Определение по дело №12079/2020 на Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                     , гр. София, 15.01.2021 г.

                                                                      

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА                                  

Разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 12079 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Съдебното производство е образувано по искова молба, с вх. № 283067/ 04.11.2020 г., с която П.Н.Г. ***, с ЕГН **********, и К.Г., гражданин на Р Австрия, роден на *** г. в гр. София, с постоянен адрес ***, чрез процесуалния им представител, са предявили против Т.М.Т., с ЕГН  **********, и Ж.К.Т., с ЕГН **********,*** /“*******“/ № ************, иск за прогласяване нищожността, на основание чл. 42 б. Б от ЗН, на саморъчно завещание от 04.02.2003 г. на М.П.Б., вписано в СлВп гр. София с вх. № 18025/ 09.05.2012 г., т. V, акт № 232, обявено с протокол от 26.02.2009 г. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, завещанието от 04.02.2003 г., издадено от М.П.Б. с ЕГН **********, вписано в Служба вписвания - София с вх. рег. № 18025/09.05.2012 г., том 5, акт № 232, обявено с протокол от 26.02.2009 г. на Нотариус С.П.с район на действие СРС, с рег. № 045 на НК, не е автентично, тъй като нито ръкописният текст, нито подписът под същото е положен и изписан от завещателката, както и е антидатирано, което според ищците обуславя правния им интерес от съдебното установяване на нищожността на завещанието на основание чл. 42 б. Б от ЗЗД. Претендирани са разноски и адвокатско възнаграждение.

По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците Т.М.Т. и Ж.К.Т., чрез процесуалния им представител, са депозирали писмен отговор, в който са се противопоставили на допустимостта на заявената претенция с твърдението, че завещанието е било представено от ответниците в производството по гр. д. № 15851/ 2014 г. по описа на СГС, І – 9 състав, с отговора на исковата молба, предявена от настоящите ищци, и този отговор им е бил връчен за становище. В първото по делото заседание и на основание чл. 193 от ГПК П.Н.Г. и К.Г. не оспорили обстоятелството, че завещанието е било написано и подписано от М.П.Б., поради което са изгубили правото на оспорват автентичността на документа, което предпоставя недопустимост на предявения в настоящото производство иск.

Съобразно постановките на ТР № 5/2012 г. от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС, В разпоредбите на чл.193,ал.1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави началото на производството по чл.193-194 ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото – формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност. Оспорването истинността на документ по чл.193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ.

Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл.193 ГПК може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 срок – най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила – в отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото заседание. Представеният в съдебно заседание документ може да бъде оспорен най-късно до края на това заседание.

Пропускането на срока по чл.193,ал.1 ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността на документа в това производство се преклудира. Това е правната последица от неупражненото в срок процесуално право. Целта на тази преклузия е да обезпечи разглеждане на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина.

Изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото по исков ред да установи неговата неистинност, когато правният интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК се обосновава само с висящия процес в който е направен пропускът. Ако се приеме обратното становище, то се обезсмисля и ефекта на предвидената процесуална преклузия в чл.193 ГПК, както и тази в чл.133 ГПК. Процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект, който касае стабилитета на съдебното решение и правните му последици.

В исковата молба не са изложени твърдения относно наличието на уважителни причини за пропуска да се оспори истинността на завещанието по реда на чл. 193 от ГПК в производството по гр. д. № 15851/ 2014 г. на СГС, І – 9 състав.

При тези съображения се налага извода, че предявеният от П.Н.Г. и К.Г. против Т.М.Т. и Ж.К.Т. иск за установяване абсолютната недействителност на саморъчното завещание М.П.Б. с ЕГН **********, вписано в Служба вписвания - София с вх. рег. № 18025/09.05.2012 г., том 5, акт № 232, обявено с протокол от 26.02.2009 г. на Нотариус С.П.с район на действие СРС, с рег. № 045 на НК, е процесуално недопустим. По същество ищците се домогват да установят неавтентичността на завещанието, излагайки твърдения, че не било изписано и подписано от лицето, посочено като завещател, но са изгубили правото си да сторят това в самостоятелно исково поради настъпилата процесуална преклузия по гр. д. № 15851/ 2014 г. на СГС, І – 9 състав, предвид неоспорването на представеното в това производство завещание по реда на чл. 193 ал. 1 от ГПК. Това налага прекратяване на настоящото производство на основание чл. 130 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответниците са претендирали присъждането на съдебно – деловодни разноски, по което искане съдът намира, че следва да се произнесе след като ищцовата страна се запознае с доказателствата за размера на претендираните разноски.

Предвид изложеното и на основание чл. 130 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба с вх. № 283067/ 04.11.2020 г., с която П.Н.Г. ***, с ЕГН **********, и К.Г., гражданин на Р Австрия, роден на *** г. в гр. София, с постоянен адрес ***, чрез процесуалния им представител, са предявили против Т.М.Т., с ЕГН  **********, и Ж.К.Т., с ЕГН **********,*** /“********“/ № ************, иск за прогласяване нищожността, на основание чл. 42 б. Б от ЗН, на саморъчно завещание от 04.02.2003 г. на М.П.Б., вписано в СлВп гр. София с вх. № 18025/ 09.05.2012 г., т. V, акт № 232, обявено с протокол от 26.02.2009 г. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, завещанието от 04.02.2003 г., издадено от М.П.Б. с ЕГН **********, вписано в Служба вписвания - София с вх. рег. № 18025/09.05.2012 г., том 5, акт № 232, обявено с протокол от 26.02.2009 г. на Нотариус С.П.с район на действие СРС, с рег. № 045 на НК и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12079/ 2020 г. по описа на СГС, І – 28 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.

Препис от отговора на исковата молба да се връчи на ищците чрез процесуалния им представител с право на писмено становище в едноседмичен срок относно претендираните от ответниците разноски, след което делото да се докладва за произнасяне.

 

                                                                  СЪДИЯ: