Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета
година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 1490 по описа на СГС за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
главни установителни искове по чл. 59, ал. 2 ЗБН и
евентуални конститутивни искове с правно основание
чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Ищецът твърди, че с решение
от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав е обявена
неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/ и е определена начална дата на
неплатежоспособността 06.11.2014 г. С решение на Софийски апелативен съд е
определена друга начална дата – 20.06.2014 г. Синдиците посочват, че съгласно
чл. 62, ал. 1 ЗБН, вр. с чл. 60, ал. 3 ЗБН имат право
да предявят исковете по чл. 59 ЗБН.
Ищецът твърди, че между „КТБ“
АД и „П.с.“ ЕАД, в качеството му на кредитополучател е сключен договор за
банков кредит на 08.12.2011 г., по който банката е отпуснала на дружеството
банков кредит в размер на 14 000 000 евро.
Съгласно извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ към
29.10.2014 г. задълженията на ответника по договора са в общ размер на
8 554 539,48 евро, а към 03.11.2014 г. – в размер на
6 827 276,07 евро. На 17.01.2013 г. е подписан друг договор за банков
кредит, по който „КТБ“ АД е отпуснала на „П.с.“ ЕАД кредит в размер на
4 500 000 лева. Задълженията на ответника по втория договор за кредит
към 18.09.2014 г. са в общ размер на 2 413 390,35 лева. Твърди, че на
24.06.2013 г. е сключен между страните договор за кредит, по който банката е
отпуснала на ответника банков кредит с кредитен лимит в размер на
1 500 000 лева. Задълженията на „П.с.“ ЕАД по последния договор за
кредит към 29.10.2014 г. възлизат на 4 034 957,68 лева. Твърди, че на
26.11.2012 г. е сключен договор за кредит, по който банката е отпуснала на
ответника кредит в размер на 180 000 лева, като към 30.10.2014 г.
задълженията по него са в общ размер на 22 748,49 лева. Посочва, че в
периода от 19.09.2014 г. до 04.11.2014 г. ответникът е извършил прихващания с
придобити от него вземания от трети лица със задълженията му по горепосочените
договори за кредит, подробно описани в исковата молба. Счита, че достигналите
до банката изявления за прихващане не отговарят на изискването за форма,
съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН. Твърди, че по отношение на процесните прихващания са налице предпоставките за
обявяване на прихващанията за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3, предл. 1 ЗБН. Посочва, че знанието за неплатежоспособността
на банката датира от 20.06.2014 г. предвид поставянето й под специален надзор
на тази дата, поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и
изискуеми влогове, направено с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния
съвет на БНБ. Твърди, че към момента на придобиване на вземанията, предмет на процесните прихващания, неплатежоспособността на банката е
била обществено известен факт предвид оповестяването от Българска народна банка
на 22.10.2014 г. на т.нар. Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД
– документ с наименование „Информация за основните балансови позиции на „К.т.б.“
АД към 30 септември 2014 г. и за резултатите от оценките на активите на
банката, изготвени от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О.“
ООД, „Д.Б.“ ООД и „АФА“ ООД. Посочва, че докладът е публикуван на 22.10.2014 г.
на уеб страницата на Българска народна банка и намира широко отразяване както в
телевизионните, така и в Интернет медиите. Придобиването на вземанията от „П.с.“
ЕАД е извършено след 20.06.2014 г., с оглед на което по отношение на ответника
е налице знание за неплатежоспособност при придобиване на вземанията,
прихванати със задължения към банката, с което е изпълнено изискването за
знание като част от фактическия състав на чл. 59, ал. 3, предл.
1 ЗБН. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което на основание
чл. 59, ал. 3 ЗБН да се обявят за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД следните изявления за прихващания, отправени от „П.с.“
ЕАД до банката, както следва: 1/ с вх. № 8889/19.09.2014 г.; 2/ с вх. № 8885/19.09.2014 г.; 3/ с вх. № 10221/30.09.2014
г.; 4/ с вх. № 8900/19.09.2014 г.; 5/ с вх. № 10505/03.11.2014 г.; 6/ с вх. №
8907/19.09.2014 г.; 7/ с вх. № 8908/19.09.2014 г.; 8/ с вх. № 8901/19.09.2014
г.; 9/ с вх. № 8895/19.09.2014 г.; 10/ с вх. № 8886/19.09.2014 г.; 11/ с вх. №
8897/19.09.2014 г.; 12/ с вх. № 8904/19.09.2014 г.; 13/ с вх. № 8905/19.09.2014
г.; 14/ с вх. № 8892/19.09.2014 г.; 15/ с вх. № 8882/19.09.2014 г.; 16/ с вх. №
8893/19.09.2014 г.; 17/ с вх. № 9401/16.10.2014 г.; 18/ с вх. №
10409/31.10.2014 г.; 19/ с вх. № 10838/04.11.2014 г.; 20/ с вх. №
10834/04.11.2014 г.; 21/ с вх. № 10836/04.11.2014 г. При условията на евентуалност иска на основание чл. 59, ал. 2 ЗБН да се прогласят
за нищожни. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът, редовно призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава
отговор на исковата молба. В проведеното на 24.02.2020 г. съдебно заседание
синдикът на „П.с.“ ЕАД изразява становище, че с оглед влязлото в сила решение
между страните по т.д № 1283/2018 г., по описа на ВКС и с оглед изменението на
§ 8 от ПЗР на ЗБН, е в интерес на дружеството да признае исковата претенция на
„КТБ“ АД /н/ за нищожността на прихващанията, тъй
като законът постановява, че те са нищожни. Счита, че е налице интерес за
представлявания от него търговец да бъде включен незабавно в предстоящата
сметка за разпределение на „КТБ“ АД /н/.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно
е от представеното извлечение от протокол № 27 от заседание на управителния
съвет на БНБ от 06.11.2014 г., че е взето решение за отнемане лиценза за
извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД и е прието решение за подаване на
искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност. В
мотивите на решението се сочи, че с предходни решения на управителния съвет на
БНБ № 73 от 20.06.2014 г., допълнено с решение № 74 от 22.06.2014 г., в
резултат на спиране на плащанията към клиенти, „К.т.б.“ АД е поставена под
специален надзор поради опасност от неплатежоспособност.
С
решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски
съд, VІ-4 състав по реда на чл. 8 и сл. от Закона за банковата несъстоятелност
/ЗБН/ е обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/, открито е
производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност,
прекратена е дейността на предприятието на банката и са прекратени правомощията
на нейните органи.
С
решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски
апелативен съд, ТО, 3 състав е отменено решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. №
7549/2014 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която за начална
дата на неплатежоспособността на „К.т.б.“*** е определена датата 06.11.2014 г.
и вместо него е определена начална дата на неплатежоспособността на банката
датата 20.06.2014 г.
По
делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата,
че „П.с.“ ЕАД е усвоило сумите по сключените с „КТБ“ АД /н/ договори за банкови
кредити от дати: 08.12.2011 г., 17.01.2013 г., 24.06.2013 г., 01.04.2014 г. и 26.11.2012
г.; че дружеството има задължения по договорите за кредит в размерите посочени
в исковата молба; че в периода от 19.09.2014 г. до 04.11.2014 г. в деловодството на банката са
постъпили подборно описаните в исковата молба изявления за прихващания, с които
ответникът е прихванал към задълженията си по горепосочените договори за кредит
придобити от него вземания по сключени договори за цесии с трети лица, както и
че третите лица са имали вземания към „КТБ“ АД така, както са посочени в
уведомленията до банката.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед
изложените твърдения в исковата молба и приетия доклад по делото, предмет на
разглеждане са предявени главни установителни искове
по чл. 59, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД и евентуални
конститутивни искове по чл. 59, ал. 3 вр. ал. 4 ЗБН.
С определение от 04.12.2017 г. производството по
делото бе спряно до приключване с влязло в сила решение на т.д. № 2630/2016 г.
на СГС, ТО, VІ-11 състав.
По делото са представени доказателства, че т.д. №
2630/2016 г. на СГС, ТО, VІ-11 състав е приключило с окончателно решение на
ВКС. С решение № 39 от 02.07.2019 г. по т.д. № 1283/2018 г. Върховният
касационен съд, І Т.О. е отменил решение № 556 на Софийски апелативен съд, ТК,
13 състав, постановено по т.д. № 5582/2017 г., както и потвърденото с него първоинстанционно решение № 1645/21.08.2017 г. на Софийски
градски съд, ТК, VІ-11 състав по т.д. № 2630/2016 г. и вместо това е обявил за
относително недействителни по отношение кредиторите на масата на
несъстоятелността на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ извършените от „Промишлено
строителство Холдинг“ АД 21 бр. прихващания със следните изявления от
дружеството до кредитната институция: 1/ с вх. № 8889/19.09.2014 г.; 2/ с вх. №
8885/19.09.2014 г.; 3/ с вх. № 10221/30.09.2014 г.; 4/ с вх. № 8900/19.09.2014
г.; 5/ с вх. № 10505/03.11.2014 г.; 6/ с вх. № 8907/19.09.2014 г.; 7/ с вх. №
8908/19.09.2014 г.; 8/ с вх. № 8901/19.09.2014 г.; 9/ с вх. № 8895/19.09.2014
г.; 10/ с вх. № 8886/19.09.2014 г.; 11/ с вх. № 8897/19.09.2014 г.; 12/ с вх. №
8904/19.09.2014 г.; 13/ с вх. № 8905/19.09.2014 г.; 14/ с вх. № 8892/19.09.2014
г.; 15/ с вх. № 8882/19.09.2014 г.; 16/ с вх. № 8893/19.09.2014 г.; 17/ с вх. №
9401/16.10.2014 г.; 18/ с вх. № 10409/31.10.2014 г.; 19/ с вх. №
10838/04.11.2014 г.; 20/ с вх. № 10834/04.11.2014 г.; 21/ с вх. №
10836/04.11.2014 г., като извършени след началната дата на
неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ - 20 юни 2014 г.
Видно е, че прихващанията,
които са обявени за относително недействителни с влязлото в сила решение са
напълно идентични с процесните изявления за
прихващане.
С определение от 15.10.2019 г. по т.д. № 1490/2017 г.
на СГС, ТО, VІ-1 състав производството е възобновено, поради отпадане причината
за спиране.
С молба от
08.11.2019 г. ищецът, по чието искане е постановено спиране на производството,
заявява, че поддържа предявените искове, независимо от изхода по т.д. №
2630/2016 г. на СГС, ТО, VІ-11 състав. Заявява, че се касае до различни искове
на различно правно основание по двете дела, като в настоящото са предявени
искове за прогласяване абсолютната недействителност на прихващанията,
който правен резултат е по-желан за кредиторите от относителната
недействителност, прогласена в рамките на т.д. № 2630/2016 г. на СГС.
По отношение предявените в процеса главни установителни
искове с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН вр. с чл.
26, ал. 2 ЗЗД, съдът намира следното:
Посочените
искове са предявени от изпълняващите правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н/
лица в качеството им на представители на несъстоятелната банка при липса на
предвидена специална легитимация по отношение на исковете за нищожност.
Последицата от обявяване на изявленията
за прихващане за нищожни е различна от обявяване на тяхната относителна
недействителност, тъй като тя е по отношение на всички, а не само на ограничен
кръг субекти – кредиторите на масата на несъстоятелността. Ако бъдат обявени
изявленията за прихващане за недействителни, то следва, че същите не са валидно
възникнали. Ето защо исковете подлежат на разглеждане в настоящото производство
независимо от изхода по т.д. № 2630/2016 г. по описа на СГС.
Съгласно чл.
59, ал. 2 ЗБН, изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде
направено в писмена форма с нотариална заверка на подписите. С посочената
разпоредба е предвидена форма за действителност на едностранното изявление на
кредитор за извършване на прихващане и нарушаването й води до нищожност на
правна сделка, по аргумент от чл. 26, ал. 2, предл. 3
ЗЗД. От приетите доказателства безспорно се доказа, че процесните
изявления за прихващане са направени в периода от 19.09.2014 г. до 04.11.2014 г., като към тези дати синдици на „К.т.б.“
АД не са били назначени, тъй като все още няма постановено решение за откриване
производство по несъстоятелност на банката и освен това фигурата на синдика е
въведена с приемане на чл. 12а ЗБН, ДВ бр. 22/24.03.2015 г.
При
тълкуване въведените изисквания с горепосочената разпоредба следва, че
специалната форма, предвидена в чл. 59,
ал. 2 ЗБН намира приложение само за прихващания, извършени след като спрямо
банката е открито производство по несъстоятелност и след като на банката е
назначен синдик. Прихващанията, които са извършени
преди това, а процесните са точно такива, не попадат
в приложното поле на разглежданата разпоредба, поради което за тях не
съществува изискване за писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Правилата, с които се въвеждат изисквания за форма са изчерпателно въведени и
не могат да се тълкуват разширително. Ето защо и с
оглед датата, на която са извършени прихващанията и
са отправени към назначените квестори на банката, без възникнала фигура на
синдика, то отправянето им в писмена форма, доколкото няма изискване за друга,
не води до тяхната нищожност. Предвид изложените съображения, следва да се
приеме, че към датата на изявленията за прихващане от 19.09.2014 г. до 04.11.2014
г. за ответника не е съществувало задължение да направи прихващанията
във формата, предвидена в чл. 59, ал. 2 ЗБН, поради което и не е налице
твърдения от ищеца порок.
Неоснователност
на предявените установителни искове се извежда и от
постановеното влязло в сила решение за същите прихващия, съгласно което извършените
прихващания между страните по материалното правоотношение са действителни, но
са налице предпоставките са тяхното обявяване за относително недействителни по
отношение на ограничен кръг правни субекти.
Предвид
изложеното предявените в процеса главни установителни
искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед
отхвърляне на предявените главни установителни
искове, съдът намира, че се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за
разглеждане на предявените при условията на евентуалност искове по чл. 59, ал.
3 вр. ал. 4 ЗБН.
По отношение предявените евентуални конститутивни
искове с правно основание чл. 59, ал. 3 вр. ал. 4 ЗБН,
съдът намира следното:
Исковете по
чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН уреждат относителна недействителност на извършените
прихващания на вземания на отделни кредитори на банката с техни насрещни
задължения спрямо кредиторите на банката в несъстоятелност. Те имат един и същ
характер, като нормата на чл. 62, ал. 1 ЗБН ги определя като „отменителни искове“ и водят до един и същ правен резултат –
обявяване на относителна недействителност по отношение кредиторите на
несъстоятелността.
В случая за процесните прихващания е постановено влязло в сила решение
по т.д. № 2630/2016 г. на СГС, ТО, VІ-11 състав, с което изявленията за
прихващане по искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН с решение на ВКС по т.д. №
1283/2018 г. са обявени за относително недействителни. С влязлото в сила
решение, постановено в предходен процес между същите страни, е постигната в същата степен
попълване на масата на несъстоятелността и защита на правата на кредиторите,
поради което исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН, които са предмет на разглеждане в
настоящото производство, са лишени от правен интерес. В този смисъл е и определение
№ 35 от 21.01.2020 г. по т.д. № 3002/2018 г. по описа на ВКС, ІІ Т.О. Ето защо
производството по тези искове следва да се прекрати, тъй като разглеждането на
евентуалните конститутивни искове по чл. 59, ал. 3
ЗБН е недопустимо, поради липса на правен интерес, с оглед влязлото в сила
решение по чл. 59, ал. 5 ЗБН, с което исковете са изцяло уважени.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ответникът, но същият не претендира
такива. Съгласно чл. 57, ал. 6 ЗБН дължимата държавна такса не се събира
предварително, като такава предвид произнасянето на съда, с което главните
искове подлежат на отхвърляне, а евентуалните искове на прекратяване, следва да
бъде възложена в тежест на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/, като
размерът на държавната такса при съобразяване размера на процесните
прихващания 18 936 952,38 лева е 757 478,10 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, представлявана от
назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици, срещу „П.с.“
ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, главни установителни
искове с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН вр.
чл. 26, ал. 2 ЗЗД, за признаване за установено, че изявления за прихващане,
извършени от „П.с.“ ЕАД, както следва: 1/ с вх. № 8889/19.09.2014 г.; 2/ с вх. № 8885/19.09.2014
г.; 3/ с вх. № 10221/30.09.2014 г.; 4/ с вх. № 8900/19.09.2014 г.; 5/ с вх. №
10505/03.11.2014 г. /посочено в исковата молба е с първоначалния вх. №
10195/30.10.2014 г./; 6/ с вх. № 8907/19.09.2014 г.; 7/ с вх. № 8908/19.09.2014
г.; 8/ с вх. № 8901/19.09.2014 г.; 9/ с вх. № 8895/19.09.2014 г.; 10/ с вх. №
8886/19.09.2014 г.; 11/ с вх. № 8897/19.09.2014 г.; 12/ с вх. № 8904/19.09.2014
г.; 13/ с вх. № 8905/19.09.2014 г.; 14/ с вх. № 8892/19.09.2014 г.; 15/ с вх. №
8882/19.09.2014 г.; 16/ с вх. № 8893/19.09.2014 г.; 17/ с вх. № 9401/16.10.2014
г.; 18/ с вх. № 10409/31.10.2014 г.; 19/ с вх. № 10838/04.11.2014 г.; 20/ с вх.
№ 10834/04.11.2014 г.; 21/ с вх. № 10836/04.11.2014 г., са нищожни, поради неспазване на
установената форма за действителност.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от синдиците А.Н.Д. и К.Х.М. на „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, ул. „******,
срещу „П.с.“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, евентуално съединени
искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване на недействителни
спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката, на прихващанията,
извършени от „П.с.“ ЕАД, както следва: 1/ с вх. № 8889/19.09.2014 г.; 2/ с вх. №
8885/19.09.2014 г.; 3/ с вх. № 10221/30.09.2014 г.; 4/ с вх. № 8900/19.09.2014
г.; 5/ с вх. № 10505/03.11.2014 г. /посочено в исковата молба е с първоначалния
вх. № 10195/30.10.2014 г./; 6/ с вх. № 8907/19.09.2014 г.; 7/ с вх. №
8908/19.09.2014 г.; 8/ с вх. № 8901/19.09.2014 г.; 9/ с вх. № 8895/19.09.2014
г.; 10/ с вх. № 8886/19.09.2014 г.; 11/ с вх. № 8897/19.09.2014 г.; 12/ с вх. №
8904/19.09.2014 г.; 13/ с вх. № 8905/19.09.2014 г.; 14/ с вх. № 8892/19.09.2014
г.; 15/ с вх. № 8882/19.09.2014 г.; 16/ с вх. № 8893/19.09.2014 г.; 17/ с вх. №
9401/16.10.2014 г.; 18/ с вх. № 10409/31.10.2014 г.; 19/ с вх. №
10838/04.11.2014 г.; 20/ с вх. № 10834/04.11.2014 г.; 21/ с вх. №
10836/04.11.2014 г., като недопустимо, поради липса на правен интерес, с оглед
влязлото в сила решение по чл. 59, ал. 5 ЗБН по т.д. № 1283/2018 г. на ВКС, І
Т.О., с което исковете са изцяло уважени.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, ул. „******, да заплати по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 757 478,10
лева /седемстотин петдесет и седем хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и
десет стотинки/,
представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: