Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
20.12.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова
и с участието на Росица Георгиева – прокурор
в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА кас.адм.д.№ 277 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по
касационна жалба на А. С. Х. – *** в РУ – Момчилград, срещу Решение № 41/
13.08.2021 г., постановено по а.н.д. № 148/ 2021 г. на РС – Момчилград.
Оспорват се изводите на Районния съд за липса на мотиви в заповедта за
задържане. Твърди се, че тя съдържа всички задължителни реквизити, като името,
длъжността и местоработата на издателя, основанието за задържането, данни,
идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането. Посочва се, че задържането
се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъпление. Разпоредбата на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се
направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление.
Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР спрямо „лице, за
което има данни, че е извършило престъпление".
Задържането е разпоредено при установена проверка, сочеща на извършено
престъпление от жалбоподателя към момента на издаване на заповедта. Задържането
като принудителна административна мярка се предприема с цел започването на
разследване срещу вероятния извършител на престъплението. За да се постанови
задържане от полицейските органи, не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи, че лицето, спрямо което се налага принудителната административна
мярка, е извършило престъпление. Наличието на данни, обосноваващи
предположението за извършено престъпление, са достатъчно основание и именно
това е критерият по смисъла на закона за задържане за срок от 24 часа. Именно с
цел проверката на вероятността да е осъществено съответното деяние от НК се
налагат и взетите принудителни административни мерки. Въпросът дали конкретно
лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно
подлежат на доказване в рамките на наказателното производство.
В касационната жалба
се посочва още, че законодателят е предоставил на административния орган да
извърши преценка за всеки конкретен случай дали да наложи принудителна
административна мярка "Задържане за срок от 24 часа" или не. Тази
негова преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на
предоставената му от закона оперативна самостоятелност.
Изразява се
становище, че чрез мерките по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР органите на МВР
реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и
разследването на престъпления. Твърди се, че заповедта е законосъобразна, тъй
като за това е достатъчно наличието на някоя от материално-правните
предпоставки, както и липсата на допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаване на атакувания
административен акт. Със задържаното лице са били планирани процесуални
действия, но поради бързото му освобождаване, такива не са били извършени.
Искането е да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да
се отхвърли жалбата срещу заповедта за задържане.
В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът не се явява и не се
представлява
Ответникът – Ш.В.Х.,
в писмен отговор и лично, изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба
и правилност на обжалваното решение на РС – Момчилград.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по н.д. № 148/2021
г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение
е отменена Заповед за задържане на лице, рег. № 303зз-32/ 06.07.2021 г., с
която Ш.В.Х. е бил задържан поради това, че е бил заподозрян в извършване на
престъпление по чл.167, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е приел, че заповедта
е издадена от компетентен орган, но не в установената форма, тъй като липсват реквизити
по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗМВР – липсва описание на фактите и посочване на
правно основание по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и е налице накърняване правото на
защита на задържаното лице и не може да бъде извършена проверка за съответствие
с материалния закон поради липса на посочване на основанието, на което е
издаден актът.
Решението е правилно.
Задържането на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не
по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, която има за
цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се
укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено
престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо
да се уточнява характерът на престъплението. Следва да се посочи, че понятието
"данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието
"достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при
налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа
" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има
вероятност да е извършител на престъпление.
В случая не са представени никакви доказателства,
че съществува вероятност задържаното лице да се укрие или да извърши
престъпление. Също така няма данни да са предприети действия по изясняване на
обстоятелства, относими към участието на лицето в
престъпление по чл.167, ал.1 от НК.
На следващо място, в разпоредбата на чл. 74,
ал. 2 от ЗМВР са изброени реквизитите, които следва да съдържа писмената
заповед, с която се постановява задържане на лицето на основание чл. 72, ал. 1
от ЗМВР, като т. 2 изисква в нея задължително да бъдат посочени фактическите и
правните основания за задържането. Неспазването на това императивно установено
задължение за формата на административния акт от страна на полицейския орган,
представлява особено съществено процесуално нарушение, което засяга правото на
защита на задържаното лице и следва да се квалифицира като нарушение на
разпоредбите на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, което от своя страна обоснована
незаконосъобразността на издадената заповед за задържане и е основание за
нейната отмяна.
В заповедта за задържане е вписано
основанието за издаването й – ЗМ-ЗИ от 06.07.2021 г. за извършено престъпление
по чл.167, ал.1 от НК, но посоченият в заповедта ЗМ не е приложен в преписката,
нито по делото. Поради тези съображения не може да се приеме, че заповедта за
задържане съдържа мотиви, защото посоченият заявителски
материал не е част от административната преписка по издаване на заповедта. Т.е.
не може да се приложи приетото в ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС, че
мотивите може да се съдържат в относими към
издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от
административната преписка и органът се е позовал на тях
Други касационни
основания, водещи до отмяна на оспорения съдебен акт, не са наведени в жалбата.
При извършена служебна проверка на решението на РС – Момчилград касационният
състав установи, че същото е правилно, валидно и допустимо и следва да се
остави в сила.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.1-во
от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 41/ 13.08.2021 г., постановено по а.н.д. № 148/2021 г. по
описа на РС – Момчилград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.