяна загуба, от които 182, 56 лева - пазарната
стойност на овца с идентификационен №100034000253125, умряла в
следствие ухапвания, несъвместими с живота от куче, собственост на
ответника, и 288.00 лева - разходи за лечение на овца с идентификационен
№100034000253117 и шиле на около 4 месеца, изразяващи се в извършването
на прегледи, зашиване на разкъсаните феморални мускули и тези в
междуребреното пространство; пластика на кожата, поради липса на части от
нея в областта на задния десен крайник; интравенозна и мускулна терапия,
необходими, предвид ухапвания от куче, собственост на ответника, ведно с
8
дължимата законна лихва от датата на увреждането -07.10.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати сумата от 568, 52
лева /петстотин шестдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част
от този иск, като отхвърля иска за останалата, до пълния предявен размер
сума.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9