№ 4014
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.......
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20231110115102 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 433 ГПК, поради настъпила давност.
Ищецът М. Т. М. с ЕГН: ********** претендира да не дължи на .... с ЕИК ...... следните
суми: сума в размер на 3051.81 лева – главница за претърпени имуществени вреди; ведно
със законна лихва върху главницата от 20.12.2007г. до 20.03.2023г. и сума в размер на
200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист с № П-......../2009г. по НОХД № П ......../2009г. по описа на Софийски
военен съд, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ..... по описа на ДСИ .....
и ИД № .....г. на Държавен съдебен изпълните при СРС и сума в размер на 150.00 лева –
разноски, за която сума срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 19.01.2012г. по адм.
дело № 8189/2010г. по описа на ВАС, въз основа, на който е образувано изпълнително дело
№ ...... по описа на ДСИ ....., 7 участък.
Ответникът – в срока за отговор оспорва иска по основание, твърди настъпило спиране и
прекъсване на давността.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 2 ГПК
Отричането на вземанията, материализирани в изпълнителния титул, издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, се основава на твърдения на ищцата за
тяхното погасяване по давност. При влязла в сила присъда, по отношение на предявен
граждански иск, обосноваващите иск по чл. 439 ГПК факти могат да са такива, настъпили
1
след приключване на съдебното дирене в наказателното производство, поради което при
оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК длъжникът може да се позовава единствено на
новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти. С оглед
гореизложеното съдът намира, че релевантният период на давността по иска по чл. 439, ал.1
ГПК, който следва да се съобрази в настоящото производство, е периодът след влизане в
сила на присъдата - 01.11.2011г.
По делото не се спори, по фактите, спори се по правото. Погасено ли е по право вземането
на ответника срещу ищеца.
За вземанията-предмет на влязла в сила присъда или решение, по отношение на
давностния срок на вземането, законът е ясен, като изрично сочи вземания, установени със
съдебно решение, да се погасяват с изтичане на петгодишна давност. Настоящия случай
именно такъв , като по делото не се спори, че ИЛ е издаден след влязла в сила присъда на
01.11.2011г., поради което от този момент е започнал да тече петгодишния давностен срок,
който , поради образуване на 27.03.2012г. с молба изпълнително дело е прекъснат, а
доколкото е образувано пред издаване и влизане в сила на ТР Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, то до 26.06.2015г давност не е текла.
На 25.08.2015г. след влизане е в сила на горното решение е направено искане за налагане на
запор по сметки на длъжника, което е прекъснал давностния срок, доколкото е действие, от
категорията, годни да постигнат този ефект, съобразно тълкуването, дадено в Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК. Това е така, тъй като
съгласно чл. 116, б.,, в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, т.10, се прие че при действието на Конституцията на Република България от 1991
г., Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила.
Прие се, че изпълнителният процес, за разлика от исковия, е сложен динамичен процес, при
който не могат да се приложат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими
за исковия процес. Прие се, че в изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко
насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, а в изпълнителния процес давността
не се спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи). Прие се, че от датата на последното изпълнително действие по
изпълнителното дело, започва да тече нова давност.
Давностният срок по материалното правоотношение е подновен с нови пет години ( при
налагане на запора на вземането от банкови сметки, собственост на длъжник на
25.08.2015г. ) - до 25.08.2020г., когато е и изтекъл. Това е така, тъй като Законът възлага в
задължение на взискателя да бъде активен, като в рамките на две години от последното
изпълнително действие, което е годно да прекъсне давността, следва да предприема нови
действия, които отново да са от категорията да прекъснат давността, в настоящия случай, с
оглед приетия по делото доказателствен материал - ИД ...... по описа н ДСИ при СРС е
видно, че след 25.08.2015г. до 25.08.2017г., когато изтича срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
2
след като не са предприети действия, годни да прекъснат давността, то Изпълнителното
производство се е прекратило по силата на закона. Нещо повече в конкретния случай на
21.11.2016г. ДСИ с нарочно разпореждане е прогласило прекратяване на самото ИД, поради
което съдът приема за установено и доказано, че след 25.08.2015г. не са извършвани нови
изпълнителни действия от категорията на тези, които са годни да прекъснат давностния
срок, т. е. да започне да тече нов такъв, поради което вземането на взискателя се е погасило
на 25.08.2020г. - пет години след налагане на запор до ДСК АД и Юробанк АД. Последващо
образуване на нов ИД през 2022г. - ....../2022г. на ДСИ ............. не е от категорията на
действията годни да прекъснат давността, а и това би било невъзможно досежно погасено
по давност вече вземане.
С оглед горното съдът счита, че следва да се уважат исковете за това, че М. Т. М. с ЕГН:
********** претендира да не дължи на .... с ЕИК ...... следните суми: сума в размер на
3051.81 лева – главница за претърпени имуществени вреди; ведно със законна лихва върху
главницата от 20.12.2007г. до 20.03.2023г. и сума в размер на 200.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист с
№ П-......../2009г. по НОХД № П ......../2009г. по описа на Софийски военен съд, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № ..... по описа на ДСИ ..... и ИД № .....г. на
Държавен съдебен изпълните при СРС.
По отношение на иска за недължимост на сумата в размер на 150.00 лева – разноски, за
която сума срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 19.01.2012г. по адм. дело №
8189/2010г. по описа на ВАС, въз основа, на който е образувано изпълнително дело № ......
по описа на ДСИ ....., 7 участък, съдът намира следното:
Срокът за събиране на това вземане чрез държавна принуда отново е пет години, считано, от
влизане в сила на Решение 6033/02.05.2011г. на ВАС пето отделение, по адм. дело №
8189/2010г. по описа на ВАС.
Видно от представения и приет по настоящото производство доказателствен материал , а
именно: Молба № 23.02.2021г. рег. № 21-40-20 изпълнително дело № ....../2021г. на ДСИ
при СРС е образувано едва през 2021г. , когато петгодишния давностен срок вече е бил
отдавна изтекъл, поради което съдът намира образуваното на ИД за невъзможно да
продължи давностен срок за събиране на вземането на вече погасено по давност материално
правоотношение., поради което искът следва да бъде уважен.
С оглед горното, съдът счита, че исковете следва да се уважат изцяло, като с оглед изхода на
спора, разноски се дължат на ищеца. Същият претендира такива в размер на 2362.30 лв., от
които държавна такса в размер на на 379.23 лв., както и сумата в размер на 1140 лв. -
възнаграждение за адвокатска защита, както и 838.07лв. - които, обаче са суми за внесена
гаранция по обезпечение, които не следва да се възлагат в тежест на ответната страна, а
подлежат на възстановяване на ищеца, след отмяна на обезпечението и изрична молба за
възстановяване по реда на чл. 402 , ал 1 и чл. 403.ал .2 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен иск от М. Т. М. с ЕГН: ********** срещу че
М. Т. М. с ЕГН: ********** не дължи на .... с ЕИК ...... следните суми: сума в размер на
3051.81 лева – главница за претърпени имуществени вреди; ведно със законните последици
от датата на деянието -20.12.2007г. и сума в размер на 200.00 лева – юрисконсултско
3
възнаграждение, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист с № П-
......../2009г. по НОХД № П ......../2009г. по описа на Софийски военен съд, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № ..... по описа на ДСИ ..... и ИД № .....г. на
Държавен съдебен изпълните при СРС и сума в размер на 150.00 лева – разноски, за която
сума срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 19.01.2012г. по адм. дело № 8189/2010г.
по описа на ВАС, въз основа, на който е образувано изпълнително дело № ...... по описа на
ДСИ ....., 7 участък, като погасени по давност.
ОСЪЖДА .... с ЕИК ...... да заплати на М. Т. М. с ЕГН: ********** сумата в размер на
379.23 лв. - държавна такса както и сумата в размер на 1140 лв. - възнаграждение за
адвокатска защита, разноски, сторени в настоящото производство.
УКАЗВА на ищеца, че за сумата в размер на 838.07лв. - внесена гаранция по обезпечение,
има право да подаде нарочна молба до СРС за възстановяване по сметка на ищеца, след
искане, което следва да отправи за отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 , ал 1 и чл.
403.ал .2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4