Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.05.2023
год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско Отделение, 24
състав, в закрито заседание на втори май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. N 3 603 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 от ГПК.
На
22.07.2022г. е постановено съдебно решение № 262465 по гр. д. №3 603/20г.
по описа на СГС, Г. О., 24 състав.
На
27.07.2022г. препис от постановеното съдебно решение е връчен на пълномощника
на ищеца.
С
молба вх. № 295540 от 10.08.2022г. на ищеца – З.Х.Т. е поискано да бъде
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в описаното по-горе съдебно
решение, тъй като в диспозитива на съдебния акт е
посочен размер на определеното обезщетение – 5 000 лв., а в мотивите на
съдия – 10 000 лв. Моли да се допусне поправка в диспозитива
на съдебното решение в частта относно размера на присъденото обезщетение.
На 24.08.2022г.
е връчен на другата страна препис от молбата.
С
молба вх. № 299541 от 10.08.2022г. на ищеца – З.Х.Т. е поискано да бъде допълнено
описаното по-горе съдебно решение както следва:
-като
се посочи банковата сметка, по която следва да бъде извършено плащането на
определеното обезщетение и
-
относно претендираната законна лихва от ищеца за
периода 24.04.2017г. – 24.04.2020г.
На
24.08.2022г. е връчен на другата страна препис от молбата.
В
срока по чл. 247, ал.2 ГПК, съответно чл. 250, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от ответника – П.на
Република България.
На 05.09.2022г.
е депозиран отговор от П.на Република България, в която е направено искане
молбата по чл. 247 от ГПК да бъде оставена без уважение.
Предвид
така изложеното съдът прави следните изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 247, ал.1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на
страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
След
проверка на постановеното решение №262465 от 22.07.2022г. съдът констатира, че в
постановеното по делото решение:
- на
страница девета, абзац втори, изречение последно е посочено, че настоящият
съдебен състав определя размера на обезщетението на 5 000 лв.,
- на
страница десета, абзац първи, ред четвърти е посочено, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв.,
- в диспозитива на решението на страница 10, ред 5 и ред 12 е
посочен размера на обезщетението на 5 000 лв.
Предвид
така изложеното съдът приема, че действително е допусната от него очевидна
фактическа грешка при посочване на размера на определеното обезщетение, но не
както твърди ищеца, че волята на съда е била то да бъде в размер на 10 000
лв., а обратното – 5 000 лв. по следните аргументи. В съдебното решение на
общо четири места, описани по-горе, е посочен цифровия размер на определеното
от съда обезщетение, като три от цифрите съвпадат – 5 000 лв. /като едното
е в мотивите, а другите две в диспозитива/. С оглед
на това е логично съдът да приеме, че това е размера на обезщетението, а не
този който еднократно е вписан в мотивите – 10 000 лв. Следователно
молбата следва да бъде уважена, като се допусне на посоченото второ място
по-горе - на страница десета, абзац първи, ред четвърти от решението очевидна
фактическа грешка като вместо израза „10 000 лв.“ се чете „5 000 лв.“.
Относно
молбата по чл. 250 от ГПК съдът констатира, че още в исковата молба е посочена
банкова сметка, ***ието, в случай, че предявеният иск
бъде уважен. Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в съдебното решение следва да
бъде банковата сметка, по която да бъдат преведени присъдените суми, което
липсва в крайния съдебен акт по настоящото дело. С оглед на така посоченото
съдът счита, че на основание чл. 250 от ГПК следва да бъде допълнено
постановеното съдебно решение в тази част, като се посочи,
че присъдената сума следва да бъде преведена по банковата сметка на Адвокатско дружество „Е.Ф.“, в Прокредитбанк, с IBAN ***.
Относно
второто искане по чл. 250 от ГПК за присъждане на претендираната
законна лихва от ищеца за периода 24.04.2017г. – 24.04.2020г. съдът установи,
че в мотивите на съдебното решение – страница 9, база последен и на страница
десета, абзац първи съдът е изложил мотивите си относно това искане на ищеца и
защо същото следва да бъде оставено без уважение. С оглед на така установено
следва, че молбата по чл. 250 от ГПК в тази част на ищеца следва да бъде
оставена без уважение, като за по – голяма яснота съдът счита, че следва да
бъде допълнен диспозитива на съдебния акт като в
първия абзац се допише израза „и отхвърля искането за присъждане на законна
лихва върху определеното обезщетение за периода 24.04.2017г. – 24.04.2020г.“.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в съдебно решение №
262465 постановено по гр. д. №3 603/20г. по описа на СГС, І-24 състав както следва:
- на
страница десета, абзац първи, ред четвърти вместо „сумата от 10 000 лв.“
да се чете „сумата от 5 000 лв.“,
ДОПЪЛВА съдебно решение № 262465
постановено по гр. д. №3 603/20г. по описа на СГС, І-24 състав както следва:
- „
Присъдената сума следва да бъде преведена по банковата сметка на Адвокатско дружество „Е.Ф.“, в Прокредитбанк, с IBAN ***.“ и
- в диспозитива на съдебния акт, в първия абзац, на последния
ред след „120 000 лв.“ се допише
„и ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху определеното
обезщетение за периода 24.04.2017г. – 24.04.2020г.“.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ: