№ 54
гр. Ямбол, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Красимира В. Тагарева
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20222300500391 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С молба вх. №24 от 03.01.2023г. въззивникът А. А. М. от гр.****, чрез
пълномощника си адв.В.К., е направил искане да бъде изменено постановеното по делото
въззивно решение в частта му за разноските, като в полза на въззивника М. се присъдят
всички сторени от него разноски в размер на сумата 1550лв., от която сума - 50лв. ДТ и 1
500лв. адвокатско възнаграждение.
Основанията на молителя се свеждат до твърдението, че въззивната инстанция е
уважила изцяло подадената от него въззивна жалба, при което неправилно не му е
присъдила като разноски внесената ДТ в размер на 50лв. На следващо място се сочи, че
съдът се е произнесъл по казус, който на практика представлява установителен
собственически иск, адвокатското възнаграждение за който е уредено в разпоредбата на
чл.7, ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
неговият минимален размер възлиза на сумата 1 500лв., която в случая е договорена и
реално е била заплатена, като възнаграждението съответства на извършената от
пълномощника работа по изготвянето на въззивната жалба и осъщественото по делото във
въззивната инстанция процесуално представителство. Според въззивника, неправилно ЯОС
при направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е приложил
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., вместо чл.7, ал.5 от Наредбата.
Насрещната страна – въззиваемият Й. С. Д. от с.******, действащ чрез адв.Г.Д., е
оспорил молбата като неоснователна в частта на искането за присъждане изцяло на
адвокатското възнаграждение на въззивника. Становището е, че въззивният съд се е
произнесъл по предявения установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, който иск
не е такъв по чл.75, чл.76 или чл.108 от ЗС, при което Наредба №1/2004г. е изчерпателна и
не позволява приложение за други искове освен изрично изброените, като приложимата
норма за определяне минималния размер на адвокатското възнаграждение е тази на чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата, а в случая присъденият на въззивника размер на възнаграждението от
535,18лв. дори е по-висок от установения минимум, тъй като цената на предявения
насрещен иск е 2351,80лв., но предмет на въззивното разглеждане е била 0,074 част от
цялото.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК третите лица-помагачи не са взели
участие в производството по чл.248 ГПК.
ЯОС в настоящия си състав намира следното:
Молбата по чл.248 ГПК е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по
чл.248, ал.1 ГПК и от легитимирана да заяви искането страна.
1
При разглеждането й по същество съдът намира следното:
Молителят А. М. е въззивник в производството по делото, което е приключило с
постановеното от ЯОС Решение №319/13.12.2022г., с което въззивната жалба е уважена,
отменено е първоинстанционното решение в обжалваната му от А.М. част и въззивният съд
се е произнесъл по същество на предявения отрицателен установителен иск за собственост
относно ид.части от четири земеделски недвижими имоти в с.******, обл.*****, които са
подробно индивидуализирани, които идеални части не са собствени на А.М..
С въззивната жалба и в о.с.з. на 06.12.2022т. въззивникът е направил искане за
присъждане на разноските във въззивното производство, съобразно представения списък на
разноските и договор за правна защита и съдействие, установяващи заплатена ДТ в размер
на 50лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 500 лв.
С оглед постановения резултат от разглеждане на делото пред въззивната
инстанция, с постановеното решение ЯОС е приел, че на въззивника А.М. се дължат
направените от него разноски във въззивното производство, но не му е присъдил разноските
за платена ДТ в размер на 50лв., като липсата на произнасяне по отношение на тези
разноски се дължи на пропуск на съда да вземе предвид списъка на разноските и
приложеното доказателство за заплащане на ДТ в размер на 50лв., при което молбата за
допълване на решението в частта му за посочените разноски е основателна.
Непроменени остават изводите на съда относно разноските, които въззивникът е
направил за заплащане на адвокатско възнаграждение, които разноски съдът, уважавайки
възражението на въззваемия за прекомерност, е присъдил в минимален размер, съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Неоснователно молителят-въззивник счита, че
приложимата норма за минималния размер на заплатеното от него адвокатско
възнаграждение е тази на чл.7, ал.5 от Наредба №1/2004г. Разпоредбата действително
предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл.75, 76
и чл.108 ЗС за недвижими имоти минималният размер на възнаграждението е в размер на 1
500лв., но в случая искът, който е в предмета на въззивното производство е установителен
иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, а не осъдителен иск по чл.75, 76 и чл.108 ЗС и
нормата на чл. на чл.7, ал.5 от Наредба №1/2004г. не може да се прилага разширително. За
адвокатското възнаграждение на въззивника, при цена на иска в размер на 2351,80лв.,
приложима е нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. и съобразно същата
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 535,18лв., което съдът е присъдил
като разноски на въззивника, като искането за присъждане на разноските от 1500лв. е
неоснователно и в тази й част молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение като
неоснователна.
По горните съображения, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК Решение №319/13.12.2022г., постановено
от ЯОС по възз.гр.д.№20222300500391 по описа за 2022г. в частта му за разноските, като:
ОСЪЖДА Й. С. Д. от с.******, с посочени по делото данни, с ЕГН **********,
да заплати на А. А. М. от гр.****, с посочени по делото данни, с ЕГН **********, и
разноски в размер на 50лв. / петдесет лева/, съставляващи заплатена ДТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата й част молбата на А. А. М. от
гр.****, с посочени по делото данни, за изменение на основание чл.248 ГПК на Решение
№319/13.12.2022г., постановено от ЯОС по възз.гр.д.№20222300500391 по описа за 2022г. в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в
РБългария в едномесечен срок от връчването му на главните страни.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3